РЕШЕНИЕ
гр. София, 26 Юли 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шести
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 13171 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.45 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът И.А.М. твърди, че пострадал в
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19/10/2012 год. и предизвикано от
ответника Д.Г.С.. Произшествието настъпило при следните обстоятелства: ищецът
пътувал на задната седалка на лек автомобил Фолксваген Фаетон с рег. № ********На
прав участък на път І-4 в района на с.Голец, в платното за насрещно движение
имало спрял тежкотоварен камион. Водачът на автомобила, в който пътувал ищецът
намалил скоростта. Внезапно срещу автомобила, в който пътувал ищецът, с голяма
скорост, се появил друг автомобил. Водачът на другия автомобил изгубил
управление над превозното средство. За да избегне настъпване на произшествието,
водачът на автомобила, в който пътувал ищецът отклонил превозното средство на
дясно към банкета, но въпреки това настъпил удар между двата автомобила. След
произшествието ищецът бил откаран в болница, където била констатирана
травматична луксация и счупване на лакътния кондил на дясната гривнена става,
дисторзио на колянната става. Направено му била имобилизация. В резултат от
травмата ищецът изпитвал болки, не можел да изпълнява трудовите си задължения,
затруднен бил сънят му. Към момента ищецът все още не можел да използва
пълноценно дясната си ръка, изпитвал затруднения да я движи, да пише с нея или
да подписва документи, продължавал да изпитва болки, не можел да спортува. Като
последица от произшествието, той започнал да изпитва страх да пътува в
автомобил, особено, ако той е управляван от друго лице. Ищецът твърди, че
ответникът е признат за виновен за причиняване на произшествието с влязла в
сила присъда. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, чийто размер определя на сумата 30 000 лева. Претендира лихва от
датата на настъпване на деликта до датата на предявяване на иска в размер на
9136.71 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата. Претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът Д.Г.С. оспорва предявените искове. Не
оспорва настъпване на произшествието, но твърди то да е настъпило по различен
механизъм от твърдения в исковата молба. Ответникът твърди, че причина за
настъпване на произшествието било поведението на водача на лекия автомобил
Фолксваген Фаетон – Б.С.. Той управлявал автомобила със скорост, надвишаваща
позволената за участъка скорост от 90 км/час. Противно на твърденията в
исковата молба, ответникът заявява, че, след като възприел опасността на пътя,
водачът С. не намалил скоростта, в резултат на което автомобилът, управляван от
ответника бил отхвърлен на 15 метра назад, след удара. Друга причина за
настъпване на произшествието била рязката и непредвидима маневра на дясно,
предприета от водача С.. Ответникът твърди, че към момента на настъпване на
произшествието, ищецът бил без поставен предпазен колан, с което допринесъл за
настъпване на вредите. Ответникът оспорва като завишен размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че обезщетението не
съответства на принципа на справедливост и установената съдебна практика. Ето
защо и като счита, че няма вина за настъпилото произшествие, ответникът моли
исковете срещу него да бъдат отхвърлени, а в случай на уважаването им – да бъде
намален размерът на присъденото обезщетение. Претендира направените по делото
разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД А.
оспорва предявения иск. Твърди, че пътно-транспортното произшествие не е
причинено по вина на застрахованото от него лице. Поддържа евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който пътувал без
поставен предпазен колан. Оспорва като завишен размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът
установи от фактическа страна следното:
На 19/10/2012 год., на първокласен
път РПМ І-4, км.41 е настъпило пътно транспортно произшествие между лек
автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ********управляван от Д.Г.С. и лек
автомобил Фолксваген Фаетон, с рег. № ********, управляван от Б.Г.С.. При
произшествието пострадал пътуващия в лекия автомобил Фолксваген Фаетон И.А.М..
Гражданската отговорност на водача
на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ********е била застрахована от ЗАД А..
С присъда, влязла в сила на 7/7/2017
год., постановена по нохд № 297/2014 год. на Районен съд-Ловеч, Д.Г.С. е
признат за виновен в това, че на 19/10/2012 год. на път І-4, при км.41, при
управление на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ********нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП и е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на
повече от едно лица, сред които и И.А.М., които повреди се изразяват в
травматична луксация и счупване на лакътна кондилна, дясна гривнена става, с
последваща имобилизация, обуславяща затруднение в движенията на дясната ръка
около 3-4 месеца, както и дисторзио на лявата колянна става.
И.М. е приет в Болница Лозенец на
19/10/2012 год., където останал за лечение до 23/10/2012 год. Окончателно
поставената му диагноза е перилунарна луксация на дясната гривнена става;
фрактура улнария стилоид в дясно; дисторзия на лявата колянна става; контузия
на гръден кош. Той претърпял оперативна интервенция за открита репозиция и
вътрешна фиксация на карпалната луксация.
Вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза дава заключение, че уврежданията на здравето на ищеца имат
травматичен характер. Луксацията и счупването на лакътния израстък на дясната
гривнена става причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на
десен горен крайник за период от 3-4 месеца. Дисторзиото на връзковия апарат на
лявата колянна става причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и нарушение в движенията на ляв долен крайник за срок от 1 месец.
Възстановителният период продължил 3-4 месеца. Ищецът претърпял операция за
открито наместване и вътрешна фиксация, последната премахната след 45 дни,
както и усилена рехабилитация в продължение на 2 седмици.Към момента ищецът
имал болки и ограничени движения в дясната гривнена става; вдига тежест 3 пъти
по-малка от нормата, ограничени били въртеливите движения навън и навътре;
изпитвал периодични болки в коляното, особено при натоварване и промяна във
времето. По отношение ползването на предпазен колан, вещото лице дава
заключение, че коланът е ефективен при скорост на движение до 60 км/час и при
челен удар. В документацията нямало описани увреждания от поставен предпазен
колан, но предвид високата скорост на автомобила и наличието на страничен удар,
вещото лице прави извод, че има вероятност ищецът да е бил с поставен колан. В
същото време обаче крайниците му били свободно подвижни, тъй като не се
закрепват от колана. Според вещото лице същите увреждания ищецът би получил и с
поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице заявява, че
констатирания функционален дефицит в ръката на ищеца ще остане и за в бъдеще, а
облекчаването на болките ще налага периодично балнеолечение, физиотерапия и
приемане на обезболяващи лекарства.
Вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза дава заключение, че след инцидента ищецът
получил адаптационно разстройство. Непосредствено след произшествието той
изпаднал в шоково състояние, характеризиращо се със зашеметеност, стесняване на
съзнанието, дезориентация, невъзможност да се възприема информация и да се
планират действия. Вещото лице констатирало ясно изразена връзка между
произшествието и появилата се симптоматика. Заявява, че симптомите придобили
хроничен ход, установявали се и белези на социална дисфункция и промени в
жизнените стереотипи – откъснатост от средата, нежелание за контакт, затваряне
– тези симптоми били изявени дълго време след инцидента, но към момента не се
забелязвали. Вещото лице констатирало и дезорганизация на личността, мисли за
безперспективност и безнадеждност. Поради недостатъчния обем на движението на
ръката на ищеца и болките, усещането за непълноценност можело да остане до края
на живота му, ако не се приложат психотерапевтични процедури.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение от удара на автомобила, в който е пътувал ищеца в
другия автомобил, се реализирано голямо отрицателно ускорение, предизвикало
големи инерционни сили върху пътниците в
автомобила. Тялото на пострадалия ищец се придвижило напред по посока на
движението и в дясно. Предпазният колан, предназначен за задната седалка, на
която е седял ищецът бил фиксиран в три точки към купето. Той предпазвал тялото
от свободно движение и го придържал към седалката. Коланът обаче не препятствал
тялото от странично приплъзване на тялото, каквото се е получило в случая. По
тази причина вещото лице счита, че независимо от това дали ищецът е бил с
поставен колан или не, тялото му е могло да достигне дясната врата на
автомобила и да се удари в нея. По технически път вещото лице не е могло да
определи дали ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Свидетелят И.В. М. дава следните
показания: той разбрал за инцидента от свои колеги, от които научил и че
пострадалите ще бъдат транспортирани в Правителствена болница в София. След
около 2-3 дена свидетелят отишъл в болницата, операцията на ищеца вече била
направена. Ищецът бил с шинирана ръка, кракът му висял. Той се оплакал от болки
и изглеждал доста уплашен, бил благодарен, че оживял. Ищецът имал голямо
притеснение за ръката си, тъй като не знаел дали ще може да я ползва, за да
работи, дали ще бъде пълноценен в работата си – това го тормозело много.
