№ 253
гр. Перник, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200236 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5523620 на ОД на МВР
Перник, с който на АНГ. Д. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.01.2022г. в 14:34 часа, в гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин”, срещу фирма „Летис” ООД, тъй като при общо
валидно ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч е управлявал
лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № *** със скорост от 78 км/ч, при което
превишението е 28 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0.
С изложени в жалбата доводи АНГ. Д. В., чрез пълномощника си
адв.Б.В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като неправилен и
незаконосъобразен, като прави искане за присъждане на направени по делото
разноски.
Жалбоподателят В. и неговия процесуален представител адв. В. не
участват в хода на съдебното производство.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник–редовно
призован, не изпраща представител за съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
1
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна:
На 07.01.2022г. в 14:34 часа на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник,
срещу фирма „Летис” ООД, преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в контролирания
поток лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № *** със скорост от 81 км/ч при
общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършващият се контрол, била направена
справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и
било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е
отчетена, е собственост на АНГ. Д. В., ЕГН **********. В отсъствие на
жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден
срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева), след като бил
приспаднат толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално
допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, като било
посочено, че превишената максимално допустимата скорост на движение
била 28 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения
по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред
съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е
била фиксирана, удостоверението за одобрен тип на преносимата система за
контрол на скоростта № 17.09.5126 на Български институт по метрология,
удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя
за техническите и метрологични характеристика на процесната система,
протокол за проверка № 01-С-ИСИС/05.02.2021г. на Български институт по
метрология за техническата изправност на средството за измерване, протокол
за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), статично изображение №
11743D0/0444885 от 07.01.2022г. и заповед № 313з-310/14.02.2020г. на
2
директора на ОД на МВР Перник.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че АНГ. Д. В. е собственик на автомобила,
чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство,
което кореспондира и с вещественото доказателствено средство -
разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези
доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект
на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1, пр.1-во от ЗДвП, тъй
като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на превозното
средство, с което нарушението е извършено.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0. Безспорно приложеното по
административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че тя е одобрен тип средство
за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г.
до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без
участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и
автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно
средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй
като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона
за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с
техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 01-С-
ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
3
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
За използването на системата за видеоконтрол на процесното място
наказващият орган е ангажирал приложения по
административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Законодателят е въвел този
задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил
възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на
съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането,
т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на
мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо
средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства,
ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен
режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с
автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва
чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че
автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните
предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата
експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща
доказателствена сила.
В приложения по административнонаказателната преписка протокол,
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., с рег. № 1158р-
425 от 17.01.2022г. съдът констатира, че липсват както данни за имената на
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти,
удостоверяващи използването на АТСС, така и полагане на неговия подпис,
което е довело до опорочаване на функциите му на официален
удостоверителен документ относно обстоятелството, че автоматизираното
техническо средство е било позиционирано на процесното място, както и че
същото е използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства. Изискването за съставянето на протокола по чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е въведена от законодателя гаранция
за законосъобразност на административнонаказателното производство, тъй
като същият удостоверява мястото на поставяне на засичащото устройство,
времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето,
посоката на движение, ограничението на скоростта и другите изисквания по
наредбата, поради което и липсата на надлежно посочване на лицето, което го
е изготвило опорочава процедурата по издаване на ЕФ и представлява
основание за неговата отмяна, тъй като отразените в протокола факти не
следва да се приемат за доказани, включително и че автоматизираното
техническо средство е било разположено и настроено съгласно изискванията
за обслужване на производителя и нормативните предписания. При това
положение и коментирания по-горе снимков материал – снимка №
11743D0/0444885 от 07.01.2022г., посредством който се идентифицира
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението не може да
се ползва като годно доказателствено средство, тъй като не е изготвено
съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
4
За пълнота на изложеното съдът счита за необходимо да отбележи, че
е недопустимо в административнонаказателното производство, където
субсидиарно се прилага Наказателно-процесуалния кодекс, доказателствената
стойност на нормативно определени документи да бъде заменяна от друг вид
доказателствени средства (напр. установяване от АНО кое лице е съставило
протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и разпит на
същото за обстоятелства, изложени в него).
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението не се спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден
незаконосъобразен ЕФ, който следва да бъде отменен на това основание.
За пълнота на решението настоящият състав отбелязва, че останалите
възражения в жалбата са неоснователни по следните съображения:
Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него ясно и конкретно е
посочено, че местоизвършването на нарушението е ул. „Юрий Гагарин” в гр.
Перник, срещу фирма „Летис” ООД, което е напълно достатъчно да се
индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното
нарушение, поради което не може да се сподели лансираната теза на защитата
на жалбоподателя за липса на яснота относно този реквизит на ЕФ, водещ до
съществено процесуално нарушение при издаването му. За да е съществено
едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на
императивна законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило
правото на защита на визираното като нарушител лице, но в случая
отразените обстоятелства са достатъчни, за да се извърши преценка за
законосъобразност на издадения ЕФ относно мястото за контрол, респективно
на извършване на нарушението.
Съдът не споделя лансираната теза, че от посочената в ЕФ скорост от
78 км/ч, за която е санкциониран жалбоподателя, е следвало да се приспадне
в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта, тъй като това е било сторено, предвид посочената в
снимка № 11743D0/0444885 от 07.01.2022г. точно измерена скорост от 81
км/ч, с която се е движел автомобилът към момента на констатиране на
нарушението, т.е. същата е редуцирана на 78 км/ч, като е конкретизирана и
разликата между установената и разрешената скорост - 28 км/ч. Следва да се
отбележи, че във фиша изрично е посочено, че в него е отбелязана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, поради което и не
е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата
скорост, предвид на което и липсата на изрично отбелязване дали е
приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните
правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното
лице.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
5
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.7 договор за правна защита и
съдействие от 02.02.2022г. се установява, че жалбоподателят АНГ. Д. В. е
възложил на адвокат Б.В. от КАК оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в обжалване на ЕФ и процесуално представителство пред
Районен съд Перник. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
300 лв (триста лева) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Същото е минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което изключва необходимостта от неговото коригиране, в
каквато насока е възражението на АНО, което съдът прие за неоснователно.
По тези съображения Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати
процесната сума на АНГ. Д. В., ЕГН **********.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.2 и чл.63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 5523620 на ОД на МВР Перник,
с който на АНГ. Д. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.01.2022г. в 14:34 часа, в гр. Перник,
ул. „Юрий Гагарин”, срещу фирма „Летис” ООД, тъй като при общо валидно
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч е управлявал лек
автомобил „Ауди А 8” с рег. № *** със скорост от 78 км/ч, при което
превишението е 28 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на АНГ. Д. В., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето разноски, в хода на съдебното производство пред настоящата
инстанция, за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6