Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.05.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въ ззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 3371 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.01.2018 г. по гр.д. № 64181/16 г.,
СРС, ІІІ ГО, 85 с-в е отхвърлил предявените от Ю.Ц.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат
Р.В. срещу „В.С.“ ЕООД, ЕИК ********, правоприемник на „З С СОТ“ АД искове за
осъждане на ответника да заплати 10 000 лв. имуществена отговорност за
вреди по т.25.1 от ОУ към Договор № 2300-3150 от 20.05.2014 г., както и
1 814,25 лв. лихви за забава за периода 06.01.2015 г. до 18.10.2016 г.,
като неоснователен. Осъдил е Ю.Ц.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адвокат Р.В. да заплати на „В.С.“
ЕООД, ЕИК ********, правоприемник на „З С СОТ“ АД сумата от 100 лв., разноски
по делото. Отхвърлил е молбата на Ю.Ц.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Р.В. за присъждане на
разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Ю.Ц.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 1 чрез адвокат Р.В.
с мотиви, изложени в нея. Твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице
неизпълнение на задълженията на възложителя/ищеца/ по договора за охрана по
т.11.5 от ОУ на договара, както и наличие на обстоятелства, посочени в т.27.5.а
от ОУ и на това основание е отхвърлил иска като неоснователен. Сочи, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че кражбата е
извръшена чрез използване на техническо средство.Напротив, доказано е, че на
25.12.2014 г. е била извършена взоломна кражба и са били отнети вещи от
охранявания обект. По делото липсват данни относно начина, по който е била
извършена кражбата, като счита, че съдът е следвало служебно да назначи
експертиза за установяване на това обстоятелство. Неоснователно съдът приема и
че искането за заплащане на обезщетение е направено 5 месеца след датата на
кражбата, чиито срок освобождава ответника от отговорност съгласно ОУ на
договора, като приема, че на 28.05.2015 г./датата на първата нотариална покана,
изпратена от ищеца/ за първи път е отправено искане за заплащане на
обезщетение. Сочи, че е било образувано досъдебно производство по преписка №
1025/14 г. по описа на І-во РПУ гр.Перник, а в „3 С СОТ“ АД в срок е била
образувана щета от страна на ищеца пред охранителното дружество, като то е
отправило заявление за настъпила щета пред З. с № **********/15-15г. Ищецът е
депозирал всички необходими документи относно претенцията си пред служител на
ответника В.И.и по този повод И.е подал заявление за настъпила щета и е била
образувана преписка № **********/15-15г. За доказване на това твърдение ищецът
е отправил изрично доказателствено искане в исковата молба за представяне от страна
на ответника в цялост на всички документи относно депозираната претенция за
заплащане на обезщетение, но съдът не се е произнесъл по това доказателствено
искане. Счита, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и пропуск от страна на съда да укаже на страните, че следва определен факт да
бъде доказан, като делото е останало неизяснено. Ето защо и на основание
чл.266, ал.3 ГПК отправя искане за събиране на доказателства пред възивния съд
в следния смисъл: 1. Да се изиска от ответника да представи в цялост цялата
документация по преписката, образувана в дружеството по повод извършената
кражба, по което доказателствено искане направено още в исковата молба, съдът
не се е произнесъл. 2. Да се призове като свидетел В.Б.И., служител на
ответника, сключил договора за охрана, присъствал на огледа на обекта след кражбата
и приел документите относно претенцията на ищеца в офиса на охранителната фирма за преразпит. 3. Да се
призове в качеството на свидетел Катя Парушева-представител на З. „Б.В.И.Г.“
присъствала на огледа на обекта след извършената кражба и подписала констативен
протокол от 06.01.2015 г., с оглед установяване на факти и обстоятелства
свързани с извършване на оглед след кражбата, съставянето на констативни
протоколи и т.н., 4. Да се разпита ищецът
Ю.С. с оглед установяване на настъпилото събитие, осъществени факти относно
изпълнения на З.ълженията на служители на ответника, кореспонденция с
представители на ответника и застрахователя.
5. Да бъде З.ължено застрахователното дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на
осноавние чл.192, ал.1 ГПК да представи в цялост преписка № **********/15-15 г.
относно постъпило заявление за настъпила щета от охранителното дружество до
застрахователя във връзка със заявената от ищеца претенция за плащане на
дължимото обезщетение, както и цялостната кореспонденция между охранителното и
застрахователно дружество по повод образуваната преписка. Заявява, че от всички
представени доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията
си съгласно сключения Договор за охрана и не е положил необходимата грижа да
защити от външни посегателства охранявания обект и имуществото, намиращо се в
него. Ищецът е доказал наличие на валидно сключен договор, настъпило събитие,
представляващо основание за ангажиране отговорността на ответника,
причинно-следствената връзка, размера на претенцията. Уговорената в договора
неустойка обезпечава изпълнението на задължението за охрана в неговата цялост и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да бъдат
доказвани, нито самите вреди, нито причините, поради които са настъпили. Счита,
че ответникът дължи уговореното в договора обезпечение без дори да се доказва
размерът на вредите, тъй като уговорения лимит на отговорност обезпечава
изпълнението на задължението за охрана в неговата цялост и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, каквито счита, че са доказани по
делото.
Моли съда да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено процесното като неправилно и незаконосъобразно
поради неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. При условията на алтернативност ако съдът приеме,
че е налице съществено нарушение на съдопроизводствени правила, моли делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, или ако се прецени, че
решението е нищожно, да бъде прогласена неговата нищожност и делото да бъде
прекратено, а ако съдът прецени, че е решението е недопустимо, съдът да
обезсили решението и прекрати делото. Претендира присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
„В.С.“ ЕООД, ЕИК ********, правоприемник на „З С СОТ“ АД,
чрез процесуалния си представител адвокат К.оспорва въззивната жалба. Не
претендира разноски.
Третото лице помагач ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес ***, пл.“*******, представлявано от Изпълнителните директори К.Р.и Н.Ч.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт З.оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена
без уважение, като бъдат присъдени направените в тази инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Ю.Ц.С., ЕГН ********** срещу „В.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
като правоприемник на „З С СОТ“ АД за сумата в общ размер от 12 977,50
лв., от която 10 000 лв. главница, ведно със законната лихва след
завеждане на иска до пълното й изплащане, лихва за забава за периода от
06.01.2015 г. до 10.11.2016 г. в размер на 1 877,50 лв., разноски в
обезпечителното производство от 1100 лв, както и разноски по делото.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за охрана на имущество от
20.05.2014г., че в срока на действие на договора, в охраняваното жилище,
собствено на ищеца, била извършена взломна кражба, при което били отнети
движими вещи. Съгласно чл.27,т. 1 от Договора, при установена кражба ответникът
следва да заплати на ищеца обезщетение до размера на отнетото имущество, но не
повече от 10 000 лева. Тъй като стойността на отнетите вещи надхвърляла тази
сума, претендира от ответника сумата от 10 000 лева., ведно със законната лихва
върху главницата, лихва за забава за периода от 06.01.2015 г. до 10.11.2016 г.
в размер на 1 877,50 лв., разноски в обезпечителното производство от 1100 лв,
както и разноски по делото.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска по основание и размер, по
съображения, подробно изложени в отговора на ИМ. При условията на евентуалност,
предявява обратен иск по отношение на третото лице помагач.
Третото лице помагач оспорва предявените искове.
Съдът
констатира следното:
По
делото е безспорно, че между страните е налице валидно договорно отношение, по
силата на което ответникът е приел да извършва срешу възнаграждение
дейности по охрана с електронни системи за сигурност и мобилни патрули на
имущество на ищеца съхранявано в собствения му апартамент. Съгласно чл.25.1 от
Общите условия, неразделна част от договора, изпълнителят - ответник дължи
обезщетение на възложителя - ищец в случай на кражба или увреждане на вещи в
размер на стойността на откраднатата или отнетата вещ към датата на кражбата
или увреждането, с приспаднато овехтяване, като не може да надвишава лимит, определен
от страните, който в настоящия случай, съгласно чл.4 от договора е определен на
10 000 лева. В т.27.4 и т.27.5 от Общите условия са посочени изрично случаите,
в които изпълнителят ответник не изплаща
обезщетение-при неизпълнение на задълженията на възложителя по т.11 и т.12
от ОУ, в т.ч. и при неизпълнение на задълженията му в срок от 5 работни дни да
предяви претенция пред изпълнителя /т. 11.5/, както и когато имуществените
вреди са настъпили в следствие на кражба, която не е извършена чрез разрушаване,
повреждане или подкопаване на прегради и/или съоръжения, здраво направени за
защита на имот или лица /т.27.5.а от ОУ/.
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
Относно доказателствените
искания във въззивната жалба, въззивната
инстанция приема, че искането е
основателно само в частта, в която и на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивникът/ ищец/ е поискал
да се изиска от ответника да представи в цялост цялата документация по
преписката, образувана в ответното дружество по повод извършената кражба, по
което доказателствено искане направено още в исковата молба, съдът не се е
произнесъл, като е изискал от ответника депозирането на преписката в цялост.
Останалите доказателствени искания като преклудирани, е оставил без уважение.
От преписката се установява, че искането на
пострадалия до ответника за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
направено на 21.01.2015 г.,
обстоятелство, което се признава в депозираното по делото становище на
ответника от 12.04.2018 г., поради което може да се направи заключение, че
възложителят е представил в срок претенцията си за обезщетение съгласно ОУ на
договора, т.е. в рамките на 5 работни дни, считано от датата на получаване на
документ, удостоверяващ правото му на претенция и е налице изпъленние на
задълженията на възложителя/ищец/ по т.11.5 от ОУ./
Налице са обаче, обстоятелствата, посочени в
т.27.5.а от ОУ, според която Изпълнителят не носи имуществена отговорност и не
дължи обезщетение на Възложителя за: а/ имуществени вреди, настъпили вследствие
на кражба, която не е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на
прегради и/или съоръжения, здраво направени за защита на имот или лица. По
делото е установено, че кражбата е била извършена чрез използване на техническо
средство. Това се установява от приложеното
по делото от самия ищец Постановление за спиране на наказателно производство
гр.Перник, 28.08.2015 г., в което прокурора от РП-Перник е посочил, че
досъдебното производство е започнало на 26.12.2014 г. срещу неизвестен извършител
за това, че на 25.12.2014 г. в гр.********„чрез
използване на технически средства е отнел чужди движими вещи…“ Обстоятелството,
че не е имало разрушаване или повреждане
на имота, както и че входната врата не е била разбита, се установява и от
разпитаните по делото свидетели В.И.и Р.Б., първият п рисъстав ва първоначалния
оглед, вторият подписал протокола на огледа с патрула, които установяват, че
видимо „входната врата беше здрава, нямаша следи или нещо, което да подсказва,
че е имало разбиване. Обектът беше здрав“.
Изводът е, че не са
налице предпоставките за реализиране на договорната отговорност на дружеството,
съгласно условията по т.27.5.а от ОУ от
договор за охрана.
Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния
такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.271,
ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно искането за обезсилване на основание чл.270, ал.3 ГПК на първоинстанционното решение като недопустимо
и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд, то и както е посочено в решение № 389 от
13.05.2015 г. по гр.д. № 6626/13 г., ГК, ІV ГО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, правомощието на въззивния съд да
обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с оглед нормата на чл.270, ал.3, изр. 3 ГПК, следва да се
съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в множеството решения
по чл.290 ГПК/ № 398/25.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009
г., ІV г.о. № 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. , ІV г.о., №
124/24.03.2011г. по гр.д. № 882/2010 г., ІV г.о.; №
226/03.08.2011 г. по гр. д. № 1470/2010 г., III г.о.; № 329/20.12.2011 г. по
гр. д. № 1789/2010 г., III г.о. и редица други/, както и с дадените в т. 1 и т.
9 от ППВС № 1/10.11.85 г. , т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г.
по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 2/29.02.2012 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания за съдилищата. В същите е прието, че
основанието на чл.270, ал.3,
изр. 3 ГПК е налице само при разгледан
непредявен иск-когато в нарушение
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е
произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата
на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или
когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Позоваването се прави чрез искане, формулирано в исковата молба и съдът следи
то да е съответно на обстоятелствата, на които се основава, но нито
правомощието на въззивния съд да даде на свой ред квалификация на иска, нито
задължението му да следи за допустимост на решенията, обжалвани пред него,
обуславят възможността служебно да бъдат извеждани искания, каквито ищецът не е
заявил и не поддържа. Когато визираното по-горе нарушение липсва не са
налице предпоставките на чл.270, ал.3, изр. 3 ГПК, какъвто е настоящия казус.
Относно претенцията за нищожност на съдебното
решение, предвид
задължителната съдебна практика, а именно ТР.
№ 16.ХІІ.2002г. на ВКС, ОСТК и ТР № 1/10.ІІ.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, която е в смисъл, че нишожно е съдебно решение, с което е извършено вписване, което решение не отговаря на изискванията за
валидност, нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен съдебен орган, или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото
решение, или неподписаното решение, какъв не е настоящия казус.
Третото лице помагач е
поискало присъждане на разноски за настоящето производство, но предвид
разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК, на третото лице помагач не се присъждат
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДВА
решение от 04.01.2018 г. по гр.д.
№ 64181/16 г. на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.