РЕШЕНИЕ
№ 3591
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. И.а
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110114667 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Х. С., ЕГН **********, действащ
чрез адв. Й. А. – ВАК, срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, действащо чрез пълномощника си
адв. М. Г. – САК, пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 11 642.34 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на носач преден десен, предна врата дясна, основа предна броня, основа
преден калник дясна, греда вертикална рог десен, тръба климатик, греда под радиатори, рог
преден десен, рамка радиатори, маркуч воден радиатор, фар десен, пистов ремък, шенкел
преден десен, лагер главина предна дясна, мост преден, обтегач преден ляв носач, обтегач
преден десен носач, фар за мъгла преден десен, рог преден ляв, динамо, капачка странична
огледало дясно, облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, облицовка задна броня,
панел заден десен, задна дясна врата, лайсна предна дясна врата, лайсна задна дясна врата,
калник преден десен, подкалник ПВЦ преден десен, преден капак, водач калник преден
десен, джанта лява предна дясна, маска предна решетка декоративна, решетка предна броня
средна, стоп десен, ролка алтернатор и пистов ремък на лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с рег. № ***, причинено в резултат на реализирано на 21.08.2024 г. в гр. Варна ПТП
по вина на водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно
с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.11.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2024 г., около 15.20 часа, в гр. Варна, М. Х.
управлявайки лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** се движи по ул. „***“
посока ул. „***“. В същия момент по ул. „***“ посока ул. „***“ се движи лек автомобил
марка „***“, с рег. № ***, като на кръстовището с ул. „***“ същият навлиза в кръстовището
без да пропусне лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** и го блъска в предна
дясна част. От удара лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** се отклонява
наляво, преминава през бордюра, като задната му част се удря в лек автомобил марка „***“,
1
с рег. № ***.
За възникналото ПТП бил подписан двустранен констативен протокол за ПТП,
предвид липсата на спор между участниците в ПТП, за това че виновен е водачът на лек
автомобил „***“, с рег. № ***. Лекият автомобил на виновният водач бил застрахован по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която полица
била действаща към датата на ПТП. Вследствие на ПТП са били налице процесните
увреждания по лекия автомобил на ищеца.
На 27.08.2024 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което била
образувана застрахователна преписка. Бил извършен оглед на автомобила и съставен опис
на щета с № **********/27.08.2024 г., ведно със снимков материал.
В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ ответникът е
заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 3 357.66 лева. Ищецът счита, че заплатеното
обезщетение е недостатъчно за покриване на щетите, нанесени на собствения му лек
автомобил. Твърди, че общата възстановителна стойност възлиза на 15 000.00 лева, от която
следва да се приспадне заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 3357.66 лева.
По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция от непогасения
остатък в размер на 11 642.34 лева.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск,
но го оспорва по основание и по размер.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица
„ГО на автомобилистите“ със срок на действие от 28.12.2023 г. до 27.12.2024 г. за лек
автомобил марка „***“, с peг. № ***; че на 27.08.2024 г. ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка; че на ищеца е
изплатено обезщетение в размер от 3 357.66 лева.
Ответното дружество обаче оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП, включително причинно-следствената връзка между ПТП и щетите по
увредения автомобил. Сочи, че са налице обстоятелства, които изключват вината на
шофьора, управлявал застрахования при ответника автомобил. Твърди, че без да е установен
механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно.
Оспорва двустранния констативен протокол за ПТП по автентичност и съдържание.
Моли да се открие производство по чл. 193 ГПК.
Оспорва да е налице осъществен деликтен състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди,
че събитието е случайно деяние (чл.15 НК), че за водача на лек автомобил марка „***“, с рег.
№ *** не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите.
Оспорва доводите на ищеца за допуснати от водача на лек автомобил марка „***“, с
рег. № *** нарушения на правилата за движение по пътищата.
Твърди, че претендираната от ищеца сума в размер на 11 632.34 лева, е силно
завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл.
386 от КЗ. Намира, че изплатената сума от 3 357.66 лева съответства на действително
настъпилите вреди по превозното средство.
Моли за отхвърляне на иска като изцяло неоснователен и недоказан. При условия на
евентуалност моли за намаляване на размера на претендираното обезщетение.
Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай,
че същият надхвърля минималния размер по Наредба №1 от 2004г
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от
ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като увеличава размера от 100.00 лева от
общо 11 642.34 лева окончателно на 13 520.79 лева, която сума представлява стойността на
2
претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, не се представлява. С
молба от 26.09.2025 г. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, че за лек автомобил марка „***“, с рег. № *** е сключен с
ответното дружество договор за застровка „ГО на автомобилистите“, със срок на действие
28.12.2023 г. – 27.12.2024 г.; че на 21.08.2024 г. в гр. Варна е настъпило ПТП с участието на
застрахованото МПС и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***; че на
27.08.2024 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; че
е образувана застрахователна преписка, във връзка с която е било определено и изплатено
застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от 3 357.66 лева.
От представения заверен препис на свидетелство за регистрация част 1-ва /л. 4/ се
установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***.
От представения в оригинал двустранен констативен протокол за ПТП от 21.08.2024 г.
/л. 62/ и експертното заключение по назначената САвТЕ се установява по несъмнен начин, че
реалният и възможен начин на настъпване на застрахователното събитие е двукратен пряк
контакт между две МПС-та, съчетано с прек контакт на процесното МПС с твърдо
неподвижно препятствие /бордюр/. Видо е от подписания между участниците в ПТП
протокол, че на 21,08.2024 г. около 15.20 часа, в гр. Варна, М. Х., управлявайки л. а. „***
***“, рег. № ***, се движел по ул. „***“ посока ул. „***“. В същия момент по ул. „***“
посока ул. „***“ се движел л. а. марка „***“, рег. № ***, като на кръстовището с ул. „***“
водачът на „***“ навлиза в кръстовището, без да пропусне л. а. „*** ***“, с рег. № ***, в
следствие на което блъска предната дясна част на л. а. „*** ***“, като от удара лекият
автомобил на ищеца се отклонява наляво. Като последица от последното задната му част се
удря в л. а. „***“, при което л. а. „*** ***“ преминава през бордюра и се установява в покой.
Ангажирания в оригинал двустранен констативен протокол е оспорен от ответника по
реда на чл. 193 от ГПК. В резултат от оспорване истинността на писмения документ е
назначена и изслушана СПочЕ. От експертното заключение се установява по несъмнен
начин, че подписите, положени в графа 15 „подписи на водачите“, буква „А“ и буква „Б“ са
изпълнени от Ж. Я. К. – водач на застрахования л. а. „***“ и М. Д. Х. – водач на уведеното
МСП „*** ***“.
Тези констатации са в унисон и с ангажираните по делото гласни доказателства чрез
разпита на водения от ищеца свид. М. Д. Х., който е водачът на увредения лек автомобил
„*** ***“. Същият сочи в показанията си, че на 21.08.2024 г. около 15.20 часа при
управление на л. а. „*** ***“ претърпял ПТП. Управлявайки лекия автомобил по ул. „***“
посока ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“ отдясно го ударил лек автомобил „***“ с
хасковска регистрация. От удара управляваният от него лек автомобил се завъртял и
преминал през бордюра от ляво, като лявата предна гума на колата се качила на бордюра и
там спряла. Свид. М. Х. слязъл от колата и попитал другия участник в ПТП не е ли видял, че
има стоп за него, при което последният отговорил, че не го е видял, тъй като си гледал в
навигацията. След това се обадил на тел. 112, тъй като ударът бил доста силен, изчакали
КАТ, не са мърдали автомобилите и след като дошли органите на реда направили снимки.
Попитали ги дали имат спор относно това кой е виновен за ПТП, при което водачът на л. а.
„***“ казал, че той е виновен и нямат спор за това, след което съставили и подписали
двустранния констативен протокол за ПТП. Щетите по автомобила „*** ***“ били в предна
дясна част, двете врати и заден десен калник.
От експертното заключение се установяват следните щети по МПС на ищеца: носач
преден десен, предна врата дясна, основа предна броня, основа преден калник дясна, греда
вертикална рог десен, тръба климатик, греда под радиатори, рог преден десен, рамка
радиатори, маркуч воден радиатор, фар десен, пистов ремък, шенкел преден десен, лагер
главина предна дясна, мост преден, обтегач преден ляв носач, обтегач преден десен носач,
фар за мъгла преден десен, рог преден ляв, динамо, капачка странична огледало дясно,
3
облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, облицовка задна броня, панел заден
десен, задна дясна врата, лайсна предна дясна врата, лайсна задна дясна врата, калник
преден десен, подкалник ПВЦ преден десен, преден капак, водач калник преден десен,
джанта лява предна дясна, маска предна решетка декоративна, решетка предна броня средна,
стоп десен, ролка алтернатор и пистов ремък. Видно от експертното заключение, общата
стойност на щетите по процесния лек автомобил, възлиза на 16 772.32 лева /възстановителна
стойност/, формирана, по пазарни цени на резервни части от алтернатични доставчици и по
пазарни цени за нови оригинални части и по пазарна цена на труда за отремонтиране на
увредените автодетайли в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за
качество и в поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество към
датата на събитието.
Установява се от заключението по САвТЕ, че при съпоставяне на уврежданията по
процесното МПС с гореописания механизм на ПТП, то е възможно същите да са причинени
по степен и вид от настъпилото ПТП.
Констатира се още, че стойността на лекия автомобил при продажба за скрап възлиза
на 526.66 лева.
Установява се по делото още от експертното заключение, че средната пазарната
стойност на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** към датата на
застрахователното събитие – 21.08.2024 г. е в размер на 17 405.11 лева /действителна
стойност/, както и това, че възстановителната стойност възлиза на 96,36% от
действителната.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението и след депозиране на гласните
доказателства чрез разпита на свид. М. Х..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: 1./ валидно учредено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник, така също и 2./ наличие на
застрахователно събитие /деликт/, настъпило по време на действието на застрахователния
договор, с всичките кумулативно дадени елементи от неговата обективна и субективна
страна, а именно 2.1./ деяние /действие или бездействие/; 2.2./ противоправност на деянието;
2.3./ вреда; 2.4./ нейния размер; 2.5./ причинна връзка между деянието и вредата, като вината
на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
презумпцията за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително и това за
съпричиняване, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираното обезщетение.
Не се спори между страните, че лекият автомобил „***“, с peг. № **, управляван от
делинквента Ж. К., е застрахован по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите", която е валидна при ответното дружество към 21.08.2024 г. Не се спори
между страните и факта, че по време на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – процесното ПТП.
Във връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема,
че представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно
лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно
ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. От друга страна, обаче протоколът за ПТП,
като свидетелстващ документ, съставен от двамата участници в производството, обвързва
съда досежно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице при
4
посещение на мястото на ПТП факти, относими за механизма на ПТП – местоположение на
леките автомобили, пътна маркировка, пътни знаци, щети по автомобила и т. н. – в този
смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
За доказване механизма на ПТП по делото освен процесния протокол, чиято
истинност се установи по несъмнен начин, посредтсвом изслушаната СПочЕ, която съдът
кредитира като неоспорена и компетентно изготвена, е приобщено заключението на вещото
лице по назначената САвТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно,
пълно, ясно, последователно и неоспорено от страните и показанията на свид. М. Х., на
които съдът дава вяра, тъй като са преки, последователни, логични,
вътрешнонепротиворечиви и във връзка с останалите материали по делото. Както от
експерните така и от гласните доказателства се констатира по несъмнен начин, че
механизмът на настъпване на застрахователното събитие от 21.08.2024 г. е съответен на
описания в двустранния констативен протокол за ПТП от същата дата.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на 21.08.2024 г. около 15:20
часа, в гр. Варна, М. Х., управлявайки л. а. „*** ***“, рег. № ***, се движел по ул. „***“
посока ул. „***“. В същия момент по ул. „***“ посока ул. „***“ се движел л. а. марка „***“,
рег. № ***, като на кръстовището с ул. „***“ водачът на „***“ навлиза в кръстовището, без
да пропусне л. а. „*** ***“, с рег. № ***, в следствие на което блъска предната дясна част на
л. а. „*** ***“, като от удара лекият автомобил на ищеца се отклонява наляво. Като
последица от последното задната му част се удря в л. а. „***“, при което л. а. „*** ***“
преминава през бордюра и се установява в покой.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в
държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 20 от
ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от обективната страна на
деликта.
Причинените на ищеца имуществени вреди по несъмнен начин се установяват от
ангажираните писмени и експертни доказателства. Видно от приобщените Опис щета № 4 от
27.08.2024 г. и заключението по САвТЕ, увредените по процесното МПС автодетайли са
както следва: носач преден десен, предна врата дясна, основа предна броня, основа преден
калник дясна, греда вертикална рог десен, тръба климатик, греда под радиатори, рог преден
десен, рамка радиатори, маркуч воден радиатор, фар десен, пистов ремък, шенкел преден
десен, лагер главина предна дясна, мост преден, обтегач преден ляв носач, обтегач преден
десен носач, фар за мъгла преден десен, рог преден ляв, динамо, капачка странична огледало
дясно, облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, облицовка задна броня, панел
заден десен, задна дясна врата, лайсна предна дясна врата, лайсна задна дясна врата, калник
преден десен, подкалник ПВЦ преден десен, преден капак, водач калник преден десен,
джанта лява предна дясна, маска предна решетка декоративна, решетка предна броня средна,
стоп десен, ролка алтернатор и пистов ремък.
От друга страна, наличието на причинно-следствена връзка между описаните по-горе
щети по увредения лек автомобил и противоправното деяние на делинквента се установява
по несъмнен начин от заключението на вещото лице по САвТЕ. Видно от експертното
залкючение, уврежданията, които са установени по автомобила при извършен оглед от
представител на застрахователя, са в предната дясна и задната лява част на автомобила в
зоните на ударите и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли, което
обуславя извода, че щетите са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП, което
обуславя несъстоятелността на възражението на ответното дружество за липса на причинно-
следствена връзка между вредите и противоправното деяние.
Вината на делинквента в обективното гражданско право се предполага до доказване
на противното, като в конкретния случай ответното дружество не ангажира доказателства,
оборващи тази законова презумпция, залегнала в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, по категоричен начин.
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и размера на своите граждански
притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в множество решения /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
5
79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012
г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Видно от експертното заключение стойността на разходите за необходимия ремонт на
процесния лек автомобил възлиза на 16 772.32 лева, а средната пазарна стойност на
автомобила към 21.08.2024 г. е 17 405.11 лева.
Фактите в конкретния казус изцяло могат да бъдат подведени под хипотезата на
правната норма материализирана в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, доколкото
стойността на разходите за необходимия ремонт /16 772.32 лева/ надвишава 70 на сто от
действителната му стойност /17 405.11 лева/. Т.е. в конкретния случай е налице т. нар.
„тотална щета“, което обуславя определянето на дължимото застрахователно обезщетение
по средни пазарни цени на погиналата вещ, т.е. в размер от 17 405.11 лева.
Видно от експертното заключение обаче стойността на погиналия автомобил при
продажба на скрап възлиза на 526.66 лева. Отделно, по делото не се спори, че ищецът е
получил от ответника извънсъдебно сумата в размер на 3 357.66 лева. Т. е. от
действителната стойност на автомобила следва да се приспадне получената преди завеждане
на делото сума, ведно с тази, която ищецът ще получи при продажба на движимата вещ за
скрап, на основание един от водещите принципи в гражданскоправния оборот, а именно
забраната за неоснователно обогатяване, като при това положение размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 13 520.79 лева.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимата
сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик.
Крайният извод на съда е, че искът е основателен изцяло – до окончателно
предявения размер след изменението по чл. 214 от ГПК, а именно 13 520.79 лева.
Основателността на иска за присъждане на главното вземане, обуславя дължимостта
и на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съзимеримо със законната лихва,
считано от датата на сезиране на съда – 19.11.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 3380.84 лева съобразно ангажирания списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, удостоверяващи извършването им, от които: 540.84 лева – държавна такса;
500.00 лева – депозит за вещо лице по САвТЕ; 400.00 лева – депозит за вещо лице по СПочЕ
и 1940.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар, за който е представен договор за правна защита
и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Обективираното искане от страна на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
несъстоятелно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие от страна на адв. Й. А., доколкото договореният
6
хонорар дори е с 0,25 лева под нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14
от 2025 г.).
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 400, ал. 1 вр. чл. 390, ал. 2 от КЗ, ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК *** да заплати в полза на Д. Х. С., ЕГН ********** сумата от 13 520.79 лева
/тринадесет хиляди петстотин и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесена имуществена вреда, изразяваща се
в непогасен остатък от действителната стойност на лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с рег. № ***, причинена в резултат на реализирано на 21.08.2024 г. в гр. Варна ПТП по вина
на водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.11.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ***, да заплати в
полза на Д. Х. С., ЕГН ********** сумата в общ размер от 3 380.84 лева /три хиляди
триста и осемдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7