№ 106
гр. Варна, 11.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600141 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.341,ал.2 във вр. с
чл.270,ал.4 от НПК.
Образувано е по частни жалби на адв.П. Д., като процесуален
представител на Ж. С.; адв.П. Д., като защитник на подс.Д. Т. и адв.А. Д., като
представител на подс.Д. К. против протоколно определение №417 от
03.05.2023г. по НОХД№856/2022г. на ВОС.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е взел по
отношение на подсъдимите Ж. С., Д. Т. Д. К. мярка за неотклонение
„задържане под стража“, поради неявяване в съдебно заседание без
уважителни причини.
В жалбата на адв.П. Д., като процесуален представител на Ж. С. се
излага съображения за наличие на важни здравословни причини за неявяване
на подзащитната му в съдебно заседание. Твърди се, че подс.С. не е ставала
причина за отлагане на делото без уважителни причини. В този смисъл
наложената й най-тежка МН е незаконосъобразна и се явява необоснована
репресия, която е в разрез с целите на МН.Към жалбата са приложени и
медицински документи.
В жалбата си адв.П. Д., като защитник на подс.Д. Т. излага
съображения, че неговия подзащитен не е ставал причина за отлагане на
делото. Същият не се е явил в с.з. на 03.05.2023г. по негов съвет, тъй като
защитника е бил запознат с представения болничен лист на подс.С. и е бил
убеден, че делото ще бъде отложено.
В жалбата на адв.А. Д., като представител на подс.Д. К. се твърди,
че последния не е ставал причина за отлагане на делото. Неявяването му в с.з.
на 03.05.0223г. е било по съвет на защитника, тъй като същия е бил убеден че
1
ход на делото няма да бъде даден поради заболяване на подс.Г..
Варненският апелативен съд след като обсъди доводите в частните
жалба, мотивите на атакуваното определение и прецени събраните по делото
доказателства, намира, че същите са подадени в законовия срок, а
преценени по същество се явяват частично основателни.
С атакувания съдебен акт- определение №417 от 03.05.2023г. по
НОХД№856/2022г., ВОС е взел по отношение на подсъдимите Ж. С., Д. Т. Д.
К. мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради неявяване в
съдебно заседание без уважителни причини.
По отношение на подс.Ж. Г..
Видно от данните по делото, на 19.04.2023г., защитника на
подсъдимата е представил в деловодството на съда молба за отлагане на
делото, с приложен болничен лист.
Съдията-докладчик е поставил резолюция върху молбата, че ще се
произнесе в с.з. на 03.05.2023г. В с.з. на посочената дата, съдът е приел, че
съгласно чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено
задължение на лицето да се яви пред съдебните власти и при определен
домашен режим, освен при наличието на изрично отбелязване, че
заболяването не позволява неговото явяване или издаване на нарочно
медицинско удостоверение в този смисъл.По тези съображения е приел, че не
са налице уважителни причини за неявяването на подсъдимата в съдебно
заседание.
Настоящият въззивен състав се солидализира с изводите на
първостепенния съд за недобросъвестно процесуално поведение на
подсъдимата, обуславящо необходимост от влошаване на процесуалното й
положение с вземане на МН.
Действително по делото е представен болничен лист, от който е
видно, че за периода 12.04.-11.05.2023г. подсъдимата е във временна
нетрудоспособност, като е определен домашен-амбулаторен режим на
лечение. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба за медицинската
експертиза, действаща към момента, е предвидено задължение за лицето да се
яви пред съдебните власти дори ако му е определен домашен амбулаторен
или свободен режим, освен при представяне на медицинско удостоверение, че
заболяването не позволява явяването му. Разбира се, друга е хипотезата, ако
лицето е настанено в болнично заведение за лечение – тоест, режим по чл.15,
ал.1, т.1 от Наредбата. По делото няма представено нито удостоверение, нито
други доказателства за нейната невъзможност за явяване в с.з.. С жалбата
пред настоящата инстанция са представени медицински документи, от които
2
отново не може да бъде направен такъв извод. Видно от епикризата и
медицинското заключение, подсъдимата е претърпяла оперативна
интервенция на окото. Видно от дадените указания за постоперативния
период, не се установява забрана за явяване на лицето. По отношение
представените преписи от амбулаторна карта се установява, че същите
удостоверяват други заболявания и то с голяма давност, които са неотносими
към настоящия казус, тъй като лечението за което е издаден болничен лист не
се отнася до тях. Имайки предвид естеството на заболяването, дадените
указания за режима, който следва да бъде спазван по време на домашното
лечение и липсата на други доказателства, които да установяват обективната
й невъзможност за явяване в с.з., настоящия състав намира, че извода на
проверявания съд за наличие на основания по чл.66,ал.1 от НПК е правилен.
На следващо място е налице редовна процедура по уведомяването
на подсъдимата за насроченото съдебно заседание. Видно от данните по
делото, същата не се е явила и в с.з. на 06.02.2023г. без да сочи уважителни
причина за това. Още веднъж подсъдимата е станала причина за отлагане на
делото поради заболяване, отново само с представен болничен лист без
медицинско удостоверение за невъзможност за явяване.
Няма съмнение, че действия и/или бездействия, индициращи на
недобросъвестно поведение на обвиненото лице, насочени към отлагане във
времето провеждането на наказателното преследване срещу него, е
недопустимо, защото влиза и в конфликт с уреденото в чл.22 от НПК,
изискване за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
При установените по делото факти– наличие на редовна процедура
по призоваване за открито съдебно заседание и липса на уважителни причини
за неявяване на същото, преценката на окръжния съд за наличието на
основание за вземане на МН е правилна. Изборът на най-тежката такава
обаче, е прекомерен и не отговаря на степента на нарушението.
Към момента на опреД.ето й, по отношение на подсъдимата МН е
била отменена.
В контекста на горното, въззивната инстанция намира, че
дисциплиниращо въздействие в насока към спазване на акуратно процесуално
поведение би имала и по-лека мярка и в този смисъл като най-подходяща
настоящия състав преценява „парична гаранция“, в размер на 10000лв.
Визираният размер отговаря на вмененото на подсъдимата обвинение, като на
3
същата следва да се определи 10- дневен срок за представяне на сумата по
гаранцията.
На следващо място е необходимо да бъде посочено, че взетата спрямо
подсъдимата мярка за неотклонение към настоящия момент се явява
съобразена и с личността на подсъдимата Г., която видно от справката за
съдимост е осъждана, инкриминираните престъпления са извършени при
няколко квалифициращи признака, при участие в организирана престъпна
група и в съучастие с още три лица, което я характеризира като личност с
висока степен на обществена опасност.
Определената мярка за процесуална принуда в настоящото
производство в най - пълна степен ще обезпечи целите на мерките за
неотклонение и ритмичното развитие на наказателното производство,
доколкото последното се характеризира с много участващи и ще осигури
приключването му в разумен срок.
По отношение жабата на подс. Д. Т...
Видно от данните по делото, същият не се е явил в с.з. на 03.05.2023г.
без да сочи уважителни причини. Като такива не могат да бъда възприети
твърденията на процесуалния представител, че по негов съвет подсъдимия не
се явил, с оглед предполагаемо отлагане на делото. След като липсва
предварително произнасяне на съдебния състав в този смисъл, с неявяването
си, подсъдимия е проявил недобросъвестно процесуално поведение и е станал
причина за отлагане на делото. Видно от материалните по делото, същото
двукратно е отлагано поради заболяване на подсъдимия, без представени
доказателства че не може да се яви в с.з. Подсъдимият не се е явил и в други
две съдебни заседания, поради представени от друг подсъдим болничен лист,
т.е. без уважителни причини, макар той да не е бил единствена причина за
отлагане на делото.
По изложените съображения настоящия състав намира, че са налице
предпоставките на чл.66,ал.1 от НПК. В този случай, имайки предвид, че
спрямо подсъдимия е била отменена взетата на ДП МН, адекватна и съответна
на целите на чл.57 от НПК е МН „парична гаранция“, в размер на
10000лв.,вносима в 10 дневен срок.
По отношение жалбата на подс.Д. К..
Подсъдимият не се е явил в с.з. на 03.05.2023г. без да сочи уважителни
4
причини за това. Представеният болничен лист за подс.Г., при липса на
изрично произнасяне на съда не го освобождава от задължението да се яви в
съдебно заседание, за което същия е бил редовно уведомен.По същата
причина подсъдимия не се е явил и в с.з. на 06.02.2023г., макар той да не е
бил единствена причина за отлагане на делото.
Изложеното води до извода за недобросъвестно поведение и
съзнателно отклоняване, което става причина за двукратно отлагане на
делото. Ето защо, същия следва да търпи последиците от това си поведение,
чрез вземане на МН „парична гаранция“, в размер на 10000лв., вносима в 10
дневен срок.
Следва да се отбележи, че НПК третира присъствието на подсъдимия
в съдебната фаза на наказателното производство, при обвинение за тежко
престъпление, не само като "право на участие" на лицето /включено сред
кръга права по чл.55 от НПК/, но и като негово задължение /чл.269, ал.1 от
НПК/, а от тук и националната ни процесуална уредба е фокусирана върху
спазването на това задължение, като съществува дълбока и многоаспектна
обвързаност между последното и процесуалната дейност на съда, както и
правомощията на компетентния орган.
По изложените съображения настоящия състав намира, че жабите са
частично основателни, което налага изменение на определението на ВОС, с
което са взети МН „задържане под стража“ в по-лека такава, а именно
„парична гаранция“ в размер на по 5000лв. за всеки един от подсъдимите.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение №417 от 03.05.2023г. по
НОХД№856/2022г. на ВОС,като:
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на Ж. Г. С. мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в „парична гаранция“, в размер на 10000лв., вносима
в 10 дневен срок.
ИЗМЕНЯ взетата спрямо Д. К. К. мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в „парична гаранция“, в размер на 10000лв., вносима в 10 дневен
срок.
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на Д. Н. Т. мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в „парична гаранция“, в размер на 10000лв., вносима
в 10 дневен срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6