Р Е
Ш Е Н
И Е
1079/23.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 08.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД №
1159 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Т.И.И.,
ЕГН ********** против наказателно постановление №СК-694АС/11.02.2020 г. на Зам.
Кмета на Община- Варна, с което му е наложено наказание Глоба в размер на 1 000
лв. на основание чл.
232 ал.2 от ЗУТ, за нарушение на чл.148
ал.1 от ЗУТ. С жалбата оспорва констатациите в акта, като твърди, че
описаните строителни работи не били изпълнени от него. Излага твърдение, че
съгласно §3 т.38 от ЗУТ изградената в имота плоча непредставлява строеж по
смисъла на закона. По подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител съображения моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, алтернативно да намали размера на
наложеното наказание.
Въззиваемата страна – Община-
Варна, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като
законосъобразно.
Варненският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 16.10.2019 год. около 10,30
часа, в ПИ 10135.5505.201 по КК на гр. Варна - ул. Костур" №4, район
„Аспарухово", гр. Варна от свид. Т. и нейн колега – служители на Община
Варна „Контрол по строителството“, те констатирали, че в качеството си на
извършител Т.И.И.: е изградил строеж „Стоманобетонна плоча", върху мястото
на съборена сграда с ид. №10135.5505.201.3, като излязъл от нейния контур и се
долепя до имотните граници на ПИ №10135.5505.200 и ПИ №10135.5505.199. Приели,
че строежът представлява стоманобетонна конструкция, изградена на височина 1 м
от най-ниското ниво на терена, състояща се от стоманобетонна плоча с размери:
ширина - 3 м; дължина - 4 м; дебелина - 0,10 м; площ - 12 м2, излята
върху ивични основи с армировка и оставени фусове за колони.
АНО
приел, че изградената конструкция – стоманобетонна плоча представлява
„строеж" по смисъла на §5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.
5, „в" от ЗУТ.
АНО
извежда твърдение, че строежът е изграден без одобрени строителни книжа и без
издадено разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За това нарушение на
жалбоподателя е съставен АУАН, предявен и връчен лично и срещу който са
постъпили писмени възражения в законоустановения срок, но след като са били
обсъдени от АНО не били приети. Въз основа на същия, е било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
наказание Глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл.232 ал.2 от ЗУТ, за нарушение на чл.
148 ал.1 от ЗУТ.
В хода на въззивното
производство е разпитан актосъставителят - св.Т., която в показанията си сочи
по какъв начин е била извършена проверката, какво са констатирали по нея и въз
основа на какви доказателства.
Видно от показанията на св. Т.,
когато отишли на място на 03.10.2019 г. констатирали, че в имота собственост на
дъщерята на въззивника е отпочнат строеж. Той е представлявал неразфасован
кофраж, вътре с бетон и арматура с фусове за колони. Строежът е бил на един метър над най- ниската точка на терена, който е бил наклонен. Проверяващите
на место са установили въз.И., който бил баща на собственичката. Свидетелката сочи, че въззивиника
бил наведен и вършел „нещо“, но не може да посочи какво точно. Също така
твърди, че имал помощник но какво са извършвали също не може да посочи. При разпита и в
съдебна зала неможа да се установи какви действия е извършвал въззивника в
имота, които не е негова собственост, участвал ли е по някакъв начин в строежа.
Такива факти не са били отразени и в съставените на место два констативни
протокола и АУАН.
По искане на въззивната страна
съдът допусна до разпит свид.Ненов, който по молба на собствениците е наблюдавал строежа.
Свидетелят сочи, че извършваните строителни работи в имота представляват
възстановяване на стара постройка, за която собствениците имат „позволителен
билет“. Тъй като според свидетелят имота бил съборен от съседите се е наложило
да бъде възстановен и поради това уведомили кметството през месец април, че
започват възстановяване на имота. По делото е надлежно представено
уведомлението по чл.151, ал.1-4, т.12 от ЗУТ. Свидетелят сочи, че реално е била изградена
плоча, която е равна на кота нула, но паради денивелация на парцела в едната му
част е над земята.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като обективни и взаимно допълващи се, а и
същите не са оборени в процеса, поради което приема за установено, че са били
извършени строителни работи в посочения имоти. В АУАН и в НП не е посочено, че
проверките са били извършени на две дати, като на първата дата - 03.10.2019г. е
било констатирано изграждането на изкоп и полагането на кофраж. В констативния
протокол съставен при извършената проверка на 03.10.2019г. е посочено, че
извършител на строежа е присъствалия на место Т.И.. Във втория съставен
констативен протокол от извършена проверка на 16.10.2019г. е отразено, че е
извършено изливане на бетонна плоча с дебелина 0,10 см. на същата дата е
съставен втори констативен протокол които е отразено, че участници в
строителството са собственика на имота Илияна Илчева, като възложител и въз.И.
като извършител.
Въз основа на така изложените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като
подадена в срок от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол е допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът
следва да извърши цялостна служебна проверка на обжалваното НП, досежно
неговата законосъобразност.
В съставения АУАН е
посочено, че Т.И.И.,
в качеството си на извършител, съгласно подписан Констативен протокол от
03.10.2019г., не е предприел мерки за прекратяване на действия по извършване на
СМР в имот с идентификатор 10135.5505.201.
Към дата 16.10.2019г. на същото място вече е изградена „Стоманобетонна
плоча". Тя представлявала стоманобетонна конструкция, което е
„строеж", съгласно §5, т.38 от Допълнителните разпоредби към ЗУТ.
Липсата на пълно описание на
нарушението чрез всички състовомерни факти и обстоятелства препятства
възможността съда да прецени дали извършените строителни работи попадат под
нормата, посочена в НП като нарушена, което обуславя незаконосъобразността на
обжалвания акт. В случая е нарушен чл.
57ал.1т.5 от ЗАНН, който реквизит е задължителен. Безспорно по делото се
установява, че за извършване на строителните дейности в имота, не е било
издадено разрешение за строеж. Но нито в НП, нито в АУАН обаче се сочи в какво
качество по смисъла на ЗУТ, жалбоподателят е извършил строежа. Сочи се само, че
той е извършител на строежа, което било
установено от контролните органи, тъй като е бил в имота. За да бъде ангажирана
административно наказателната му отговорност по чл.
232 ал.2 от ЗУТ, същият следва да има качеството на участник в
строителството. Нормата на чл.
160 ал.1 от ЗУТ регламентира кои са участниците в строителството-
възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице,
упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият
ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. В
обстоятелствената част на НП наказващият орган е определил качеството на
жалбоподателя като извършител. В съдебно
заседание св. Т. също сочи, че жалбоподателят е извършител
на строежа, като допълва, като този извод извежда поради това, че е бил в имота
„бил е наведен и правел нещо, имал и помощник“. Предвид горното съдът намира,
че така описано нарушението, не става ясно дали според наказващият орган
жалбоподателят лично е извършил строителните работи или е разпоредил
извършването им посредством други лица в качеството на строител. Липсват
доказателства горното да е било предмет на установяване в хода на
административно наказателното производство. От описанието на нарушението обаче
в обжалвания акт не може да се направи извод, че жалбоподателят притежава това
качеството и именно въз основа на него е извършил строителните работи, както и
че същите са му били възложени, кой е бил възложителя и т.н.. Т.е. в случая
описанието на нарушението е твърде лаконично и недостатъчно конкретизирано от
фактическа страна. А предмет на изследване в настоящото производство са фактите
и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на НП, като е недопустимо в
съдебно заседание на нарушителя да се вменяват нови такива, които не са му били
предявени с обжалвания акт или пък същите да почиват на предположения. Липсата
на достатъчно конкретизиране от фактическа страна на вмененото нарушение
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушава
правото на защита на санкционираното лице и е основание за отмяна на обжалвания
акт. В случая следва да се преценят и представената медицинска документация
сочеща на изключително влошено здравословно състояние на въззивника, като той
има затруднение в движението на дясната ръка.
Според
чл.160,
ал.1 от ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят,
строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически
контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и
доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Според чл.161,
ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. Според чл.163,
ал.1 от ЗУТ Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава
си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което
по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените
строителни книжа. Както в АУАН, така и в НП не са изложени фактите, от които да
се направи извод, че И. е възложител/собственик, или строител - лице което има
писмен договор, или проектант, консултант и т.н. Тези факти са пряко относими
към съставомерните признаци на нарушението, а именно към неговия субект, поради
което изписването им е било дължимо, а липсата им ограничава правото на защита.
Едновременно с това, нарушението не е описано и от правна страна, като не са
посочени и всичките му съставомерни признаци, а именно качеството на неговия
субект, като не е описано, че незаконният строеж е извършен от "участник в
строителството", каквото е изрично предвиденото в закона.
Както е по-горе изложено, субект на нарушението може да бъде
единствено "участник в процеса". Бащата на собственичката няма това
качество. Изрично в чл.163,
ал.1 от ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието строител и това е лице,
което по "писмен договор" с възложителя изпълнява строежа.
Въззивникът И. не е лице, което има договорни отношения със собственика, още
по- малко установени чрез " писмен" договор, каквото е изискването на
закона. Нормата на чл.
232, ал.2 от ЗУТ е репресивна и е недопустимо да се тълкува разширително.
Независимо дали въззивникът е участвал фактически в извършването на строежа,
той не е строител по см. чл.163,
ал.1 от ЗУТ, респ. не е участник в строителството, така както не са
участници и останалите ангажирани работници. Дори и същият да е инициатор на
преустройството, доколкото има изрична легална дефиниция за това, кои са
участниците в строителството и доколкото чл. 232, ал.1 предвижда наказание само
за участниците в строителството, то недопустимо е била ангажирана отговорността
на бащата на собственичката. Именно тя,
като възложител по см. чл.
161, ал.1 от ЗУТ е в кръга на лицата, които биха могли да носят отговорност
по чл.
232, ал.2 от ЗУТ, още повече, че е предвидена отговорност за допустителство
и че административни нарушения са и непредпазливо извършените.
Нито в акта обаче, нито в постановлението,
е посочена датата на извършване на нарушението, а е посочено единствено, че то
е установено на 16.10.2019 г. при извършена на място проверка. Кога е бил
извършен строежа обаче не е посочено и не е било установено. От друга страна
остава неясно и защо след като в двата констативни протокола е посочено, че в
имота са били извършени проверки на 03.10.2019 г., 16.10.2019 г., е било
прието, че нарушението е установено на 16.10.2019 г., при положение, че и на
двете дати са били констатирани извършване на строителни дейности и адекватно
на това е било да бъде посочено, че строежа е бил изграден в този период, а не
на посочената дата на която е било установено неговото завършване. Липсата на
дата на извършване на нарушението лишава съда от възможност да прецени спазени
ли са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН, тъй като с изтичането им, считано от
датата на извършване на нарушението, се изключва възможността за образуване на
административно-наказателно производство. Поради това съдът намира, че в хода
на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което е самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
Съгласно чл.
225, ал.2, т.2 от ЗУТ един строеж или част от строеж е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Съгласно чл.
148, ал.1 от ЗУТ (посочен като нарушен в оспорената заповед), строежите
могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за
строеж се издава от Главния архитект на общината, а съгласно §5,
т.38 от ДР на ЗУТ "строеж" са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните
основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на
предназначението.
|
|
|
|
|
Спорно е по делото представлява ли строеж процесната
стоманобетонова плоча. Според настоящия състав, отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно легалната дефиниция в ЗУТ, за да се квалифицира един обект като
строеж, същият следва да изпълнява лимитативно изброените там функции на
сграда, постройка, пристройка или надстройка. Категорично площадката не е
пристройка или надстройка, тъй като е самостоятелно изградена, и към момента
няма доказателства върху нея да е отпочнато изграждането на стените на сградата.
Както може да се изведе извод от показанията на
свид.Т., от изграденото на място не може да се определи характера и предназначението
му, като това може да бъде част от сграда, постройка или съоръжение, но не е
самостоятелна сграда или постройка. Стоманобетонова плоча
не е строеж по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ.
За нарушението, предмет на
настоящото производство на жалбоподателя е наложена санкция по реда на 232 ал.2
от ЗУТ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 1 000 до 10 000 лв.,
ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице - участник в
строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен
строеж. В конкретният случай жалбоподателят е наказан в качеството му на извършител, който обаче не е посочен от
законодателя сред лицата, които са участници в строителството. Т.е. от така
даденото описание на нарушението в наказателното постановление същият не е сред
адресатите на санкционната норма на чл.
232 ал.2 от ЗУТ.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № СК-694-АС/11.02.2020 г. на Зам.Кмета на Община-Варна, с което
на Т.И.И., ЕГН ********** е наложено наказание Глоба в размер на 1 000 лв. на
основание чл.
232 ал.2 от ЗУТ, за нарушение по чл.
148 ал.1 от ЗУТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: