Определение по дело №354/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал.1 и 2 от ПЗР на ГПК.

С решение № 79 от 18.05.2007 г., постановено по гр.д. № 1052 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на М.А.Й. от С. К., О., с ЕГН *, че С.Л.И., с ЕГН * и А.Л.А., с ЕГН * и двамата от С. К., О., обл.Кърджали са собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ масивна двуетажна къща от каменна зидария,състояща се от стая и сайвант за животни на първия етаж и от две стаи на втория етаж, ведно с дворно място от 1160 кв.м., при граници на поземления имот: общински поземлен имот № 26, поземлен имот № 25 и от две страни път. Със същото решение е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 94, том І, рег. № 1501, дело № 87/2005 г. на Нотариус Даниела Георгиева № 251, с район на действие РС – Кърджали, като М.А.Й. е осъдена да заплати на С.Л.И. и А.Л.А. направените по делото разноски в размер на 230 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М.А.Й., която го обжалва чрез своя процесуален представител, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата си сочи, че ищците били декларирали друг недвижим имот, различен от процесния. Въззивницата била придобила спорния имот по наследство и давностно владение, което било видно както от приложената към делото преписка по издаването на нотариален акт № 94, т.І, дело № 87/2005 г. на Нотариус № 251 Даниела Георгиева, с район на действие РС – Кърджали, така и от събраните гласни доказателства. Сочи се, че М.А.Й. била наследник на А.И.Б. и З.Ю.Б., като тя единствена от всички наследници живяла с родителите си, полагала грижи за тях и за имота. Именно поради това баща й, според показанията на свидетелите Н.Ф. и С.Е. имал намерение да й дари имота. Признание, дадено приживе от родителите на въззивницата, че именно тя била собственица на имота, поради което бил извършен и запис в разписния лист към плана на С. К., където М.Й. била записана като собственик на имот с пл. № 27 в кв.5 по плана на селото с площ 1160 кв.м., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда още през 1974 г. Снабдявайки се с документ за собственост през 2005 г., въззивницата удостоверила едно фактическо и правно положение, което било осъществено още през 1988 г. Десет години след смъртта на баща й през 1978 г. единствено тя, заедно с майка си владяла имота, полагала грижи за същия и придобила правото на собственост върху него на собствено основание. Двама от тримата свидетели – Н.Ф. и С.Е., удостоверили правото на собственост на М.Й. пред нотариуса през 2005 г., потвърдили пред съда показанията си дадени при извършване на обстоятелствената проверка. Тези свидетели потвърдили, че до този момент – 2005 г. никой чрез действия и словесно не оспорвал собствеността й. Фактът, че през 1989 г. въззивницата се установила да живее в Р Турция бил неотносим към спора. Видно от показанията на свидетелите М.Й. неколкократно в годината се връщала в С. К., за да полага грижи за имота, който считала за свой. Извършвала ремонтни работи, заплащала дължимите данъци и такси. Твърди се също, че самото неупражняване на фактическа власт в продължение на повече от 10 години върху собствен недвижим имот не било достатъчно, за да се загуби собственикът правото си на собственост и друг да го придобие по давност. Не се събрали категорични и безспорни доказателства, потвърждаващи твърдяното от ищците и прието от съда владение на процесния имот повече от десет години и че същите заплащали дължимите данъци. Представените писмени доказателства относно декларирането на имота и заплащането на данъците за същия, безспорно доказвали, че ищците били собственици на друг имот, различен от процесния. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание въззивницата М.А.Й., представлявана от своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

С решение № 21 от 15.02.2008 г., постановено по В.гр.д.№ 221/2007 г., Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила решение № 79 от 18.05.2007 г., постановено по гр.д.№ 1052/2006 г. на Кърджалийския районен съд.

С решение № 64 от 05.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 2774/2008 г., Върховният касационен съд на Република България е отменил решение № 21 от 15.02.2008г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 221 от 2007 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд.

При новото разглеждане на делото въззивницата М.А.Й., чрез своя представител по пълномощие, поддържа жалбата. Във връзка с дадените указания на ВКС на РБ твърди, че към момента на смъртта на А.И.Б. – към 1978 г., процесният имот е бил съпружеска имуществена общност между него и съпругата му З.Ю.Б. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и да отхвърли предявения установителен иск за собственост. Алтернативно, ако съдът установи, че ищците имат право на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство от общия наследодател на страните А.И.Б., молят съда да постанови своето решение, като съобрази обстоятелството, че имотът е съпружеска имуществена общност между А.И.Б. и А.И.Б..

Въззиваемите С.Л.И. и А.Л.А., чрез своя процесуален представител, оспорват жалбата. Във връзка с дадените указания на ВКС на РБ твърдят, че към момента на смъртта на наслудодателя А.И.Б. процесният имот е бил съпружеска имуществена общност между него и първата му съпруга Н.,т.е. наследственото правоприемство е не само от А.Б., но и от Н.. В хода по същество процесуалният представител на въззиваемите моли съда да приеме, че процесният недвижим имот е бил индивидуална собственост на наследодателя А.И.Б.. В тази връзка изразява становище за частична основателност на въззивната жалба, като счита, че искът е основателен за частта от процесния имот, съответстваща на дяловете на въззиваемите, като наследници по закон на общия техен наследодател, притежавал към момента на смъртта си имота като индивидуална собственост. Претендира следващите се разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, в това число и на тези, събрани при новото разглеждане на делото, по повод и във връзка с подадената въззивна жалба, както и предвид задължителните указания на ВКС на РБ, прие следното:

От представеното като доказателство по делото заверено копие от нотариално дело № 87/2005 г. по описа на Нотариус Даниела Георгиева, с район на действие РС – Кърджали, се установява, че е съставен нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 94/01.03.2005 г., том І, рег. № 1501 по посоченото дело, с който ищцата М.А.Й. /въззивница в тази инстанция/ е била призната за собственик по наследство и давностно владение на поземлен имот № 27, кв.5 по плана на С. К., О., целият с площ 1160 кв.м., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 77 кв.м., състояща се от по две стаи на всеки от етажите, при граници на поземления имот: общински поземлен имот № 26; път; поземлен имот № 25, записан на Ю.Б.К. и път.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 80/10.10.2006 г., изд. от Кметство С. К., О., се установява, че ищците С.Л.И. и А.Л.А. са внуци на А.И.Б., починал на 28.10.1978 г., а ответницата М.А.Й. е негова дъщеря.

От представените като доказателства по делото писмо изх. № 53-00-345-(1)/19.03.2007 г., на Кмета на Община Кърджали, писмо изх. № 11-03-1226-(1)/07.11.2007 г. на Кмета на Община Кърджали, както и заверени копия от декларации с вх. № 9678/09.04.1998 г. и вх. № 2422/30.11.2004 г., се установява, че С.Л.И. и А.Л.А. са декларирали общ имот, находящ се в С. К., О., ул."П." №*, на който са съсобственици с Ф.С.И., Н.Л.И. и А.Л.А.. Посоченият имот преди 1998 г. се е водил на Л.А.И. (Л.А.И.), като данните за него са: двор 600 кв.м., масивна къща, построена през 1975 г. с площ на етажа 90 кв.м. и мазе 32 кв.м. Установява се също, че М.А.Й. е подала декларация с вх. № 2422/30.11.2004 г. за имот находящ се в С. К., О., представляващ поземлен имот № 27, кв.5 с данни: двор – 600 кв.м., къща паянтова на два етажа със застроена площ 60 кв.м.

По делото са представени като доказателства удостоверение рег. № 11700/ 05.11.2007 г., изд. от ОДП – Кърджали, превод от турски език на паспорт серия TR-G № 581344 и декларация за идентичност на лице с различни имена, от които се установяват пътуванията на въззивницата извън страната.

От представените като доказателства по делото 3 бр. дубликат на документи за платени данъци за 1998 г., 1999 г. и 2002 г. се установява, че С.Л.И. е заплащал данъци за земя и сграда в С. К..

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Л.Р., Б.Х.Ф. и Р.К.С. се установява, че въззивницата е живяла в процесния имот до 1989 г., като след това е напусната страната и се е установила да живее постоянно в Република Турция. Установява се също, че от 1989 г. въззиваемите владеят имота, в който отглеждат животни. Свидетелите Н.М.Ф. и С.Х.Е., разпитани пред първата инстанция сочат, че през 1989 г. М.Й. заминала за Р Турция и се установила да живее там. Когато идвала в България оставала да преспи у свидетеля С.Е.. Свидетелите Д.М. и Д.М., разпитани пред въззивната инстанция, сочат също, че през 1989 г. въззивницата се установила да живее в Р Турция. При посещенията си в С. К. същата оглеждала процесния имот. Установява се също, че през 1992 г. свидетелят Д.М. водил преговори с М.Й. за закупуване на част от процесния имот.

От писмените заключения на вещото лице инж. А.Х., както и разпита на същата в съдебно заседание, се установява, че съгласно одобрения кадастрален и регулационен план на С. К., одобрен със заповед № 1506/15.08.1964 г., имот с пл. № 27 в кв.5, за който е отреден парцел VІІІ – 25, е записан в регистъра към плана на М.А.Й., с ЕГН *. Името е вписано в разписния лист към момента на изработване на плана през 1964 г., като от одобряването на плана до момента няма промяна в собствеността на имота. По-късно е вписан единствено документа за собственост нотариален акт № 94/2005 г. Площта на имота по действащия кадастрален план от 1964 г. е 1100 кв.м., изчислена графично. В имота има построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ 77 кв.м., която съществува и в плана от 1964 г., т.е. същата е била построена преди 1964 г. Село Горна К. към този момент е било административно към СОНС – Стремци и строителната документация се е съхранявала там, като в Община Кърджали няма строителна документация за С. К. от този период. В имота по-късно е построена стопанска постройка пред жилищната сграда, която не е съществувала към 1964 г. и не е нанесена в плана. Уличната регулация, засягаща имота е приложена, като стопанската постройка, която е попаднала в уличната регулация е съборена. В северозападната част на имота, където е минавал пътя преди прилагането на уличната регулация, оградата е преместена, но не съвпада с границата на парцела. За тази част от пътя, придаващ се към парцела няма данни за уреждане на регулационни сметки. В останалата си част имота се ползува по имотни граници и в Община Кърджали няма данни за уреждане на регулационни сметки със съседните имоти. Установява се също, че в регистъра към плана на С. К., УПИ VІ-4, кв.1 е записан на Л.А.И., с ЕГН *. Декларираната с данъчната декларация сграда на Ф.С.И. по годината на построяване – 1975 г., етажност 1,5, конструкция – масивна, техническа инфраструктура – електрификация и телефонизация, съответства на жилищната сграда в УПИ V-4 в кв.1, а декларираната в данъчната декларация сграда от М.А.Й. по годината на построяване – 1900, етажност – 2 етажа, конструкция – паянтова, техническа инфраструктура – електрификация съответства на сграда в имот пл. № 27 в кв.5 (по плана от 1964 г. сградата в имот пл. № 27 съществува, т.е. същата е била построена преди 1964 г.). В приложената към второто заключение на вещото лице скица, имот с пл. № 27, кв.5 е записан в регистъра към плана на М.А.Й. и съответства на декларирания от същата имот в данъчната декларация, приложена към делото от л.35 до л.39), а УПИ V-4 в кв.1 е записан в регистъра към плана на името на Л.А.И. (Л.А.И.), с ЕГН * и съответства на декларирания в данъчната декларация имот от Ф.С.И., приложена към делото (от л.31 до л.34). За жилищната сграда в имот пл. № 27, кв.5 няма строителни книжа в Община Кърджали, но същата е построена преди 1964 г., тъй като в одобрения план от 1964 г. съществува. Жилищната сграда в УПИ V-4 в кв.1 е построена от Л.А.И. по одобрен проект от гл. архитект на ОНС от 15.07.1975 г. върху собствен парцел съгласно н.а. № 451, т. І, д. № 703/28.03.1975 г. В момента в жилищната сграда в УПИ V-4 в кв.1 живеят наследниците на Л.А.И. (Л.А.И.): в приземния етаж – Ф.С.И. и семейството на сина й С.Л.И., а на първия етаж А.Л.А.. Жилищната сграда в имот с пл. № 27 в кв.5 в момента е необитаема – на първия етаж се отглеждат животни, а втория се ползува като склад. Изхождайки от записа в разписния лист към плана на с. Горна К., техническите параметри, вписани от Ф.С.И. в таблица 3 на данъчната декларация - година на построяване на сградата – 1975 г., етажност – 1.5, конструкция – масивна, техническа инфраструктура – електрификация и телефонизация, вещото лице счита, че същата съответства на жилищната сграда в УПИ V-4 в кв.1. Сградата в имот 27 в кв.5 е нанесена в плана от 1964 г., т.е. не би могла да е строена през 1975 г. Същата е паянтова и няма телефонизация. Площта на УПИ (парцел) V-4, кв.1 по нотариален акт № 451, т. І, д. № 703/28.03.1975 г. е 600 кв.м., а графично изчислена по плана е 763 кв.м. Границите на УПИ V-4, кв.1 са: изток УПИ ІV-5, записан на Р.Б.К., запад – УПИ VІ-4, кв.1, записан на Д.Я.К., север – граница на урбанизирана територия и УПИ ІІІ-2, записан на С.Ю.А. и юг – улична регулация.

От събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства се установява, че процесният имот е бил собственост на общия на страните наследодател А.И.Б., починал на 28.10.1978 г. Установява се също, че след неговата смърт до 1989 г. за процесния имот се е грижела ответницата М.А.Й. /негова дъщеря/, а от 1989 г. до завеждане на делото през 2006 г. за имота са се грижели ищците С.Л.И. и А.Л.А. /негови внуци и деца на починалия му син Л.А.И./. С оглед установеното дотук и във връзка с предявения иск следва да се посочи, че след смъртта на собственика на един недвижим имот, наследниците на това лице придобиват владението върху имота по наследство. Сънаследникът, който упражнява фактическа власт върху този имот, е владелец на своята идеална ачст от имота и държател на идеалните части на останалите наследници. За да установи владение върху целия имот /включително върху притежаваните от останалите наследници идеални части от този имот/, този наследник следва да предприеме действия, достигнали обективно до знанието на останалите сънаследници, с които да отблъсне тяхното владение върху притежаваните от тях идеални части от имота и ясно да демонстрира пред тях промяната на намерението си от държател да се превърне във владелец не само на своята идеална част от имота, но и на техните идеални части. В тази връзка по делото липсват доказателства след смъртта на А.Б. ответницата или ищците да са предприели действия, с които да са отблъснали владението върху имота на останалите наследници на А.Б. и да са демонстрирали пред тях явното си намерение да държат целия имот само за себе си. Поради това нито ответницата, нито ищците са установили владение върху целия имот и съответно не са го придобили по давност, а притежават от него само идеална част, равна на частта от наследството на А.Б., която наследяват съгласно Закона за наследството. Впрочем, изложеното е изрично прието с отменителното решение на Върховния касационен съд на Република България.

При това положение, от значение за предявения иск, респективно, за това за каква идеална част от процесния имот следва да бъде уважен предявения от С.И. и А.А. установителен иск за собственост, е въпроса чия собственост е бил процесния имот към датата на смъртта на общия на страните наследодател А.Б. – негова индивидуална собственост, съпружеска имуществена общност между него и бабатана ищците С.И. и А.А., или съпружеска имуществена общност между него и съпругата му З.Б. /майка на ответницата М.Й./.

Във връзка с гореизложеното, при новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция са представени и приети като доказателства заверени копия от личния регистрационен картон на общия на страните наследодател А.И.Б., регистъра за населението на С. К. и Акт № 37 от 05.05.1941 г., от които се установява, че на посочената дата А.И.Б. е сключил брак със З.Ю.Б., която е записана като такава в личния регистрационен картон на лицето и в регистъра за населението на с. Горна К.. Този акт не е оспорен и представлява годно доказателство за удостоверените в него обстоятелства, които се потвърждават и от цитираните по – горе личен регистрационен картон и регистър на населението на С. К..

От така събраните по делото доказателства не се установява наследодателят А.И.Б. да е имал законно сключен брак с бабата на ищците, за която има данни, че се е казвала Н. – показанията на св. Бейсим Ферад, а ищците твърдят, че се е казвала Н..

От установеното по делото обстоятелство, че наследодателят А.И.Б. е сключил граждански брак със З.Ю.Б. на 05.05.1941 г., представеното по делото удостоверение за наследници № 80/ 10.10.2006 г. на общия наследодател А.И.Б., удостоверяващо датите на раждане на наследниците на А.Б., както и от обясненията на въззиваемите, дадени при новото разглеждане на делото пред тази инстанция, се установява, че наследодателят А.Б. е имал три деца от съжителството си с друга жена – Н. /Н./, в това число синът му Л.А.И. /Л.А.И./ - баща на въззиваемите С.И. и А.А., както и четири деца от брака си със З.Ю.Б., едната от които е и въззивницата М.Й..

Във връзка с гореизложеното, предвид установеното по делото сключване на граждански брак между общия наследодател А.И.Б. и З.Ю.Б. на 05.05.1941 г., записването на имота по разписния лист по кадастралния и регулационен план на С. К., одобрен със заповед № 1506/15.08.1964 г., на М.А.Й. и доколкото не се установи същият да е съпружеска имуществена общност между наследодателя А.Б. и бабата на въззиваемите Н. /Н./, както твърдят последните, съдът приема, че имотът е съпружеска имуществена общност между наследодателя А.Б. и съпругата му З.Б..

При това положение, със смъртта на А.И.Б. – на 28.10.1978 г., съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.14, ал.7 от Семейния кодекс от 1968 г. /отм./, се прекратява имуществената общност, като преживелият съпруг – З.Ю.Б., не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, тъй като наследява заедно с деца на същия. С други думи, със смъртта на А.Б. имуществената общност върху процесния имот се прекратява, като преживялата съпруга З.Б. става собственик на Ѕ идеална част от него, а останалата Ѕ идеална част от процесния имот се наследява от децата на наследодателя А.Б. – общо седем на брой, от които три деца, между които и наследодателят на ищците Л.А.И. /Л.А.И./, от съжителството на наследодателя с друга жена – Н. /Н./, и четири деца от брака му със З.Ю.Б., едната от които е и въззивницата М.Й.. Или, всяко едно от децата на наследодателя А.И.Б. към момента на откриване на наследството наследява по 1/14 идеална част от имота, получена като се раздели Ѕ идеална част, каквато е наследяваната част, на 7, колкото е броя на наследяващите деца. При това положение, след смъртта на Л.А.И. /Л.А.И./ - на 15.06.1991 г., притежаващ поради гореизложеното 1/14 идеална част от имота, тази част, съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството, се наследява по равно от неговите деца Н.Л., С.Л.И. /ищец/, А.Л.А. /ищец/, А.Л.А., както и от неговата съпруга Ф.С.И. /Ф.С.И./, каквито са имената й видно от удостоверение изх.№ 53-00-345/1/ от 19.03.2007 г. на Община Кърджали и регистъра за населението на С. К.. С други думи, установява се по делото, че ищците С.Л.И. и А.Л.А. притежават по 1/70 идеална част от процесния недвижим имот по наследство, получена като се раздели притежаваната от техния наследодател 1/14 идеална част на 5, колкото са наследяващите тази част /четири деца и съпруга/, или притежават общо 1/35 идеална част.

Предвид изложеното, предявения установителен иск е основателен за 1/35 идеална част от процесния имот, притежавана от ищците по наследство, поради което решението на първоинстанционния съд, в частта, с която иска за собственост на основание наследство е уважен над този размер, и в частта, с която искът е уважен на основание давностно владение, е неправилно и като такова следва да се отмени в тази му част, като се отхвърли иска за собственост на основание наследство за частта над 1/35 идеална част от имота, както и на основание давностно владение. При този изход на делото следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която е отменен, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 94, том І, рег.№ 1501, дело № 87/2005 г. на нотариус № 251 с район на действие Кърджалийски районен съд, за разликата над 1/35 идеална част от имота. В останалата част, с която установителния иск е уважен на основание наследство за 1/35 идеална част и нотариалния акт е отменен за тази част, решението е правилно и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на делото, съобразно уважената част на иска, респективно – съобразно отхвърлената такава, на въззиваемите /ищци/ се следват разноски за всички инстанции общо в размер на 22.91 лева, а на въззивницата /ответница/ – в размер на 952.97 лева, поради което и по компенсация следва да се осъдят въззиваемите да заплатят на въззивницата направените по делото разноски в размер на 930.06 лева. Следва също така да се осъдят въззиваемите да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените за вещо лице разноски в размер на 80 лева.

Ето защо и на основание чл.208, ал.1 от ГПК във връзка с § 2, ал.1 и 2 от ПЗР на ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 79 от 18.05.2007 г., постановено по гр.д.№ 1052/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на М.А.Й. от С. К., общ. Кърджали, че С.Л.И. и А.Л.А., и двамата от с. Горна К., О., са собственици по наследство на недвижим имот, находящ се в С. К., О., представляващ масивна двуетажна къща от каменна зидария, състояща се от стая и сайвант за животни на първия етаж и от две стаи на втория етаж, ведно с дворно място от 1160 кв.м., при граници на поземления имот: общински поземлен имот № 26, поземлен имот № 25 и от две страни път, ЗА РАЗЛИКАТАнад 1/35 идеална част от този имот, както и В ЧАСТТА с която е признато за установено по отношение на М.А.Й. от С. К., общ. Кърджали, че С.Л.И. и А.Л.А., и двамата от с. Горна К., О., са собственици по давностно владение на недвижимия имот, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Л.И., с ЕГН * и А.Л.А., с ЕГН *, и двамата от с. Горна К., О., обл.Кърджали, против М.А.Й. от С. К., общ. Кърджали, обл.Кърджали, с ЕГН *, иск с правно осонвание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на М.А.Й., че С.Л.И. и А.Л.А. са собственици по наследство на недвижим имот, находящ се в С. К., О., представляващ масивна двуетажна къща от каменна зидария, състояща се от стая и сайвант за животни на първия етаж и от две стаи на втория етаж, ведно с дворно място от 1160 кв.м., представляващо имот с пл.№ 27, кв.5 по действащия план на С. К., при граници: имоти с пл.№ № 26, 25, 24 и от двете страни улици, ЗА РАЗЛИКАТАнад 1/35 идеална част от този имот, както и за признаване за установено по отношение на М.А.Й. от С. К., общ. Кърджали, че С.Л.И. и А.Л.А., и двамата от с. Горна К., О., са собственици по давностно владение на недвижимия имот.

ОТМЕНЯВА решение № 79 от 18.05.2007 г., постановено по гр.д.№ 1052/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отменен, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 94, том І, рег.№ 1501, дело № 87/2005 г. на нотариус № 251 с район на действие Кърджалийски районен съд, ЗА РАЗЛИКАТА над 1/35 идеална част от имота.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в осталата му част.

ОСЪЖДА С.Л.И., с ЕГН * и А.Л.А., с ЕГН * и двамата от С. К., О., обл.Кърджали да заплатят на М.А.Й. от С. К., О., с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 930.06 лева.

ОСЪЖДА С.Л.И., с ЕГН * и А.Л.А., с ЕГН * и двамата от С. К., О., обл.Кърджали да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените за вещо лице разноски в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.