Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр ІV-50 Година 2019, 22 май гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседаниев
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 399/2019г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Ж.В.С., ЕГН: ********** *** и на О.Н.С., ЕГН: ********** *** против
решение № 2716/28.12.2018г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. №
2682/2016г., с което е отхвърлен иска им по чл.54, ал.2 от ЗКИР да се приеме за
установено по отношение на Храм „Свети Георги“ – с.Зидарово, Държавата и „ТРС“
ЕАД, че са собственици на 51,60 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №
07079.614.394 по КККР, находящ се гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 76 с площ от 373 кв.м., които части се
твърди, че са част от поземлен имот № 07079.614.393 по КККР, отразен в зелен
цвят на скицата, обявена за неразделна част от решението и се претендира да са
неправилно отразени в кадастралната карта. Съдът е сезиран с искане за отмяна
на решението и за постановяване на друго, с което да се уважи иска с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Във въззивната
жалба Ж.С. и О.С. въвеждат следните оплаквания: 1. решението е постановено в
нарушение на чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК, тъй като съдът не е анализирал
цялостно и задълбочено събраните по делото доказателства; 2. съдът не е изложил
мотиви защо не кредитира допълнителното заключение на съдебно-техническата
експертиза; 3. решението е постановено в нарушение на чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй
като правото на собственост се установява към минал момент – моментът на
заснемане на кадастралната основа на имота по първия кадастрален план; 4. съдът
не е отчел обстоятелството, че спорът между страните е за грешка при
заснемането на кадастралната основа на плана през 1957 – 1958 година, която е
възпроизведена в последващите планове.
Ответната страна – „Храм Смети Георги“ –
с.Зидарово, представляван от Стелиян Щилянов Кунев
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Ответната страна – Държавата,
представлявана по пълномощие от областния управител на област с административен
център – гр.Бургас развива писмени съображения за неоснователна жалба и
правилно решение.
Ответната страна – „ТРС“ ЕАД със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Средец, ул.“Христо Белчев“ №
8, ет.5, представлявано от управителя Пламен Георгиев изразява становище за
неоснователност на въведените в жалбата възражения.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
През 1928г. Никола Димитров Н., починал
на 24.05.1968г. придобива право на собственост върху двуетажна жилищна сграда с
дюкян и още две постройки с обща застроена площ от 148,40 кв.м., находящи се в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“
№ 74 (нотариален акт за собственост по публична продажба № 28/24.01.1928г.).
През 1931г. за имота на Н. е отреден
новообразуван парцел Іа в кв.256 по плана на
гр.Бургас с площ от 200 кв.м.
С
нотариален акт №
126/31.05.1945г. за собственост
по регулация, Никола Н. е признат за собственик на
празно дворно място от 51,60 кв.м., придадено от съседния парцел
І-1 към парцел Іа в кв.256. През 1949г. е одържавен имота на Н. с обща площ
от 251,60 кв.м. (акт № 350/ 27.08.1949г. по
ЗОЕГПНС).
През 1957г. – 1958г. е изработен кадастрален план на гр.Бургас (без
регулация), в който парцел Іа в кв.256 е отразен като имот
с пл.№ 7249, а съседният имот І -1 в кв.256 като имот с пл.№ 7250. През 1986г. е одобрен ЗРП на ж.к.“Възраждане“, според който двата
имота попадат в кв.32, отреден за комплексно
жилищно строителство. През 1991г. е одобрен сега действащия ПУП на ж.к.“Възраждане“, в който имотите с пл.№ 7249 (на ищците)
и пл.№ 7250 (на ответниците) попадат в парцел V в кв.51, отреден за комплексно жилищно
строителство и КОО (заповед
№ 422/13.06.1991г.)
Със заповед № 1136/15.06.1992г., издадена от кмета
на Община Бургас правото на собственост върху поземления имот с пл.№ 7249 и площ от 251,60 кв.м. е възстановено на наследниците на Н. – Цветан Пенчев, Мария Съботинова
и Лиляна Табакова. С нотариален акт № 200,
том ІІ, рег.№ 2379, дело № 553/1999г. на нотариус с рег.№ 290 в НК възстановеният имот е продаден
на ищците Ж.С. и. О.С.. В кадастралната карта на гр.Бургас имотът
е отразен с идентификатор №
07079.614.393 и с площ от 192 кв.м.
С
решение от 28.01.1998г., постановено по гр.д. № 1907/1995г. на БОС е възстановена ½ идеална част от правото
на собственост върху съседния имот с пл.№ 7250 на Храм „Свети
Георги“ – с.Зидарово. Останалата ½ идеална част от дворното
място е частна държавна собственост, а сградите в имота принадлежат
на „Телевизионни и радиосервизи“ ЕАД – гр.София.
Имотът е отразен в кадастралната карта с идентификатор 07079.614.393 и площ от
1070 кв.м.
На 16.04.2014г.
ищците правят искане
за изменение на кадастралната карта и за
отразяване на собствения им имот с площ от 251,60 кв.м Против искането е
направено възражение от Църковното настоятелство на Храм „Свети Георги“ и
изменението на кадастралната карта е отказано.
За установяване на релевантните за
спорното правоотношение юридически факти пред първата инстанция са събрани
множество писмени и гласни доказателства и са изслушани заключения на
съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тези доказателства, Районният
съд формира извод за неоснователност на жалбата и отхвърля иска с правно
основание чл.54, ал.2 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК. В мотивите на решението съдът обсъжда основното и допълнителното
заключение на експертизата, но основава решаващите си мотиви на основното
заключение.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни,
за които решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на
въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма
въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка
по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав
в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен
интерес от търсената защита и при определен съобразно
с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2716/28.12.2018г. е правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 от ЗКИР непълнотата или грешката в
кадастралната карта се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и регистъра към нея.
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може
да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана
скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър,
е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а, т.1 от ЗКИР.
Допустимостта и предметният обхвата на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР са очертани
в ТР № 8/ 23.02.2016г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
8/2014г. Предмет на установяване в производството по чл.54, ал.1 от ЗКИР е
правото на собственост и неточното му отразяване в кадастралната карта към
момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество. В конкретния случай предмет на установяване е
правото на собственост върху процесните 51,60 кв.м. и
неправилното им отразяване в кадастралната карта като част от съседния имот с
идентификатор № 07079.614.394. Ищците твърдят, че техният праводател
е придобил спорната реално обособена част с нотариален акт № 126/31.05.1945г.
за собственост по регулация. От основното заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през 1945г. не е извършвано изменение на
регулацията, поради което твърдението на ищците остава недоказано. При това
положение, искът на Ж.С. и О.С. се явява неоснователен и правилно е бил
отхвърлен от първоинстанционния съд.
Възражението на въззивните
страни за нарушаване на чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК е неоснователно. Решението
е постановено от надлежен съдебен състав, който е участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото. Решението е мотивирано обстойно и
задълбочено. Съдът е изложил решаващите си мотиви ясно и
категорично и обстоятелството, че не е кредитирал допълнителното заключение на
съдебно-техническата експертиза не променя този извод. Действително, по делото са
събрани много и различни доказателства, но решаващият факт за предмета на спора
се съдържа в основното заключение на съдебно-техническата експертиза и той е,
че изменение на регулацията в периода от 1931 до 1945г. не е извършвано.
Неоснователно е и възражението за
нарушаване на чл.54, ал.2 от ЗКИР. Според ТР № № 8/23.02.2016г. на ОСГТК на ВКС
установяването на правото на собственост към минал момент е допустимо по
изключение в два случая: 1. за иска по чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ (отм.), при
който съдебната приема, че поради прякото отчуждително
действие на одобрен дворищно регулационен план, правото на собственост върху
неправилно заснетия имот трябва да се установи към момента на одобряване на
плана и 2. в хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗУТ, поради прякото отчуждително действие на заповедта, с която се отнемат
необходимите за социалната и техническа инфраструктура части от неурегулирания
имот и се отрежда урегулиран такъв. В хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР правото
на собственост и неточното му отразяване в кадастралната карта се установяват
към момента на предявяване на иска. Като е приложил правилно нормата на чл.54,
ал.2 от ЗКИР и ТР № 8/23.02.2016г, районният съд е постановил правилно решение,
по отношение на което не са налице основанията за отмяна, развити в жалбата.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се остави без
уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от всички страни в процеса. След като се
съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и
с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди
в полза на въззиваемите страни извършените от тях
разноски в размери, както следва: 1200 лева – адвокатско възнаграждение,
заплатено от въззиваемата страна „ТРС“ ЕАД на адвокат
Й. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева за процесуалния представител на областен управител на област с
административен център – гр.Бургас.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2716/28.12.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 2682/2016г.
ОСЪЖДА Ж.В.С., ЕГН: ********** *** и О.Н.С.,
ЕГН: ********** *** да заплатят на „ТРС“ ЕАД със седалище и адрес на управление
в гр.София, район Средец, ул.“Христо Белчев“ № 8, ет.5, представлявано от
управителя Пламен Георгиев съдебни разноски в размер на 1 200 лева.
ОСЪЖДА Ж.В.С., ЕГН: ********** *** и О.Н.С.,
ЕГН: ********** *** да заплатят на Областна управа – гр.Бургас съдебни разноски
в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: