№ 1554
гр. Варна, 19.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213100101820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по:
1. молба с вх. № 6323/11.03.2024 г. от КОНПИ с искане за изменение на разноските,
постановени с Определение № 647/20.02.2024 г., по гр. дело № 1820/2021 г. по описа
на ВОС.
В молбата се твърди, че договори за правна защита и съдействие са представени едва в
съдебно заседание на 30.11.2023 г. Липсвали доказателства за осъществено безплатно
представителство преди тази дата. Отговорът на исковата молба е подписан лично от
ответника – М. Т.. В договорите била предвидена клауза за дължимо адвокатско
възнаграждение, което внасяло съмнение, че същият е съставен с оглед частичния отказ от
иска. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че страната се нуждае от
безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Твърди се, че от данните
по делото не може да се направи извод, че лицето е материално затруднено. Моли съда да
измени определението си, като поради липсата на основание не присъди адвокатско
възнаграждение в полза на адв. С. и адв. Танев.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирано становище за неоснователност на молбата,
инкорпорирано в молба с вх. № 6864/15.03.2024 г. от адв. Р. Н. и адв. Пламен Танев.
2. молба с вх. № 6324/11.03.2024 г. от КОНПИ, в която се иска да бъде отменено на
основание чл. 253 от ГПК, евентуално изменено по реда на чл. 248 от ГПК
Определение № 669/21.02.2024 г. по делото.
Твърди се, че Комисията не следва да заплаща определената от съда държавна такса, тъй
като не са налице предпоставките за това – същата е освободена по закон. Намира, че този
вид определения са по актове по смисъла на чл. 253 от ГПК и поради това съдът може сам да
го отмени. Ето защо иска отмяна на определената му такса, а в условията на евентуалност
иска да се измени за постановените разноски, като не бъде осъден за заплащане на държавна
1
такса за прекратената част на производството.
3. молба с вх. № 6864/15.03.2024 г. от адв. Р. Н. и адв. Пламен Танев с искане за
изменение на разноските, постановени с Определение № 647/20.02.2024 г. по
настоящото дело.
Молбата се обосновава с твърдението, че делото се отличава с фактическа и правна
помощ, поради което на адвокатите, оказали безплатна правна помощ се следва
възнаграждение в размер на 42 432 лева. Последното е съобразено не само с цената на иска,
а и с вида на производството, броя на проведените съдебни заседания, разпитаните
свидетели и назначените експертизи.
В писмен отговор, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, КОНПИ е изразило становище за
неоснователност на молбата, поради което моли за нейното отхвърляне, в условията на
евентуалност – възразява за прекомерност на исканите разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 42 432 лева.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Молбите са депозирани в законовия срок и изхождат от надлежни страни по делото.
С протоколно определение № 1901/05.12.2023 г. производството по делото е частично
прекратено по искове, предявени от ЗПКОНПИ против М. Г. Т., с обща цена на исковете 237
350.86 лв., на основание чл. 233 от ГПК.
По делото е постановено определение № 647/20.02.2024 г., с което ОНПИ е осъдена
да заплати на адв. Р. С. Н. и адв. Пламен И.ов Танев сумата от 14 144.03 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 от ГПК във вр. с чл. 38
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №1/2004г.
С определение № 669/21.02.2024 г. за прекратената част от предявените искове
ищецът е осъден да заплати по сметка на ВОС държавна такса в размер на 9494.03 лева, на
основание чл. 253 във вр. чл. 77 от ГПК.
По молбите за изменение на Определение № 647/20.02.2024 г.:
Не е налице основание за изменение на определението, с което е определено
адвокатско възнаграждение в полза на осъществилите безплатна правна помощ и съдействие
адвокати на ответницата М. Т..
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска
помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, т.е.
необходимо е да е налице договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се
осъществява безплатна правна помощ на определено основание.
2
В настоящия случай, по делото е отправено валидно и своевременно искане от адв. Н.
и адв. Танев за присъждане на възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК - в
съдебното заседание, в което е постановено и определението за прекратяване на
производството по част от предявените искове. Представени са договор за правна защита и
съдействие и анекс (листи 758 и 759).
Касае се за разноски по делото относно частта, в която същото се прекратява. Поради
това молбата за тяхното присъждане и доказване е допустима до момента на постановяване
на определението за прекратяване, предвид че искането на Комисията по чл. 233 от ГПК е
докладвана в същото о. с. з. Няма изискване страната да представя преди този момент
договор за правна защита и съдействие или да уведомява съда, че процесуалните
представители осъществяват защитата по делото безплатно. Още към уточняваща молба на
отговора на исковата молба от М. Т., двамата адвокати са представили пълномощни, от
които е видно, че е налице валидна представителна власт (лист 457 и 459).
На следващо място, съгласно договора за правна защита и съдействие М. Т. е
договорила с процесуалните си представители безплатна адвокатска помощ, на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е., при условията на материално затруднено лице.
В Определение № 643 от 07.12.2022г. по ч.т.д. № 2370/2022г. по описа на I тръг.
отделение на ВКС (и изключително много цитирани в него съдебни актове на ВКС) е
прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв не може да бъде
обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от
чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1,
т. 1-3 от ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
Взаимно формирана между доверителя и довереника воля за процесуално представителство
по този ред е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали
да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самите адвокати.
В този смисъл съвпадащите волеизявления на страните по договора са достатъчни, за
да се приеме, че е налице основанието на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и съдът не изследва
служебно верността на това обстоятелство. Изпълнението на посочените две условия
задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалите безплатната правна
помощ адвокати в размер не по - нисък от предвидения в Наредбата. Тъй като са налице и
предпоставките по чл. 78, ал. 4 от ГПК ВОС правилно е осъдил насрещната страна за
разноските. Ето защо, КОНПИ, като страна, която по правилата на чл. 78 от ГПК следва да
заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори
твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, съответно и носи тежестта да
установи, че предпоставките за безплатно предоставяне на адвокатска помощ не са налице
(в този смисъл са и напр. - определение № 400/15.10.2020 г. по ч.т.д. № 1826/20 г., ВКС, II
т.о.; определение № 253/19.06.2020 г. по ч.гр. д. № 1154/20 г., ВКС, III гр. о., определение №
60429/30.11.2021 г. по ч.т.д. № 308/21 г., ВКС, I т.о. и др.). Такова оспорване обаче в случая
3
е направено едва с молбата по чл. 248 от ГПК, когато вече е преклудирано и не следва да
бъде разглеждано. А и доказателства за твърденията на Комисията не са представени, които
да опровергаят данните по делото, които сочат, че имуществото на страната е запорирано и
тя няма средства да заплати адвокатски хонорар.
Неоснователна е и молбата на двамата адвокати - адв. С. и адв. Танев за присъждане
на възнаграждение в троен размер на установения минимум, съгласно Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Трайно е разбирането, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена
правна помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска, т.е.
според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на
делото - вида и обема на извършените от пълномощника на страната процесуални действия,
а също и от продължителността на производството пред съответната инстанция. Най-новата
практика, включително на СЕС подкрепя виждането, че установените в закона размери са
ориентировачни.
Според разпоредбата на чл. 2, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за двукратното увеличение
на минималното адвокатско възнаграждение не е достатъчно кумулативното наличие на
фактическа и правна сложност на делото, по което е осъществено безплатното процесуално
представителство, защитата и съдействието. Необходимо е тя да е особена, т. е. да е свързана
с извънредни затруднения при установяване на релевантните факти и на тяхната правна
интерпретация в контекста на приложимата правна норма. Обикновените отклонения, както
и допускането на доказателства сами по себе си не са от естество да обосноват двукратното
увеличение на минималния размер на адвокатско възнаграждение, ако не са свързани със
затруднения по тяхното събиране и преценка, по-големи от обикновените за такива случаи.
Посочената разпоредба е специална, поради което не следва да се тълкува разширително.
Изводът за наличието на особен случай следва да се основава на цялостна преценка на
всички обстоятелства по делото, които повишават неговата фактическа и правна сложност,
но са относими към размера на възнаграждението по чл. 2, ал. 9 от Нар., само когато тя е
изключителна в сравнение с тази на делата със сходен предмет.
В настоящия случай, независимо от броя на проведените съдебни заседания,
разпитаните свидетели и назначените експертизи, не е налице изключителна фактическа,
още по – малко правна сложност на делото. Напротив, с оглед неговия предмет, практиката
показва, че е нормално такова развитие. В допълнение, както е посочено и в определение №
647/20.02.2024 г., производството продължава пред съответната инстанция, поради което
критерият за броя на съдебните заседания не следва да се взема предвид при определяне на
възнаграждението за прекратените искови претенции.
Поради това без основание се иска адвокатско възнаграждение в размер на 42 432
лева. Правилно и обосновано е определеното от ВОС възнаграждение в размер на 14 144,03
лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г., при материален интерес на
прекратената част от производството в размер 237 350,86 лева.
Изложеното прави безпредметно възражението на КОНПИ по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
4
прекомерност на претенцията за възнаграждение в трикратен размер на минималният,
съгласно Наредба №1/2004 г.
По молбата срещу присъдената в тежест на КОНПИ държавна такса:
По същността си се касае до молба по чл. 248 от ГПК, тъй като определението се
отнася до разноски за държавна такса, по които ВОС се произнася за първи път. Актът по
чл. 77 от ГПК е хипотеза, при която съдът се произнася по дължимостта на разноските по
делото със самостоятелно определение извън реда на чл. 236 от ГПК и чл. 248 от ГПК - след
приключване на делото съдът констатира, че някоя от страните е останала задължена за
разноски.
ЗОНПИ урежда дължимостта на държавна такса по иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ
със специални правила, като предвижда, че при подаване на исковата молба КОНПИ не
внася държавна такса (чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ), а такса се присъжда с крайното решение в
зависимост от изхода на делото ( чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ). Без значение от вида на
решението (дали уважава или отхвърля иска) таксата се дължи в зависимост от изхода на
делото, т. е. тя се дължи и при отхвърляне на иска, в която хипотеза очевидно единственият
длъжник може да бъде ищецът, който е инициирал неоснователно производството. След
като при отхвърляне на иска таксата се дължи от ищеца, то при прекратяване на
производството следва да важи същото, тъй като ищецът се счита за загубил делото. В този
смисъл е и актуалната практика на ВКС –определение № 362 от 13.02.2024 г. на САС по в.
ч. гр. д. № 290/2024 г. определение № 2833/4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС,
ІІІ г. о.; определение № 2810/3.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2023 г. на ВКС, ІV г. о.;
определение № 50257/7.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г. на ВКС, ІV г. о. и др.
Определената от съда държавна такса е за предявените искове, за които е прекратено
производството, поради направения от ищеца отказ, на основание чл. 233 от ГПК.
Прекратяването на делото е крайният момент, когато ВОС следва да прецени дължимостта
на държавната такса и тя е в тежест на ищцовата страна, която се е отказала от исковите си
претенции. КОНПИ не е лице освободено от внасянето на държавна такса, аналогично на
смисъла, даден в чл. 83 от ГПК, поради което и липсва в закона предвидена отговорност за
насрещната страна в производството в хипотеза на уважаване на иска.
Поради изложеното молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6323/11.03.2024 г. от КОНПИ с искане за
изменение на разноските, постановени с Определение № 647/20.02.2024 г., по гр. дело №
1820/2021 г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6864/15.03.2024 г. от адв. Р. Н. и адв.
Пламен Танев с искане за изменение на разноските, постановени с Определение №
5
647/20.02.2024 г., по гр. дело № 1820/2021 г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6324/11.03.2024 г. от КОНПИ с искане за
изменение на разноските, постановени с Определение № 669/21.02.2024 г., по гр. дело №
1820/2021 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6