Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 15.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8487/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.В.Г., с която е предявен срещу ДЗИ О.З.АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.06.2018 г. Претендира законната
лихва от 06.03.2019 г. – датата на отказа от страна на застрахователя да заплати
обезщетение, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал като велосипедист, при
ПТП, настъпило на 07.06.2018 г., в резултат на което е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания. Претендира обезщетение за неимуществените си вреди,
ведно със законната лихва и разноските.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва произшествието да е настъпило при сочения механизъм, както и
твърдените от ищеца вреди да в причинна връзка с виновно и противоправно поведение
на застрахования водач. Счита, че настъпването на произшествието се дължи
изцяло на поведението на ищеца, който е участвал в движението като велосипедист
и не е спазил правилата на ЗДвП, евентуално – че е налице съпричиняване от негова
страна. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 22.02.2017 г. и
документите от досъдебното производство, сред които протокол за оглед на
местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и фотоалбума към
него), гласните
доказателства (разпитания свидетел И.Г.) и заключението на двете авто-технически
експертизи по делото, че на 07.06.2018 г. на кръстовището на ул. Царево и ул.
Русалка в гр. София – кръстовище на равнозначни пътища, е настъпило ПТП при
следния механизъм: лек автомобил „Опел“ с рег.№ *****се е движил по ул. Царево
в посока към ул. Тангра и в районна на кръстовището с ул. Русалка настъпил
сблъсък между него и движещия се по ул. Русалка от ляво на дясно по посоката на
движение на лекия автомобил велосипедист Г.В.Г.. Между показанията на свидетеля
и експертизите е налице противоречие по въпроса дали към момента на сблъсъка
автомобилът се е движил или е бил спрял, съответно дали сблъсъкът е бил челен
или страничен за автомобила. Няма противоречие обаче между всички ангажирани
доказателства (гласни, писмени и експертизи), че ударът е настъпил вътре в
самото кръстовище, т.е. дори и автомобилът да не е бил в движение, той е спрял
вътре в кръстовището, а не преди него. Съдът кредитира заключенията на двете
експертизи, които приемат, че към момента на настъпване на удара автомобилът е
бил в движение със скорост от около 25 км/ч, за което вещите лица съдят от
обективни факти – вида на уврежданията по двете превозни средства и мястото на
падане на велосипедиста след удара. Двете вещи лица посочват в заключенията, че
причината за настъпване на произшествието са действията на двамата участници –
на водача на автомобила и на велосипедиста. Но дори и да се приеме, че
автомобилът е успял да реагира и да спре, то това е станало след навлизането му
в кръстовището, като в този случай, съобразно разясненията, дадени от вещото
лице инж. И.Т., заключението му относно причините за настъпване на
произшествието не се променят – произшествието е могло да се избегне при
спиране на автомобилиста или велосипедиста преди навлизане в кръстовището.
Съобразно изложеното съдът приема, че настъпване на произшествието се дължи на
противоправното поведение на двамата участници – водачът в нарушение на чл.5,
ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно - да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства и да съобрази скоростта си с конкретните
условия на видимост, така е да бъде в състояние да спре при възникване на
препятствие, а велосипедистът в нарушение на чл.164, ал.2 ЗДвП не е изппълнил задължението си да управлява велосипеда по
тротоара и да не се движи по пътното платно без придружител, навършил 16 години.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: „Епифизиолиза
от 2-ра ст. на десният малък пищял в долната му част (областта на глезенна става)“, което представлява вид счупване на малкия
пищял при деца. Това счупване се получава при стъпване в дупка, необезопасена
шахта, при движение по наклонен или хлъзгав терен и много често се среща при
водачи на двуколесни превозни средства, когато при ПТП след удар на МПС
водачите губят равновесие и при опит да избегнат падане, те правят опит да
стъпят за упора на един от краката си. Затова вещото лице приема, че травмата е
получена и има пряка причинна връзка с претърпяното от него ПТП на 07.06.2017 г.
Ищецът Г.Г. е получил „епифизиолиза
от 2-ра степен“, т.е. без отделяне на костен фрагмент, затова е било предприето
неоперативното лечение – под анестезия и под мониторен контрол е било извършено
наместване на счупената кост и обездвижване на фрактурата с гипсова имобилизация. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалото
дете е получило в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София. По спешност под анестезия и
мониторен контрол костната увреда в областта на десния глезен е била наместена
и обездвижена с гипсов ботуш за срок от 25 дни. След извършения медицински
преглед и ортопедичната манипулация, пострадалото дете е било освободено от
болницата и лечението е продължило амбулаторно с назначени конролни
прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. След свалянето на гипсовата имобилизация на 35-тия ден, детето е започнало провеждане на
рехабилитация на дясната глезенна става. Общо
лечебният и възстановителен период при детето е приключил за срок от 2 месеца. През
посоченият 2-месечен период пострадалото дете е търпяло болки и страдания, като
най интензивни те са били непосредствено след злополуката и около 2 седмици
след нея, както и в началото на проведената рехабилитация на дясната глезенна става. През останалите периоди детето е търпяло
само периодично явяващи се болки при преумора на дясната глезенна
става и при рязка промяна на времето, когато е било наложително на детето да се
дават обезболяващи средства. Постепенно болките са намалили своята интензивност
и са изчезнали във времето. Към момента счупената кост е зараснала окончателно,
а движенията на дясната глезенна става са възстановени
в пълният им обем и сила.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил лек
автомобил „Опел“ с рег.№ *****, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП. От
представените медицински документи, заключението на съдебно-медицинската
експертиза и показанията на свидетеля Т. се установи причинната връзка между
получените от пострадалия увреждания и произшествието. Поради това следва да се
приеме, че е налице деликт, извършен от водача И.Г. при управление на лек
автомобил „Опел“ с рег.№ *****.
Не е спорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на
действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че
към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания. При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани
по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото
увреждане за здравето на пострадалия, наличие или липса на пълно възстановяване.
Ищецът е претърпял счупване на глезен, изпитвал болки в период от 2 месеца, носил
е гипсова имобилизация за период от около месец. Според
заключението на СМЕ към момента счупването е зараснало и ищецът е напълно
възстановен. Съдът съобрази негативните изживявания на пострадалия,
който към датата на произшествието е бил на 9 години; ранната му възраст, при
която личността е в процес на развитие и психиката му не е така устойчива,
както при възрастен индивид; по-трудното справяне с последиците от затрудненото придвижване и емоционалните изживявания и справяне с травмата.
В същото време увреждането не е изисквало оперативно лечение и болничен
престой, настъпило е пълно възстановяване, без данни за негативни последици за
здравето на ищеца. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 30000 лв.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. От обсъдените доказателства за механизма – писмени гласни и изслушаните
експертизи се установява, че настъпването на произшествието се дължи на
субективните действия на двамата участници. Ето защо съдът приема, че с
противоправното си поведение двамата участници в равна степен за настъпване на
произшествието – т.е. налице е форма на съизвършителство,
поради което е налице съпричиняване, което съдът определя на 1/2. Определеното обезщетение
следва да бъде намалено до сумата от 15000 лв., като искът следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи
законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от претенция за изплащане
на обезщетение, входирана при ответника на 18.02.2019 г., застрахователят е бил
уведомен за настъпване на произшествието и вредите от него на 18.02.2019 г. С
оглед диспозитивното начало на ищеца следва да се присъди законна лихва върху
определеното застрахователно обезщетение от претендираната дата - 06.03.2019 г.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъдят разноските за експертиза, съразмерно с уважената част от иска – за
сумата от 125 лв.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3, ГПК, сумата от 300 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС дължимата държавна такса – в размер на 600 лв. и разноските в размер на 150
лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ О.З.АД, ЕИК:*****,
да заплати на Г.В.Г., ЕГН:**********,
чрез законния си представител В.Г.Н., ЕГН:********** - майка, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от произшествие, осъществено на 07.06.2018 г., заедно със законната
лихва от 06.03.2019 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 125 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН:**********,
чрез законния си представител В.Г.Н., ЕГН:********** - майка, да заплати на ДЗИ О.З.АД, ЕИК:*****, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 125 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З.АД, ЕИК:*****,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 600 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 150
лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: