№ 14664
гр. София, 02.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110170303 по описа за 2021 година
Ищецът А. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б........., чрез адв. Х. П., със съдебен
адрес: гр. С......., е предявил срещу „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.......... иск за следното:
Иска се съдът да признае за установено спрямо ответника „Е“ ЕООД, че ищецът А. Г. А.
не дължи сумата от 356,41 лева, представляваща главница, дължима по искане – договор за
отпускане на стоков кредит и паричен заем № ... от 05.06.2007г., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2012г. до заплащане на вземането, сумата от 25 лева, представляваща
разноски по делото за заплатена държавна такса, както и сумата от 5 лева, представляваща
платена по сметка на РС – гр. Бяла държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 16.07.2012г. по ч.гр. д. № 387/2012г. по описа на
РС – гр. Бяла, поради погасяването им по давност.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията ѝ и е депозирал
отговор, с който оспорва предявения иск
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и
е допустим.
Налице е непрекратено изпълнително производство по изп. д. № .... по описа на ЧСИ Ц
Стойчева Г.а с рег. № ..., с район на действие ОС - Р, по което длъжникът с иск е оспорил
изпълнението. Искът се основава на факти, настъпили след приключване на производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото писмени доказателства, във връзка с твърденията на страните,
съдът установи следното във фактическо и правно отношение:
На 16.07.2012г. по ч. гр. д. № 387/2012г. по описа на РС – гр. Бяла срещу ищеца в полза на
1
ответника е издаден изпълнителен лист за сумите: 356,41 лева – главница, дължима по
искане – договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ... от 05.06.2007г., ведно
със законната лихва, считано от 14.06.2012г. до заплащане на вземането, 25 лева – разноски
по делото за платена държавна такса и 5 лева – държавна такса при издаване на
изпълнителен лист по сметка на РС – гр. Бяла.
Видно от документите, част от ч.гр.д. № 387/2012г. на РС Р, същото е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено на 14.06.2012г.
На 15.06.2012г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за процесните суми срещу ищеца по настоящото дело. Видно от датата, на която е били
връчена – 22.06.2012г., заповедта за изпълнение е влязла в сила на 06.07.2012г., в който срок
не е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, съгласно редакцията на нормата към онзи
момент. Това е датата на която вземането е станало изискуемо на осн. чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
от която е започнала да тече давността за погасяването му. Не се спори между страните, че
съгласно чл. 117, ал.2, във вр. с чл. 110 от ЗЗД погасителната давност е 5-годишна. Влязлата
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК има сила на съдебно решение относно
дължимостта на присъдените с нея задължения.
В разглежданият казус давността, която е започнала да тече от 06.07.2012г. е изтекла на
22.01.2018г., като преди това е била прекъсната на 22.01.2013г., поради следното:
Първото дело – изп.д. № ..., което е образувано за събиране на процесното вземане - е
образувано въз основа на молба на взискателя „Е“ ООД с вх. № 203/07.01.2013г. по описа на
ЧСИ С.К., с рег. № ..., с район на действие ОС Велико Търново. По това дело е извършено
едно действие по принудително изпълнение – наложен е запор върху трудовото
възнаграждение на А. Г. А., което получава от „Л“ – гр. Р. Действието е реализирано със
запорно съобщение изх. № 1565/22.01.2013г. От тази дата, на осн. чл. 117, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 116, б.“в“ от ЗЗД е започнала да тече нова давност. От 22.01.2013г. в продължение
на пет години не са предприемани и реализирани действия по принудително изпълнение. С
постановление от 26.06.2019г. изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ С.К. е било
прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. След това въз основа на изпълнителния лист от
16.07.2012г. е образувано изп. № ...... по описа на ЧСИ С.К., а след това изп.д. № .... по описа
на ЧСИ Ц Г.а с рег. № ... и район на действие ОС Р, но те са образувани слез изтичане на
петгодишната погасителна давност, която е погасила възможността процесното вземане да
се търси по принудителен ред, поради което предприетите действия по принудително
изпълнение по изпълнителните дела от 2019г. са без правно значение относно изхода на
спора, във връзка с изложените по – горе съображения. При преценка на действията по
принудителното изпълнение, които са годни да прекъснат давността, съдът взе предвид
приетото в т.10 на ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно: Давността
се прекъсва с предприемането на кое да е принудително изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /налагане на запор, на възбрана; присъединяване на
кредитор; възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; извършването на опис и
оценка на вещта; насрочването и извършването на публична продан и др./. Издаването на
2
изпълнителен лист, образуването на изпълнително дело, търсенето и изготвянето на справки
за имотното състояние на длъжника не са сред тях.
Към датата на предявяване на иска по настоящото дело, вземането предмет на иска е
погасено по давност, поради което не се дължи и затова иска по чл. 439 от ГПК следва да се
уважи като основателен.
Предвид изхода от спора, разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК се дължат на ищеца в
пълния им сторен размер от 352 лв., от които: 50 лв. платена държавна такса и 302 лв.
платен адвокатски хонорар на пълномощника му.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Е“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., по иск по чл. 439, ал.1 от ГПК,
че ищецът А. Г. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б........., чрез адв. Х. П., със съдебен адрес:
гр. С......., НЕ ДЪЛЖИ сумата от 356,41 лева, представляваща главница, дължима по искане
– договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № ... от 05.06.2007г., ведно със
законната лихва, считано от 14.06.2012г. до заплащане на вземането, сумата от 25 лева,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса, както и сумата от 5 лева,
представляваща платена по сметка на РС – гр. Бяла държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.07.2012г. по ч.гр. д. №
387/2012г. по описа на РС – гр. Бяла, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..........
да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** сума в общ размер на 352 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3