Р Е Ш Е Н И Е
№ 130/12.10.2019
г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданска колегия, Търговско отделение, на девети септември две хиляди и деветнадесета
година в открито заседание в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 19 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящето производство е Образувано
по искова молба от „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на Управление гр. София, ул. „Московска“ №19, чрез
пълномощника юрк. Л.М. - П. против П.А.Ф.,
ЕГН **********, с адрес *** .
Претенцията на ищеца по реда
на чл.422 от ГПК е да се признае за установено, че ответника дължи на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, следните суми:
-
27267.53 лв. - главница;
-
законната лихва върху главницата от
29.03.2018 г. до окончателното й заплащане;
-
1308,78 лв. - редовна лихва от 25.12.2017 г.
до 28.03.2018 г.;
-
18,12 лв. - санкционираща лихва от 25.12.2017
г. до 28.03.2018 г.;
-
120,00 лв. - заемни такси;
Претендират се и разноските
в настоящото производство, в т.ч. заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение
на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, както и разноските сторени в заповедното производство.
В молбата са изложени
твърдения, че на 11.12.2014 г. между ищцовата банката и ответника, като
кредитополучател, бил сключен договор за кредит за текущо потребление,
обезпечен с договор за залог на вземане по сметка от същата дата. В изпълнение
на задълженията си по договора банката предоставила на ответника сумата от 35
000 лв., които били усвоени изцяло по разплащателната му сметка.
Съгласно чл.2 от договора
срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, а според уговореното в чл.4 и чл.5, отпуснатата сума следвало се
усвоява и погасява по разплащателна сметка , открита в „БАНКА ДСК“ ЕАД с
титуляр П.А.Ф.. Било уговорено кредитът да се погасява съгласно погасителен
план приложение №1, в който дължимите суми били описани подробно по падеж и
компоненти, съдържащи главница и лихва. Приложеният погасителен план бил
подписан от кредитополучателя на всяка страница.
Страните се били съгласили в
чл.14 от договора негова неразделна част да са „Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица“ /“общите условия“/, както и
кредитополучателят да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които „БАНКА ДСК“ ЕАД прилага за извършвани услуги (чл.15 от
договора).
Въпреки договорките,
обективирани в приложения и утвърден погасителен план обаче дължимите плащания
за 25.12.2017 г. (508,81лв.),
25.01.2018 г. (508,96лв.), 25.02.2018 г. (507,54 лв.) и за 25.03.2018 г.
(507,54 лв.), така и не постъпили.
Поради липсата на погасяване
на четири последователни месечни вноски, съгласно условията на договора, на
28.03.2018 г. ответника бил уведомен, че банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на 29.03.2018,
длъжникът не погасил задълженията си в пълен размер.
Твърди се, че в резултат на
успешно проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1299/2018г. на ПзРС против ответника била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист за посочените в заявлението суми, предмет и на настоящото
производство. Било образувано изп.д. № 263/2018 г. по описана ЧСИ Г.Тарльовски.
С оглед на изложеното за
ищеца бил налице интерес от предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК.
В законоустановения срок от
ответника П.Ф., чрез пълномощника му адв. Т.В., е постъпил писмен отговор, в
който се оспорва иска, както по основание, така и по размер.
Въвежда се възражение за
нищожност на определени клаузи в договора за кредит - конкретно тези за лихвен
процент и ГПР. Били нарушени императивните разпоредби на ЗПК - чл. 22, чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1, чл.7-12 и 20 и чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, сред
които тези регламентиращи точното определяне на лихвения процент - чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК и на ГПР - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдържащата се информация относно
броя и размера на погасителните вноски, ГПР и лихвения процент, била най-обща,
не отговаряла на изискването същата да е разбираема и недвусмислена. Същата не
конкретизирала какво точно се включва в размера на месечната вноска, като
елементи на главницата и лихвата. Нямало посочване на лихвен процент, дължим
при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските,
липсвала и възможността за право на отказ на потребителя от договора.
Сочи се, че отделно от това
били нарушени и разпоредбите на ЗЗП - чл.143, т.10 и т.12. Освен това в
договора се съдържали неравноправни клаузи, които не били индивидуално
договорени. Върху тях потребителят не разполагал с възможност да влияе, особено
в случаите на договор при общи условия, какъвто бил процесният. Нарушени били
принципите на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципа на справедливостта. Позовава се на съдебна практика на ВКС - Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008 г.,
Решение № 1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007г., Определение № 877 по т. д. №
662/2012г.
Мотивира се в допълнение и
че са налице нищожни клаузи, които не могат да бъдат заместени по право от
повелителни правила на закона, а сделката не би била сключена без
недействителните й части, поради което не следвало да намери приложение чл.26,
ал.4 ЗЗД.
Поради тази причина целият
договор се явявал нищожен.
Предвид на изложеното се
иска от съда да отхвърли иска изцяло или частично исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл.372 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба от ищцовата банка, в която подробно се
обоснова основателността на претенцията във връзка с възраженията на ответника.
Липсвали конкретни аргументи
защо искът е неоснователен. Освен цитираните в отговора разпоредби на ЗПК и
ЗЗП, не било посочено как клаузите от договора противоречат на въпросните
норми.
Поддържа се, че клаузите,
касаещи формирането на лихвения процент и ГПР са индивидуално договорени с
клиента, а освен това ясно било посочено и как се формира лихвения процент и
при какви условия същият може да бъде променян. Пояснява се в допълнение, че с
клиента били договорени по-добри условия от стандартните за банката, като в
тази връзка той приел и условията по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“, за
клиенти-служители на работодатели, за които се представят допълнителни
преференциални условия.
В срока по чл.373 от ГПК е
постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат и
доразвиват възраженията и обстоятелствата, изложени и в първоначалния отговор.
На отделно основание се
поддържа, че банката не изпълнила задълженията си по чл.20.4 вр. чл.20.3 от
договора. Тъй като ответникът ползвал повече от един кредит, не му била дадена
възможност да отстрани причините, не му била връчена покана и така не бил
спазен договорения 2-седмичен срок за това. Едва след изтичането на такъв срок
според ответника можело да се обяви предсрочна изискуемост, за настъпването на
която длъжникът да бъде уведомен.
Страните по
делото са представили доказателства за установяване на твърдените от тях факти
и обстоятелства.
Съдът след
като съобрази доводите на страните, както и прецени приетите по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема при условията на чл.235
от ГПК следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК. Разпоредбата
на чл.422 от ГПК е специална процесуална норма, гарантираща възможността на
кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено
възражение от страна на длъжника.
От приложеното
към настоящето дело ч.гр.д. № 1299/2018г. по описа на РС-Пазарджик се
установява, че на 02.04.2018 г. кредиторът е подал заявление по реда на чл.417,
т.2 ГПК, в резултат на което се е снабдил със Заповед за изпълнение №
706/05.04.2018 г. и изпълнителен лист. Установява се, че на 30.07.2018г., в
законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК, е постъпило възражения от
длъжника. Ищецът е уведомен за подаването му на 20.09.2018 г. и в
законоустановения 1-месечен срок на 16.10.2018 г. е предявил претенцията си по
исков, а пред заповедния съд са представени доказателства за предявяването й с
молба от 16.10.2018 г.
С оглед на
изложеното съдът приема, че предявената претенция по чл.422 от ГПК се явява
процесуално допустима.
От фактическа
страна след анализ на приетите по делото доказателства, съдът приема следното:
Не се спори, а
и от приетите по делото писмени доказателствата се установява, че на 11.12.2014 г. между страните по делото е
бил сключен договор
за кредит за текущо потребление за сумата от 35000 лв. Съгласно чл.4 е било
договорено, кредитът да се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN ***тополучателя.
Установява се,
че по силата на сключения договор страните са договорили кредитът да се
погасява на 120 месечни вноски съгласно приложен погасителен план с падежна дата
25-то число на месеца, като кредитът се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент, формиран от стойността на 6 месечен
SOFIBOR и
надбавка в размер на 7.149 процентни пункта (чл.8 от договора).
Установява се,
че съгласно сключения договор неразделна част от него са Общите условия за
предоставяне на кредити от банката Приложение №3 (чл.14). Съобразно чл.19.1 от тези
ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Съгласно чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главницата
и/или на лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава от 10 процентни
пункта, като последиците за това настъпват автоматично. Предвидени са и клаузи (чл.20.1) че банката може да направи
кредита предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения
по лихва и/или главница.
Съгласно чл.
20.3 от ОУ в случай, че кредитополучателя ползва повече от един кредит от
банката, кредиторът има право при предсрочна изискуемост на един кредит, да
превърне в предсрочно изискуеми и другите, независимо от тяхната редовност.
Тези свои правомощия банката упражнява, като отправя до длъжника покана за
плащане в 2-седмичен срок от получаването й, след което настъпва предсрочна
изискуемост и на другите кредити (чл. 20.4)
От приетите писмени доказателства се
установява, че с уведомление изх. № 09-20-00954/28.03.2018 г., получено и
подписано лично от ответника на 28.03.2018 г., длъжника е уведомен за
волеизявлението на кредитора да обяви настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита. В документа ясно е посочено, че поради забава в
погасяването на задълженията по договора от 11.12.2014г., банката обявява
кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на писмото, като
непогасената главница става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава, както и че банката пристъпва към съдебно производство.
Установява се, че след връчване на
уведомлението, на
02.04.2018 г. кредиторът е подал заявление по
реда на чл.417, т.2 ГПК, в резултат на което се е снабдил със Заповед за
изпълнение, която са възразени от длъжника и в резултат на което е било
образувано настоящото производство.
По делото е
приета ССЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът
изцяло кредитира.
Въз основа на
приетото заключение съдът приема за установено, че на основание сключения договор
за кредит за текущо потребление на 12.12.2014 г. ответникът П.Ф. е усвоил
кредита в размер на 35 000лв., като е погасявал
същият до 25.11.2017 г., след което е преустановено плащането. С направените
погасителни вноски са погасени задължения в размер на 15 509.63 лв. в т.ч. 7
732.47лв. - главница; 7 736.38 лв. - договорна лихва; 40.78 лв.- неустойка за
просрочени вноски по главницата.
Съобразно ССЕ
е установено, че прилагането на променлив лихвен процент при олихвяване на
главницата по кредита, води и до промяна в размера на погасителните вноски,
като отразените от експерта погасителни вноски по главница и лихва не съвпадат по
размер с описаните по погасителния план, приложен към договора за кредит, но
съответстват като падежна дата и лихвени равнища съгласно сключения договор.
Пак от
експертизата се установява, че при погасяването на кредита от длъжника са
допускани просрочия на вноските, които са посочени конкретно от вещото лице: за
25.12.2017 г. в размер на 508,81лв. (забава от 94 дни); за 25.01.2018 г. в
размер на 508,96лв. (забава от 64 дни), за 25.02.2018 г. в размер на 507,45 лв.
(забава от 34 дни) и за 25.03.2018 г. в размер на 507,45 лв. (забава 13 дни).
Относно
размера на задължените от ССЕ е установено, че с направените вноски са погасени
задължения в размер на 15509.63 лв., от които 7732.47 лв.-главница; 7 736.38
лв. - договорна лихва и 40.78 лв.- неустойка за просрочени вноски по главницата.
Размерът на непогасената главница възлиза на 27 267.53 лв., в т.ч. непогасените
вноски до 29.03.2018 г. в общ размер на 776,01 лв. Установено е, че начислените
договорни лихви от 12.12.2014г. до 29.03.2018г. са в размер на 9 045.16 лв., а
неплатените редовни лихви за периода от 25.12.2017г.-29.03.2018г. са в размер
на 1 308.78 лв.
Установено е
от вещото лице, че лихвеният процент по стандартните потребителските кредити в
„Банка ДСК" ЕАД към датата на отпускане на кредита е бил 14.95% годишно,
докато лихвеният процент по подписания договор е в размер на 8.5% годишно. Процесният
кредитът се е олихвявал с преференциален променлив лихвен процент в размер на
8.5% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR - 1.351 и надбавка в размер
на 7.149 процентни пункта, която преференция се губи от кредитополучателя при нарушаване
на условията на договора. В този случай приложимият лихвен процент се увеличава, чрез
увеличаване на надбавката, съгласно условията, като максималният размер, който
може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който е в размер
на 6-месечният SOFIBOR//EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на
13.599 процентни пункта.
При така
установеното по делото от фактическа страна съдът приема предявеният иск по чл.
422 от ГПК за основателен като съображенията му за това са следните:
За успешното
провеждане на исковете с посоченото правно основание, при условията на пълно и
главно доказване, ищецът следва да установи правопораждащите факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г., между
страните, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, че ответника
не е изпълнил задълженията си за редовно обслужване на кредита и докаже
конкретния размер на главния дълг, който се претендира, настъпване на
изискуемостта му, както и конкретния размер на претендираната сума за договорна
лихва -възнаградителна и лихва за забавата.
В тежест на ответника
е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните
вземания, включително възраженията за нищожност на цитираните от същия клаузи
от Договора и Общите условия към него, поради противоречие със ЗЗП и ЗЗД, както
и да докаже, че е заплатил на Банката дължимата от него сума по кредита.
Съобразно
изложеното и след анализ на събраните в процеса доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните по делото основано на договор за банков кредит за текущо потребление. Доказано
е и че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя, както и че е бил редовно
погасяван до 25.11.2017 г. След констатирано неизпълнение от страна на длъжника
повече от 90 дни, който факт е безспорно доказан в процеса, Банка ДСК надлежно
е упражнила правомощието си да съобщи на същия, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. В този смисъл съдът намира за несъстоятелни възраженията
на ответника, че не бил надлежно известен за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита, като обявяването й е извършено без да са спазени изискванията на
чл.20.4 във вр. с чл.20.3 от Договора. В прието по делото уведомление изх. №
09-20-00954/28.03.2018 г, което е получено и подписано лично от ответника на същата
дата, ясно е посочено, че поради забава в погасяването на задълженията по
договора, банката обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на
получаване на писмото, като непогасената главница става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава.
В така цитираното уведомление се съдържа и
изявлението, че банката пристъпва към съдебно производство за събиране на
вземанията си. Последното ДСК е инициирала на 02.04.2018г., след настъпване на
предсрочната изискуемост на 28.03.2018г., поради което следва да се приеме, че
е изпълнено приетото от ВКС изискване в т. 18 от негово ТР № 4/2013 г.
Що се касае до възражението, че не са спазени изискванията на чл.20.4 във вр. с чл.20.3 от
Договора, то следва да се има предвид, че такива няма, тъй като клаузите на
процесният договор са петнадесет. За правна чистота следва да се отбележи, че съгласно
съдържащите се в Общите условия чл.20 т.3 и т.4 действително Банката има право
да превърне всички кредити ползвани от едно и също лице в предсрочно изискуеми
ако е констатирала сериозно влошаване на финансовото състояние на
кредитополучателя. Следователно съществено в случаят е, че Банката има право да
прецени дали да упражни това си право и кога, и то при наличието на
определените условия, което между впрочем и същата е сторила когато през месец
юни 2018г. е обявила за предсрочно изискуем и друг кредит на ответника. Ето
защо това възражение на ответника, а именно, че действията на кредитора за
събиране на вземането си по реда на заповедното производство предхождат
настъпването на предсрочната му изискуемост, се явява неоснователно.
Относно възраженията
за нищожност на процесния договор, който безспорно е такъв попадащ в приложното
поле на потребителската защита, съдът при съобразяване разпоредбите на чл.143
от ЗЗП приема, че същият не съдържа неравноправни клаузи, които по своята
същност да представляват уговорки във вреда на потребителя, да не отговарят на
изискванията за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако не са уговорени
индивидуално, както повелява чл.146 ал.1 от ЗЗП. В ал.2 – ра на посочената
законова норма дефинитивно е разпоредено, че не са индивидуално уговорени онези
клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителя не е
могъл да повлияе върху тяхното съдържание, особено в случаите на договори при
общи условия.
Така, съдът
приема, че процесният договор е изготвен на разбираем език, каквито са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договора за потребителски
кредит. Цитираната разпоредба има за цел да защити потребителя от
недобросъвестни практики, при които сключваните договори съдържат твърде дребен
шрифт и неясен текст, което затруднява кредитополучателят да се запознае със съдържанието
на отделните клаузи. В случая обаче това не е така, тъй като макар и да са
налице формални нарушения на посочените правила, проявяващи се в попълване
данните относно страните по правоотношението на ръка, те не са от такова
значение, че да доведат до твърдяната недействителност на основание чл. 22 от ЗПК. Да се приеме обратното би било твърде буквален прочит на закона, в разрез
с духа и целите му, а именно за гарантирана защита правата и интересите на
страните по правоотношението.
Относно
въведените доводи за нарушения на чл.11, ал.1, т.1, т.7-12 и 20 от ЗПК, е
необходимо да се отбележи, че съдържанието на процесния договор отговаря на
изискванията на сочената законова разпоредба, тъй като в него се съдържат
необходимите данните относно общия размер на кредита и условията за усвояването
му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; в т.ч. и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата. Всички тези
данни и информация за условията на кредита се съдържат и в общите условия, в приложения
към договора погасителен план, както и в условията по кредитна програма
„престиж Плюс за клиенти – служители на работодатели, за които се предоставят
допълнителни преференциални условия по кредити“. Безспорно е, че със същите
договарящите страни са били запознати съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, което е удостоверено
с полагането на подписа под тях и следователно са приложими в отношенията между
тях. Ето защо и на посоченото основание не е налице недействителност на процесния
договор по смисъла на чл.22 ЗПК.
Не са налице и
предпоставките по чл. 143, т. 10 и т. 12 от
ЗЗП, водещи до неравноправност на клаузите, с които е предвидена
възможността на Банката едностранно да променя лихвения процент, както и
таксите по кредита.
В разпоредбата
на чл.
144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, законодателят е предвидил, изключение от правилата
на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Според посоченото изключение, разпоредбите на
чл. 143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза съдържаща се в чл. 143 от ЗЗП,
тъй като изменението не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерии за изключение от общия принцип, те трябва да са
формулирани по ясен и недвусмислен начин, като в тях следва да се посочени
външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до
въведената едностранна промяна. В конкретният случай това е така предвид уговорките
съдържащи се в чл.8 и чл.9 от Договора и чл.7,8 и 9 от ОУ, в които са
предвидени условията за олихвяване и изменение на възнаградителната лихва, като
стойността й се формира от два компонента-базов лихвен процент/БЛП/ и твърда
надбавка, както и размерите и изменението на ГПР. Следователно клаузите от
договора и Общите условия, определящи методиката за формиране на ГЛП и ГПР,
както и тези, предвиждащи правото на банката едностранно да увеличава ГЛП,
респективно и ГПР, не са неравноправни по смисъла на визираните от ответника
основания по ЗЗП. Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на
подробни погасителни планове, посочването на отделните компоненти на договора -
главница и възнаградителна лихва, както и на таксите и разноските, в конкретни
размери в погасителния план налагат извода, че още при подписване на договора, кредитополучателя
е бил наясно и е могъл да прецени икономическите последици от този договор,
поради което и не са налице условията за неравноправност на Договора или на отделни
клаузи, по смисъла на чл. 143, т.
18 от ЗЗП.
Относно
размера на претенциите съдът приема следното:
При уговорена
в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за
връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на
непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за
възнаградителни лихви и такси. Така съобразно приетото заключение на вещото
лице, съдът възприема посочените от същото изчисления на дължимите суми по
кредита към датата на подаване на заявлението.
Върху
главницата се дължи и законната лихва от предявяване на иска 01.02.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението тъй като само в хипотезата на
разглеждане на иск по чл. 422 ГПК,
подаване на заявление има характера на искова молба.
Поради
изложеното до тук съдът приема предявеният иск по чл.422 от ГПК за изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.
При този изход на спора и
предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с т.12 на ТР№ 4/13 г. на
ОСГК на ВКС, настоящата инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските,
дължими както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство ищеца е направил разноски в общ 574,28 лв.,
които с оглед изхода на настоящето дело се дължат.
В настоящето производство ищецът дължи държавна такса, която след
съобразяване разпоредбите на чл.72 ал.2 от ГПК и приспадане на платената такава в заповедното производство в
размер на 574,28 лева, е в размер на 668,77 лева и следва да се внесе в полза
на държавата по сметка на Пз ОС.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските, сторени в настоящото исково производство, които са в размер на
1 218,77лева и представляват дължима държавна такса, възнаграждения за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение.
На ищеца се дължат и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 724,28 лева, които представляват дължима държавна такса в размер на 574,28
лева и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПО ИСКА предявен от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, с седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска № 19, против П.А.Ф., ЕГН **********,
с адрес *** по чл.422 от ГПК ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника,
че в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с
ЕИК ********* съществуват следните вземания:
-
27267.53 лв. - главница;
-
законната лихва върху главницата от 29.03.2018 г. до окончателното й
заплащане;
-
1308,78 лв. - редовна лихва от 25.12.2017 г. до 28.03.2018 г.;
-
18,12 лв. - санкционираща лихва от 25.12.2017 г. до 28.03.2018 г.;
-
120,00 лв. - заемни такси,
за които има издадена Заповед за изпълнение №
706/05.04.2018 г. на Пазарджишкия районен съд за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, с седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Московска № 19 да заплати по сметката на Пазарджишкия окръжен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 668,77 лева (шестстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща ДТ по делото.
ОСЪЖДА П.А.Ф., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, с
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска № 19 сумата 1 218,77лева
сторени разноски в исковото производство
и сумата 724,28 лева сторени
разноски в заповедното производство.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: