Решение по адм. дело №1072/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба, подадена от „Топ Агро“ЕООД, УРН ****, ИН *****, представлявано от М. О., [населено място], [улица], ет.*, офис *, против заповед № 03-РД/1147 от 14.04.2025 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, че не са налице предпоставките за постановения отказ.

Представя се и молба – становище по допустимостта на жалбата – л.439 по делото.

Представени са и писмени бележки по съществото на спора – л.447.

Претендират се разноски.

За ответната страна се заема становище както за недопустимост на жалбата поради отпаднал правен интерес предвид изричната разпоредба на чл.28, ал.2, т.8 от НАРЕДБА № 14 от 11.09.2023 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 година, така и за нейната неоснователност – л.387.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се отбележи, че жалбата е допустима като настоящият състав не споделя доводите на ответната страна, че е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от оспорване на процесния отказ дотолкова доколкото му е одобрено друго идентично заявление за подпомагане по следните съображения:

Предмет на оспорването е заповед № 03-РД/1147 от 14.04.2025 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ УРН ****, ИН *****, УИН ****** със заявена сума на инвестицията 1 564 657.69 лева. За да постанови процесния отказ, АО е приел, че жалбоподателят не попада в легалната дефиниция на „винарско предприятие“ и не отговаря на изискванията за допустимост, заложени в чл.52, ал.1, т.1 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. вр. с пар.1, т.2 от ДР на същата наредба и член 32 и член 35 на Делегиран Регламент (ЕС) 1149/2016 г. и чл.50, ал.1 на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент. Изведен е извод, че инвестиционният проект не цели приспособяване към изискванията на пазара и повишаване конкурентноспособността на едно работещо предприятие, а създаването на едно изцяло ново предприятие, с изцяло нова сграда и производствени мощности.

В крайна сметка е счетено, че заявлението по мярка „Инвестиции в предприятия“ на жалбоподателя е недопустимо за подпомагане, поради което е постановен и пълен отказ от предоставяне на финансова помощ.

Не се спори по делото, че инвестицията на жалбоподателя е вече одобрена макар и по друг ред и в друг програмен период – заповед № 03-РД/2751 от 25.07.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ – л.428 по делото.

Събразявайки това, съотнесено към императивната норма на чл.28, ал.2, т.8 от НАРЕДБА № 14 от 11.09.2023 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 година въвеждаща забрана като недопустими за финансиране по интервенцията се третират разходи за актив, за който е получавано финансиране по схеми, мерки или интервенции от фондовете на Европейския съюз и с национални средства. Т.е. щом вече един актив е получил финансиране (заповед № 03-РД/2751 от 25.07.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ) то за същия актив е недопустимо финансирането по други схеми, мерки или интервенции от фондовете на Европейския съюз и с национални средства. Императивната законова забрана на чл.28, ал.2, т.8 от НАРЕДБА № 14 от 11.09.2023 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 година отдава значение единствено на факта, че актив, за който е получавано финансиране по схеми, мерки или интервенции от фондовете на Европейския съюз и с национални средства, е недопустим за подпомагане. В тази връзка, АО следва да отчете по кои активи има припокриване и финансиране и единствено по отношение на тях като недопустими за подпомагане да откаже финансиране, което обстоятелство не оказва влияние по отношение на правния интерес от оспорване на процесния отказ в настоящото производство, тъй като той касае цялото инвестиционна намерение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На първо място съдът не споделя доводите по жалбата, че след като жалбоподателят е вписан в Лозарския регистър към ИАЛВ и притежава съответното удостоверение, то ответникът действа при условията на обвързана компетентност и не може да прави преценка дали жалбоподателят е винопроизводител. Напротив, с оглед целите на финансовата помощ по процесната мярка „Инвестиции в предприятия“ са налице специални изисквания за разходването на средства както по схеми, мерки или интервенции от фондовете на Европейския съюз, така и на националните такива, чието съблюдаване при одобряването на финансирането е задължително за ответника. Съгласно чл. 52. ал.1. т. 1 от Наредба № 6/26.10.2018 г. за финансова помощ по мярка „Инвестиции в предприятия", допустими за кандидатстване по мярката са „винарски предприятия". Легална дефиниция на понятието „винарско предприятие" за целите на финансовото подпомагаме по мярката се съдържа в разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на Наредба № 6/26.10.2018 г. и гласи, че: „Винарско предприятие" е производствена структура, в която се извършва винопроизводство (преработката на прясно грозде, смачкано или не, на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст, на гроздов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация) и/или бутилиране (поставяне на съответния продукт в съдове с търговска цел за своя сметка лично или чрез други лица)". Жалбоподателят „Топ Агро" ЕООД е произвело вино единствено през 2021 г., в размер на 4,3 хл. Не е извършвало бутилиране. Т.е. при липсата на производство на вино за целия петгодишен период на Бизнес плана и небутилиране на произведеното единствено през 2021 г. е правилен извода на АО, че кандидатът за финансово подпомагане не попада в легалната дефиниция за винарско предприятие, съответно само на това основание постановеният отказ е законосъобразен. Само за пълнота и предвид твърденията по писменото становище на жалбоподателя, че въпросното произведено вино е оставено за отлежаване следва да се отбележи, че тези твърдения не са подкрепени с доказателства. Напротив, по данни от административната преписка произведените количества вино са продадени в опаковки от по 60 литра на дружество „Ред обсешън“ЕООД, [ЕИК], с управител А. В. К., който пък се явява упълномощено лица на „Топ агро“ЕООД за подаване на заявление за финансово подпомагане по мярката. Този факт, освен че опровергава твърденията на жалбоподателя, доказва констатациите на АО, че жалбоподателят не попада в легалната дефиниция на понятието „винарско предприятие“ и/или като бутилиращо предприятие.

В тази връзка, съдът споделя и изводите по оспорения акт, подкрепени от данните по АП, конкретно тези по ТР, че след като основната дейност на бенефициера не е производство или предлагане на пазара на лозаро-винарски продукти или ако имат външна обработка от тяхно име дотолкова, доколкото те извършват само предлагане на пазара, то той не отговаря на целите на мярката за инвестиции. Съгласно т. 8.1 „Цели на мярката за подпомагане" винарски предприятия могат да бъдат бенефициери по мярката за инвестиции, ако тяхната основна дейност е производство или предлагане на пазара на лозаро-винарски продукти или ако имат външна обработка от тяхно име дотолкова, доколкото те извършват само предлагане на пазара, т.е. подпомагането може да бъде отпуснато на диапазон от бенефициенти от винопреработватели до търговци на вино или и двете. Видно от данните по ТР основната дейност на жалбоподателя не е свързана с винопроизводство. Действително, в предмета на дейност на търговеца е отбелязано производство и търговия на селскостопански стоки наред с другите дейности и услуги, незабранени от закона, но това по никакъв начин не попада в понятието основна дейност по смисъла на т. 8.1 „Цели на мярката за подпомагане“. За основна икономическа дейност на дружеството от НКИД е вписано производството на електрическа енергия.

Във връзка с горното, правилни са и изведените констатации съобразени с чл. 50, ал. 1 на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и целите на Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г., относно обстоятелството, че инвестициите следва да са предназначени за подобряване на общите резултати на предприятието и адаптирането му към изискванията на пазара, както и за повишаване на неговата конкурентоспособност и да засягат производството или предлагането на пазара на лозаро-винарските продукти, посочени в приложение VII, част II, какъвто не е настоящият случай. Видно от бизнес плана към заявлението за подпомагане, технологичния проект и обясненията на кандидата инвестиционният проект не предвижда „подобряването на цялостните характеристики на съоръженията за преработка или предлагане на пазара и тяхното приспособяване към изискванията на пазара“, а тяхната цялостна подмяна и несъразмерно увеличаване на производствения капацитет на предприятието от 4,3 хл на 15000 хл. Налага се изводът, че инвестиционният проект не цели приспособяване към изискванията на пазара и повишаване конкурентоспособността на едно работещо предприятие, а създаването на едно изцяло ново предприятие, с изцяло нови сграда и производствени мощности, което не се цели посредством целите на Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г. Този извод се подкрепя и от становището на инж. Г. – Андасарова (л.424), възложено ѝ от жалбоподателя, в част:технология, обект:сграда за производство на вино в местност „Батен“, землището на [населено място], в което изрично се сочи да се има предвид, че наличното в момента технологично обзавеждане е несъвместимо с технологичното производство, предвидено да се извършва в новата винарска изба. Т.е. посредством процесното инвестиционно предложение се заявява създаване на ново предприятие, а не се следват целите и критериите за допустимост на мярката за подпомагане, по която е подадено процесното заявление, изразяващи се в подобряване на цялостните характеристики на съоръженията за преработка или предлагане на пазара и тяхното приспособяване към изискванията на пазара, повишаването на конкурентноспособността. Т.е., за да се одобри подпомагане по процесната програма, следва предвидените инвестиции да са предназначени за подобряване на общите резултати на предприятието и адаптирането му към изискванията на пазара, както и за повишаване на неговата конкурентносособност т.е. цели се подпомагане развитието на съществуващо предприятие, а не създаването на нова изба например. В конкретния случай самото инвестиционно предложение е вътрешнопротиворечиво в част технология щом наличното в момента технологично обзавеждане е несъвместимо с технологичното производство, предвидено да се извършва в новата винарска изба.

Съобразявайки изложеното се налага извода, че подаденото заявление за подпомагане не отговаря на изискванията за допустимост, заложени в чл.52, ал.1, т.1 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. вр. с пар.1, т.2 от ДР на същата наредба и член 32 и член 35 на Делегиран Регламент (ЕС) 1149/2016 г. и чл.50, ал.1 на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент.

Съдът не констатира и наличието на СПН в хода на издаването на процесния отказ, изразяващи се в неспазване на сроковете по одобряване на процесното финансиране.

Следва да се посочи, че тези срокове са инструктивни, неспазването им не може да се приеме, че води до степен да е такова съществено нарушение на административно – производствените правила, че да доведе до незаконосъобразност на крайния акт. Освен това, в настоящият случая се касае за повторно произнасяне след връщане от горестоящия орган.

По тези съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена като при този изход на спора на ответната страна се следват претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Топ Агро“ЕООД, УРН ****, ИН *****, представлявано от М. О., [населено място], [улица], ет.*, офис *, против заповед № 03-РД/1147 от 14.04.2025 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ.

ОСЪЖДА „Топ Агро“ЕООД, [ЕИК], представлявано от М. О., [населено място], [улица], ет.*, офис *, да заплати в полза на Държавен Фонд “Земеделие” сумата в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.