Р Е Ш Е Н И Е № ............
гр. София, ….10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-А
въззивен състав, в публично заседание на петнадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 13107 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 177460, постановено на 21.07.2017 г. по гр. дело № 13404/2017
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ-ро ГО, 126-ти
състав, ответникът С.О.е осъдена да заплати на „З.Д.Е.“ АД, на основание чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, сумата от 1692,01 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застрховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мазда“, рег. №********,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.06.2013 г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2017 г. до
погасяване на задължението, както и, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
589,63 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.10.2013 г. до 05.03.2017 г. Със същия съдебен акт предявените
от ищцовото дружество искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр.
чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над
присъдените суми от 1692,01 лева и 589,63 лева до пълните предявени размери
съответно от 1713,01 лева и 590,00 лева.
Ответникът по делото – С.О.– е обжалвал постановения съдебен акт в неговата
осъдителна част като неправилен поради допуснато нарушение на приложимия
материален закон. Според въззивника, ищецът, в качеството си на застраховател
по застраховка „Каско“, е заплатил процесното обезщетение на собственика на
увредения автомобил при липса на правно основание. Твърди, че водачът,
управлявал превозното средство към момента на настъпване на инцидента, не
спазил изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и управлявал същото с несъобразена с
пътните условия скорост. Налице била проявена от водача груба небрежност,
изразяваща се в неправилен избор на скорост за движение по пътя, непозволяваща
му да възприеме своевременно препятствие на пътното платно. Въз основа на тези
доводи е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за отхвърляне в цялост на исковите претенции.
От въззиваемата страна в производството – ищецът „З.Е.“ АД – е постъпил
отговор в срок на подадената жалба, в който се твърди, че същата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Според изложеното от ответното
дружество, безспорно е установено по делото, че процесното ПТП е настъпило в
резултат на попадане в необезопасена шахта с премахнат капак, намираща се на
стопанисван от ответника участък от пътното платно, поради което били налице
всички изискуеми предпоставки за осъждане на С.О.да заплати регресно
обезщетение на застрахователя на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
В частта, с която предявените от ищеца искове са отхвърлени за разликата
над присъдените суми до пълните предявени размери, първоинстанционното решение
не е обжалвано, съответно – е влязло в сила.
Софийски градски
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този
въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно,
а в обжалваната си част – и допустимо. Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към тях, като по този начин те стават част от
мотивите на въззивния съдебен акт. Независимо от това, по релевираните във
въззивната жалба оспорвания е необходимо да се добави следното:
Предвид
доводите, изложени от С.О.в подадената въззивна жалба, както и с оглед направените
от ответника възражения в хода на първоинстанционното производство, се налага
изводът, че липсва спор между страните относно релевантните за правния спор
между тях фактически обстоятелства. С доклада по делото, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено като безспорно съществуващото между ищеца и
собственика на увредения автомобил правоотношение по застраховка „Каско“,
изплащането въз основа на същата на обезщетение в размер на 1713,01 лева, както
и обстоятелството, че процесният пътен инцидент е настъпил на стопанисван от
ответника участък от пътното платно. С.О.не е оспорила своевременно описания от
ищцовото дружество механизъм на настъпване на ПТП, а именно попадане на
автомобила в необезопасена шахта на пътното платно с премахнат капак, както и
причинените в резултат на произшествитето вреди по лек автомобил „Мазда“, рег. №********. Тези обстоятелства се установяват и от
приобщените като доказателства по делото протокол за ПТП, искане за завеждане
на преписка по застрховка „Каско“ и описи на констатираните щети по
застрахованото от ищеца МПС, както и от неоспореното от страните заключение на
изслушаната съдебно-техническа експретиза.
Единственият
спорен въпрос по делото е налице ли е проявена от водача на увредения автомобил
груба небрежност при управлението на МПС към момента на настъпване на процесния
инцидент, съответно – били ли са осъществени предпоставките за изплащане от
ищеца на застрахователно обезщетение. По този въпрос въззивният съд намира
следното:
Съобразно чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя
на вредата и неговия застраховател по гражданска отговорност. За да възникне
регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите
физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните
предпоставки: 1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото
лице и ищеца-застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на
извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване
на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и
ответника-застраховател да съществува действително застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
В настоящото производство е безспорно
между страните, а и се установява по категоричен начин от събраните в хода на
производството доказателства, че на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ въззивникът
С.О.носи регресна отговорност спрямо ищеца „З.Е.“ АД за имуществените
вреди, причинени на МПС „Мазда“, рег. №********. Този извод е обусловен от факта, че участъкът
от пътя, на който е настъпил процесният инцидент, е стопанисван именно от С.О.,
поради което същата носи отговорност за поддръжката му, на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, и чл. 31 ЗП. Съгласно посочените разпоредби,
общинските пътища се управляват, изграждат, ремонтират и поддържат от
съответните общини, като дейността по стопанисването им включва организиране и
осъществяване на защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите към тях. Наличието на пряка причинна връзка между настъпилия
вредоносен резултат и намиращата се на пътното платно шахта, която е следвало
да бъде обезопасена от служители на ответната страна, обуславя регресната
отговорност на С.О., както правилно е посочено в първоинстанционното решение. Възраженията
на ответната страна за проявена от водача груба небрежност, изразила се в
управление на автомобила с несъобразена скорост, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, са изцяло неоснователни. По делото не са ангажирани каквито и да е било
доказателства в тази връзка от С.О., чиято е доказателствената тежест да
установи така релевираните възражения. Предвид изложеното, липсва основание да
се приеме, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпването на
инцидента, управлявайки автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.
Горното обуславя извод за правилност на обжалваното първоинстанционно решение,
поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода
на спора, сторените от въззиваемото дружество разноски в хода на
второинстанционното производство следва да бъдат присъдени в тежест на въззивника.
Същите възлизат на сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършените от въззиваемия процесуални действия.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177460,
постановено на 21.07.2017 г. по гр. дело № 13404/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІ-ро ГО, 126-ти състав, в
частта, с която С.О.е осъдена да заплати на „З.Д.Е.“ АД, на основание чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, сумата от 1692,01 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застрховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мазда“, рег. №********,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.06.2013 г. в гр.
София, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2017 г. до
погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
589,63 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.10.2013 г. до 05.03.2017 г.
В останалата си част първоинстанционното решение,
като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „********,
да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 100,00 лева (сто лева), представляваща разноски, сторени от дружеството в
хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.