Свидетелят продължил да посещава ищеца в болницата и през следващите дни, а
след изписването му, го посещавал и в дома му по работа. Ищецът продължавал да
се оплаква от силни болки. Ищецът останал у дома около 2-3 месеца, през което
време свидетелят го посещавал непрекъснато по работа. Ръката на ищеца му
създавала проблеми, а ползването й му причинявало болки. След като се върнал на
работа, ищецът изпитвал големи затруднения да подписва документи. Преди
инцидента подписването на документи той правел по веднъж на ден, въпреки че
били много, а след инцидента се занимавал с това по 3-4 пъти на ден, защото
ръката му се уморявала и имал нужда да почине. В първите дни след връщане на
работа, ищецът пропускал всички официални срещи с други министри, с
представители на Европейската комисия, защото не можел да се ръкува, а това
било нарушение на протокола. Към момента ищецът продължавал да изпитва болки и
се затруднявал да подписва по-голям обем документи. Свидетелят заявява, че след
произшествието, ищецът започнал да изпитва и страх от пътуване, особено, когато
друг човек шофира. Той отказвал и да спортува, поради болки в ръката.
Свидетелят М. Т.М.заявява, че бил на
мястото на инцидента – пътувал в друга кола, зад ответника С.. На едно
възвишение С. предприел маневра изпреварване на товарни автомобили и срещу него
се появил друг автомобил, който се движил с много висока скорост. С. направил
маневра на ляво, за да избяга, но настъпил ударът. След инцидента свидетелят
отишъл да види първо ответника, а след това при другата кола. Когато отишъл при
другата кола видял, че ищецът е без поставен предпазен колан.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата,
съдебно-медицинската и психологическата експертизи, приети от съда.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск за обезщетяване на
вредите от настъпил деликт е основателен. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние и вината на ответника се доказват
от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която се ползва със
задължителната за настоящия съд сила по тези въпроси, съгласно чл.300 от ГПК.
От въпросното произшествие ищецът е претърпял вреди –
травматични увреждания, довели до интензивни болки и страдания. От събраните писмени
доказателства и медицинска експертиза се установява безспорно, че твърдените
травматични увреждания – луксация и счупване на лакътния кондил на дясната
гривнена става, дисторзио на колянната става, са реално настъпили. Доказват се
негативните промени и негативното засягане на качеството на живот на ищеца – той
е бил подложен на продължително лечение (около 3-4 месеца), претърпял е
оперативна интервенция, изпитвал е силни болки, както и затруднения при
ползването на дясната си ръка. Въз основа на показанията на свидетеля М., съдът
приема за безспорно установено, че в един продължителен период от време ищецът
не е могъл да ползва пълноценно дясната си ръка, а ограниченията при използването на тази ръка
продължават и до момента – години след произшествието. Доказва се също така, от
медицинската експертиза, че е налице функционален дефицит и ограничения в
движението и силата на дясната ръка на ищеца, с неблагоприятна бъдеща прогноза
за излекуване. Претърпяното произшествие се е отразило негативно и върху
емоционалното състояние на ищеца – той е бил уплашен след произшествието,
притеснен за ръката си (вж.показанията на свидетелят М.), развил е и
адаптационно разстройство, според вещото лице-психолог. При това положение
отговорността на ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт,
следва да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е неоснователно. Преценката за
принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат съдът изгражда въз основа
на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които увреденото
лице обективно е способствало за настъпване на този резултат или чрез които е
създало условия за настъпването му или го е улеснило. Преди всичко по делото не
се доказа по безспорен начин от ответника (съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест), че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Вещото
лице по медицинската експертиза не дава категоричен отговор на този въпрос, а
показанията на свидетеля М. са
неинформативни, тъй като впечатленията на свидетеля не са придобити
непосредствено след инцидента – както той самият заявява след инцидента той е
посетил първо автомобила на ответника, а едва след това е посетил и автомобила,
в който е пътувал ищецът. Въз основа на тези доказателства съдът не може да
приеме, че е проведено пълно главно доказване на възражението за съпричиняване.
Дори и обаче да се приеме, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, то от
обективна страна липсата на колан нито е повлияла на настъпване на конкретните
травматични увреждания, нито по някакъв начин е улеснила увреждането. Както
вещото лице по автотехническата експертиза, така и вещото лице по медицинската
експертиза са категорични, че предпазният колан не може да изпълни функциите си
при движение с висока скорост и при наличие на страничен удар. В допълнение,
увредите на ищеца са възникнали по тези части от тялото му, които не се
фиксират от предпазния колан, поради което и тези увреди са щели да възникнат
независимо от поставянето на колана.
Неоснователно е възражението за
ответника, че отговорността му следва да бъде намалена, поради наличие на
виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, в който е пътувал
ищецът. По отношение
на ищеца отговорност следва да носи всяко едно лице, което с действията си е
причинило настъпването на вредоносните последици, а право на пострадалия е да
поиска обезщетение от всеки един от съизвършителите (чл.53 вр.чл.122 от ЗЗД).
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на
увреждането, периода на възстановяване, факта, че ищецът е претърпял операция, периода,
в който той не е могъл да изпълнява служебните си задължения, промените в
емоционалното му състояние. Съдът също така взема предвид неблагоприятната
прогноза за преодоляване на част от негативните последици от увреждането. При
определяне на обезщетението, съдът съобразява и икономическите условия в
държавата, в периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 18 000 лева. В
останалата част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В полза на ищеца и съгласно
претенцията му, трябва да се присъди и законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на произшествието до предявяване на иска и от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Лихвата за
забава върху сумата 18 000 лева за периода от 19/10/2012 год. до
16/10/2015 год. е в размер на 3648.90 лева. В този размер следва да бъде уважен
искът, а в останалата му част до пълния предявен размер от 9136.71 лева, той
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както е посочено и в определението
по чл.140 от ГПК предявеният обратен иск не е част от предмета на
производството, тъй като е върнат с влязло в сила определение на настоящия съд
от 1/4/2016 год. и по него съдът не дължи произнасяне.
По
отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл.78
ал.1 от ГПК ищецът има право да получи направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат. Ищецът е направил разноски за 2165.47 лева и е
заплатил възнаграждение за един адвокат от 1705 лева, общо 3870.47 лева.
Съобразно уважената част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата 2141 лева разноски и адвокатско възнаграждение.
Предвид отхвърлянето на исковете в
една част и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответникът също има право да получи
разноски и възнаграждение за един адвокат, съответно на отхвърлената част на
исковата. Ответникът е направил разноски в размер на 300 лева и претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева (вж.списък по чл.80 от ГПК).
Съобразно отхвърлената част на исковете ищецът следва да му заплати общо 581
лева разноски и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** –
адвокат М.Х., да заплати на И.А.М., ЕГН **********, постоянен адрес *** на
основание чл.45 от ЗЗД, сумата 18 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 19/10/2012г.,
заедно със законната лихва от 16/10/2015 год. до окончателното изплащане на главницата;
на основание чл.86 от ЗЗД сумата
3648.90 лева - лихва за забава върху главницата за периода 19/10/2012
год.-15/10/2015 год., а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 2141 лева разноски и адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.45 от ЗЗД до пълния предявен размер от 30 000 лева и иска с
правно основание чл.86 от ЗЗД до пълния предявен размер от 9136.71 лева.
ОСЪЖДА
И.А.М., ЕГН **********, постоянен
адрес *** да заплати на Д.Г.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв.М.Х.,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
581 лева разноски и адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответника – ЗАД А., ЕИК ********.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: