Р
Е Ш Е Н И Е
№
425
гр.
Кюстендил, 15.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито заседание
на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА ,като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 332/ 2018 год., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
„ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК *********,адрес на управление на
дейността-гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София,сграда 6,п.к.1766,съдебен
адрес-***,чрез адвокат З. Ц. от САК, е предявило против Ю.Д.М.,ЕГН ********** ***,иск да
бъде признато за установено по отношение на ответника наличието на вземането на
ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2261/2017
г.КРС за сумите,както следва: 957,08-деветстотин и петдесет и седем лева и осем
стотинки,представляваща общ сбор на дължимите суми по фактури №
**********/05.12.2015 год.,№ **********/05.01.2016 год.,№ **********/05.02.2016
год.,№ **********/05.03.2016 год. и № **********/05.04.2016 год.,представляваща
общ сбор от на вължими суми за потребени
услуги,абонаментни такси и лизингови вноски,договорни неустойки и предсромно
изискуем остатък от лизингови вноски,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата
Ответникът
оспорва дължимостта на суми,представляващи договорни неустойки,без да оспорва
доказателствата, представени от ищецът.
КРС,след като обсъди събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
От писмените
доказателства,представени от ищецът с ИМ, а именно:допълнително споразумение №
*********/28.05.2011 год.по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги;договор за мобилни услуги № *********/27.09.2012 год.;договор за мобилни
услуги от 29.03.2013 год.;сертификат за пакетни услуги Globul Combo + от 31.05.2013 год.;договор за мобилни услуги №
*********/05.01.2015 год.,договор за лизинг от 05.01.2015 год.;допълнително
споразумение № *********/22.04.2015 год. към договор за мобилни/фиксирани
услуги;допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 30.07.2015 год.;фактури № ********** / 05.12.2015 год. , № **********
/ 05.01.2016 год., № ********** / 05.02.2016 год.,№ ********** / 05.03.2016
год. и №**********/ 05.04.2016 год.,ОУ на договор за лизинг за предоставяне на
преносим компютър,телефонен апарат или друго устройство;ОУ на Welkome
Guarantee;приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от дата 05.01.2015 год.;декларация-съгласие
от ответника от 05.01.2015 год.; декларация-съгласие от ответника от 22.04.2015
г.;05.01.2015 год.; приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от дата 22.04.2015 год.;запис на заповед за сумата от 183.77 лв.,изд.от
ответникът на 30.07.2015 год.;ОУ за лизинг на ищеца; приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от дата 30.07.2015 г.,се установява това,че
: 1.между ищецът и ответникът са
възникнали облигационни отношения по силата на които ищцовото ТД предоставило
ползването на мрежата си чрез мобилни номера № 0898 46 50 84,№ 0896 30 76 02 а
с този номер и ползването на мобилен апарат марка „SamsungE2600,мобилен № 0897 91 70 88 и с него мобилен апарат марка Nokia113,мобилен номер № 0897 63 61 50 а с него на лизинг и апарат Alkatel One
Touch Pop C7 Blask,както и такива по силата на които
на ответника предоставени мобилни номера са били включвани в пакети с
отстъпки,променени са абонаментни планове за № 0897 91 70 88 и към същия е
предоставен мобилен телефонен апарат Globul M100,променен
е абонаментния план за номер 0896 30 76 02 и по силата на договор за лизинг към
този номер е предоставен мобилен апарат марка Telenor Smart Plus blask.;2.за дължимите суми,представляващи потребени
услуги,абонаментни такси и лизингови вноски били изготвени фактури № ********** / 05.12.2015 год.за сумата от
190.93 лв. за отчетен период 05.11.2015 год.до 04.12.2015 год. , № ********** /
05.01.2016 год. за сумата от 180.37 лв.за отчетен перод от 05.12.2015 год. до
04.01.2016 год., № ********** / 05.02.2016 год.за сумата от 239.82 лв. за
отчетен период от 05.10.2016 год. до 04.02.2016 год.,№ **********/05.03.2016
год. за сумата от 240.99 лв. за отчетен период от 05.02.2016 год. до 04.03.2016
год.Няма доказателства преди депозирането на ИМ ответникът да е платил суми по
която и да е било от посочените фактури.;3.По фактура № **********/05.04.2016
год. е начислена сумата от 957.00
лв.,формирана като сбор от сумата от 240.99 лв. баланс от предходен период
,сума от 518.35 лв. за неустойки предсрочно прекратяване на договор за лизинг и
197.74 лв. вноска лизинг след 01.01.2014 год.Няма доказателства за това,преди
или след издаването на която и да е било от фактурите ищецът да е отправял
писмено известие до ответникът,че счита договорите за предсрочно
прекратени.Преди датата на последното съдебно заседание ответникът,чрез
процесуалният си представител в молба вх.№ 11150/14.05.2019 год. признава
неизгодното за него обстоятелство,че ответникът за времето от 31.10.2018 год.
до 04.02.2019 год. е платил на четири пъти суми по 300.00 лева,или общо 1200.00
лева по задълженията си.По ч.гр.д.№ 2261/2017 г.КРС ищцовото ТД депозирало
заявление по чл.410 ГПК,което било уважено,но поради депозирано от ответникът
възражение по чл.414 ГПК в срок се предявяват искове запустановяване
дължимостта на вземанията.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки установеното съдът
счете,че исковете са допустими,а по
същество неоснователни, поради което ще се отхвърлят. Мотивите на съда са следните:
На основание на представените и приети като неоспорени
доказателства-договорите за далекосъобщителни услуги и лизинг ,приложенията към
тях и ОУ, съдът приема за доказано,че между страните са възникнали валидни
облигационни отношения с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги ,
изразяващо се в доставянето на мобилни услуги от ищеца на ответника,чрез
посочените мобилни номера,както и по договор за лизинг на мобилни
апарати,изразяващо се в предоставянето за ползване на ответникът на конкретни
марки мобилни телефони.Ответникът практически не спори по
това,че е ползвал реално уговорените услуги и не е изпълнил задължението си да
заплати уговорените месечни абонаментни такси,лизингови вноски и потребени
услуги,за които са издадени фактури №
********** / 05.12.2015 год., № ********** / 05.01.2016 год., №
********** / 05.02.2016 год., № **********/05.03.2016 год.,по които крайната
сума за плащане е 240.99 лв. ,тъй като във всяка следваща фактура е отразен
баланса от предходният период, а в последната горната сума е окончателна.ПРИ
ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК ответникът
е дължал тази сума, но със стореното плащане в хода на висящият процес искът за
същата се явява неоснователен,поради което ще се отхвърли.
Остатъкът от исковата претенция представляват суми,претендирани като
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
и предсрочна изискуемост на лизингови вноски,които също не се дължат от
ответникът по договорите,а ако не се възприемат последващите мотиви на съда в
тази насока и поради плащането им в хода на процеса.
С разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността
страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като
предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.
Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на
съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
Процесните договори от 26.05.2011 год. по т.4 ,договора за мобилни услуги
от 27.09.2012 год.,от 29.03.2013 год.,сертификата за пакетни унлуги от
31.05.2013 год.,договорът за мобилни услуги от 05.01.2015 год.,съдържат
неустоечни тклаузи или препращат към ОУ,относно възможността на ищеца да
претендира неустойки,самите ОУ съдържат по чл.12 условия за начисляване на
неустойки при предсрочно прекратяване на действието на договорите и
обстотелствата,при които това може да бъде обявено от ищецът. Тълкувайки волята
на страните по реда на чл. 20 от ЗЗД съдът намира, че посочените клаузи регламентират дължимост на неустойка
не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по
аргумент от ТР № 7/13.11.2014 г. по т.д.№ 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС претенцията
за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето.
Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение.Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила
на чл. 87, ал.2 от ЗЗД.Писмените договори подлежат
на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения алгоритъм за
изчисляване на неустойката установяването на факта на получаване на писменото
предизвестие от абоната е от значение не само доказването на основанието, но и
на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му
предоставя подходящ срок за изпълнение,или че го уведомява че поради
неизпълнние на задължението му прави предсрочно изискуеми всички оставащи до
ткрая на срокът на действие на договорите стандратни месечни абономанетни такси
и остатъмни лизингови вноски. По изложените съображения съдът намира, че
кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което
в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите и сумата от 518.35 лв. не се дължи.В този смисъл
предявеният иск с правно основание чл. 415,ал.1 ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД се
явява недоказан както по основание, така и по размер,поради което следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въпреки горното съдът изтъква втори аргумент за неоснователност на
претенцията.Страните по договор могат да уговорят неустойка за вреди от предсрочното прекратяване
на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции, в противен случай клаузата за неустойка би
била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към един последващ момент- арг. т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. При преценката съдът следва да изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации- задължението на оператора да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. При уговорена от страните неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата. Уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава
принципа за справедливост.
Тъй като ответникът има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДП на Закона
за защита на потребителите,намират приложение и разпоредбите на ЗЗП.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а според ал.2 не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Сключения договор за мобилни услуги и приложенията към същият са бланкови и ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена.С оглед изложеното съдът
приема, че клаузата за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок е нищожна поради
противоречие с добрите нрави ,в която
насока е и константната практика на ВКС-решение № 193/09.05.2016 г. по т.д.№
2659/2014 г. на ВКС, I т.о. решение № 110/21.07.2016 по т.д.№ 1226/2015 г. на
ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.;
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/.
Нищожността като отрицателен юридически факт препятства възникването на
вземането за неустойка поради което предявеният иск за неустойка, произтичаща
от недействителна клауза се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при
разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка
за действителността на неустоечната
клауза, независимо дали страните са се позовали на
нищожността й.
Ответникът не дължи и сумите за лизингови вноски,тъй като при такава
ситуация ищецът ще получи неследващо се възнаграждение за услуга,която реално
не е представил,поради което искът за част от сумата в размер на 197.74
лв.,представляваща дължим остатък от лизингови вноски също е неоснователен
и тази сума не се дължи,въпреки и
стореното в хода на процеса плащане от страна на ответникът.
Въпреки неоснователността на част от
исковата претенция поради начална недължимост,а на остатъка като погасена чрез
плащане, обуславящо отхвърлянето на исковите претенции напълно , ответникът
дължи разноски,съобразно основателната част от исковата претенция за сумата от
240.99 лв.,тъй като с поведението си е станал причина за образуване на
заповедното и настоящи производства.Посочената сума представлява 26.02 % от
общата искова претенция,размерът на сторените разноски в двете производства за
ищецът възлизат на сумата от 1020.00 лв.,при което биха му се следвали разноски
от 265.04 лв.Като се съобрази обаче и това,че с плащането на сумата общо от
1200.00 лв.ответникът е заплатил приетата,че е дължима и изискуема сума от
240.99 лв.,то с остатъка от горната е платил и разноските по делото,че дори и
недължимо в повече.Поради иложеното разноски на ищецът няма да се
присъждат.Няма доказателства за това ответникът да е платил конткретно
възнаграждение на процесуалният си представител,поради което съдът няма да му
присъжда разноски, съобразно неоснователността на исковата претенция.
Водим от горното и на
осн.чл.415,ал.1 ГПК във вр. с 79,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „МОБИЛТЕЛ“ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес
на управление на дейността-гр.София,п.к.1309,район „Илинден“,ул.“Кукуш“ №
1,против Ю.Д.М.,ЕГН ********** ***,иск
да бъде признато за установено по отношение на ответника наличието на вземането
на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2261/2017
г.КРС за сумите, както следва: 957,08-деветстотин и петдесет и седем лева и
осем стотинки,представляваща общ сбор на дължимите суми по фактури №
**********/05.12.2015 год.,№ **********/05.01.2016 год.,№ **********/05.02.2016
год.,№ **********/05.03.2016 год. и № **********/05.04.2016 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с
възивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: