Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д.
№ 526 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 2б Закон за
отговорността на държавата и общините за
вреди.
Образувано е по искова молба на Х.Т.И., в която
твърди, че на 28.06.2019 г. е подал искане пред А.С.С.-Г.(АССГ) срещу Главна
дирекция Изпълнение на наказанията с твърдението, че в качеството си на
затворник, изтърпяващ наказание лишаване от свобода се е нуждаел от медицински
грижи – метадонова терапия във връзка със съществуваща зависимост към
наркотични вещества. Въпреки наличините задължения за ответника – чл. 65, ал. 1
Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода на него не му било предоставено нужното лечение,
което обусловила необходимостта от предявяване на искането срещу ответната
институция. По повод на него било образувано адм. дело № 7895/2019 г., АССГ, 62 състав. Сочи, че
предвид изложените пред АССГ факти и обстоятелства, производството следвало да
се развие по реда на чл. 276 – чл. 283 ЗИНЗЗС, което обуславяло по-кратки
срокове на процесуалното производство. Счита, че ответникът по настоящето дело
не извършил действията в срока по чл. 278 ЗИНЗЗС.
Посочва следните обстоятелства, обуславящи
нарушение правото за разглеждане на делото в разумен срок: първото заседание
било насрочено едва на 26.09.2019 г. въпреки подаденото още на 28.06.2019 г.
искане; последното заседание било на 21.11.2019 г., а крайният акт бил връчен
едва на 30.12.2019 г.; въпреки подадената на 31.12.2019 г. касационна жалба,
администриращият съд не я е предвижил въпреки изискването това да се случи в
тридневен срок – чл. 281, ал. 1 ЗИНЗЗС. Поддържа, че е осъществено нарушение на
правото за разглеждане на делото в разумен срок, което му е причинило
неимуществени вреди, изразили се в: стрес, унижение, безпомощност и уязвимост,
както и в страх за здравето. Позовавайки се на практиката на Европейския съд по
правата на човека счита, че релевантното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде в размер на 26 000 лева. Въз основа на
изложеното претендира осъждане на ответника да му изплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. от нарушение на
правото му образуваното адм. дело №
7895/2019 г., АССГ, 62 състав да бъде разгледано в разумен срок, ведно
със законна лихва от 15.01.2020 г. (датата на завеждане исковата молба) до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът А.С.С.-Г.твърди недопустимост на
исковата молба, тъй като не е проведена процедурата по реда на глава III а Закон за съдебната власт. По съществото на делото
оспорва иска по основание и размер. Твърди липса на елементите от деликтния
състав на претендираната отговорност. Счита, че срокът на фактическото
разглеждане на делото е обусловен от: подаването на исковата молба направо до
съда, а не чрез началника на затвора, което налагало кореспонденция с
администрацията на затвора за окомплектоване на преписката; необходимостта по
желание на ищеца да бъде проведено производство по освобождаването му от
държавна такса; изричното желание на адвоката на ищеца първото по делото
заседание, насрочено за 26.09.2019 г. да бъде отсрочено; изричното желание на
адвоката на ищеца да се запознае с новопостъпили по делото документи за времето
след 10.10.2019 г.
На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ по делото е
конституирана като контролираща страна СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА,чието
становище е,чу искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по адм. дело № 7895/2019 г., АССГ, 62 състав е
образувано по искане на Х.Т.И. подадено на 28.06.2019 г. в съда с претенцията
да бъде прекратен от ответника отказът за предоставяне на медицинско лечение, в частност на лекарства
за лечение на наркотична зависимост.
На 01.07.2019 г. заместник-председателя на АССГ е
изпратил до началника на затвора в гр. София разпореждане за окомплектоване на
преписката в тридневен срок от получаване на съобщението. Същото е получено на
03.07.2019 г., но едва на 01.10.20219 г. съдът е уведомен, че преписката е
изпратена по друго административно дело. На 01.08.2019 г. молителят е
представил доказателства, подкрепящи искането му да бъде освободен от
заплащането на държавна такса. С Определение № 5964/08.08.2019 г. съдът е освободил молителя от заплащането
на държавна такса.
На 18.09.2018 г. е насрочено първото по делото
съдебно заседание за дата 26.09.2019 г. На 26.09.2019 г. процесуалния
представител на молителя – адв. И. е подал искане за определяне на друга дата
за съдебното заседание поради служебна ангажираност в Окръжен съд Кюстендил.
Предвид направената молба съдът не е дал ход на делото и е отложил същото за
10.10.2019 г. На цитираната дата в о.с.з. пълномощникът на молителя е поискал
да се запознае с постъпилите междувременно доказателства по делото и съдът му е
дал възможност да го направи, отлагайки делото за 21.11.2019 г., когато делото
е обявено за решаване. По искане на ответника и съобразно постъпили нови
доказателства е даден по-дълъг срок за писмени бележки като той е определен на
14 дни. С Разпореждане № 9914/18.12.2019 г. (връчено на молителя на 30.12.2019
г.) съдът е уважил частично направеното искане. На 30.12.2019 г. е постъпила
частна жалба от молителя чрез неговия адвокат, с което се обжалва отхвърлената
част от искането. На 03.01.2020 г. е постъпила жалба от Началника на затвора в
гр. София, с която се обжалва уважителната част от разпореждането.
По делото са представени и приобщени в цялост адм.
дело № 7895/2019 г., АССГ, 62 състав и адм. дело № 748/2020 г., АССГ, XIX състав.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството по делото е
допустимо предвид обстоятелството, че то е образувано за нарушаване правото за
разглеждане на делото в разумен срок по неприключило производство, доколкото
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ разписва задължителност на процедурата по
глава III a
Закон за съдебната власт само по приключили вече производства.
Разгледан по същество искът е
основателен.
Развитието на делото в разумен срок е важен елемент
и характеристика на правото на
справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат
защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони
като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните
права и законни интереси. Това е важимо в още по-голяма степен, когато предмет
на разглеждане са такива права, които са свързани със здравословното състояние
на страна по делото. Принципно правило, прогласено не само в Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, но и в Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи е, че при изпълнение
на репресивната си функция държавата не следва да подлага лицата на жестоко,
нечовешко и унизително отношение.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС приравнява на
тези случаи и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, както и на
медицинско обслужване и др. Подходът на законодателя да въздигне тези права в
приоритет спрямо лица, поставени на законово основание в зависимо положение
спрямо затворническата администрация, е отразен и в процедурата, по която те могат
да ги защитят пред независим орган, какъвто се явява съда в производството по
реда на чл. 276 – чл. 283 ЗИНЗ.
Съобразно препращащата разпоредбата на чл. 280, ал.
1 ЗИНЗС срокът за произнасяне е 14 дневен от постъпването на молбата в съда.
Срокът касае окончателният акт и до неговото постановяване съдът следва да
обезпечи производството по начин да изясни позициите на страните по спора.
Същият е с административен характер и за него важат по силата на чл. 144 АПК
правилата на Гражданския процесуален кодекс, който в чл. 83, ал. 2 допуска в
рамките на делото развитие на производство за освобождаване от държавна такса,
където доказателствената тежест пада върху ищцовата страна, а съдът не може да
се произнесе служебно. По делото се установява, че още в молбата е направено
искане за освобождаване от държавна такса и разноски, но единственото
доказателство е било попълнена декларация по образец. Съдът е пропуснал да
отбележи това обстоятелство, но в последващат акт е дал указания на молителя в
тази насока. Такса се дължи за предявяване на иск, а не за неговото
разглеждане. В този смисъл нейното заплащане е предпоставка за допустимост на
производството и развитието на процес относно процеса не би следва да се цени
като нарушаване правото за разглеждане на делото в разумен срок.
Въпреки първоначалната недопустимост на
производството поради липсата на доказателства за заплатена такса,
заместник-председателя на съда е изискал от затворническата администрация
затворническото досие на ищеца два дена след постъпване на исковата молба в
съда. Предвид разпоредбата на чл. 277, ал. 1 ЗИНЗ се явява неоснователно
възражението на ответника, че молителят е трябвало първо да предяви искането си
пред администрацията на заведението за лишаване от свобода, а не пред съда.
Първото
съдебно заседание е насрочено за 26.09.2019 г., но отлагането му е по вина на
процесуалния представител на ищеца, тъй като той е поискал изрично това поради
своя служебна ангажираност в друг съд. Отлагането на следващото заседание е
отново по изрично искане на адвоката на молителя с цел да се запознае с
новопостъпилите доказателства и съдът го е уважил, за да обезпечи адекватната
процесуална защита на молителя. По същия критерии той е дал по-дълъг срок за
писмена защита на ответната страна съобразно направено от нея искане в о.с.з. и
съобразно обемът от доказателства.
Липсва забавяне и при администриране на жалбата
срещу разпореждането. С него съдът е уважил частично искането на молителя,
което е обосновало правния интерес и на ответната страна да обжалва акта, от
което си право тя се е възползвала на 03.01.2020 г. В този случай е възникнала
необходимост от размяна на книжа. В настоящета искова молба се прави
необосновано смесване от ищеца между тридневния срок за обжалване със
задължението на съда да администрира преписката. Поради което и не може да бъде
възприета тезата, че е налице забавяне на делото в тази му фаза.
Въпреки изложеното съдът е допуснал забавяне, тъй
като не е насрочил първото заседание незабавно след отпадане пречката за
допустимостта на производството, която пречка е отпаднала на 08.08.2019 г.,
когато съдът е освободил молителя от заплащане на държавна такса. Насрочването
на първото заседание едва за 26.09.2019 г. не намира своето оправдание и в
предвидената в чл. 329, ал. 1 ЗСВ съдебна ваканция. От една страна нейният край
е законово определен на 01.09. Характерът на производството, определен от
краткия срок за произнасяне (едва 14 дни) попада в изключението на чл. 329, ал.
3, т. 6 ЗСВ, което е налагало първото съдебно заседание да бъде насрочено още
през месец август 2019 г.
Спецификата на заболяването на ищеца предполага, че
той е търпял неимуществени вреди. Същият е зависим от наркотични вещества и се
намира в заведение за лишаване от свобода, където получаването на медицинска
помощ е по волята на администрацията на заведението и лишеният от свобода няма
възможност за свободен и безпрепятствен достъп до медимекантозно лечение.
Поради това забавянето на делото пред АССГ предполага същият да е чувствал
страх и стрес от липсата на необходимите му грижи, което е иманентно състояние
на всяко човешко същество в здравословна нужда.
Ето защо ответникът дължи на ищеца обезщетение в
размер на 500 лв. Размерът на сумата взема предвид степента на вина на
ответната институция, която вина се изразява в ненасрочването на делото в
четиринадесет дневния срок след отпадане пречката за това, виновното поведение
на процесуалният представител на молителя, което е станало повод за двукратно
отлагане на делото. Присъдената сума съобразява и оскъдните доказателства за
претърпените неимуществени вреди на ответника.
При този изход на делото и на основание чл.38 от ЗА
ответникът следва да заплати на адв.С.И. адвокатско възнаграждение от 300 лв.
съобразно уважената част от иска и предвид чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
А.С.С.-Г.(АССГ)
с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на
Х.Т.И., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 500 лв. по иск с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване
на адм. дело № 7895/2019 г., АССГ, 62 състав в разумен срок съгласно чл. 6,
пар. 1 Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ведно със
законна лихва върху посочената сума от 15.01.2020 г. (датата на предявяване исковата
молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА
А.С.С.-Г.(АССГ)
да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв.С. Тодоров И.
адвокатско възнаграждение от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: