№ 288
гр. Кюстендил, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20231500500136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото има за предмет разглеждане на въззивна жалба вх.№11421/20.12.2022г.,
подадена от Община К., гр.К., пл.„************, чрез определената да изпълнява функциите
на кмет за периода от 17.12.2022г. до 21.12.2022г., съгласно заповед с №РД-00-1786 от
16.12.2022г. на кмета на Община К., срещу решение с №873/07.12.2022г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр.д.№812/2022г. по описа на същия съд.
С посоченото решение, КнРС е: 1/ осъдил Община К., гр.К., пл.„************,
представлявана от кмета П.П., да заплати на Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.
„**************, сумата от 1 700.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му на 17.03.2022г., около 13.45 ч., на пресечката между ул.„З.“ и ул.„
С.Л.“ в района на плажа в гр.К., когато бил ухапан от безстопанствено куче, при което
получил телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица, от
което търпял болки, страдания и тревожност, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.05.2022г., до окончателното изплащане,
и е оставен без уважение иска за разликата до пълния предявен размер от 2000.00 лева, като
неоснователен и недоказан; 2/ осъдил Община К. да заплати на Д. З. М., с ЕГН **********,
с адрес в гр.К., ул.„**************, сума в размер на 91.06 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатени лекарства и един леглоден в МБАЛ
„*************“ АД – гр.К., поради ухапване от безстопанствено куче в областта на дясната
му подбедрица, станало на 17.03.2022г., около 13.45 ч., на пресечката между ул.„З.“ и ул.
„С.Л.“ в района на плажа в гр.К., при което получил здравословни увреждания; 3/ осъдил
Община К. да заплати на Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„**************
сумата от 954.18 лева – разноски в първоинстанционното производство, съобразно
уважената част от исковете и 4/ осъдил Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.
1
„************** да заплати на Община К. гр.К., пл.„************ сумата в размер на 14.35
лева – юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от исковете.
Решението се обжалва в частите, в които Община К. е осъдена да заплати на Д. З. М.,
сумата от 1 700.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от ухапване от безстопанствено куче на 17.03.2022г. в гр.К. и сумата от 954.18 лева –
разноски в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковете, с
доводи за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон.
Въззивната община навежда съображения в подкрепа на становището си, че в случая
фактическият състав на чл.49 от ЗЗД не е осъществен, доколкото не са налице кумулативно
предвидените в закона предпоставки, а именно: бездействие от страна на Община К., както
и липсват безспорни доказателства, че кучето, причинило ухапването, е безстопанствено.
Твърди, че общината не е собственик на безстопанствените кучета, намиращи се на нейната
територия, респ. на причинилото ухапването куче. Същевременно акцентира върху
предприетите от нейна страна мерки за овладяване и контрол на популацията на
безстопанствените кучета, съобразени със ЗВМД и ЗЗЖ, респ. счита, че не е налице
бездействие от страна на общината във връзка със задължението й за изолиране на
безстопанствените кучета в определените места, както и същата е предприела всички
необходими мерки за предотвратяване на възможността от вещта да произтекат вреди.
Смята, че събраните по делото доказателства не са преценени в съвкупност. Оспорва
обстоятелството, че се касае за ухапване от безстопанствено куче, като допълва, че по
делото неизяснен останал въпросът дали пострадалия с поведението си не е допринесъл за
въпросното нападение.
Счита, че при постановяване на решението КнРС е нарушил принципа на
справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, тъй като не е преценил правилно релевантните
обстоятелства, относими към репариране на понесените от ищеца вреди, с оглед на което
оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като завишен.
Подчертава, че районният съд не е отчел естеството на страданията, интензитета и
продължителността им във времето, като акцентира върху заключението на вещото лице,
сочещо период на възстановяване от порядъка на 1.5-2 месеца и липса на настъпили
последващи усложнения.
Искането, формулирано във въззивната жалба и уточнено в молба с вх.
№2951/04.07.2023г., е решението на КнРС да бъде отменено в обжалваните части, като
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде отхвърлен изцяло, а при
условията на евентуалност – да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Д. З. М., чрез пълномощника му адв.П. В., с който се
излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват
изложените в нея възражения срещу първоинстанционното решение, което се приема за
правилно и законосъобразно. Въззивавемият счита, че са налице предпоставки за
ангажиране на гражданската отговорност на въззивната община, доколкото тя не е
предприела всички необходими мерки за предотвратяване възможността от вещта да
произтекат вреди, а именно: не е спазено задължението злонравните и агресивни кучета да
се подлагат на евтаназия. Навежда подробни съображения, свързани с естеството,
интензитета и продължителността на претърпените от ищеца страдания, като приема
присъдения от КнРС размер на обезщетението за неимуществени вреди за правилно
определен и в съответствие с принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се
разноските по делото.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че
2
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, при съобразяване на наведените
оплаквания във въззивната жалба, намира следното от фактическа страна:
РС-Кюстендил е бил сезиран с предявен от Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в
гр.К., ул.„************** против Община К., гр.К., пл.„************ иск за осъждане на
ответната община да заплати на М. сумата от 2 000 лева, търсена, като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на датата 17.03.2022г. около 13.45 часа в гр.К., на пресечката между
ул.„З.“ и ул.„Ст.Л.“, както и на сумата от 91.06 лева, представляваща обезщетение за
претъпените от М. имуществени вреди, изразяващи се в разходвани средства за лечение,
поради горепосоченото ухапване, ведно със законната лихва върху сумата от 2 000 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 16.05.2022г., до окончателното й изплащане.
Претендирано е присъждане и на сторените по делото разноски.
От приетите от районния съд доказателства, установени, чрез приобщените
документи, разпита на свидетелите П.Н., С.С. и П.В., както и от заключението по
назначената СМЕ на вещото лице д-р В.Н. и от заключението по назначената СПЕ на
вещото лице С.М., е установено, че на 17.03.2022г. след 13.30 часа Д. М. се намирал в гр.К.,
в района при входа на градския плаж, когато срещнал няколко кучета, които имали
поставени ушни марки. При разминаването му с тях едното от кучетата внезапно го ухапало
по подбедрицата на десния крак, при което той изпитал силна болка и уплаха и започнал да
вика. По това време в близост минавали движещите се в автомобил свидетели Н. и С., които
чули викове за помощ, видели, че това е познатият им Д. М., който бил заобиколен от 3-4
кучета, спрели, изгонили ги и видели, че от крака на М. тече кръв. Свидетелят Н. превързал
раната с парче плат и откарал ищеца до болницата. И двамата свидетели твърдят, че
кучетата видимо били улични и имали поставени ушни марки.
В Спешното отделение на МБАЛ „*************“ АД бил извършен преглед на М.,
като в последствие е бил насочен към Хирургично отделение. В съставения допълнителен
лист към лист за преглед на пациент била вписана анамнеза – „около 13.45 ч. бил ухапан от
улично куче“. Направена била щателна обработка на раната с кислородна вода и йодасепт,
превръзка и противобясна ваксина (първа доза), инжектиран ТАП и изписани медикаменти.
В последствие, поради поява на зачервяване и оток в областта около раната, М. бил
насочен за хоспитализация и в периода от 04.04.2022г. до 08.04.2022г. бил хоспитализиран в
ХО на МБАЛ „*************“ АД, с диагноза „Оперативни интервенции при инфекции на
меките и костни тъкани“. Проведено било лечение с обезболяващи и антибиотик.
На 05.05.2022г. М. се е явил на преглед при съдебен медик, за извършването на който
е било издадено медицинско свидетелство с №29/22г., в което е отразено, че при прегледа се
констатира наличие на приблизително лентовиден белег от зараснала рана с размери около
4.5см/0.3см -0.5 см, с тъмнокафеникав цвяти леко неравни ръбове, находяща се по предната
повърхност на дясната подбедрица в долната й трета. Посочено е, че белегът е от разкъсно-
контузна рана на дясната подбедрица; същият не води до функционални нарушения, нито до
съществени изменения на вида на крайника, при развил се възпалителен процес в меките
тъкани в последващия инцидента период. Посочено е, че е възможно увреждането и
усложненията да са получени по време и начин, за които е съобщено – ухапване от куче на
17.03.2022г.
Констатациите в описаното медицинско свидетелство са потвърдени и в приетото по
делото заключението на в.л. д-р В.Н., според което при процесния инцидент ищецът е
получил увреждане - разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, усложнено с
3
възпалителен процес в меките тъкани около раната и е направен извод, че е възможно
раната да е в резултат на събитията, посочени от ищеца. Срокът за възстановяване на М. е
бил около 1,5 – 2 месеца, като през него пострадалият е търпял болки и страдания от
нараняването, възпалението и лечението – по-силни през първата половина от лечението и
постепенно затихващи.
По делото е приет амбулаторен лист от 04.05.2022г., издаден от психиатър – д-р П.,
от който е видно, че на посочената дата М. се е явил на преглед при психиатър и при
анамнезата е посочил, че след ухапване от куче страда от нарушения в съня, общо
безпокойство, липса на апетит, чести моменти на тревожност, сърцебиене, световъртеж,
чувство за недостиг на въздух. Отразеното обективно състояние в резултат на прегледа е:
тревожност, лабилност, с множество невротични оплаквания, чести психогенни кризи и с
актуални психотравмени преживявания. Предписана е била медикаментозна терапия с
„****“ и „****“.
От назначената съдебно-психологична експертиза, заключението по която е
изготвено от в.л. Сн.М., е установено, че към момента на инцидента и непосредствено след
него основното преживяване на Д.М. е такова на емоционален стрес със значим интензитет,
до степен да отхвърли всяка възможност да има благополучен изход за здравето и живота
му, поради силния страх, че кучетата са били болни и са го заразили с бяс. Последствията
след острата реакция на стрес, се изразяват в тревожност и страх, съпроводени с вегетативни
реакции като безсъние, невъзможност да си поеме въздух, сърцебиене, липса на апетит,
което е особено характерно за първата седмица след случката. Към момента на експертизата
вещото лице е констатирало, че у М. е налице невъзможност да се справя със страховете,
свързани със здравето му, станал апатичен, започнал да избягва занимания, свързани с
ежедневни битови ситуации, които извършвал без проблем преди инцидента. Според вещото
лице, налице е обусловена от коментираната случка и възрастта на ищеца продължителност
на негативните преживявания, свързани със страх за живота и здравето. Това състояние на
посттравматично стресово разстройство и разстройство в адаптацията може да продължи до
6 месеца след ситуацията, предизвикала остър стрес, но с оглед възрастта и характерната за
нея ригидност, при М. описаните симптоми могат да продължат и до година и половина след
инцидента.
В първоинстанционното производство се е установило, че Община К. е разработила
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на
Община К. за 2019г.-2023г., която е била приета с решение №1046/28.05.2019г. на ОбС-К..
Според показанията на свидетеля П.В., служител в Община К., на посочената от
ищеца дата не е имало постъпили оплаквания за ухапване от бездомно куче, като същият е
заявил, че съгласно разработената програма, за безстопанствените кучета се полагат
адекватни грижи. Според свидетеля, в посочения от ищеца район няма данни за обитание на
безстопанствени кучета, тъй като ням ахора, които да ги хранят.
При горните фактически изводи, РС-Кюстендил е аргументирал следните правни
такива:
Законодателят в разпоредбата на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ е посочил кому принадлежи
задължението за осъществяване надзора и грижите за безстопанствените животни, като е
приел, че това са общините, организациите за защита на животните или други лица, които са
подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от този закон. Съгласно
чл.40 ал.1 глава V „Безстопанствени животни“ от ЗЗЖ, общинските съвети са длъжни да
приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да изградят
приюти, за чиято дейност отговаря кметът. По силата на чл.41 ал.4 от ЗЗЖ, тези приюти
трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните,
регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Регламентирана е
мярка за овладяване на популацията, както и задължителни грижи за кучетата.
4
Съдът е обобщил, че въз основа на тези норми, на общината със закон е възложен
надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. С оглед на
това, бездействието по тези дейности ангажира отговорността на съответната община по
реда на чл.49 от ЗЗД (в т.см. решение №279/28.09.2011г. по гр.д.№1533/2010г. на III г.о., ГК,
ВКС). Също така, съдът посочил, че съгласно съдебната практика, държавните органи, в т.ч.
общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, а така те биха постигнали целта на
закона - добро управление на съответните обществени процеси, но когато не бъдат
предприети предписаните от закона действия или са предприети, без да бъде положена
дължимата грижа и от това настъпят вреди, общината дължи обезщетение.
Районният съд е посочил, че за основателността на претенцията е необходимо да бъде
установено със средствата на ГПК; бездействие от страна на служители на общината,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивно
поведение на безстопанствено куче към хора и за осъществяване на надзор и грижи за
върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на
ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче
на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение
на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
Съотнасяйки елементите на фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД с
доказателствата по делото, районният съд е намерил за доказано, че ищецът е бил ухапан от
безстопанствено куче - на 17.03.2022г., около 13.45 часа, на пресечката на ул.„З.“ и ул.
„С.Л.“ в близост до плажа в гр.К., като ухапването е било по десния крак в областта на
подбредицата. Фактът, че ухапването е причинено от безстопанствено /бездомно/ куче,
според съда, се потвърждава от показанията на свидетелите П.Н. и Ст.С., доколкото не е
била опровергана тезата, че кучето не е било в определено за това място, или в дом и не е
имало стопанин с него, като същевременно, съдът е посочил, че положителният факт – че
кучето е имало стопанин, подлежи на пълно и главно доказване от ответната страна. Тъй
като в случая е било установено, че ищецът е бил нападнат на обществено място (на
улицата) и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, то
може да се заключи, че същото е било безстопанствено.
Районният съд е изтъкнал, че въпреки наличните данни за приета Общинска програма
за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община К.,
процесният инцидент сочи на неизпълнение на задълженията за осъществяване на адекватен
надзор в пълен обем. Оттук е направен извод, че ответната община не е изпълнила
задълженията си, установени с разпоредбите на чл.50 т.2 във вр. с чл.49, чл.40 ал.1 и ал.2,
чл.41, ал.1-ал.3, чл.47 ал.1 и ал.3 и чл.48 от ЗЗЖ, както и на §5 от ПЗР на ЗЗЖ.
Именно в резултат на това неизпълнение, според КнРС, ищецът е претърпял
неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически
болки и страдания, както и разходи за лечението си, като пряка и непосредствена последица
от осъщественото противоправно деяние, като в продължение на 1,5 - 2 месеца е понасял
болки и страдания, развил силно тревожно поведение, което е с продължителност до 6
месеца след инцидента, нарушил съня си, бил неспокоен, изпитвал страх, като в
продължение на около 2 месеца търпял болки и се налагало да му се направи превръзка, да
приема различни лекарства, включително и успокоителни за тревожността си, чийто
симптоми са активни и понастоящем, а могат да продължат и до 1.5 г. след инцидента.
Следователно, според съда, е налице причинна връзка между вредите – претърпените болки
и страдания, тревожност, разходи за лечение и противоправното поведение на общинските
служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
5
Относно размера на претенцията за неимуществени вреди, съдът посочил, че следва
да се вземе предвид вида на накърнените блага – душевен или телесен интегритет, степента
и продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието на
трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване
на здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленума на ВС). Отчел естеството на увреждането, причинило временно разстройство на
здравето без опасност за живота, необходимия период за възстановяване - около 1.5 - 2
месеца, както и преживените негативни емоции, страх и ужас от случилото се, при
възможност травматичното стресово разстройство да продължи до 1.5 година след
инцидента.
При тези данни, районният съд приел, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди се явява такова в размер на 1 700 лева, като предявеният иск в
останалата част над уважения до пълния заявен размер от 2 000 лева следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Съдът е уважил като основателна и доказана претенцията за сумата от 91.06 лева за
имуществени вреди изцяло, като в тази част решението е влязло в сила като необжалвано.
Преценявайки горните факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е
валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението на КнРС в обжалваната му част е правилно и, като такова
следва да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Кюстендил
относно осъществяването на всички кумулативно изискуеми се предпоставки на нормата на
чл.49 от ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на въззивника за репариране на
причинени на Д.М. неимуществени вреди, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По възраженията във въззивната жалба трябва да се отбележи следното:
Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно, поради липса на
всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД, сред които – да е
налице бездействие от страна на общината; ищецът да е бил ухапан от куче, което е
безстопанствено; не е било изяснено дали пострадалият не е бил допринесъл за
увреждането, а при определянена размера на дължимата обезвреда, не е било отчетено
правилно естеството на страданията, както и интензитета и продължителността им във
времето.
Също така, въззивникът излага и съображения за отсъствие на предпоставки за
ангажиране на отговорността му в хипотезата на чл.50 от ЗЗД, тъй като Община К. нямала
качеството на собственик на безстопанствените кучета на територията й. Този въпрос в
конкретния случай е неотносим към спора, тъй като от изложеното по-горе става ясно, че
имуществената отговорност на Община К. е реализирана при осъществяване на
предпоставките на чл.49 от ЗЗД. Споделят се напълно правните изводи на КнРС, че
предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, в който
смисъл са редица актове на ВКС на РБ (решение №324 от 28.07.2011г. на ВКС по гр.д.
№924/2010г., IV ГО; определение №540 от 18.05.2015г. на ВКС по гр.д.№531/2015г., III г.о.,
ГК, решение №279 от 28.09.2011г. на ВКС по гр.д.№1533/2010г., III г.о., ГК).
Нормите на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ възлагат в задължение на общините
6
предприемането на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора
или животни. Във въззивната жалба се прави възражение за липса на един от елементите на
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно – бездействие от страна на Община К., довело
до настъпване на процесните вреди. Във връзка с това възражение се твърди, че в
изпълнение на вменените й със ЗЗЖ задължения, Община К. е предприела поредица от
мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствени кучета – изграден е
приют, бездомните кучета се настаняват в него временно, кастрират се, обезпаразитяват се и
се ваксинират, а в случай, че не бъдат осиновени, се връщат на местата, от които са
заловени, с предвидените в чл.48 от ЗЗЖ изключения; приета е била Програма за за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К. за
2019г.-2023г.
Въззивният съд счита, че при все да е доказан фактът на изграждане на приют за
бездомни кучета и да е представена с отговора на исковата молба справка за обработените,
осиновени и евтанизирани кучета, в която са посочени конкретни бройки, не може да се
приеме за доказано възражението на въззивника, че е изпълнил нормативните си задължения
по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. Адекватността на
мерките по конкретната програма не може да бъде преценена, без наличието на конкретни
данни за броя на безстопанствените кучета на територията на община К., раждаемостта и
т.н. На данните по справката – дори да се приемат за верни – не може да бъде дадена
еднозначна оценка, тъй като липсват твърдения, и доказателства посочения в нея брой на
обработени кучета в даден период от време, какъв процент представлява от общата
популация на безстопанствените кучета през същия период. Съответно – при наличните
твърдения и представени доказателства – не може да се прецени дали осъществяваната от
Общината дейност е била ефективна и дали Община К. е осъществила изпълнение на
предвидените в програмата мерки.
В обобщение може да се отбележи, че изводът на КнРС за доказано бездействие на
органи и служебни лица на Община К. във връзка с изолирането и обработването на
безстопанствените кучета се основава на доказателствата по делото, преценени обективно и
в тяхната съвкупност, и напълно се споделя от въззивния съд – именно в резултат на
неправомерната пасивност на ответника, се е стигнало до процесното увреждане.
Възражението, че по делото не е доказано кучето да е било безстопанствено, не може
да се сподели. Напротив, всички доказателства по делото сочат именно на този извод –
свидетелите Н. и С., за които не може да се приеме, че са заинтересовани или предубедени, и
които са очевидци на инцидента, категорично заявяват, че кучетата, едно от които е ухапало
М., не са имали стопанин, били са бездомни, с поставени ушни марки. Същевременно, няма
данни кучетата да са имали нашийници или други атрибути, които да дават основание да се
приеме, че имат стопанин, а и в близост до тях не се установява да е имало човек, който да е
бил съпричастен към поведението им. При тези данни категорично не може да се възприеме
тезата на въззивника, за недоказаност, че кучето, ухапало ищеца е било безстопанствено.
Що се отнася до възражението, че не е било изяснено дали пострадалият не е бил
допринесъл за увреждането, то следва да се посочи, че подобен довод се повдига за първи
път във въззивната жалба. Подобно твърдение ответникът не е навеждал пред
първоинстанционния съд, което е и причината, поради която този въпрос не е бил предмет
на обсъждане в първоинстанционното решение, но и не може да бъде разглеждан и от
настоящия съд.
КнРС е определил правилно размера на вредите, като в съответствие с нормата на
чл.52 от ЗЗД е съобразил всички обстоятелства, касаещи процесния казус – естеството на
увреждането - ухапвания по едната подбедрица, интензивността на болките, настъпилото
усложнение под формата на възпаление на тъканите около раната и наложилата се
хоспитализация; потребостта от поставяне на няколко дози от ваксината против бяс;
7
необходимостта от провеждане на антибиотично лечение; периода на възстановяване –
около 1.5 – 2 месеца за физическата увреда и остатъчния цикатрикс; същевременно –
силната уплаха и стрес от инцидента; силното притесненение, продължило относително
дълго относно това дали кучето не е било болно от бяс и дали няма опасност за живота на
ищеца; продължижетелната психична травма, свързана и с вегетативни реакции, довели до
промяна на стила на живот на пострадалия; напредналата възраст (ищецът е бил на 79
години към момента на инцидента) и прогнозата емоционалната тревожност да продължи и
година и половина след случая.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че размерът на
справедливото обезщетение в случая правилно е бил определен от КнРС на 1 700 лева,
поради което и не са налице основания за корекцията му.
По изложените съображения и с оглед съвпадане на изводите на двете инстанции
обжалваното решение се явява валиден, допустим и правилен съдебен акт и като такъв
следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Направените от жалбоподателя разноски за въззивното обжалване остават за негова
сметка.
С оглед изхода на делото, Община К. следва да бъде осъдена да заплати на Д. М.
направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, а именно
480.00 лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение с №873/07.12.2022г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№812/2022г. по описа на същия съд, в частите, в които Община К.,
гр.К., пл.„************, представлявана от кмета П.П., е осъдена да заплати на Д. З. М., с
ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„**************, сумата от 1 700.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му на 17.03.2022г., около
13.45 ч., на пресечката между ул.„З.“ и ул.„ С.Л.“ в района на плажа в гр.К., когато бил
ухапан от безстопанствено куче, при което получил телесни увреждания – разкъсно-
контузна рана в областта на дясната подбедрица, от което търпял болки, страдания и
тревожност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 16.05.2022г., до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата от
954.18 лева – разноски в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от
исковете.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община К., гр.К., пл.„************, представлявана от кмета П.П., да
заплати на Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„************** сумата от 480.00
лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9