Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.10.2019 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и четвърти септември Година
2019
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Кремена Панайотова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 1933 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Европейско
земеделие“ ЕООД, гр. Стара Загора, подадена чрез адв. С.Р. против наказателно
постановление № 24-002379 от 01.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат
се подробни съображения. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Р.
заявява, че изцяло поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез Й.Й.
- началник отдел АИПО в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора взема
становище по възраженията на жалбоподателя.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление 24-002379 от 01.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”, гр. Стара Загора на нарушителя „Европейско земеделие“ ЕООД, гр. Стара
Загора на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 и чл. 415б КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за това,
че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 10.05.2019г.
по седалището на „Европейско земеделие“ ЕООД, гр. Стара Загора и на
21.05.2019г. и 31.05.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора
по представени документи е установено, че „Европейско земеделие“ ЕООД, гр.
Стара Загора в качеството си на работодател е командировало в рамките на
предоставяне на услуги работника/служителя И.В.Н., ЕГН: **********, считано от
01.03.2019г., видно от Трудов договор № 2 от 13.02.2019г., на територията на
друга държава-членка на ЕС - Швеция без да е сключило с него допълнително
писмено споразумение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги - нарушение на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 24-002379 от 31.05.2019г., съставен от ст.инспектор
при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора след постъпването на
възражение от 10.06.2019г.
Към административнонаказателната
преписка са приложени:
-сигнал с вх. № 19060612/02.05.2019г.
по описа на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Кюстендил, подаден от И.В.Н.,
въз основа на който е образувано настоящото производство;
- трудов договор № 2 от 13.02.2019г.,
сключен между И.В.Н. и „Европейско земеделие“ ЕООД, който е представен в хода
на проверката от страна на работодателя и е описан като доказателство в АУАН и
НП;
- допълнително споразумение към трудов
договор № 3 от 13.02.2019г., постигнато на основание чл. 119 КТ, вр. с чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставянето на услуги, което е
представено от „Европейско земеделие“ ЕООД, гр. Стара Загора с възражението от 10.06.2019г., т.е. след
съставяне на АУАН.
В хода на съдебното следствие са
разпитани в качеството на свидетели Б.Б.Г. - актосъставител и К.К.К. - свидетел
по акта. Същите са участвали при извършване на проверката на „Европейско
земеделие“ ЕООД, гр. Стара Загора и установяване на процесното административно
нарушение. От техните показания се установява фактическата обстановка, описана
в АУАН и НП. Съдът кредитира показанията им, тъй като те са последователни и
непротиворечиви и не кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съдът намира за несъстоятелни
възраженията, изложени в жалбата, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН.
Наказващият орган изрично е посочил
вида на наказанието - имуществена санкция и неговия размер - 2000лв. С това той
е изпълнил задължителната част от съдържанието на НП, предвидено в чл. 57, ал.
1, т. 7 ЗАНН.
Същевременно е посочил и санкционните
разпоредби, въз основа на които е наложил наказанието, въпреки че това не се
изисква от законодателя. Изрично е отбелязал, че наказанието се налага на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, като първата разпоредба
касае компетентността на наказващия орган, а втората - вида и размера на
предвиденото от законодателя наказание. Посочил е и разпоредбата на чл. 415б КТ
непосредствено преди размера на наказанието. Доколкото тази разпоредба касае
реда и начина на определяне на лихвата върху наложената имуществена санкция в
размер на 2000 лв., съдът намира, че не следва да се приеме, че е налице
неяснота или противоречие, които да ограничават правото на защита на
нарушителя.
В заключение следва да бъде отбелязано,
че наказанието е определено съобразно цитираните по-горе правни норми.
Несъстоятелни са възраженията, че като
не е посочено името на управителя на „Европейско законодателство“ ЕООД, гр.
Стара Загора при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 НПК.
При индивидуализирането на
дружеството-нарушител наказващият орган е посочил: наименованието му,
правноорганизационната му форма, единният му идентификационен код /ЕИК/, както
и седалището и адресът му на управление. Всички тези данни са напълно
достатъчни, за да се установи кой според административнонаказващия орган е
нарушителят.
Посочването на трите имена, единния
граждански номер и точен адрес на управителя на дружеството не представлява
част от задължителното съдържание на наказателното постановление. Това
изискване на чл. 57, ал. 1, т. 4 НПК важи единствено и само за случаите, когато
нарушителят е физическо лице.
Съдът
намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява
по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 7 от Наредбата за условията и реда
за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги.
От обективна страна, на 01.03.2019г.
работникът/служителят И.В.Н., ЕГН: ********** е бил командирован от „Европейско
земеделие“ ЕООД, гр. Стара Загора в качеството му на работодател в рамките на
предоставяне на услуги на територията на друга държава-членка на ЕС - Швеция,
без да е било сключено с него допълнително писмено споразумение по чл. 2, ал. 1
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
В сключения между Н. и „Европейско земеделие“
ЕООД, гр. Стара Загора трудов договор № 2 от 13.02.2019г. е договорено място на
работа: Швеция.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ
мястото на работа е част от задължителното съдържание на трудовия договор. То
представлява териториално определеното пространство, където работникът или
служителят предоставя на работодателя своята работна сила и където той полага
труда си.
Съдът намира, че посочването в
трудовия договор на място на работа: Швеция, без посочване на конкретен град,
не е достатъчно, за да се приеме, че на основание чл. 66, ал. 3 КТ е уговорено
място на работа, различно от седалището на предприятието.
Ето защо, в случая следва да се
приеме, че мястото на работа е гр. Стара Загора, което е и седалището на
работодателя.
От тук следва, че за да бъде изпратен И.Н.
да работи в Швеция за срок по-дълъг от 30 дни, каквато очевидно е волята на
страните, той следва да бъде командирован на основание чл. 121а КТ, и спрямо
него е приложима Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
В случая не може да се приеме, че подписаният
трудов договор № 2 от 13.02.2019г. има характер на споразумение чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, тъй като той не покрива задължителното съдържание, предвидено от
законодателя за споразумението. В него липсват редица реквизити, които имат за
цел да охранят правата и законните интереси на работниците/служителите преди
същите да бъдат командировани. Не са постигнати конкретни договорености
относно: т. 1 мястото на работа; т. 2 началната и крайната дата на
командироването; т. 4. условията за полагане на извънреден и нощен труд, както
и размерът на заплащането им; т. 5 продължителността на работната седмица, на
дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните
празници в приемащата държава; т. 7. финансови условия на командировката, извън
посочените в т. 3 и т. 4; т. 8. вида на транспортните средства и маршрута.
От субективна страна, съдът намира, че
в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и
не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлява
субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че случаят не е
маловажен и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не следва да бъде приложена, тъй като с
процесното нарушение се засягат обществените отношения, касаещи спазването на
трудовото законодателство и по-специално охраняване правата и законните
интереси на работниците и служителите, когато същите са командировани в чужбина.
В случая е неприложима и разпоредбата
на чл. 415в КТ.
В чл. 7 от Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги се предвижда забрана за командироване или изпращане в
друга държава-членка на ЕС на работник или служител, когато с него не е
сключено преди това споразумение по чл. 2, ал. 1 от същата Наредба.
Целта на тази разпоредба е да охрани
правата и законните интереси на работниците/служителите преди да бъдат командировани
в друга държава-членка на ЕС.
Между страните не се спори, че
представеното на 10.06.2019г. допълнително споразумение към трудов договор № 3
от 13.02.2019г. е изготвено и подписано от тях след установяване на
нарушението. Според настоящия съдебен състав то не е в състояние да постигне
своите цели - да защити Н., още повече, че към момента на подписването му трудовите
правоотношения между страните са прекратени.
Що касае размера на наложеното от
наказващия орган административно наказание - имуществена санкция, съдът намира,
че същото е следвало да бъде определено към минималния, предвиден от
законодателя размер. В случая са налице само смекчаващи отговорността
обстоятелства - нарушението е извършено за първи път и между страните има
сключен трудов договор № 3 от 13.02.2019г., за който може да се приеме, че
съдържа част от съдържанието на споразумението по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги.
Предвид изложеното, наказателното
постановление следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.
Водим от горните мотиви, на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002379
от 01.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора,
с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 и чл. 415б КТ на „Европейско
законодателство“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. Радецки № 16, ет. 3 е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2 000 (две хиляди)
лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: