РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Бургас , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500112 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-
02-05-260610/29.01.21г. на СлОС от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район "С" бул."С.ш." № **, против
решение от 20.01.21г. по гр.д.№ 400/2020г. на СлОС, в частта, с която е
уважен предявеният от Й. С. И., ЕГН: **********, чрез адв.С.Т., съдебен
адрес: гр.С.З., бул."Ц.С.В." № **, вх.**, ет.**, ап.**, против дружеството иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като
застрахователят е осъден да му заплати сума в размер на 25 000лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на неговия брат И.С. Ш. при ПТП на 19.06.2017г. в
района на гр.С., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2020г., до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото,
съобразно уважената част от иска. Решението се обжалва и в частта, с която е
присъдена д.т. в полза на СлОС. Заявява, че в горните части не е правилно.
Излага аргументи, позовава се на липса на особено близка връзка между
1
починалото лице и въззивника-ищец, съответно – на неприложимост на ТР №
1/21.06.2018г. ОСНГТК. Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло. На
следващо място се позовава на съпричиняване от страна на починалото лице
на вредоносния резултат от ПТП-то, по причина, че не е било с поставен
предпазен колан. Оспорва възприетия от СлОС размер на съпричиняването,
както и характера и обема на неимуществените вреди. Счита, че не са
ангажирани писмени доказателства, установяващи, че развитият диабет е по
повод и в резултат от тежкия стрес, след смъртта на Ш.. На изложените
основания моли за отмяна на посоченото решение на СлОС и отхвърляне на
предявения иск изцяло, а в случай, че искането не бъде уважено – за
намаляване на присъденото обезщетение. Няма доказателствени искания.
Въззиваемият по тази жалба – Й. С. И., я оспорва, чрез адв.С.Т., в
депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за
потвърждаване на решението в тази част.
По делото е депозирана и въззивна жалба вх.№ СД-02-05-
260885/10.02.21г. на СлОС от Й. С. И., ЕГН: **********, чрез адв.С.Т.,
съдебен адрес: гр.С.З., бул."Ц.С.В." № **, вх.**, ет.**, ап.**. Обжалва
решение от 20.01.21г. по гр.д.№ 400/2020г. на СлОС, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от него против дружеството иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за размера над 25 000лв.
до размера от 40 000лв. Твърди, че съдът неправилно е преценил събраните
по делото доказателства. Моли в тази част решението да бъде отменено и
постановено ново, с което искът бъде изцяло уважен. Няма доказателствени
искания.
Въззиваемата по тази въззивна жалба страна я оспорва. Моли за
потвърждаване на решението в горните части.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и
са допустими.
Предявеният иск пред СлОС е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Й. С. И.,
чрез пълномощник адв. С.Т. от АК-С.З., с адрес на кантората: гр.С.З., бул.
2
"Ц.С.В." № **, вх.**, ет.** против ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “С. ш.“ № **, представлявано от
изпълнителните директори П.В.Д. и С. А., с иск за заплащане на обезщетение
за претърпени от въззивника-ищец неимуществени вреди, свързани с
причинена при ПТП смърт на И.С. Ш., по вина на водач на застраховано при
въззивника МПС. Твърди, че починалото лице е негов брат, с когото са
израснали заедно и са имали изключително близка връзка. Поради голямата
разлика във възрастта и заетостта на родителите им, отношенията между
двамата братя са били като между баща и син. До 1969г. са обитавали едно и
също жилище, като впоследствие връзката им не била прекъсната. След като
са създали семейства, съпругите им били почти като сестри, двамата са
поддържали общо земеделско стопанство в родното им село – обработвали са
земя, отглеждали са животни, съвместно са се грижили за болната си майка.
Двамата заедно празнували рождени дни и били силно привързани един към
друг. Ето защо смъртта на И.Ш. представлява голяма загуба за въззивника-
ищец, още повече, че е била внезапна и неочаквана. Твърди, че след смъртта
му изпитва силни душевни страдания, неописуема скръб, тъга и болка.
Ежедневно се самообвинява, че не е поканил брат си да пренощува у тях във
фаталния ден. При така изложеното и като се позовава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на МПС-то, в което е
пътувал починалият и въззивника-ответник, е предявил настоящия иск.
Претендира заплащане на сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на уведомяване на застрахователя за събитието – 25.02.2020г., до
окончателното изплащане на сумата. Ангажира доказателства. Моли за
присъждане на разноски.
С допълнително становище – стр.129 по гр.д.№ 400/2020г. СлОС,
въззивникът-ищец е оспорил всички фактически твърдения и правни доводи,
изложени в отговора срещу исковата молба. Заявил е, че поддържа исковата
молба. Счита претендирания размер за справедлив, излага аргументи за
уважаване на претенцията.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззивникът-ответник оспорва иска. Признава наличието
на застрахователно правоотношение между него и собственика на МПС-то,
3
причинило смъртта на И.Ш.. Не оспорва наличието на ПТП, станало причина
за инцидента, но оспорва претърпените от въззивника-ищец неимуществени
вреди. Заявява, че на първо място ТР № 1/2016г. от 21 юни 2018г. ОСНГТК на
ВКС е неприложимо в настоящия казус. Счита, че то няма обратно действие,
освен това въззивникът-ищец не е сред материално легитимираните лица, за
да претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на брат му. Заявява, че от описаното в исковата молба не може да се направи
обоснован извод, че отношенията между починалия и въззивника-ищец са
отличаващи се с изключителност, такива, че да обосноват уважаване на иска.
Спори по размера на претендираното обезщетение. Позовава се на наличие на
солидарност между застрахователя на водача на МПС-то, в което е пътувал
Ш. и застрахователя на другия участник в ПТП-то и счита, че искът за
обезщетяване на вредите от ПТП-то следва да бъде предявен против двамата
застрахователи, а не само срещу него. Оспорва механизма на ПТП-то.
Позовава се на съпричиняване от страна на починалото лице , а именно – че е
бил без предпазен колен. Оспорва акцесорната претенция за лихви. Моли за
конституиране на водача на МПС-то – С. И. Ш., в качеството му на трето
лице-помагач на ответника. Прави евентуално възражение за прекомерност на
присъдения адвокатски хонорар.
По реда на чл.219, ал.1, предл.ІІ ГПК С. И.Ш. е конституиран в
качеството му на трето лице-помагач на ответника, като въпреки дадените му
възможности не е изразил становище по иска и не е взел участие в процеса.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка, която, впрочем, е безспорна между
страните: Със застрахователна полица № **** от ***г. между въззивника-
ответник и третото лице-помагач на ответника, е сключен договор за
застраховка „ГО на МПС“ за л.а. марка „М.“, модел **, с рег.№ *** , със срок
на договора 26.11.2016г. – 25.11.2017г.
На 19.06.2017г., по време на срока на договора за застраховка, на
второкласен път № ІІ-66 в посока гр.С. – гр.С.З., в района на отклонението за
кв.“Р.“, при управление на посоченото по-горе МПС, третото лице-помагач
на въззивника-ответник е нарушил правилата за движение, предвидени в
ЗДвП, допуснал е ПТП с движещия се насреща л.а. марка „М“, модел „***“, с
4
рег. № ***, управляван от И.Н. А. и е причинил смъртта на И. С.Ш., който е
пътувал на задната седалка.
Поради това и на основание чл.343 ал.4, вр.ал.3, б.“б“, предл.първо, вр.
с ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК, съдът е признал И.Н.А. за
виновен и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 3 години, като е
отложил изпълнението на наказанието за срок от пет години. На основание
чл.343 ал.4, вр.ал.3, б.“б“, предл.първо, вр. с ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК и
чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът е признал С.И.Ш. за виновен и го е осъдил на
лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца, като е отложил
изпълнението на наказанието за срок от три години. Описаната фактическа
обстановка сочи на безпротиворечив извод за установена вина на водачите на
двата застраховани автомобила, единият от които - при въззивника-ответник,
като деянието е причинено при условията на независимо съизвършителство.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК: „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“. Ето защо, при
приложение на разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ и след като претенцията за
получаване на обезщетение от страна на въззивника-ищец е заявена пред
застрахователя с вх.№ 6/25.02.2020г. – стр.19 по гр.д.№ 400/2020г. СлОС, е
предявен настоящият пряк иск.
Относно въведеното възражение за солидарност, съответно – за
необходимост от ангажиране на отговорността на двамата застрахователи в
настоящия процес: Безспорно е, че по разпоредбата на чл.53 ЗЗД: „Ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно“. Също така
е безспорно, че в отношенията деликвент – застраховател не е налице
солидарна отговорност, понеже отговорността на застрахователя е
ангажирана на договорно основание. При няколко деликвента, обаче,
сключили договори за застраховка „ГО“ с различни застрахователи,
застрахователите по разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ отговарят солидарно.
Въпреки това, доколкото по правилото на чл.127 ЗЗД всяко от солидарно
задължените лица може да противопостави различни възражения на
кредитора, които не са общи за всички длъжници, следва заключение, че те не
са задължително необходими другари и предявяването на иска против всички
5
солидарно задължени лица не е условие за допустимостта на процеса.
Кредиторът може да избере против кой от солидарно задължените длъжници
да насочи иска си, затова конституирането с исковата молба само на един от
тях не опорочава процеса и постановеното решение.
По съществото на спора съдът приема следното:
С приложеното на стр.19 удостоверение изх.№ ****г. на Община Н.
З., въззивникът-ищец се легитимира като брат на починалия И.С. Ш..
От събраните пред Окръжния съд гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че до 1969г. починалият И.Ш. и въззивникът-ищец са
живели в общо домакинство, като починалият е полагал много грижи за брат
си. Поради трудовата заетост на родителите им, той активно е участвал във
възпитанието му, съветвал го, помагал съобразно възможностите си и винаги
го е подкрепял. След като сключил граждански брак през 1969г., се установил
да живее със семейството си в гр.Н. З., а въззивникът-ищец сключил
граждански брак със св.Б.И. и семейството му се установило да живее в гр.С..
Въпреки това, връзката между двамата братя не била прекъсната. Те
продължили да си оказват взаимна помощ, първите години, след брака на
въззивника-ищец празнували заедно всички празници, дори през 1978г. И.Ш.
приел детето на Й.И. в семейството си и заедно със съпругата си се грижели
за него в продължение на две години, докато брат му и съпругата му – св.И.,
работели извън страната. Всяка събота и неделя двете семейства се събирали
на село, обработвали нивите заедно, садели тютюн, зеленчуци, отглеждали
животни и разделяли добивите поравно. Според св.И., двамата братя никога
не се скарали. Аналогични са показанията и на св.К. – дъщеря на въззивника-
ищец. Разпитана в съдебно заседание на 22.10.2020г., тя е заявила, че между
баща й и чичо й е имало близост, каквато рядко се среща на днешно време.
Когато семействата се събирали години наред в края на седмицата, двамата се
отделяли и си говорели насаме. Никога не си повишавали тон, били
изключително задружни и се чували всяка седмица по телефона.
По мнение на двете свидетелки, въззивникът-ищец много тежко
понася загубата на брат си – постоянно повтаря, че му тежи, често вади общи
снимки с брат си и си ги гледа, отключил е диабет и към датата на съдебното
заседание приема лекарства.
6
При така описаната фактическа обстановка, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Събраните гласни доказателства сочат по достатъчно
убедителен за съда начин, че въззивникът-ищец дълбоко скърби и преживява
загубата на брат си и необратимото прекъсване на създадената силна
емоционална връзка с него е оказало трайно въздействие върху психиката му.
Той се чувства потиснат, изпитва мъка и тъгува за брат си.
При всичко описано по-горе, съдът приема за безспорно, че е налице
деликт, осъществен от лице, управлявало МПС, застраховано при въззивника-
ответник със задължителната застраховка „ГО“, в срока на застрахователния
договор, като връзката между противоправното поведение на третото лице-
помагач – С.Ш. и вредата е пряка, при форма на вината - непредпазливост. В
тази връзка, съгласно чл.300 ГПК, следва да се зачете влязлата в сила присъда
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По дефиниция, - чл.429 КЗ: „С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие“, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът
може да бъде насочен и пряко срещу застрахователя. Ето защо въззивникът-
ответник е материално-правно легитимиран да бъде ответник в процеса.
Съгласно трайно установената съдебна практика – ППВС № 4 от
25.V.1961г., т.4 приема, че: „Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала“, като
обезщетението се следва заради загубата на морална опора и подкрепа,
каквато е представлявало починалото лице. Кръгът на материално-правно
легитимираните наследници да получат обезщетение е разширен с
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС и са включени
отглежданите, но неосиновени деца, хипотеза – неприложима по конкретното
7
дело.
С ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е
разширен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на техен близък, като освен
изброените лица в цитираните по-горе две Постановления на Пленума на ВС
на РБ, са включени и братя и сестри на починалия, както и внуците, при
положение, че бъде установено, че между тях е създадена емоционална
връзка, надхвърляща нормалните отношения на близост и привързаност
между роднини, които не съжителстват в едно домакинство с починалия. Тази
връзка следва да се отличава с изключителност, такава, че да обоснове
приравняването на братя, сестри и внуци с децата, съпруга и родителите на
починалото лице.
Във връзка с това съдът взе предвид гласните доказателства, събрани в
подкрепа на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. От разпита на св. И. и св.К. се установява, че, като
двама братя, починалият И.Ш. и въззивникът-ищец са били близки, живели са
заедно в дома на родителите си, когато са пораснали са продължили да
поддържат топли взаимоотношения, като при нужда винаги са се отзовавали
и са си помагали. От всички събрани доказателства става ясно, че всеки от
двамата братя има семейство, поколение, не живее съвместно с брат си, нито
е издържан от него. Наистина, между двамата е съществувала дълбока
привързаност, обич, взаимно уважение и разбирателство, които са присъщи за
роднините от едно семейство, но не се установи тази връзка да се отличава с
изключителност, надхвърляща границите на нормалните отношения между
братя. Общите грижи за земеделските начинания, общите грижи за болната
им майка, личните контакти и връзката, която са поддържали по телефона
ежеседмично, изразяването на загриженост и съпричастност при поява на
проблеми, не сочи на такава особена близост, която да доведе до извод за
уважаване на иска. Това, което описват свидетелите, е обичайно поведение за
сложилите се в народопсихологията ни традиции и разбирания за подкрепа в
семейството. Съдът приема, че не е нещо необичайно братята и сестрите и
семействата им да се събират по празници, да се чувстват близки, да
разрешават заедно общи семейни проблеми или да се грижат за болните си
родители. Според съда това са съвсем нормални отношения между роднини и
8
фактът, че са проявявали разбиране един към друг и не са имали конфликти,
не означава, че е надхвърлена представата за обичайни семейни отношения в
широк смисъл, понеже се предполага те да са такива, каквито описват
свидетелите. Наистина, настоящият състав изцяло кредитира показанията на
двете свидетелки и приема ,че въззивникът-ищец скърби дълбоко за брат си,
но не е променил бита и начина си на живот. Не се установи и след
катастрофата да е отключил диабет или поне по делото не бяха ангажирани
никакви доказателства, които да подкрепят твърденията, че заболяването
следва и е в резултат от застрахователното събитие, а не от нормалните
възрастови изменения на организма.
Ето защо настоящият състав не споделя извода на Окръжния съд, че
заведеният иск е доказан и следва да бъде уважен. Апелативен съд Бургас
приема, че не се установиха факти и обстоятелства, които да формират извод
за наличие на особена, изключителна и надхвърляща общоприетите норми,
връзка между двамата братя, обосноваваща присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Затова искът следва да бъде отхвърлен, като бъде
отхвърлен и този за присъждане на законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя и до
окончателното изплащане на сумите, поради акцесорността на претенцията.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл. В полза
на Застрахователя се следват разноските за двете инстанции в размер на
1780лв., според приложения списък на разноските и доказателства за
извършени такива. С първоинстанционното решение са му присъдени
разноски в размер на 600лв., ето защо с настоящото ще бъде присъден
остатъкът от 1180лв.
С оглед горното следва решение в този смисъл и водим от изложеното,
Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.01.21г. по гр.д.№ 400/2020г. на СлОС, в
частта, с която ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район "С" бул."С.ш." № **, представлявано от
изпълнителните директори П.В.Д. и С. А., е осъдено да заплати на Й. С. И.,
9
ЕГН: **********, чрез адв.С.Т., съдебен адрес: гр.С.З., бул."Ц.С.В." № **,
вх.**, ет.**, ап.**, при участието на трето лице-помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, гр.С. – С. И. Ш., сума в размер на 25 000лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
неговия брат И.С. Ш. при ПТП на 19.06.2017г. в района на гр.С., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2020г., до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, гр.С. е осъдено, при участието на трето лице-помагач – С. И.
Ш., да заплати на адв.С.К. Т. от АК С.З. възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА в размер на 1280лв., както и 1000лв. държавна такса и 320лв. –
възнаграждение за вещи лица и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. С. И., ЕГН: **********, чрез адв.С.Т.,
съдебен адрес: гр.С.З., бул."Ц.С.В." № **, вх.**, ет.**, ап.** против ЗК „ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
"С" бул."С.ш." № **, представлявано от изпълнителните директори П.В.Д. и
С. А., при участието на трето лице-помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.С. – С.
И. Ш. от гр.Н. З., пл. „Т.“ № **, ап.** в горната част.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.01.21г. по гр.д.№ 400/2020г. на
СлОС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Й. С. И., ЕГН: ********** от гр.С., представляван от
адв.С.Т., съдебен адрес: гр.С.З., бул."Ц.С.В." № **, вх.**, ет.**, ап.** да
заплати допълнително на ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “Ч. в.“ № ***, представлявано от
изпълнителните директори П.В.Д. и С. А., разноски за двете инстанции в
размер на 1180лв. общо.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11