Решение по дело №824/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 609
Дата: 10 май 2024 г. (в сила от 10 май 2024 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20245300500824
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. Пловдив, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500824 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Айзаем.БГ“ ООД против Решение №
5238/23.12.2023г., пост. по гр.д.№3895/2022, ПРС, с което „Айзаем.БГ” ООД е осъдено
да заплатиа Г. Н. Н. сумата 864,18лв. – недължимо платена при начална липса на
основание по клауза за заплащане на допълнителна услуга по Договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от *** г., заплатена за
периода 21.03.2017г. – 22.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят „Айзаем.БГ“ ООД е останал недоволен от така обжалваното
решение, като поддържа, че същото е неправилно. Счита за неправилен извода на съда,
че ищецът е заплатил на дружеството сумата от 864,18лв., като оспорва
доказателствената стойност на представената справка. Поддържа, че същата не е
подписана, няма данни за издателя й и по никакъв начин не може да се прави извод, че
тя удостоверява извършено плащане. Твърди, че сочената справка не е извлечение от
програмата на дружеството касателно сметките на клиентите му. Поддържа, че
данните за извършени плащания по тази справка не отразяват реално извършените
1
такива от длъжника. Това се установявало и от заключението на ССЕ. В този смисъл
счита, че съдът е следвало да работи единствено по първоначалното заключение на
приетата по делото ССЕ, т.к. допълнителната такава е базирана изцяло на данните на
въпросната справка, която не отразява действителните плащания. Посочва, че съдът не
е мотивирал защо кредитира тази справка и изготвената на нейна база счетоводна
експертиза при липса на данни това да е извлечение от счетоводната програма на
дружеството и да отразява реалните плащания по кредита. Поддържа, че ищецът е
погасил единствено сумата от 907лв., с която покрива само заемната сума, без лихви ,
такси и услуги. Твърди също така, че по договора за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг не са постъпвали плащания, като в
самия договор погрешно е посочена цена от 3624лв., като действителната цена била
1152,24лв., но която не е била търсена от кредитора. Отделно твърди, че от справката
от БНБ не може да се направи извод за това какви са плащанията по договора.
Поддържа и че на 31.10.2017г. кредиторът е опростил на длъжника непогасения
остатък от общото задължение в резултат на което е подадена и информацията към
БНБ. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново
такова, с което отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Г. Н. е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба,
като поддържа че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
първото заключение на приетата експертиза е работило само по документи, съставени
и изпратени от ответника, поради което не може да бъде кредтитирано. В същото
време на експерта не са изпратени исканите от него документи. Като се вземе предвид
и официалната информация от кредитния регистър за погасяване на заема, както и че
като дата на погашение е посочена датата на последната вноска, то следва да се
приеме, че задължението по този договор е изпълнено. Твърди, че не се установява да е
извършено опрощаване на заема. Моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски – определяне на възнаграждение на пълномощника на осн. чл38 от ЗА.
Постъпила е и частна жалба от адв. К., пълномощник на Г. Н. против
определение № 2167/20.02.2024г., пост. по гр.д.№3895/2022, ПРС, с което е отказано
изменение на решението в частта за разноските като й се присъдят разноски в размер
на 500лв., вместо определения размер от 400лв. Поддържа, че освен хонорар за
правната помощ и съдействие е следвало да бъде определен допълнителен такъв за
явяване в повече от едно съдебни заседания. Счита, че изложените в определението
мотиви за приложение на Решение по дело С-438/22 на СЕС са неправилни, т.к. към
момента на образуване на производството това решение не е било постановено. Счита,
че в случая следва да се приложи стриктно Н1/2004МРАВ.
Ответната страна по жалбата „Айзаем.БГ“ ООД е подала отговор, в който
поддържа нейната неоснователност. Излага доводи, че то не е станало причина за
2
отлагане на делото, като това обстоятелство е настъпило изключително и само по вина
на вещото лице, което в няколко съдебни заседания не е представило заключение.
Моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е спорът
относно извършените плащания по договора за кредит. Изводите на
първоинстанционния съд относно недействителността на договора за кредит между
страните на осн. чл.22 от ЗПК не са оспорени и по отношение на тях не са наведени
оплаквания. Оплакванията са свързани с неправилност на констатациите на съда, че
ищецът е заплатил сумата от 864,18лв., която е над подлежащия на връщане размер на
кредита, съобразно чл.23 от ЗПК.
По така очертания спорен предмет съдът намира следното : В случаите на
недействителност на договора на кредит, съобразно чл.23 от ЗПК, кредитополучателят
дължи връщане на чистата стойност на отпуснатия кредит, а всичко платено над нея се
явява платено без основание и подлежи на връщане. Когато кредитополучателят
предяви иск за връщане на платеното над тази чиста стойност, то правното основание
на този иск е чл.55, предл. първо от ЗЗД – за връщане на платеното без основание. При
разпределяне на доказателствената тежест на него е възложено доказване на размера на
платеното, а ответникът по този иск има тежестта да въведе и докаже евентуалното
основание на плащането. По делото ищецът Г. Н. не е представил вноски бележки, но е
поискал изготвяне на ССЕ, която след преглед в счетоводството на кредитора да
отговори какви плащания са извършвани по този кредит. Приетата ССЕ с в.л.Л. К.
установява, че заплатената сума по договора е само 907лв. В самата експертиза е
записано, че данните въз основа на които е работила са предоставени от ответника
„Айзаем.БГ“ ООД и не съответстват на отразяванията в Централния кредитен регистър.
Няма и данни за отпускане на дълга.
Постъпила е и справка от Централния кредитен регистър в БНБ, от която се
3
установява, че процесният договор за заем е неактивен, като е издължен на 08.02.2018г.
Ищецът е представил неподписана справка, за която твърди, че е издадена от
ответното дружество и е извлечение от неговата счетоводна система. Въз основа на нея
е допусната допълнителна ССЕ с в.л.К., съгласно която по този договор е платена
общо сумата от 3514,36лв., като по клаузата допълнителна услуга е заплатена сумата
от 864,18лв.
При така посочените доказателства съдът намира, че следва да се приеме за
доказано твърдението за заплащане на процесната сума от 864,36лв. . Вярно е, че
ищецът не представя платежни документи. При работата на основна ССЕ се
установява, че ответното дружество заемател не предоставя всички относими
документи за работа, като от представените е видно, че движението по този кредит не
отговаря на официалните записвания в Централния кредитен регистър. В последния е
записано пълно погасяване на кредита, както и последна вноска на 08.02.2018г. В
представените от дружеството документи на експертизата е описано последно плащане
на 23.06.2017г. , при което е налице и значителен неплатен остатък. С оглед
приложение на нормата на чл.161 от ГПК съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за които страната е препятствала събиране на доказателства. В случая
очевидно ответната страна, която като кредитор разполага с счетоводните данни за
движението по този заем, не е предоставила всички налични доказателства,
необходими за изготвяне на заключението на експертизата. Налице е препятстване на
събирането на относими за делото доказателства, поради което и при съпоставяне с
данните от ЦКР, следва да се приеме за доказано твърдението за заплащане на
процесната сума от страна на ищеца. На това основание предявеният иск следва да
бъде уважен.
Първоинстанционното решение като постановено при същия резултат следва да
бъде потвърдено.
По частната жалба
В обжалваното определение съдът е отказал да увеличи размера на присъдените
разноски по реда на чл.38 от ЗА, като е посочил че съгласно разясненията, дадени в
решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-248/16 установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения не са обвързващи за съда. Посочил е и че с
решение по дело С-438/22 СЕС е доразвита тази теза, като е посочено, че чл.101 §2
ДФЕС във вр. с чл.4§3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, нарушава
забраната по чл.101, §1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже приложението на
тази национална уредба. Тези разяснения са послужили за постановяване на отказ да се
измени решението в частта за разноските.
4
В обжалвания акт практически липсват мотиви защо съдът приема, че молбата за
изменение на решението в частта за разноски е неоснователна. Поради това и няма как
да бъдат коментирани същите.
Настоящата инстанция намира, обаче, че постановеният акт, като краен резултат
е правилен. При определяне на разноските по реда на чл.38 от ЗА, съдът се е съобразил
с определените от Н1/2004МРАВ минимуми, като е отчел и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. Действително са проведени няколко ОСЗ, но това се е
наложило главно поради служебната заетост на назначеният експерт, който да изготви
допусната експертиза, като в крайна сметка е извършена и замяната му с ново вещо
лице. Ето защо искането за изменение на решението в частта за разноските чрез
определяне на по-голям размер на дължимото възнаграждение по чл.38 от ЗА се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На осн.чл.78 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА жалбоподателят ще следва да заплати
на адв. Б., пълномощник на въззиваемата страна сумата от 400лв. за адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие във въззивното
производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5238/23.12.2023г., пост. по гр.д.№3895/2022, ПРС.
ОТХВЪРЛЯ частната жалба, подадена от адв. К. Й. К. против Определение №
2167/20.02.2024, пост. по гр.д.№3895/2022.
ОСЪЖДА “Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д. Г. Б., АК-***,
да оказана правна помощ и съдействие във въззивното производство на въззиваемата
страна Г. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 400лв. , адвокатско възнаграждение на
осн. чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5