№ 7
гр. Ямбол, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Търговско дело №
20222300900010 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на "Н и К -
2011" ЕООД с ЕИК ********* против "Топлофикация - Ямбол" ЕАД с ЕИК128045536.
Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
на осн. чл.422 ГПК, по отношение на ответника съществуването на изискуемо парично
вземане в полза на ищеца за сумата 60 000 лв., дължима по запис на заповед от 24.02.2016 г.,
ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС. Заявена е и претенция за присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Претенцията си ищецът основава на следните обстоятелства:
Твърди, че по издадения в полза на ищеца запис на заповед от дата 24.02.2016 г. за
сумата от 60 000 лева и дата на падеж 30.12.2018 г., сумата е дължима за виновно
неизпълнение на задължение по сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г., която сума продавачът
„Топлофикация Ямбол" АД се е задължил да плати като неустойка.
Сочи, че в предварителния договор, сключен между страните, ответникът поел
задължение, при неизпълнение на задължението си по чл.5 от него, а именно да сключи
окончателен договор до 30.12.2018 г., да дължи неустойка в размер на 60 000 лева, за което е
подписал, чрез законния си представител процесния запис на заповед. Ответникът не е
изпълнил задължението си в срок до 30.12.2018 г. да прехвърли на ищеца недвижимия имот,
предмет на договора, като в уговореният срок не е сключен окончателен договор. Водени
били редица разговори за финализиране на отношенията, но така и не се сключил
окончателен договор. На посочената в записа на заповед дата на падеж не била платена на
ищеца сумата от 60 000 лева. С оглед реализиране на правата на кредитора по
неосъществената покупко-продажба и поетото от ответника задължение за заплащане на
неустойка в размер на 60 000 лева, съгласно подписан запис на заповед, ищеца подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д.2845/2021 г., по описа на Районен съд Ямбол, като съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и допуснал
незабавно изпълнение. Тъй като ответника възразил срещу издадената заповед за
изпълнение и в съответствие с указанията на съда, ищецът предявил настоящия иск.
1
По делото е изпълнена процедурата по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната
размяна на книжа между страните.
В депозирания при условията и в срока по чл.367 от ГПК писмен отговор
ответника е заявил становище, че счита иска за допустим, а по същество - за неоснователен.
Заявени са възражения за недействитепност и нищожност, както на процесния запис на
заповед, така и на обезпечения с него предварителен договор за покупко продажба на
недвижим имот от 24.02.2016 год., както и съдържащата се в същият неустоечна клауза,
основателноспа на които обуславяла невъзникване, несъществуване и/или погасяване на
задължението по процесния запис на заповед. Посочено е, че записът на заповед не отговаря
на формалните изисквания за валидност и същият е нищожен, т.к. не е индивидуализиран
конкретно издателят на записа на заповед, а от текста на документа не било ясно дали това е
Х.К., самостоятелно като физическо лице, дали това е Х.К. като представляващ "Лемекон"
АД, дали това е Х.К., като представляващ "Топлофикация - Ямбол" ЕАД.
Твърди се още, че предварителния договор и записът на заповед не са издадени на
посочената в тях дата, а са антидатирани документи, създадени за нуждите на процеса, на
които е придаден вид, че са подписан или наистина са подписани от лице представлявало в
миналото ответника, а именно Х.К. лично или като представляващ друго юридическо лице.
Твърди се и че записът на заповед е неавтентичен - оспорва се както авторството на подписа,
така и датата на полагането му. Заявени са твърдения, че не е възникнало и не съществува
задължение по записа на заповед, тъй като не са възникнали и не съществуват задължения
по обезпеченият от него предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.02.2016 год., както и съдържащата се в същият неустоечна клауза. Сочи се наличие на
недействителност поради липса на съгласие и при липса на представителна власт на
обезпечените с процесния запис предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 24.02.2016 год., както и съдържащата се в същият неустоечна клауза. В тази връзка
се прави позоваване на актуалния към този момент чл.40, ал.4 от Устава на „Топлофикация
Ямбол", където било посочено, че изп. директор може да сключва разпоредителни сделки и
др. сделки, създаващи задължения на дружеството само въз основа на протоколно
определение на Съвета на директорите, взето с мнозинство 2/3 за всеки конкретен случай.
Това според ответника, правело предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 24.02.2016 год., както и съдържащата се в същият неустоечна клауза нищожни
поради липса на съгласие като сключени при липса на представителна власт.
По отношение на предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 24.02.2016 год. посочена нищожност на основание чл.152 от ЗЗД, тъй като с него се
целяло обезпечаване на кредитор, преди вземането му да е възникнало, чрез издаването на
запис на заповед, обезпечаваща клауза за неустойка, което вземане не е било дължимо,
изискуемо и ликвидно, към дата на подписване на договора.
Посочено е, че дори предварителният договор да е бил валидно сключен, то не е
налице неизпълнение на задължението на продавача, тъй като купувача не е заплатил и не е
имал готовност да заплати продажната цена. Освен това не е налице неизпълнение на
задължението на продавача, тъй като не е определена точна дата на сключване на
окончателния договор, посочената крайна дата 30.12.2018 год. е неработен ден - неделя, не е
определено по чия инициатива - на продавача или на купувача следва да се организира
датата, часа и нотариуса за явяване за сключване на окончателния договор, същевременно
липсвала покана на купувача за сключване на договора с оглед и на готовността му да
заплати продажната цена. Твърди се наличие на неизпълнение на предварителния договор
от страна на ищеца на основание чл.90 от ЗЗД - наличието на постигната между страните
уговорка за едновременно изпълнение на взаимните им задължения при сключване на
окончателния договор изключват неизправността на ответника, при липса на насрещното
задължение на ответника да заплати продажната цена. Заявено е и твърдение, че не е бил
сключен изобщо предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот, а
представеният договор по съществото си обективирал преддоговорни отношения, тъй като
нито имотът е бил годен да бъде предмет на окончателна продажба, нито страните са
уговорили в цялост съществените условия и инициативата за организиране сключването на
окончателния договор.
Несъществуването на задължението по процесния запис на заповед се твърди и
2
поради това, че неустоечната клауза по т.14 от договора е недействителна и на основание
чл.40 от ЗЗД - сключен е във вреда на ответника, чрез физическото лице Х.К.. Развити са
подробни доводи в подкрепа на заявеното възражение, като в заключение се твърди, че това,
че представляващия ответника и ищеца са действали във вреда на ответника, е видно както
от изключително високия размер на неустойката - повече от 37,5 % от продажната цена
/60000 лева/, уговорена за дължима от продавача, така и при съпоставяне на тази клауза с
т.15 от договора в която за аналогичното неизпълнение от страна на купувача е предвидено
неустойка в размер едва на 5% от продажната цена - 8000 лева. Това също така
обосновавало нищожност на неустоечната клауза по т.14 от договора, като накърняваща
добрите нрави, тъй като предвижда санкция в размер на над 37,5 % от продажната цена и
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.
Заявено е и възражение за погасяване по давност на вземането по т.14 от договора
/неустоечната клауза/, обезпечено с процесния запис на заповед. Посочено е, че падежът на
задължението по т.14 от договора е определен на 30.12.2018 год. и на основание чл.111,
буква"б" от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасява задължението по него, т.е.
давността за предявяване на иска е изтекла на 30.12.2021 год., до изтичане на който не е
предявяван иск на основание чл.92 от ЗЗД.
Въз основа на подробните съображения в отговора, иска е посочен за
неоснователен. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.
При условията и в срока по чл.372 от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна
искова молба, в която е изразил становище по заявеното в писмения отговор на ответника.
Оспорени са изцяло направените от ответното дружество възражения за нищожност на
записа на заповед, липса на възникнало и съществуващо задължение по записа на заповед,
за недействителност на предварителния договор и нищожност на неустоечната клауза, за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност, за неоснователност на иска
по същество. Изложени са подробни съображения в подкрепа на заявеното оспорване.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал отговор на допълнителната ИМ, в
който е заявил, че изцяло поддържа възраженията и твърденията, заявени в ОИМ.
В о.с.з. по същество ищеца, чрез процесуалния си представител – адвокат,
поддържа иска така, както е предявен, като иска уважаването му. Заявява и претенция за
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответната страна. Допълнителни съображения развива в
представена по делото писмена защита.
В о.с.з. по същество ответника, чрез процесуалния си представител – адвокат,
поддържа становището си за неоснователност на предявения иск и иска отхвърлянето му.
Заявява и претенция за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Допълнителни съображения развива в
представена по делото писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Установено е по делото, а и не е спорно между страните, че ищеца кредиторът "Н и
К 2011" ЕООД е подал пред ЯРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК против ответника "Топлофикация - Ямбол" ЕАД. В т.12 от заявлението за документ, от
който произтича вземането заявителя е посочил „запис на заповед от 24.02.2016 г. по
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г.“. Заявлението е
образувано в ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС, по което в полза на ищеца била
издадена Заповед за изпълнение №1175/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата 60 000 лв. – главница, дължима по запис
на заповед от 24.02.2016 г., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до окончателното
изплащане; разпореждане № 1838/15.09.2021 г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист; както и изпълнителен лист, който е отразено, че е получен
на 28.09.2021 г.
От приложеното ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС се установява, че в срока по
3
чл.414 от ГПК, на 18.10.2021 г., длъжника по заповедта за изпълнение „Топлофикация-
Ямбол“ ЕАД гр.Ямбол, представлявано от изп.директор А. Я. Д., депозирал възражение
против нея за недължимост на сумата. С определение №253/09.02.2022 г. по ч.гр.д.
№2845/2021 г. по описа на ЯРС, съдът на осн. чл.415, ал.2 ГПК спрял незабавното
изпълнение на издадената заповед. С разпореждане №455/09.02.2022 г. ЯРС разпоредил да
бъде уведомен заявителя за задълженията му по чл.415 ГПК. Съобщението с указанията на
съда е било получено от заявителя на 23.02.2022 г. (видно от приложената разписка за
връчване на л.33). На 16.03.2022 г. ищеца подал по пощата процесната искова молба,
получена в ЯОС на 18.03.2022 г.
По ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС е приложен оригинал на запис на заповед
от 24.02.2016 г., от съдържанието на който се установява, че подписаният за издател „Х.Г.К.
ЕГН **********, представляващ „Лемекон“ АД, ЕИК *********, представляващ
„Топлофикация-Ямбол“ ЕАД гр.Ямбол, с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №103“ е издал
записа на заповед, по силата на който се задължил безусловно и неотменимо да плати на
падежа на поемателя "Н и К - 2011" ЕООД, с.Бранище, област Добрич, ул."Първа" №43А с
ЕИК ********* или на негова заповед сумата 60 000 лв. В записа на заповед е записано, че
сумата по него издателя ще изплати без протест и разноски на падежа 30.12.2018 г. в
с.Бранище. В ценната книга е посочена дата на издаване - 24.06.2016 г., в гр.София.
По делото ищеца е представил Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 24.02.2016 г., сключен между „Топлофикация-Ямбол“ АД с адрес
гр.София, бул.“Витоша“ №103, представляван от изп.директор Х.К., като продавач и "Н и К
2011" ЕООД, с.Бранище, област Добрич, ул."Първа" №43А, представлявано от А. А., като
купувач, по силата на който продавача се задължил да прехвърли на купувача собствеността
на описан в договора недвижим имот. Съгласно чл.3 продавачът се задължил да прехвърли
правото на собственост на купувача срещу цена от 160 000 лв., която съгласно договореното
в чл.4 следва да бъде изплатена при прехвърляне на собствеността върху имота. Видно от
съдържанието на чл.5 страните се задължили да сключат окончателен договор не по-късно
от 30.12.2018 г. В чл.6 е уредено задължение за продавача в уговорения срок да се снабди с
всички необходими документи за прехвърляне на имота. В чл.14 от договора е договорено,
че за виновно неизпълнение на задълженията си по чл.5 от договора продавачът дължи
неустойка в размер на 60 000 лв., за което подписва запис на заповед. Съгласно чл.15 от
договора за виновно неизпълнение на задълженията си по чл.6, купувачът дължи неустойка
в размер на 5% върху продажната цена.
По делото във връзка със заявено от ответника оспорване е допусната и изслушана,
неоспорена от страните, съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че подписът положен върху записа на заповед от 24.02.2016 г. и подписът,
положен след думата "Продавач" върху предварителния договор от същата дата са положени
Х.Г.К..
По делото е допусната и изслушана, неоспорена от страните, съдебно икономическа
експертиза, вещото лице по която е отговорило на поставения въпрос, като е дало
заключение, че сумата от 60 000 лв. не е осчетоводена при ищеца като вземане за неустойка
по предварителния договор от 24.02.2016 г. и не е включена в ГДД и ГФО за 2016 г.
По искане на ищеца са събрани и гласни доказателства. Св.З. в показанията си сочи,
че с А. са приятели и през 2015 г. го придружил до гр.Стара Загора и до гр.Ямбол, за да
търсят парцел, сграда, която да послужи за продажба на селскостопанска техника, може и
складова база, т.к. А. имал намерение да търгува със земеделска техника. В гр.Ямбол видяли
един парцел с ограда, с портал и стари сгради, на бил голям, а на А. не му трябвал такъв
голям парцел. В показанията си св.Т. сочи, че през м.февруари през 2016 г. пътували заедно
с А. за гр. София и по пътя той обяснил, че е в преговори за купуване на имот в гр. Ямбол,
казал и сумата - 160 000 лв., на което свидетеля се учудил, че са доста парите и му казал да
си помисли. Придружил го и в гр.София до офис, където А. говорил с някакъв човек за
въпросния имот, а свидетеля стоял отстрани. Според свидетеля имотът бил 5 дка земя със
сграда, като на връщане минали през Ямбол, за да го видят.
При извършената служебна справка в Търговския регистър по партидата на
ответника, ЯОС установи, че в периода от 09.11.2012 г. до 22.08.2016 г., включително,
ответното дружество "Топлофикация-Ямбол" ЕАД е представлявано от Х.Г.К. в качеството
4
на представляващ "Лемекон" АД - юридическото лице, член на Съвета на директорите на
ответното дружеството, а в последствие и в лично качество, като е заличен като
представител на ответното дружество на 29.03.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова молба ищецът претендира съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуване на
вземането му за сумата 60 000 лв. – главница по запис на заповед от 24.02.2016 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС.
С доклада по делото съда, предвид обстоятелствата в исковата молба, заявеният и
поддържан петитум и развилото се предходно заповедно производство по ч.гр.д.№2845/2021
год. на ЯРС, е квалифицирал иска по чл.422 ГПК. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл.415, ал.4 ГПК.
В конкретния случай, видно от приложеното ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС
по същото е издадена Заповед №1175/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, с която съдът е разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата 60 000 лв.,
дължима по запис на заповед от 24.02.2016 г., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до
окончателното изплащане. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжника по заповедта за
изпълнение депозирал възражение против нея, за което ищеца е надлежно уведомен на
23.02.2022 г. /видно от представената разписка за връчване/. На 16.03.2022 г. ищеца подал
по пощата процесната искова молба, получена в ЯОС на 18.03.2022 г.
При така изложените факти, следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по
ГПК, предвид на което решаващия съд намери предявеният иск за допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
По предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да
установи наличието на вземане спрямо ответника, което произтича от документа, въз основа
на който му е издадена заповедта по чл.417 ГПК, в случая - записа на заповед от 24.02.2016
г. Съгласно дадените задължителни за съдилищата разяснения по т.17 от Тълкувателно
решение №4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен
по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. В хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК (сега т.10)
въз основа на запис на заповед, предмет на иска е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. С въвеждането обаче на твърдения или възражения от поемателя или
от издателя на записа на заповед за наличието на каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В този
случай в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. Пак според посоченото в
цитираното ТР разпределението на доказателствената тежест между страните е по
правилото на чл.154, ал.1 ГПК - всяка от тях доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът
разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422
ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на
5
заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната
функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането
си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се
прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
В изпълнение на тези възложени на съда задължения за изследване редовността на
записа на заповед и на каузалното правоотношение между страните ЯОС намери, че
издаденият в полза на ищцовото дружество запис на заповед от 24.02.2016 г. е редовен от
външна. Приложеният в оригинал към заявлението на ищеца в заповедното производство
запис на заповед от 24.02.2016 г. съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ -
запис на заповед в заглавието и в съдържанието, в текста на документа; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на
което трябва да се плати; дата и място на издаване, подпис на издател.
Неоснователно е възражението на ответника, че е неясен издателя на записа на
заповед. Начина, по който в записа е изписан издателя: "Х.Г.К., представляващ
"Лемекон"АД, представляващ "Топлофикация - Ямбол"ЕАД" не оставя съмнение, че
издателят на записа на заповед и задължил се по него е именно търговското дружество
"Топлофикация - Ямбол" ЕАД, което е било представлявано от члена на СД "Лемекон" АД с
представител Х.Г.К. - факт, установен и от справката в търговския регистър относно
представителството на ответното дружество към датата на издаване на записа на заповед.
Неоснователно е и възражението на ответника, че записът е неавтентичен
документ. От заключението на вещото лице, извършило съдебно-графологичната
експертиза, което съдът кредитира, по делото е установено, че подписът на издател на
записа на заповед е на Х.Г.К., който в периода 09.11.2012 г.- 22.08.2016 г. е бил вписаният в
Търговския регистър представител на ответното дружество, или не е налице неавтентичен
менителничен ефект.
Направеното от ответника възражение, че записът на заповед е издаден от
представител без представителна власт, също е неоснователно. Органната представителна
власт на търговско дружество е обстоятелство, подлежащо на вписване. Съгласно чл.235,
ал.3 и ал.4 от ТЗ имената на лицата, овластени да представляват акционерното дружество се
вписват в Търговския регистър, като ограниченията на представителната власт на Съвета на
директорите, на Управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по
отношение на третите лица и не подлежат на вписване в ТР. Трайна е практиката на ВКС, че
вписването в Търговския регистър на подлежащи на вписване обстоятелства има
конститутивно и оповестително действие. Публичността на Търговския регистър изключва
възможността съдът да приеме за недоказан факт, свързан с обективираните в регистъра
данни - арг. от чл.155 ГПК, като на основание чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ съдът се позовава на
вписването, независимо дали вписаното обстоятелство съществува. В случая Х.Г.К. е
вписаният в Търговския регистър представляващ ответното дружество "Топлофикация -
Ямбол" ЕАД в качеството му на представляващ "Лемекон"АД, което дружество е
дружеството-член на СД, представляващо ответното дружество.
По направеното от ответника възражение, че процесният запис на заповед е
антидатиран, т.е. че същият е издаден след заличаване на Х.К. като представител на
ответното дружество и за целите на настоящия процес, настоящият решаващ състав на ЯОС
възприема даденото от ВКС разрешение в Решение №167/03.07.2018 г. по гр.д.№4020/2017
г., IV г.о., според което юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен
представител частен документ с твърдение, че документът е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на
чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата
бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени
средства, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си
правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В
случая ответникът не ангажира годни доказателства, установяващи съставянето на записа на
заповед на дата, различна от посочената в него.
Както вече бе посочено, ищецът още в исковата молба е въвел твърдение, че
процесният запис на заповед е бил издаден във връзка със сключен между страните
6
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г. и за
обезпечение на поетото по него от ответника задължение, че при неизпълнение на
задължението да сключи окончателен договор до 30.12.2018 г., ще заплати неустойка в
размер на 60 000 лева. Предвид на това на изследване подлежи и каузалното
правоотношение между страните, доколкото възраженията, основани на това
правоотношение биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Решаващият състав на ЯОС намира, че сключеният между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г. е действителен договор,
който валидно ги обвързва, т.к. е сключен в предвидената от закона писмена форма и
съдържа уговорки относно всички съществени елементи на окончателния договор.
Неоснователно е възражението на ответника за неавтентичност на договора, тъй
като със заключението на съдебно-графологическата експертиза се установи, че подписа за
продавач е положен именно от органния представител на ответното дружество - Х.К..
Неоснователно е и възражението на ответника за антидатиране на договора по
съображенията, които съдът изложи по-горе относно същото възражение по отношение на
записа на заповед. Тъй като договорът е подписан от органният представител на ответното
дружество, неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на договора, поради
липса на съгласие и представителна власт. Съгласно разясненията в ТР №3/15.11.2013 г. по
т.д.№3/2013 г. на ОСГТК на ВКС доколкото органният представител на търговското
дружество е неделима част от самото юридическо лице, нему е признато правото волята му
като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото
лице. Наведеното от ответника основание за недействителност на договора в хипотезата на
чл.40 ЗЗД също не би могло да се приеме за основателно. Посоченото основание е
мотивирано с довода за уговаряне във вреда на представлявания – "Топлофикация - Ямбол"
ЕАД. Неоснователността на този довод и на възражението за недействителност по чл.40 ЗЗД
произтича пряко от задължителното тълкуване, дадено в цитираното ТР №3/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според което органното представителство не включва упълномощаване, а
външно изразената воля на органния представител, което не е представителство по ЗЗД.
Следователно, не би могло успешно да се противопостави и възражение за споразумяване
във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД.
При извода за действителност на процесния предварителен договор, съдът следва
да обсъди въпроса налице ли е неизпълнение по него от страна на ответното дружество, за
да бъде активирана клаузата за неустойка в полза на ищеца.
Както вече се посочи с предварителния договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 24.02.2016 г., ответното дружество, като продавач се задължило да прехвърли на
ищцовото дружество, като купувач собствеността на описан в договора недвижим имот
срещу цена от 160 000 лв., която съгласно договореното в чл.4 следвало да бъде изплатена
при прехвърляне на собствеността върху имота, а съгласно чл.5 страните се задължили да
сключат окончателен договор не по-късно от 30.12.2018 г. В чл.14 от договора страните
договорили, че за виновно неизпълнение на задълженията си по чл.5 от договора
продавачът дължи неустойка в размер на 60 000 лв., за което подписва запис на заповед.
Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задълженията и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като
е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение
на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл.9 ЗЗД свобода на
договарянето и ако страните са я предвидили при сключване на договора, виновното
неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за изправната страна право
да претендира заплащането й, съгласно чл.92 ЗЗД.
В конкретния случай ответника е възразил срещу правото на ищеца да претендира
неустойка с твърдения за наличието на постигната между страните уговорка за
едновременно изпълнение на взаимните им задължения при сключване на окончателния
договор, която изключва неизправността на ответника, при липсата на изпълнение на
насрещното задължение на ищеца да заплати продажната цена. При внимателен прочит на
съдържанието на чл.3, 4 и 5 от предварителния договор обосновано може да се приеме, че и
двете страни по него са неизправни, с оглед договореното заплащане на цената на имота в
7
момента на прехвърлянето му. Настоящия съдебен състав намира, че безспорно е налице
забава в изпълнение на задълженията и на двете страни по договора - прехвърляне на имота
от продавача не е извършено до крайната договорена между страните дата, но и купувача не
е заявил готовност за изпълнение на насрещното си задължение - да заплати цената. Тъй
като по делото не са ангажирани от страна на ищеца доказателства за обратното, това може
да се приеме за липса на съдействие от негова страна, което е неизправност на кредитора по
смисъла на чл.95 ЗЗД, а като последица от кредиторовата забава длъжникът се освобождава
от последиците на собствената такава – чл.96 ал.1 ЗЗД.
В Решение №134/20.12.2017 г. на ВКС по т.д.№405/2016 г., 2-ро т.о. е прието, че
правото на неустойка за неизпълнение по чл.92 ЗЗД, както и правото на задатък по чл.93
ЗЗД, принадлежи само на изправната страна по договора. И двата института имат
обезщетителни функции, поради което развалящият договора, ако бъде възприето наличие
на т. нар. „двустранна вина”, няма право да се ползва от тях, респективно в този случай
нормите на чл.92 и чл.93 ЗЗД не намират приложение.
В случая действително липсва изрично изявление от страна на ищеца за разваляне
на предварителния договор, но с оглед изложеното до тук, предвид цитираната съдебна
практика и изведения извод, че ищеца не е изправна страна по договора, решаващия съд
приема, че за него не е възникнало право да се възползва от правото на неустойка по чл.92
ЗЗД, вр. чл.14 от договора и претенцията му на това основание е неоснователна, поради
което и искът по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на претендираната в заповедното
производство неустойка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изложеното до тук и за пълнота, съдът се счита ангажиран да
посочи, че намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
неустоечната клауза по т.14 от договора, мотивирано с твърдение, че накърнява добрите
нрави с оглед нейния висок размер. Тази договорна клауза настоящия съдебен състав намира
за действителна. Преценката за нищожност на неустойката на основание чл.26, ал.1 ЗЗД
поради накърняване на добрите нрави, следва да се основава на уговорката й извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а не на нейния размер.
Така в ТР №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №1/2009 г. на ОСТК е посочено, че при
уговаряне на неустойка в твърде голям /значителен/ размер, такава неустоечна клауза не е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. В разглеждания казус предвиденото
заплащане на неустойка за неизпълнение на предварителен договор за продажба на
недвижим имот има своето място и цели действително обезпечаване изпълнението на
договора, а при неговото неизпълнение би обезщетила изправната страна и съответно
санкционирала неизправната. Що се отнася до размера, ако същият се окаже прекомерно
голям в сравнение с действително претърпените вреди, той може да бъде намален,
съобразно предвиденото в чл.92, ал.2 ЗЗД.
Независимо, че е без значение за крайния извод на съда, но отново за пълнота
следва да се посочи, че е неоснователно и възражението на ответника за погасяване по
давност на претенцията на ищеца. Съгласно чл.111, б."б" ЗЗД вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която
започва да тече от момента, когато вземането е станало изискуемо – арг. от чл.114 ЗЗД. В
случая съгласно чл.5 от предварителния договор страните са се задължили да сключат
окончателен договор не по-късно от 30.12.2018 г. и това е крайния момент /падежа/, до
който ответника е следвало да изпълни задължението си, съответно от който би възникнало
и вземането на ищеца за неустойка. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 14.09.2021 г. и т.к. именно това е момента, от който се счита предявен искът по
чл.422 ГПК, то същият не е погасен по давност.
Въз основа на изложените съображения предявеният иск се прецени за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на исковото производство и в съответствие с разпоредбата на
чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство
разноски в размер на 1750 лв. (в т.ч. адв.хонорар - 1500 лв. и 250 лв. - възнагр. за вещо
лице), с оглед наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени
разноски.
8
Така мотивиран ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "Н и К - 2011" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с.Бранище, обл.Добрич, представлявано от А. А. против "Топлофикация -
Ямбол" ЕАД с ЕИК128045536, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул."Индустриален" №1, представлявано от А. Я. Д. да се признае, на осн. чл.422 ГПК, за
установено по отношение на ответника съществуването на изискуемо парично вземане в
полза на ищеца за сумата 60 000 лв., дължима по запис на заповед от 24.02.2016 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА "Н и К - 2011" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на "Топлофикация -
Ямбол" ЕАД с ЕИК128045536 сумата 1750 лв. - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9