Решение по дело №491/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е. Е. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адвокат В. В. – АК Перник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № ****/01.08.2024г., издадена от командир отделение към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - № ****, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че към момента на извършване на проверката е приемал медикаменти, във връзка с провеждано от него лечение, за което прилага амбулаторен лист № **** от ****2024 г. Твърди, че с процесната заповед неоснователно се ограничава правото му за ползване на автомобила, с което му се причиняват значителни морални и материални щети. Моли съда да отмени изцяло така издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

В проведеното на 17.10.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В. В. от АК - Перник, който поддържа жалбата така, както е предявена. Моли освен приемането на писмените доказателства приложени към жалбата, да се приеме като допълнително доказателство по делото и заповедта на директора на „****“, тъй като намира, че същата има отношение към твърденията на жалбоподателя за необходимостта от връщането му на СУМПС. Подробни съображения за отмяна на процеснта заповед излага в пледоарията си по същество, като изрично посочва, че не желае да се изчака резултата от кръвната проба, а в случай че същият е положителен, заявява, че жалбоподателят ще понесе цялата отговорност и строгост на закона. По изложените доводи моли жалбата да бъде уважена и да се постанови решение, с което атакуваната заповед да се отмени.

Ответникът по жалбата – И. В. С. – Командир на отделение към ОДМВР – Перник, РУ [община], редовно призован, не се явява, за представител изпраща главен юрисконсулт З. В., която излага доводи за законосъобразност оспорената заповед и моли съда да отхвърли депозираната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като в случай че се претендира адвокатско възнаграждение от другата страна по делото в размер над минималния, прави възражение за прекомерност.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като взе предвид становищата на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2024 година, около 17:20 часа, в [населено място], по [улица]с посока на движение от [населено място] към [населено място] срещу № 5, Е. Е. Д. управлявал специален автомобил „Ситроен ****“ с рег. № [рег. номер], собственост на „****“ ЕООД, клон [община], Булстат **** При извършена проверка от контролните органи е установено, че жалбоподателят управлява след употреба на наркотични вещества и техните аналози, като нарушението е установено с техническо средство „Дръг тест“ 5000 номер ARMC-0091, който е отчел положителен резултат отговарящ на „амфетамин“. За извършеното тестване е съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества с рег. № ****/**** г. Резултатът е видян от водача, като на същият е издаден талон за медицинско изследване № **** за ФСМП [община]. В следствие на това е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № **** от ****.2024 година за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка е възприета и в оспорената ЗППАМ № ****/****.2024г., издадена от командир отделение към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС [номер].

Видно от представените чрез административната преписка писмени доказателства /лист 22/ Е. Д. е дал кръвна проба и проба за урина във ФСМП - [община], на 18.07.2024 г. в 19:10 часа, с посочена анемнеза „доведен от полицията за кръв за наркотици“. Данните са обективирани във Фиш за спешна медицинска помощ във връзка с издадения му талон № 1****за извършване на медицинско изследване от 18.07.2024 г., амб. ****.

По делото е представена Заповед № **** от ****.2022 година на Директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с ал. 1 и ал. 3, т.1 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на Г. Ш. от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.7 са и командирите на отделения в РУ при ОДМВР Перник; Заповед № ****/**** година на Директора на ОДМВР Перник, с която са определени длъжностните лица от звената „Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗ; Представена е и служебна бележка УРИ № № **** от ****.2024 година, от която е видно, че издателят на заповедта към датата 18.07.2024 година е заемал длъжност командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ Б. при ОДМВР Перник, както и справка за нарушител/водач на лицето Е. Е. Д..

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетел, а именно Е. Д. Г. /баща на жалбоподателя/. Съдът не кредитира свидетелските показания, тъй като същите не кореспондират с фактите, отразени в представените по делото писмени доказателства. Намира ги за противоречиви и базирани на лични възприятия, поради което счита, че същите не следва да бъдат кредитирани.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № ****/****.2024г., издадена от И. В. С., командир отделение към ОДМВР – Перник, РУ [община], е връчена на жалбоподателя на 06.08.2024 година. Жалбата срещу заповедта е депозирана в Административен съд – Перник на 14.08.2024 година. С оглед на това жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен акт, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

По отношение компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2 ,т. 2а, т. 4 и т. 6, буква „а“, и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. ОДМВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № *** от ****.2022 година, директорът на ОДМВР Перник е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и командирите на отделения да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП. Видно от служебна бележка УРИ № **** на директора на директора на ОДМВР – Перник /лист 35/ И. В. С. изпълнява длъжността командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ – Б. при ОДМВР – Перник, която длъжност изпълнява и към датата на издаване на процесната заповед. Изложените данни доказват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената заповед. С оглед на това се приема, че не са налице основания за отмяната ѝ в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

От процесуална страна, в оспорения акт се съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и съобразно обстоятелствата отразени в съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените мотиви. Заповедта съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено от Д., което представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Поради това, съдът не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаване на обжалваната заповед, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които биха били от естество да доведат до различен фактически или правен извод от страна на административния орган. В съдебната практика константно се приема, че само нарушения, които са от естество да повлияят на крайният извод на административния орган, могат да се разглеждат като съществени, и в съответствие с това, само такива нарушения могат да се разглеждат като основание за незаконосъобразност на административния акт. С оглед на това, настоящият съдебен състав не констатира основания, които да послужат за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1, б. "б" законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са налице регламентираните в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от оспорващия на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за „амфетамин“ и му е издаден талон за изследване на кръвна проба по реда на чл.174, ал. 4 ЗДвП. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Съдът приема за неоснователни развитите твърдения от оспорващия за липса на основание за приложение на мярката поради обстоятелството, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е употребявал медикаменти, с които е провеждал лечение съобразно представеният по делото амбулаторен лист. Тези доводи бяха изложени и при разпита от бащата на Д. в съдебно заседания, но същите не се кредитират от съда, по следните съображения: Действително по делото е приложен и приет като писмено доказателство амбулаторен лист № **** от ****.2024 г., видно от който след извършен преглед от д-р Р. Г. на лицето Е. Е. Д. е поставена диагноза „*****“ с назначена терапия **** mg, **** ****: 14, при прием 3 х 1 таблетка. След проста аритметична сметка се установява, че посоченият медикамент със съдържание от 14 таблетки при дозировка 3 х 1 табл., е приеман в рамките на 5 дни, като се предполага, че приемът е започнат непосредствено след извършеният на 02.07.2024 г. преглед и е продължил до 07.07.2024 г. Предвид изложеното, твърденията на жалбоподателя, подкрепени с тези на баща му се явяват подвеждащи, тъй като към дата на проверката 18.07.2024 г. са изминали повече от 10 дни от последния прием на лекарството. Именно към датата на проверката не са били налице данни за употребата на медикаменти, така като се твърди и в жалбата. Тези изводи се подкрепят и от приложения по делото Фиш за спешна медицинска помощ, изготвен във връзка с посещението на Д. за предоставянето на кръвна проба и проба за урина. Съгласно изискванията на нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е посочено, че медицинското лице описва наличните заболявания, както и приемът от изследваното лице на лекарствени продукти през последните 24 часа, които се вписват в протокола за медицинско изследване. В приложеният по делото Фиш за спешна медицинска помощ от 18.07.2024 г., липсва отбелязване на прием на медикаменти през последните 24 часа, което потвърждава наличието на заблуждаващо поведение от страна на жалбоподателя и баща му, тъй като твърденията им не кореспондират с представените по делото доказателства. Тук е мястото съдът да посочи, че представената по делото заповед на директора на „****“, се явява ирелевантна към предмета на настоящият спор, поради което не следва да бъде обсъждана.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда следните алтернативни методи за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. В процесния случай употребата е установена с тест, поради което са налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на ПАМ. Действително резултатите от кръвната проба не са готови към момента на приключване на устните състезания по делото и не могат да бъдат взети предвид, съобразно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Самото оспорване и даването на кръвна проба не са обстоятелства, водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ, тъй като разпоредбата визира изрично наличието на "установени стойности".

Налице са предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка, предвид нейния специфичен характер и цел. Следва да се има предвид, че тя по своята същност не е административно наказание или както я определя процесуалния представител на жалбоподателя „репресивна мярка“, а превантивна мярка, чиято основна цел е превантивно, да преустанови и предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората, като целта на мярката оправдава и налага прилагането ѝ като форма на държавна принуда спрямо конкретен водач, при наличие на предвидените в закона условия. Определящ е общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, който налага прилагането на принудителни административни мерки при наличие на законоустановените условия.

Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на процесната ПАМ, тъй като същата е наложена при наличие на нормативните предпоставки, т.е в съответствие на материалния закон, както и на целта на закона по гореизложените съображения от съда. Продължителността на мярката е разписана в закона: до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. ПАМ съответства на законовата разпоредба, пренесена и в приложената спрямо жалбоподателя мярка, която не е административно наказание по своето естество. Не съществува законова възможност срокът да бъде определян или изменян от съда.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна, същата представлява валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на специалния закон. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на пълномощника на ответника, се явява основателно, поради което на ОДМВР – Перник следва се присъдят разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Е. Д. против ЗППАМ мярка № ****/****.2024г., издадена от командир отделение към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - № ****, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Е. Е. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.