Р
Е Ш Е Н И Е
№2167
гр.
Перник, 17.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03251 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Н.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се иска ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 18 000.00 /осемнадесет хиляди
лева, 00ст./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в понесени болки, страдания и стрес, вследствие на претърпян инцидент на
15.10.2018г. в гр. Перник, поради
неподдържан в добро състояние участък на тротоар, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 15.10.2018г, около 13.3. часа, ищцата, вървейки
по тротоара на ул. „Кракра”, в посока към центъра на гр. Перник, стъпила в дупка,
образувана вследствие на счупена плочка, при което паднала на тротоара. При
падането, ищцата усетила силна болка в лявото ходило и дясното рамо. Намиращи
се наблизо хора й помогнали да се изправи и повикали екип на спешна помощ.
Пристигналата на място линейка откарала ищцата в МБАЛ „Р. Ангелова” – гр.
Перник, където на последната й били направени изследвания. Установено било
счупване на петната кост, синдром на удареното рамо и навяхване и разтягане на
акромиоклавикуларната става. На ищцата била поставена гипсова лонгета и й било
предписано лечение. Ищцата сочи, че последвал продължителен възстановителен
период, при който понесла силни болки, страдания и стрес. Същата не можела да
ходи и да се обслужва сама, поради което непрекъснато се нуждаела от помощта на
близките си. Ищцата твърди, че все още търпи болки и значителни затруднения,
както във връзка с контузията на лявото ходило, така и в дясната раменна става.
Преживения стрес наложило и преглед при лекар-психиатър, след който на ищцата
било назначено лечение. Ищцата намира, че претърпените неимуществени вледи биха
били справедливо обезщетени със сумата от 18000 лева.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди се, че в
настоящия случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като ищецът се
аргументира с обстоятелството, че ищцата живее в близост до мястото на инцидента
и е следвало да е запозната със състоянието на тротоарната настилка. На
следващо място се сочи, че инцидента е станал в светлата част на денонощието,
поради което ищцата е могла да избегне въпросния участък. Твърди се още, че
претендирания размер на обезщетението е прекалено завишен, предвид описаните в
исковата молба увреждания.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове
са процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по тях.
От фактическа страна:
На 15.10.2018г., около 13.30 часа,
ищцата се предвижвала пеша по ул. „Кракра“ в гр. Перник, като се движела по
левия тротоар в посока центъра на града. Малко след офис на охранителна фирма,
кракът на ищцата попаднал в дупка, образувана върху тротоара вследствие на
счупена плочка, при което ищцата паднала върху тротоара. Същата изпитала силна
болка в лявото ходило и дясното рамо. Намиращите се наблизо хора се притекли на
помощ и повикали екип на Спешна помощ. Ищцата била закарана в МБАЛ „Р.
Ангелова“ – Перник, където, след извършени прегледи и консултации с травматолог
и невролог, се установили следните диагнози: „счупване на петната кост“,
„синдром на удареното рамо“ и „навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната
става“. Поставена била гипсова лонгета на ищцата и й било назначено лечение.
От разпита на свидетелите Л.М.Г.и А.И.Н. се установява, че непосредствено след
инцидента ищцата изпитвала силни болки в крака и тялото, а в резултат на стреса
– постоянно плачела. Същата не можела да се обслужва сама, поради което се
налагало свидетелките да й помагат в ежедневието. Без тяхна помощ ищцата не
можела да изкачи стълбите до жилището си, нито пък могла да се облече сама.
Свидетелките й помагали в чистенето, готвенето, набавянето на хранителни
продукти, помагали й да иде до тоалетна. Болката в лявото рамо и невъзможността
ищцата да си вдига ръката наложило провеждането на рехабилитация, като през
това време ищцата също била придружавана от свидетелките. И двете свидетелки
сочат, че болките на ищцата продължават и до днес, като по думи на свидетелката
Н., кракът на ищцата все още се подува и оттича. Свидетелката Н. посочва, че
когато на ищцата й се наложи да мине през мястото на инцидента, започва да
трепери цялата. Свидетелките Г. и Н. свидетелстват и за мястото на инцидента,
като и двете посочват, че това е участък от тротоара, който им е добре познат.
И двете сочат, че тротоара е в лошо състояние, като липсват плочки,
повърхността е неравна, а при опит да се прескочи счупена плочка, отново се
попада на счупена такава.
Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите Л.М.Г.и А.И.Н.,
като тези на св. Н. са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид
роднинската връзка между ищцата и нея.Същите са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи помежду си, като същевременно се
подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза (в частта, касаеща
нараняванията на ищцата).
От
изслушаната, приета и неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на инцидента, ищцата е получила счупване на петната
кост и контузия в дясна раменна става с болков синдром и ограничен обем от
движения. Предвид счупването на петната кост, за период от 37 дни, на ищцата е
била поставена гипсова имобилизация. След това ищцата е провела 10-дневен курс
с физиотерапия и рехабилитация. Предвид продължаваща болка в дясното рамо и
ограничено движение на дясната ръка, на 18.12.2018г. е извършен преглед, при
който е установена флексия до 150 градуса при норма от 180 градуса и отвеждане
на ръката встрани (абдукция) до 70
градуса при норма от 180 градуса. Това наложило нов 10 дневен рехабилитационен
курс. На 07.02.2019г. е извършен нов преглед от лекар при ВМА – София, при
което е установено увреждане (разкъсване) на сухожилието на мускул супраспинатус.
От
заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява още,
че оздравителния период за счупването на
петната кост е продължил около 4 месеца. При извършения понастоящем преглед
вещото лице е установило, че фрактурата на левия крак е зараснала, походката е
самостоятелна и възстановена. Продължава болковия синдром в областта на дясна
раменна става, с ограничаване на абдукцията и външната ротация и болезнено
завъртане на ръката навън, като това състояние може да бъде възстановено
единствено с оперативно лечение.
Съдът намира заключението на вещото лице
за обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо, както с медицинската
документация, приложена по делото, така и с показанията на разпитаните по
делото свидетели. Поради тези обстоятелства,
съдът го кредитира изцяло.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, вследствие на
претърпения на 15.10.2018г. в гр. Перник
инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2018г.
до окончателното й изплащане.
Според чл. 45 всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От правна страна, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
ищецът следва да докаже наличието на непозволено увреждане, т.е противоправно
поведение на ответника, вреди, включително техния размер, причинна връзка между
поведението и вредите. Виновното
поведение на ответника са презюмира с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, като
подлежи на обратно доказване от същия.
Същевременно, съгласно разпоредбата на §
6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата
“Тротоар” е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част
от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. Тази дефинитивна норма, както и разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗУТ
дава основание да се приеме, че тротоарът представлява част от пътя. Доколкото
процесният тротоарен участък се намира на ул. „Кракра“ в гр. Перинк, то същият
представлява общинска собственост, тъй като е част от общински път (улица). В
допълнение следва да се отбележи, че страните не спорят за общинската
собственост на процесния тротоарен участък.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Следователно ответникът има задължение да осигурява доброто състояние
на тротоара. От показанията на свидетелите Гьондерска и Никилова се достига до
извод за наличието на нарушена настилка
по тротоарния участък, изразяваща се в наличие на множество счупени плочки и
образували се дупки и неравности между тях. Това води до извод, че ответната
община не е изпълнила законовото си задължение да поддържа тротоара, на който е
станал процесния инцидент, в такова състояние, че същият да може да бъде
използван по предназначение и за свободно придвижване на пешеходци. В резултат
на нарушената тротоарна настилка и наличието на счупена плочка и дупка, ищцата
се е спънала, като след това е паднала на земята, при което са й причинени
процесните травматични увреждания. Тези увреждания са довели до причиняването
на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобство в
ежедневното битово самообслужване.
Разписаната от закона грижа на добрия
стопанин вменява задължение на Община Перник да поддържа тротоарите в такова
състояние, че да се осигури нормално движение на пешеходци. След като Община
Перник не са извършили необходимите действия за привеждане на процесния
тротоарен участък в състояние, годно за нормално преминаване и от това
бездействие са настъпили вреди (имуществени и неимуществени) в правната сфера
на ищеца, са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на
общината за тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за
понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и морални болки и страдания, съдът приема за достатъчна сумата от 14
000 лева.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът отчита най – вече вида,
характера и мястото на уврежданията - счупване на петна кост на левия крак,
както и травматични увреждания в областта на дясното рамо. От значение е
обстоятелството, че счупването на петната кост е довело до обездвижване на
крака за период от около 2 месеца, което от своя страна е довело до непълноценност
в битовия и социален живот на ищцата. През този период ищцата е изпитвала и
силни болки, като в първите дни след инцидента са били с по-висок интензитет.
Такива болки и неудобства ищцата е търпяла и предвид травмата на дясното рамо,
като съдът приема, че тази травма, предвид възможността за оперативно лечение и
пълно възстановяване, не следва да се приема като трайна такава. Чрез
посоченото обезщетяване в размер на 14 000 лева, ищцата ще получи парично
удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции,
свързани с инцидента.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените исковите претенции за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди са основателни до размера от 14000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.10.2018г.
(арг. чл. 84 ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата.
Като основателен и доказан съдът намира
и иска за имуществени вреди в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 09.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
И двете
страни са поискали присъждане на направените по делото разноски, поради което
такива се дължат и на двете страни, съобразно отхвърлената и уважена част от
исковите претенции.
На ищцата е
предоставена безплатна правна помощ, поради което определя адвокатско
възнаграждение на адв. Велинова в размер на 1070.00 лева, определена от съда в
съответствие с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото,
на адв. К. следва да бъде присъдена сумата от 832,22 лева, определена съобразно
уважената част от иска.
Ответникът
е претендира разноски в размер на 450.00 лв., от които, съобразно с
отхвърлената част от иска, следва да му бъде присъдена сумата от 100.00 лева.
Дължимата
държавна такса по делото е в размер на 720.00 лв., а направените разноски – в
размер на 100.00 лева, направени за възнаграждение на вещото лице. С оглед
обстоятелството, че ищцата е била освободена от внасянето на държавни такси и
разноски, в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 637,78 лв.,
представляващи разноски за държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Останалата част до пълния размер на дължимата държавна такса и разноски за вещо
лице, следва да останат за сметка на съда.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета
С. И.В., със седалище и адрес: гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с
Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер
на 14 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, в резултат на
травма на левия крак и дясното рамо,
които са получени на 15.10.2018г. при падане поради нарушената тротоарна
настилка на тротоара на ул. „Кракра“ в град Перник, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 15.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до пълния претендиран размер от 18 000.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Ст. И.В., със седалище и
адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.К. от ПАК сумата от 832,22 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета
С. И. В., със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с
Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Пернишки районен съд сумата от 637,78 лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Н.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, представлявана от
кмета С. И. В., със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с
Булстат ********* сумата от 100.00
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: