РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300500949 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби срещу решение
№260065/07.01.2021г. по гражданско дело № 5046/2019г. по описа на РС
Пловдив. Първата жалба е на Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш., чрез адв.Г.К. и адв.Н.З.
срещу решението, в частта в която е признато за установено по отношение на
жалбоподателките, че „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД е собственик на движими
вещи с №№ 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 23, 26, 27, 28, 29, 30,
31, 38, 39 и 40, като същите са осъдени да предадат на „ТАЙМЛЕС КРИБ“
ЕООД владението на тези движими вещи, като искът по чл. 108 от ЗС е
отхвърлен за движими вещи с №№ 2, 11, 18, 19, 21, 22, 24, 25, 32, 34, 35, 36,
37 и 41, като жалбоподателките са осъдени да заплатят на ищеца и сумата от
227,22 лв. обезщетение за ползване без правно основание на движимите вещи
за периода 06.01.2019 г. – 01.04.2020 г., като претенцията е отхвърлена за
разликата до пълния предявен иск в размер на 4 501,32 лв. за периода от
31.03.2016 г. до 05.02.2019 г., като погасена чрез прихващане с насрещното
вземане на Т.А., Д.Ш., С.Н. и Д.Р. в размер на 4 274,10 лв. и за разликата над
1
4 501,32 лв. до 8 923,23 лв. като неоснователен.
Тези четири жалбоподателки обжалват решението в частта, в която
исковете са уважени по чл.108 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД, като сочат, че
относно иска по чл.108 от ЗС исковите претенции са недоказани и съдът
неправилно е обсъдил доказателствения материал и факта на наличието на
касови бонове, които се държат от физическото лице Й.П. и
представляваното от него юридическо лице. Не са обсъдени фактите,
свързани с неиздаване на разписки по договор за наем. Неправилно са
обсъдени свидетелските показания, приемо-предавателен протокол, издаден
от „Аксус офис експерт“ ЕООД, неговото значение за придобиване на
собствеността. Относно фактическата власт върху движимите вещи се сочи,
че доверителките притежават идеални части от собствеността на
северозападния апартамент на втори жилищен етаж, който също е бил
предмет на договора, в който също се намират вещи. Възразява се във връзка
с правомощието на лицето П.Ш. по делото за приемо-предаването на
движимите вещи и тяхното фактическо държане. Сочи се, че наемателят е
изоставил вещите в недвижимите имоти и не е заплащал наем за тяхното
съхранение, като се поддържат евентуални възражения за прихващане. Сочи
се, че Районен съд - Пловдив неправилно и необосновано е приемал, че със
сключване на договора за наем са се отдавали и намиращите се в имота
движими вещи. Относно претенцията по чл. 59 от ЗЗД се сочи, че не може да
се приеме, че същите са владени и ползвани по посочения начин. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на исковете по чл. 108
от ЗС и чл. 59 от ЗЗД в обжалваната част. Претендират се разноските по
делото.
Постъпил е отговор от „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, в който горната
жалба се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на решението в
тази част. Претендират се разноски по делото.
Втората въззивна жалба е на „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД. Същата е в
частта, в която се отхвърлят претенциите по чл.108 от ЗС за гореизброените
движим вещи. Сочи се, че решението е неправилно, немотивирано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
неправилно районният съд приема, че някои от вещите представляват трайно
прикрепени подобрения към неговия недвижим имот, а именно за шкафове в
2
кухнята. По отношение на другите движими вещи се сочи, че договорът за
покупко-продажба е неформален и не му е необходима писмена форма.
Продажбата се доказва с наличните търговски гаранции за движимите вещи,
като се сочи, че е доказано, че тези движими вещи в недвижимите имоти са
идентични на тези по исковата молба. Сочи се, че по отношение на вещите,
чиято собственост се установява, не се установява да са на адреса и също
съдът следва да се произнесе и да уважи предявените евентуални искове, като
присъди тяхната равностойност.
Искът по чл.59 от ЗЗД се поддържа до пълния предявен размер от 8
761,39 лв. По отношение на извършеното от съда прихващане се твърди, че
същото е незаконосъобразно и извършено като не са били налице
предпоставките да се извърши това по закон. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част изцяло и уважаване на предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от четирите ответници Т.А.,
Д.Р., С.Н. и Д.Ш., с който същата се намира за неоснователна и се иска
потвърждаване на решението в тази част. Претендират се разноските.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш., че иска по чл.
108 от ЗС е недоказан и съдът неправилно е обсъдил доказателствения
материал и факта на наличието на касови бонове, които се държат от
физическото лице Й.П. и представляваното от него юридическо лице. Не са
обсъдени фактите, свързани с неиздаване на разписки по договор за наем.
Неправилно са обсъдени свидетелските показания, приемо-предавателен
3
протокол, издаден от „Аксус офис експерт“ ЕООД, неговото значение за
придобиване на собствеността. Правилно РС Пловдив е приел, че доколкото
става въпрос за движими вещи, за който не е предвидена определена форма за
прехвърляне на правото на собственост, то събраните доказателства са
достатъчни за установяването на това обстоятелство. По отношение на
касовите бележки следва се приема, че именно ищецът се легитимира като
собственик, макар тези бележки да не съдържат данни за купувача, защото
последният се определя от държателя на документа. В този смисъл се
съобразят и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 37 от 13.11.1984
г. по гр. д. № 16/84 г., ОСГК. РС Пловдив детайлно и за всяка една вещ е
изложил отделни мотиви, защо приема, че искът по чл.108 от ЗС следва да се
уважи или да се отхвърли. Тези мотиви почиват на събраните доказателства
по делото, като налична ли е вещта в сградата, има ли за нея касова бележка
или други документи за придобиването й, идентична ли е вещта като
характеристики, дали са намерени и описани от ЧСИ и от вещите лица по
КСТЕ тези вещи в сградата. РС Пловдив правилно е оценил и значението на
представения приемо-предавателния протокол от 04.04.2013г. /л.42 от
делото/. Този протокол ясно сочи, че процесните вещи са приети като
собствени от ищеца „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, действащ чрез управителя си
Й.П.. За голяма част от вещите има съставени и фактури, в които отново като
купувач се сочи търговското дружество, а не физическото лице П.
/л.59,82,84,86,88,95/. Всичко това съчетано с безспорно доказания по това
дело факт, че сградата взета под наем се е ползвала за търговски нужди
/лицензирана е за хостел/ от търговското дружество ищец и се е ползвала по
това предназначение, поради което и движимите вещи в нея са били част от
инвентара придобит за упражняването на тази търговска дейност от
търговското дружество. Горния извод не се променя от факта, на липсата на
счетоводно записване на тези вещи в счетоводството на ищеца и един от
доставчиците. Това е така, защото счетоводните записвания са вторично
отражение на обективни сделки и операции на търговеца, а не обратното.
Неоснователно е възражението на Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш., че същите не
притежават идеални части от собствеността на северозападния апартамент на
втори жилищен етаж, който също е бил предмет на договора, в който също се
намират вещи. Като се възразява във връзка с правомощието на лицето
пълномощник П.Ш. по делото за приемо-предаването на движимите вещи и
4
тяхното фактическо държане. РС Пловдив законосъобрано е преценил, че
безспорно ищецът е бил отстранен от имота от П.Ш., който е пълномощник
на ответниците. Договорът за наем е бил сключен между ищеца и
ответниците, чрез същия пълномощник П.Ш.. Със сключването му е
възникнало валидно облигационно правоотношение за възмездното ползване
на обекта - целия втори и трети етаж на сградата. Правилно РС Пловдив
приема, че факта, че останалите съсобственици не са страни по договора не
променя извода, защото за валидното възникване на облигационното
правоотношение не е необходимо наемодателят да е собственик, нито всичи
съсобственици да са страни по него. Обоснован е извода на РС Пловдив, че
тъй като договорът е сключен именно с ответниците, действащи чрез техния
пълномощник, при уреждането на взаимоотношенията по прекратяването на
договора и освобождаването на имота, следва да се приеме, че П.Ш. е
действал в това си качество. Правилно ПРС приема, че от ангажираните по
делото доказателства, се установява след 31.03.2016г. именно ответниците,
чрез техния пълномощник П.Ш., да са установили фактическа власт върху
вещите на ищеца останали в имота. Нашия закон не изключва възможността
владение да се придобива и предава и чрез пълномощник.
Неоснователно се поддържа и възражението, че наемателят е изоставил
вещите в недвижимите имоти и не е заплащал наем за тяхното съхранение,
като се поддържат евентуални възражения за прихващане. Видно от
разпитаните свидетели по делото Р.М. и К.Г. /л.273 и л.274/ до дата
31.03.2016г. управителят на търговското дружество ведно с тези две лица са
събирали движими вещи от процесната сграда, когато се е явил
пълномощника П.Ш. с ключар и е заключил имота, препятствайки
възможността да се изнесат всички движими вещи от сградата, въпреки
желанието на управителя на ищцовото дружество. Следва да се посочи, че
движимите вещи са много, някой от тях следва да се разглобяват и
изваждането им отнема много време. На управителя П. е дадена възможност
само да заснеме вещите в помещенията, от които му се отнема владението,
чрез отнемането на вещта даваща достъп до имота – ключове на жилищата. С
действията си управителя на дружеството Й.П. е демонстрирал, че иска да си
прибере движимите вещи, а с действията си пълномощника на ответниците е
демонстрирал, че няма да позволи това да се случи, което изключва
5
възможността да се приеме от съда, че наемателят е изоставил вещите в
недвижимите имоти, напротив отнето му е владението от пълномощника на
ответниците. Ето защо жалбите на Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш. са неноснователни.
Неоснователно е възражението на „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, че
решението в частта, в която се отхвърлят претенциите по чл.108 от ЗС за
гореизброените движим вещи е неправилно, немотивирано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Неоснователно е твърдението, че
неправилно районният съд приема, че някои от вещите представляват трайно
прикрепени подобрения към неговия недвижим имот, а именно за шкафове в
кухнята. Законосъобразно е виждането на РС Пловдив, че самото закрепване
на кухненското обзавеждане във всички случаи е извършено с болтове и
други механизми, които също ще следва да бъдат премахнати със самото
кухненско обзавеждане или след това. Поради горното при демонтажа ще
останат следи по стените от самите шкафове, закрепващите механизми (които
също ще следва да бъдат демонтирани), ще е необходим ремонт и боядисване
на стените, евентуално и на свързаните инсталации. Правилен е и правния
извод, че след като тези движими вещи са прикрепени към имота по начин, че
отделянето им съществено ще го увреди, следва да се приеме, че те
представляват подобрение - в този смисъл РС Пловдив се е позовал и на
Решение № 93 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2015 г., I г. о., ГК.
По отношение на другите движими вещи възраженията са също
неоснователни. По тези въпроси съдът вече се е произнесъл, като е приел че
РС Пловдив правилно е преценил доказателствата за правото на собственост
на всяка една вещ и законосъобразно се е мотивирал, защото и за кои вещи
исковете са основатели и за кои не. При това правилно РС Пловдив е приел,
че относно евентуалният иск по чл. 521, ал. 2 ГПК не дължи произнасяне по
него, защото не се е сбъднало поставеното от ищеца условие, а именно
установяването на правото му на собственост и липсата на вещта или нейното
разваляне.
Относно възражението на „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, че искът по чл.59
от ЗЗД се поддържа до пълния предявен размер от 8 763,39 лв. Съдът намира
това за неоснователно, защото РС Пловдив правилно е приел, че ответниците
дължат обезщетение за лишаването от ползване само на вещите за които е
уважен иска по чл.108 от ЗС под номера 1, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 13, 14, 15, 16,
6
17, 23, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 33, 38, 39 и 40 за периода от 31.03.2016г. до
01.04.2019г. в размер на общо 4501.32 лева или по 1125.33 за всеки ответник.
Ето защо иска над сумата от 4501.32 лева до пълния предявен размер от
8923,23 лева, правилно е бил отхвърлена като неоснователен.
Основателно е възражението на „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, че
извършеното от съда прихващане е незаконосъобразно и извършено без да са
били налице предпоставките да се извърши това по закон. Активното вземане
с което прихващащат ответниците Т.А., Д.Р., С.Н. и Д.Ш. е това за неплатени
наеми по договора си за наем с „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД. Договорът за наем
е сключен на 01.06.2013г., а е развален на 09.02.2016г. и със становище от
19.11.2019г ./л.213 от делото/ на ищеца е направено възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията за тези наеми. Налага се извода, че по
правилото на чл.111 ал.1 б.“в“ от ЗЗД вземанията за наемните вноски са
погасени по давност на 09.02.2019г. Като искът по настоящото дело е
предявен по-късно на 01.04.2019г. Нормата на чл.103 ал.2 от ЗЗД сочи че
прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Безспорно е по
делото, че активното вземане е погасено по давност. Въпросът е как се
тълкува условието за извършване на прихващането с погасени по давност
вземания, дадено след запетаята в чл.103 ал.2 от ЗЗД – „ако е могло да бъде
извършено преди изтичането на давността.“ В тълкуването на това условие
настоящият съд приема най-актуалната практика на ВКС обективирана в
решение № 35/25.07.2017г. по т.д. №3164/2015г. на ВКС, І т.о., в което след
анализ на практиката на ВКС по аналогични казуси се приема, че е възможно
да се извърши съдебно прихващане на пасивното вземане с насрещно активно
вземане, което е погасено по давност, ако преди изтичането на давностния
срок за активното вземане са били налице предпоставките за извънсъдебното
прихващане, които предпоставки са нормативно уредени в чл.103, ал.1 ЗЗД.
Тези предпоставки са съществуването на две действителни вземания/
задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет
пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която
прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е
вземането, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение
7
вземане. Ето защо при условие, че настоящото активно вземане към момента
на въвеждането му в процеса е било спорно и към момента на изтичане на
давността му на 09.02.2019г. прихващане не е могло да се извърши, защото
вземането не е било ликвидно, то прихващане в казуса с това погасено
вземане не може да се извърши.
Ето защо следва да се отмени решението в частта относно иска по
чл.59 от ЗЗД, в която е отхвърлена претенцията на „Таймлес криб“ ЕООД,
ЕИК ********* предявена срещу Т. П. А., ЕГН **********, Д. П. Ш., ЕГН
**********, С. Т. Н. (Р.), ЕГН ********** и Д. Т. Р., ЕГН ********** за
разликата над 227.22 лева до 4501.32 лева за периода от 31.03.2016г. до
05.02.2019г. като погасена чрез прихващане с насрещно вземане на Т. П. А.,
ЕГН **********, Д. П. Ш., ЕГН **********, С. Т. Н. (Р.), ЕГН ********** и
Д. Т. Р., ЕГН ********** към „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ********* в
размер на 4274.10 лева- представляващо част от възнаграждение по договор за
наем на недвижим имот от 01.06.2013г. за периода от 01.06.2013г. до
09.02.2016г. Като въззивният съд присъди исканото обезщетение по чл.59 от
ЗЗД в размер на 4 274,10 лева за периода 31.03.2016г. до 05.02.2019г. В
останалите му части решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на „Таймлес
криб“ ЕООД следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при
следните предели. Видно от определението на РС Пловдив по чл.248 от ГПК
/л.189 от делото/ исковете са уважени за сумата от общо 6609,17 лева и са
отхвърлени общо за сумата от 14 781,55 лева, при обща цена всички
разгледани искове от 21390,72 лв. С настоящото решение това съотношение
се променя така исковете са уважени за сумата от общо 10 883,27 лева и са
отхвърлени общо за сумата от 10 507,45 лева, при обща цена всички
разгледани искове от 21390,72 лв. Тоест исковете са уважени в процентно
съотношение на 50,88% и са отхвърлени в съотношение 49,12 %.
Ето защо решението в частта относно разноските в първата инстанция
следва да се отмени и да се присъдят разноски в съотношението, в което е
8
решено делото пред въззивния съд. Ето защо за разноски на ищеца в първата
инстанция „Таймлес криб“ ЕООД от общо направени такива в размер на
4 896 лева /л.343/ се дължат 2 491,08 лева. От разноските направени от Д.Р.
350 лв. /л.346/ се дължат 171,92 лв. От разноските направени от Т.А. 150 лв.
/л.349/ се дължат 73,68 лв. От разноските направени от С.Н. 390 лв. /л.350/ се
дължат 191,57 лв.
За разноските в настоящата инстанция разноските се разпределят в
същото процентно съотношение. За разноски на „Таймлес криб“ ЕООД от
общо направени такива в размер на 1 301,15 лева /л.60/ се дължат 662,02 лева.
От разноските направени от С.Н. 428,45 лв. /л.61/ се дължат 210,45 лв. За
Д.Ш. от разноски 28,45 лв. /л.61/ се дължат 13,97 лв. За Т.А. разноски 28,45
лв. /л.65/ се дължат 13,97 лв. За Д.Р. от разноски в размер на 428,45 лв. /л.65/
се дължат 210,45 лв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260065/07.01.2021г. по гражданско дело №
5046/2019г. по описа на РС Пловдив, В ЧАСТТА В КОЯТО е отхвърлен иска
на „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ********* предявен срещу Т. П. А., ЕГН
**********, Д. П. Ш., ЕГН **********, С. Т. Н. (Р.), ЕГН ********** и Д. Т.
Р., ЕГН ********** за разликата НАД 227.22 лева ДО 4501.32 лева за периода
от 31.03.2016г. до 05.02.2019г. като погасена чрез прихващане с насрещно
вземане на Т. П. А., ЕГН **********, Д. П. Ш., ЕГН **********, С. Т. Н. (Р.),
ЕГН ********** и Д. Т. Р., ЕГН ********** към „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК
********* в размер на 4274.10 лева- представляващо част от възнаграждение
по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2013г. за периода от
01.06.2013г. до 09.02.2016г. И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като вместо
това:
ОСЪЖДА Т. П. А., ЕГН **********, Д. П. Ш., ЕГН **********, С. Т.
Н. (Р.), ЕГН ********** и Д. Т. Р., ЕГН ********** да заплатят на „Таймлес
криб“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размера на 4 274,10 лева,
представляваща обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползване
без правно основание на следните движими вещи: 1. Двуетажно легло,
9
конструкция с 5 бр. шкафове за багаж; 3. Единично легло - 3 бр.; 5.
Двуетажно легло (конструкция) с 4 бр. шкафове за багаж- 2 бр., заедно с
прикрепени към същите дървени стълби; 6.Шкаф за багаж - 3 бр.; 7.Двойно
легло тип спалня - 2 броя; 8.Конструкция от две двуетажни легла и четири
шкафа - 1 бр., заедно с прикрепени дървени стълби; 9.Шкаф за обувки с 15
врати - 1 бр., 10.Ниска холна маса - 1 бр., 12.Преградна етажерка – 1 бр.;
13.Фурна за вграждане, модел OIМ 25303 X ВЕКО, в черен цвят-1 бр.;
14.Готварски плот модел HIC 64402 ВЕКО, в черен цвят - 1 бр. 15.Климатик
Daikin, модел FTYN35G, бял на цвят - 1 бр. 16.Климатик Daikin, молел
FTYN25G, бял на цвят - 1 бр.; 17.Климатик Midea, молел MSR09HRN1, бял на
цвят - 2 бр.; 23.Абсорбатор Crown, ONDA Black CK12-60S 4 РВ, черен на цвят
- 1 бр. 26.Хладилник SAMSUNG, модел RL43THCTS17E, сребрист цвят - 1
бр. 27.Бойлер TESY, стъклокерамично покритие, модел GCIIL804430B12TSR,
бял цвят - 1 бр. 28.Матрак TED 164/200, МИЛАНО, бял цвят, с размер
164/200 см, марка TED- 1бр.; 29.Матрак TED 180/200, МИЛАНО, бял цвят с
размер 180/200 см марка TED- 1 бр. 30.Матрак TED 90/200, МИЛАНО, бял
цвят с размери 90/200 см марка TED- 18 бр.; 31.Матрак TED 82/190,
МИЛАНО, бял цвят, марка TED, с размери 82/190 см. –2 бр.; 33.IKEA Fusion
маса + столчета -1 бр.; 38.Бюро Fresno, черно/сребристо на цвят - 1 бр.;
39.Гардероб Draper, от плат в белезникав/бежов цвят- 1 бр.; 40.Гардероб
Draper, от плат в белезникав/бежов цвят- 1 бр. за периода от 31.03.2016г. до
05.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на
исковата молба на 01.04.2019г. до изплащането на вземането.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане направено от Т. П. АС., ЕГН
**********, Д. П. Ш., ЕГН **********, С. Т. Н. (Р.), ЕГН ********** и Д. Т.
Р., ЕГН ********** срещу „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ********* в размер
на 4274.10 лева- представляващо част от възнаграждение по договор за наем
на недвижим имот от 01.06.2013г. за периода от 01.06.2013г. до 09.02.2016г.,
като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА Т. П. А., ЕГН **********, Д. П. Ш., ЕГН **********, С.Т. Н.
(Р.), ЕГН ********** и Д. Т. Р., ЕГН ********** да заплатят на „Таймлес
криб“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2 491,08 лева за разноски за първата
инстанция и сумата от 662,02 лева за разноски пред въззивната инстанция.
10
ОСЪЖДА „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. Т.
Р., ЕГН **********, сумата от 171,92 лева за разноски за първата инстанция
и сумата от 210,45 лева за разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. П.
АС., ЕГН ********** сумата от 73,68 лева за разноски за първата инстанция
и сумата от 13,97 лева за разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на СТ. Т.
Н. (Р.), ЕГН ********** сумата от 191,57 лева за разноски за първата
инстанция и сумата от 210,45 лева за разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. П.
Ш., ЕГН ********** сумата от 13,97 лева за разноски пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11