О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№227
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 09.04.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 162/2019 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба вх.№ 14/03.01.2019 год от М.Л.Ж.
срещу определение № 2946/15.11.2018 год по в.гр.д. № 2547/2018 год на Окръжен
съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действията на
ДСИ при РС Варна по изп.д. № …/2018 год, изразяващи се в налагане на запор
върху личната му партида в Затвора в гр.Варна, където изтърпява наказание
„лишаване от свобода“. В жалбата се сочат оплаквания, че съдебният изпълнител е
посегнал на несеквестируемо имущество.
По частната жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 3/2019
год на Апелативен съд Варна, г.о. ,
който с определение № 19/11.01.2019 год върнал делото на Окръжен съд Варна за
произнасяне по искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. С
определение № 175/17.01.2019 год по в.гр.д. № 2547/2018 год ВОС предоставил
такава, а с определение № 575/19.02.2019 гжд назначил адв. С. С. А. за
осъществяването й. В изпълнение на цитираните определения е постъпила въззивна
жалба от адв. И.Б., преупълномощен от назначения особен представител адв. А., в
която са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и
искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което наложеният запор
бъде отменен.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че с оглед
разпоредбите на чл. 275 ал.2 във вр. с чл. 259 ал. 2 от ГПК частната жалба е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
мотиви:
Предмет на разглеждане по в.ч.гр.д. № 2547/2018 год на
ВОС е частна жалба вх.№ 33151/14.11.2018 год от М.Л.Ж. срещу действия на ДСИ
при РС Варна по изп.д. № 6100/2018 год, изразяващи се в налагане на запор върху
личната му партида в Затвора в гр.Варна, по съображения за нейната
несеквестируемост.
Съгласно чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, попада
в кръга на действията, които той може да обжалва. Правото си на жалба длъжникът
може да упражни в срок от една седмица от извършването на действието, ако е
присъствал или е бил призован, а в останалите случаи – от деня на съобщението. Узнаването
слага начало на срока само по отношение на третите лица, които са засегнати от
изпълнението, но не са страни в изпълнителното производство.
В случая жалбоподателят е длъжник в изпълнителното
производство и в това си качество е бил уведомен от съдебния изпълнител за
наложения запор със съобщение, връчено лично на 13.07.2018 год (л.12 от
изпълнителното дело). Срокът за обжалване на това действие е изтекъл на
20.07.2018 год – петък, работен ден. Частната жалба е изпратена по пощата на
08.10.2018 год, т.е. след изтичане на преклузивния срок.
Дори да се приеме за вярно твърдението, че е узнал за
наложения запор на 10.09.2018 год, макар то да не е подкрепено с доказателства,
срокът за обжалване е изтекъл на 17.09.2018 год.
Поради това жалбата се явява просрочена и като такава е
процесуално недопустима. Като е приел същото, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2946/15.11.2018 год по в.гр.д. № 2547/2018
год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу
действията на ДСИ при РС Варна по изп.д. № …/2018 год, изразяващи се в налагане
на запор върху личната му партида в Затвора в гр.Варна.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.