№ 236
гр. К., 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20235510200701 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление № ****-***/09.01.2023 г. на ВПД
Началник в РУ К., с което е наложено административно наказание- глоба.
Недоволен от това останал жалб. М. М. Х., който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно
нарушение, както и че съставеният акт за установяване на административно
нарушение, и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
отговорят на изискванията на ЗАНН.
Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник, който поддържа
жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител в последното
съдебно заседание. Изпращат писмено становище, с което молят съдът да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства,
установени с доказателствени средства - показания на свидетели, писмени и
след като ги прецени поотделно и във съвкупност приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на основание чл.
59 ал. 2 от ЗАНН, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
1
административнонаказващият орган /АНО/ е приел и посочил, че на
08.11.2022 г. в гр. К., при извършване на полицейска проверка на нар. М. М.
Х., в качеството му на водач на неправилно паркирано в зоната на действие на
забранителен знак моторно превозно средство, след надлежно
предупреждение нар. М. М. Х., пречи на полицейски орган да изпълнява
задълженията си, свързани с охрана на обществения ред и контрол на пътното
движение, като отказва да удостовери самоличността си с документ за
самоличност и отказва да каже имената си, като се е държал грубо и
арогантно с полицейските служители, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ЗМВР.
На основание същия законов текст, АНО наложил административно
наказание глоба в размер от 500 лв..
От събраните в хода на производството доказателства – показанията на св. И.
Ц.- актосъставител, и св. С. С., при осъществяване на функциите си по охрана
на обществения ред, установили, че на приетата дата и място от АНО е имало
паркиран „Инкасо“ автомобил със включени аварийни светлини в нарушение
на правилата за движение.
След около 30-40 минути свидетелите отново минали оттам като видели
трима служители на охранителната фирма да пият кафе и консумират десерти
във намиращата се наблизо сладкарница „И.“.
Тъй като автомобилът продължавал да бъде в нарушение, полицейските
служители отишли при служителите на охранителната фирма, движещи се с
„Инкасо“ автомобила, след което попитали кой е водачът на автомобила /бус/,
като поискали документите му.
Жалб. Х. казал, че е той, но им казал, че нямат право да го проверяват.
Св. Ц. заявил, че ще бъде задържан, ако не си даде документите, както и за
това, че пречи на полицейска проверка.
Нар. отново отказал да ги даде, като заявил: „Айде да видим какво ще стане“.
Полицейските служители му казали, че е задържан, след което двамата
свидетели го хванали под мишницата, за да го отведат в РУ К. за
установяване на самоличност, но жалб. започнал да се дърпа.
Намесили се и колегите на жалб., а при опит да му бъдат поставени
белезниците св. С. и жалб. паднали на земята и съпротивата му не му
позволила да бъде задържан.
Полицейските служители поискали помощ от свои колеги и след тяхното
пристигане жалб. бил отведен в РУ на МВР, където започнал да съдейства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че е имало
издадено устно полицейско разпореждане, което е законно, тъй като
съобразно разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР.
Съгласно тази разпоредба полицейските служители имат право да издават
устни и писмени разпореждания при изпълнения на своите функции, които са
задължителни за гражданите.
Неизпълнението на тези полицейски разпореждания във връзка с функциите
2
им се наказва със разпоредбата на чл.257 ал.1 от ЗМВР.
В настоящия случай жалб. е наказан на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР тъй
като със поведението си е пречил на полицейските органи.
Това пречене съдът приема,че се е изразявало в отказа да бъде задържан и
отведен във РУ за да му бъде установена самоличността .
Именно с това дърпане довело до падането на единия от полицаите на земята
е осъществено и административното нарушение изразяващо се в
протИ.законното пречене от страна на жалб. на полицейските органи да
изпълняват задълженията си.
Поради това съдът приема,че е налице протИ.законно пречене на полицейски
орган да изпълнява функциите си за което правилно и законосъобразно АНО
е квалифицирал деянието на жалб. Х. като такова нарушаващо нормата на
чл.264 ал.1 от ЗМВР.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление са
описани две административни нарушения- едното е пречене на орган на МВР
а другото не изпълнение на разпорежданията на такъв орган ,но АНО е
наложил само едно административно наказание за което съдът изложи по-
горе мотиви .
Поради това съдът не приема възраженията на пълномощника на жалб.
направени в жалбата против обжалваното наказателно постановление и
поддържани в съдебното заседание,че жалб. не е извършил административно
нарушение а деянието е следвало да се квалифицира по друга законова
разпоредба / чл.80 от ЗБЛД/.
От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно
постановление се установява,че АНО е посочил всички факти и
обстоятелствата имащи значение както конкретизиране на нарушението по
време, място и начин на извършване, както и кой е бил извършителя, дадено
е и описание на нарушението, правилно е приложена и правната
квалификация на деянието поради което същото отговоря изцяло на
изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Административното наказание е определено към предвидения в закона
минимален размер поради което не подлежи на индивидуализация от съда за
намаляване размера му.
Предвид горното съдът намира,че жалбата е неоснователна а обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****-***/09.01.2023г. на
ВПД Началник в РУ К. с което на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание глоба в размер от 500 лв. на М. М. Х. с ЕГН
********** жив. в гр. С. З. ул. „Д. Т. С.“ № ** вх. * ет. * ап. ** като правилно
3
и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4