Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … ..
град
Кърджали, 21.11.2023 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, ………………………………………... в публично заседание ……….……..…...
на двадесет
и четвърти октомври ………………………………………………………………………………………...................………………..…......…..
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………………………………………….…….…. Павлина
Петрова, ….…………………………..……………….….
като разгледа докладваното от ..................................................... съдията Виктор Атанасов ......................................
административно дело ................
№347
………..... по описа ............................
за 2023 година……………..…………………….
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от Административнопрпоцесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба, подадена от „Йозикизлер Туризъм” ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя
му Й. Б., подадена чрез упълномощен адвокат И.В.Т., член на *** адвокатска
колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и
призовки: ***, против Отказ на кмета на община Хасково, обективиран
в писмо с peг. индекс: 53 Й-41-1#1 от 03.08.2023 год.,
за даване на съгласие за ползване от жалбоподателя на Автогара ***, като
междинна спирка при осъществяване на международен превоз на пътници.
В жалбата се
сочи, че нa 07.08.2023 год., дружеството „Йозикизлер Туризъм” ООД е получило Отказ на кмета на Община
Хасково с Рeг.индекс: 53 Й-41-1#1 от 03.08.2023 год.
за даване на съгласие за ползване на Автогара *** като междинна спирка при
осъществяване на международен превоз на пътници по международна автобусна линия
***, с час на тръгване от Автогара *** - 19:00 часа. Жалбоподателят заявява, че в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло отказа на
кмета на Община Хасково, като счита, че същият е незаконосъобразен, издаден е в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага
съображения, като твърди, че съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1, т.6 от
Наредба №11 от 31 октомври 2002 год. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, лице, което кандидатства за разрешително за превоз по
автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“
документ от съответната община за определяне на място за спирката, която ще
ползва превозвачът и че следователно, на основание цитираната разпоредба,
общината следва да определи място за спирката, която ще ползва превозвачът по
международни автобусни превози. Сочи, че за тази цел в съответната община се
подава заявление за определяне на място за спирката, която ще ползва
превозвачът по международни автобусни линии, към което се прилагат копие на лиценз
и копие от маршрутно разписание на международната автобусна линия, като твърди,
че при наличието на тези документи, кметът на общината е длъжен да определи
място за спирка. Твърди се, че по своя
характер, процесната процедура по определяне на място
за спирка представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.„а“ от
ДР на Закона за администрацията и че съгласно §8 от ПЗР на АПК, правилата за
издаване и обжалване на административни актове се прилагат и по отношение на
административните услуги и отказите за извършването им, защото самата
административна услуга е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.3 от АПК, която съдържа волеизявление за издаване на документ от значение за
признаване и упражняване на определени права и задължения или отказ за издаване
на същите от административния орган, оторизиран да ги издава.
В жалбата
се сочи, че в процесния случай, дружеството е подало
искане с Рeг.индекс 53 И-41-1/25.07.2023 год. за
разрешение за междинна спирка Автогара ***, като е представило всички изискуеми
документи, включително копие на лиценз и копие от маршрутно разписание на
международната автобусна линия. Сочи се също, че документът е необходим на дружеството
във връзка с производство по чл.35 от Наредба №11 от 31 октомври 2002 год. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари и че поради това, има
правен интерес от заявяване на исканата услуга, като се твърди, че административният
орган е задължен
да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния
интерес на молителя да получи искания документ и че задължението му се изразява
в издаване на документ за определяне на място за спирката, която ще ползва
превозвачът. Излага се довод, че дори да счете, че е налице конкуренция на
права, административният орган не може да откаже извършване на услугата и че след
като дружеството е представило изискуемите документи, има правен интерес от
извършването на административната услуга и липсват процесуални и материални
пречки за извършване на същата, поради което отказът на кмета на Община Хасково
е незаконосъобразен. Жалбоподателят счита, че изложените доводи, че в посочения
час има други автобуси, пътуващи от едно и също направление, не представляват
основание за неизвършване на поисканата административна услуга и нещо повече,
тези доводи били неоснователни и необосновани, като в отказа на кмета на Община
Хасково изобщо не било посочено, кои са тези автобуси и по кои направления
пътуват. С
оглед изложеното, с жалбата моли съда да отмени изцяло Отказа на кмета на
Община Хасково с peг.индекс: 53 Й-41-1#1 от 03.08.2023
год. за даване па съгласие за ползване на Автогара *** като междинна спирка при
осъществяване на международен превоз на пътници по международна автобусна линия
***, с час на тръгване от Автогара *** - 19:00 часа, с произтичащите от това
правни последици. С жалбата се моли също така, да бъдат присъдени на жалбоподателя
и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Редовно
призован за съдебното заседание, жалбоподателят „Йозикизлер
Туризъм” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, се
представлява от упълномощен процесуален представител - адв.И.Т. от ***, който заявява,
че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че в случая кметът е излязъл извън неговите
правомощия и извън обхвата на проверката, по подаденото заявление. Намира, че доводите
на ответната страна, изложени в становището, са неотносими
към настоящия правен спор, тъй като се касае за различно производство, пред
друг компетентен административен орган, а именно - пред Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Моли съда
да уважи жалбата и да отмени изцяло обжалвания отказ на кмета на Община Хасково,
както и моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото
разноски, съобразно списък, който представя в съдебно заседание.
В
предоставения му от съда срок депозира и писмена защита, в която развива
подробни доводи и аргументи в подкрепа на жалбата.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Хасково,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От пълномощника
на същия – юрк.Х. В., преди съдебното заседание е
постъпило писмено становище, в което заявява, че оспорва в цялост подадената жалба,
като я счита за процесуално допустима, подадена в срока за обжалване на годен
за оспорване административен акт и от страна, за която е налице правен интерес,
но намира същата за неоснователна и като такава, моли да бъде отхвърлена. В
становището са развити доводи и съображения в подкрепа на оспорения отказ, като
се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като
необоснована, недоказана и изцяло неоснователна и да присъди в полза на Община
Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. При условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от
жалбоподателя, с молба същият да бъде намален с оглед разпоредбите на Наредба
№1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да бъде
съобразен с фактическата сложност на делото.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспореният Отказ на кмета на община Хасково, обективиран в писмо с Рeг.
индекс: 53 Й-41-1#1 от 03.08.2023 год. е бил изпратен на жалбоподателя „Йозикизлер Туризъм” ООД ***, с ЕИК ***, с препоръчана пощенска пратка, като същият е
получен от жалбоподателя на датата 07.08.2023 год., видно от приложеното по
делото известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД ***,
с баркод ***/л.14/. Жалбата
против отказа е била подадена чрез кмета на община Хасково, до Административен
съд – Хасково, на датата 16.08.2023 год., като е регистрирана в деловодството
на община Хасково с рег.индекс 53-Й-41-1#2 от
същата дата/л.7/. От горното следва, че жалбата против отказа с peг. индекс: 53 Й-41-1#1 от 03.08.2023 год. на кмета община
Хасково е подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на ИАА. Жалбата е подадена от жалбоподателя
„Йозикизлер Туризъм” ООД ***, т.е. от лицето, поискало
разрешение за определяне на място за
междинна спирка, за ползване от него, на Автогара ***, при осъществяване на
международен превоз на пътници и по отношение на което е постановен отказът, което
обуславя правния интерес на жалбоподателя от оспорването, тъй като с този отказ се засягат пряко негови права и
законни интереси. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима –
като подадена в срок и по предвидения ред, макар е и не до местно компетентния
административен съд, в предвидената от закона писмена форма и от лице -
надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
Административният съд, след като взе предвид
представените и събрани по делото писмени доказателства, след техния анализ и
преценка и като съобрази становищата на страните, изразени в хода по същество,
прие за установено от фактическа страна следното:
По преписката е представено и е прието като
доказателство искане от „Йозикизлер Туризъм” ООД ***,
с ЕИК ***, подадено чрез управителя му Й. Б., до кмета на община Хасково, с
рег.индекс 53 Й-41-1 от 25.07.2023 год. на община Хасково/л.15/, с
което, във връзка с предстоящо издаване на разрешение за превоз на пътници по
международна автобусна линия между *** и ***, на основание чл.35, т.6 от
Наредба №11 от 31.10.202 год., дружеството моли да му бъде определено място за междинна
спирка на територията на град Хасково, с час на тръгване 19:00 часа.
Представено е заверено копие от лиценз №*** за международен превоз на пътници
за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на „Йозикизлер
Туризъм” ООД ***, с ЕИК ***, от Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, валиден от 31.07.2017 год. до 30.07.2027 год./л.17/.
Представено е и разписание на маршрута на международна автобусна линия: ***/л.16/, в
което е посочено, че курсовете ще се извършват всеки ден, с час на тръгване от *** – 18:00 часа и час на пристигане в *** – 05:15 часа.
От така представеното разписание на маршрута е видно, че в същия е вписано, че
минава и през град Хасково, с час на пристигане от *** – 18:45 часа и час на тръгване от *** – 19:00 часа.
По преписката е представена от община Хасково и е
приета като доказателство справка на маршрутните разписания от международен
автомобилен превоз на пътници и дадени разрешителни през 2020 год./л.18-л.22/,
като от същата е видно, че всички описани в нея международни автобусни линии се
изпълняват и че всички те са с маршрут от няколко градове в ***/***/, до
различни градове в *** и всички преминават през град
Хасково като междинна спирка. От справката е видно също, че разрешителни за
спиране и тръгване, в различни часове, от Автогара ***, са издадени през 2020
год. на следните фирми-превозвачи: „***“ ЕООД; ***“ ООД; „***“ ЕООД; „***“ ООД;
„***“ ООД и „***“ ООД.
По преписката са представени и подадените заявления до
кмета на община Хасково, от фирмата-превозвач „***“ ЕООД ***, съответно от
23.09.2020 год./л.27/, ведно с маршрутното разписание за международната
автобусна линия: ***, изпълнявана от този превозвач/л.28/ и заявление от 21.12.2020
год./л.24/, ведно с маршрутното разписание за международната
автобусна линия: ***, също изпълнявана от този превозвач/л.25/. По
преписката са представени и са приети като доказателство дадените съгласия от
кмета на община Хасково, съответно с рeг. индекс: 53
A-22-12#1 от 29.09.2020 год./л.26/, с което, на основание чл.35, т.6 от Наредба №11 от 31.10.2002
год. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, община
Хасково дава съгласие на „***“ ЕООД да ползва Автогара *** като междинна спирка
при осъществяването на международен превоз на пътници по международна автобусна
линия ***, и с рег. индекс 53 А-22-22#1 от 22.12.2020 год./л.23/, с
което, на основание чл.35, т.6 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, община Хасково дава
съгласие на „***“ ЕООД да ползва Автогара *** като междинна спирка при
осъществяването на международен превоз на пътници по международна автобусна
линия ***.
По преписката е представена и подадената молба/искане/
до кмета на община Хасково, от фирмата-превозвач „***“ ООД ***, от 10.03.2015
год./л.31/, ведно с маршрутното разписание за международната
автобусна линия: ***/л.32/, изпълнявана от този превозвач. По преписката е
представено и е прието като доказателство даденото съгласие от кмета на община
Хасково, съответно с рeг. индекс: 53 К-518-1#1 от 27.05.2015
год./л.29/, с което, на основание чл.35, т.6 от Наредба №11 от
31.10.2002 год. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
община Хасково дава съгласие на „***“ ООД, да ползва Автогара *** като междинна
спирка при осъществяването на международен превоз на пътници по международна
автобусна линия: ***, с час на тръгване от Автогара *** в 18:30 часа.
Така, по повод искането от „Йозикизлер
Туризъм” ООД ***, с ЕИК ***, подадено чрез управителя му Й. Б., до кмета на
община Хасково, с рег.индекс 53 Й-41-1 от 25.07.2023 год. на община Хасково, е
издадено оспореното писмо с Рeг. индекс: 53 Й-41-1#1
от 03.08.2023 год. на кмета на община Хасково/л.13/, в което е посочено, че във
връзка с постъпило искане с peг.индекс: 53
Й-41-1/25.07.2023 год. за разрешение за междинна спирка на Автогара ***, на
основание чл.35, т.6 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, Община Хасково НЕ ДАВА СЪГЛАСИЕ на „Йозикизлер Туризъм“ ООД да ползва Автогара *** като
междинна спирка при осъществяване на международен превоз на пътници по
международна автобусна линия ***, с час на тръгване от Автогара *** - 19:00 часа,
поради това, че в посочения час има други автобуси, пътуващи по едно и също
направление.
При така установената по делото фактическа обстановка
и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, следното:
Оспореният отказ за даване на съгласие да се ползва Автогара
*** като междинна спирка с посочения час на тръгване, от
дружеството-жалбоподател, е издаден от материално и териториално компетентен
орган, с оглед нормата на чл.35, ал.1, т.6 от
Наредба №11 от
31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията,съгласно
която, лице по чл.2, ал.1, което кандидатства за разрешително за превоз по
автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“
документ от съответната община за определяне на място за спирката, която ще
ползва превозвачът. Това съдът намира че е така и предвид нормите на чл.44,
ал.1, т.1 и т.15 от ЗМСМА, като съгласно първата от тях, кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, а
съгласно втората - кметът на общината представлява общината пред физически и
юридически лица и пред съда, т.е. именно представляващият съответната община кмет/в
случая кметът на община Хасково/ е компетентният орган, който издава документ
за определяне на място за спирката по конкретна линия, респ. отказва издаването
на такъв документ.
На следващо място,
оспореният отказ е издаден в писмена форма, макар и не оформен като заповед,
като съдържа в достатъчна степен и мотиви, от които става ясно, защо е
постановен този резултат, т.е. защо е постановен отказ за даване на съгласие на
дружеството-жалбоподател, да ползва Автогара *** като междинна спирка с
посочения час на тръгване. Съдът намира,
че отказът за даване на съгласие за
ползване на Автогара *** като междинна спирка, с час на тръгване 19:00 часа, по
посочената международна линия, инкорпориран в писмото с Peг.
индекс: 53Й-41-1#1 от 03.08.2023 год. на кмета на Община Хасково е издаден при
спазване на всички административнопроизводствени
правила и след изясняването на всички факти и обстоятелства, имащи значение за
случая.
На следващо място, съдът намира, че оспореният отказ
на кмета на Община Хасково да даде съгласие на дружеството-жалбоподател да
ползва Автогара *** като междинна спирка при осъществяване на международен
превоз на пътници по линията ***, с посочения час на тръгване, е правилен и законосъобразен.
Община Хасково обосновава отказа с обстоятелството, че в посочения час за
тръгване на автобуса на жалбоподателя от Автогара ***, а именно - 19 часа, има
други автобуси, пътуващи по международни линии, по същото направление. Като
доказателство на това твърдение с административната преписка са представени искания
и заявления от други превозвачи от 2015 год. и от 2020 год. и справки на
маршрутните разписания на редовни международни линии към тях, писма до
управителите на тези фирми-превозвачи, с които е дадено съгласие да се ползва Автогара
*** като междинна спирка, със съответните часове на пристигане и тръгване,
които са приети като доказателства по делото с разпореждане на съда от
08.09.2023 година.
Следва да се посочи, че при извършването на
административната услуга по определяне, респ. даване на съгласие за ползване на
междинна спирка на територията на общината, съответният кмет действа при
условията на оперативна самостоятелност. Съответно, кметът на общината не е
задължен, каквито твърдения се поддържат в жалбата, да даде такова съгласие. В
тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.38, ал.2 от Наредба №11
от 2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари предвижда, издадена
от МТС, регламентира, че при издаването на разрешително за извършване на
международен превоз по автобусна линия, в случай, че маршрутът в заявлението
съвпада с линия в експлоатация в три и повече спирки (или две и повече спирки и
началната спирка) на територията на Република България и е налице съвпадение на
часовете на тръгване, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ указва
на кандидатстващия превозвач да промени часовете на тръгване от територията на
Република България. От приетите като доказателства по делото справки за маршрутните
разписания на редовни международни линии, работни програми и график за работа
на екипажите, е видно, че както дружеството- жалбоподател, така и фирмите –
превозвачи: „***“ ЕООД *** и „***“ ООД ***, имат начална спирка - *** и още две междинни спирки на територията на *** - *** и ***.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.38,
ал.2, изр.2/второ/ от Наредба №11 от 2002 год. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари предвижда, издадена от МТС, че в случай, че се
установи съвпадане на часовете, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
дава указание на кандидатстващия превозвач за промяна на часовете на тръгване от
територията на Република България, като разликата в часовете на тръгване за
съседни държави да е най-малко два часа, а за всички останали държави -
най-малко осем часа. Казано по друг начин, посочената разпоредба предвижда,
разликата в часовете на тръгване за съседни държави (каквито безспорно се
явяват една спрямо друга *** и ***) да е най-малко два часа, т.е. законово
регламентирано е недопускането на тръгване на автобуси от една и съща автогара
по идентично направление в сходен час.
От представените справки за маршрутните разписания на
редовни международни линии е видно, че автобус на превозвача „***“ ЕООД *** тръгва
от град Кърджали по идентичното направление в 18:30 часа, пристига на
автогарата в град Хасково в 19:20 часа и тръгва от автогарата в град Хасково -
в 19:25 часа/л.25, л.28/, за което този превозвач има дадено писмено съгласие
от община Хасково още на 22.12.2020 год., а автобус на превозвача „***“ ООД ***
тръгва в 17:30 часа от град Кърджали, пристига на автогарата в град Хасково в 18:25
часа и тръгва от автогарата в град Хасково - в 18:30 часа/л.32, л.34/,
за което този превозвач има дадено писмено съгласие от община Хасково още по-рано
- на 27.05.2015 год. От представеното разписание на маршрута на
дружеството-жалбоподател „Йозикизлер Туризъм” ООД ***,
по тази международна автобусна линия: *** е видно/л.16/, че същият предвижда тръгване
от град Кърджали в 18:00 часа, пристигане на автогарата в град Хасково в 18:45
часа и тръгване от автогарата в град Хасково - в 19:00 часа. От тези справки за
маршрутните разписания на редовни международни линии става ясно, че разликата
между часа на тръгване от Автогара *** на автобуса на превозвача „***“ ООД ***
и поискания час от жалбоподателя „Йозикизлер Туризъм“
ООД *** е само 30 минути (18:30 часа – 19:00 часа), а разликата между часа на
тръгване на автобуса на превозвача „***“ ООД *** и поискания час от жалбоподателя
„Йозикизлер Туризъм“ ООД *** е дори по-малка – само 25
минути (19:00 часа - 19:25 часа).
По изложените по-горе съображения съдът намира, че
оспореният отказ на кмета на Община Хасково да даде съгласие на
дружеството-жалбоподател да ползва Автогара *** като междинна спирка при
осъществяване на международен превоз на пътници по линията ***, с посочения час
на тръгване – 19:00 часа, е правилен и законосъобразен. Следва да бъде
отбелязано, с оглед на твърденията в жалбата, че Община Хасково е отказала да
предостави за ползване като междинна спирка Автогара ***, само съобразно
конкретно заявения от този превозвач час на тръгване – в случая 19:00 часа, а
не е отказано въобще да бъде ползвана автогарата като междинна спирка, т.е. за
жалбоподателя съществува възможност да подаде ново искане за ползване на тази
автогара като междинна спирка, като посочи друг час на тръгване, като съобрази
часовете на тръгване от същата автогара на другите превозвачи, които вече имат
издадени съгласия за ползване, за съответните часове на тръгване.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че оспореният
административен акт – Отказ на кмета на община Хасково, обективиран
в писмо с Рeг. индекс: 53 Й-41-1#1 от 03.08.2023
год., за даване на съгласие за ползване от жалбоподателя на Автогара ***, като
междинна спирка при осъществяване на международен превоз на пътници, с час на
тръгване – 19:00 часа, е постановен от компетентен орган, при спазване до
известна степен на изискванията на закона за неговата форма, без допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира подадената
срещу акта жалба за неоснователна и недоказана, с оглед на което и същата, като
така, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
С оглед изхода на спора по настоящото производство, на
основание чл.143, ал.3 от АПК и предвид своевременно направеното искане за
присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, в депозираното, преди съдебното заседание,
писмено становище от упълномощения процесуален представител на ответника, съдът
намира, че това искане следва да бъде уважено. Следва предвид това, в полза на
община Хасково, като юридическо лице със самостоятелен общински бюджет, да бъде
присъдено такова, в минимално регламентирания размер в чл.24, изр.1/първо/ от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - в размер на 100.00 лева.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Йозикизлер
Туризъм” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от управителя му Й. Б., против Отказ на кмета на община Хасково,
обективиран в писмо с Рeг.
индекс: 53 Й-41-1#1 от 03.08.2023 год., за даване на съгласие за ползване от
жалбоподателя на Автогара ***, като междинна спирка при осъществяване на
международен превоз на пътници, с час на тръгване – 19:00 часа.
ОСЪЖДА „Йозикизлер
Туризъм” ООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Й. Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Община Хасково, с
адрес – ***, с ЕИК ***, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00/сто/
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.