Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260008 07.01.2022
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд 59 – ти
граждански състав
на тридесети септември две хиляди
двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Станка
Добрева
Като разгледа
докладваното от съдията Муртев
гражданско дело
№ 7686 по описа за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба с правно основание чл.34 от ЗС, подадена от
К.Д.А., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат Д.К., против Г.Д.К.
с ЕГН ********** ***, Х.В.Г., гражданин на ФР Г., роден на *., с адрес в Р
България – *, с която се отправя искане за делба на следните описани в исковата
молба недвижими имоти:
1) ПИ с идентификатор *по КККР на гр. Бургас, местността “Мадика”, представляващ
земеделска земя с площ 15 894 кв.м.
2)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.* по КККР на гр. Бургас, с площ от 105
кв.м., с предназначение – за склад, находящ се в сграда *, с предназначение “друг вид производствена,
складова”, в имот *, при следните квоти:
½ за ищцата и по ¼ за всеки един от ответниците.
По
искане на ответника Х.Г., като съделител в производството е конституирана Е.Х.П.
с ЕГН ********** ***, последните двама със съдебен адрес ***, офис А-8, адвокат
М.З. – М..
По
искане на ответника Е.П., като съделител в производството относно процесния
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – бивш склад, с площ от 105
кв.м. е конституирана Държавата – Република България, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството.
Ищцата
твърди, че имотите са били съсобствени на наследодателя им – бащата на ищцата Д.Д.
А.. Излага, че по наследяване от баща си притежава ½
ид.ч., а ответниците по ¼
ид. – съответно – ответникът Г.К. – по наследяване от
майка си Е.Д.А., а ответникът Х.Г. по наследяване от съпругата си Л.Д.Г.. С
молба от 07.08.2020г. К.А. прави уточнения относно вторият делбен имот – рибен склад
Посочва, че имота е с идентификатор *.2 и е самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *.1 с предназначение: друг вид производствена, складова. Цялата
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *.
На
ответниците са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, а на
държавата и препис от уточнителните молби и определението по чл.140 ГПК, както
и протоколите от откритите съдебни заседания.
Ответникът
Г. Д.К. депозира писмен отговор, с който поддържа исковата делба на имотите при
посочените от ищцата квоти.
Ответникът
Х.Г. депозира писмен отговор, чрез пълномощник, с който признава
съсобствеността върху имота, но сочи като съсобственик и ответницата Е.П., както
и различни квоти на страните в съсобствеността. Твърди, че наследодателят –
собственик Д.Д. А. е оставил за свои наследници следните лица:
съпругата си С.И.А., наследена след смъртта си от
ответницата Е.Х.П. с квота 1/3 ид.ч.; дъщеря си Е.Д. К.– замествена в наследяването от децата
си - ответника Г. Д.К.
с квота 1/6 ид.ч.
и дъщеря си К.Д.А. – ищца с квота 1/3 ид.ч.
Твърди, че наследодателят е притежавал и други недвижими
имоти, които следва да бъдат включени в делбата, но въпреки дадената възможност
не представя доказателства за такива имоти. Оспорва иска за делба като твърди,
че страните имат постигнато съгласие да разделяне на имотите. Предявява искане за привременни мерки по
чл.344, ал.2 от ГПК – да се постанови делбения имот склад да се ползва от К.А.
и Г.К. с определяне на обезщетения за ответника Х.Г. в размери съответно от
150лв и 50 лв.
Със
становище от 16.03.2020г. ищцата оспорва твърденията и исканията на ответника.
Заявява също, че делбения имот е свободен и не се ползва от никого, поради
което не се дължи на ответника обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК. Оспорва и
участието в делбата на Е.П., като счита, че то не е съобразено с правилата за
наследяване на ЗН.
В
преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, писмен отговор е представила и
ответницата Е.П.. Твърди квоти в съсобствеността съобразно заявеното от
ответника Х.Г.. Оспорва представения от ищцата нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство № 192, т.4, н.д. № 2934/1992г. и моли за неговата отмяна. Посочва, че липсват данни
за представен документ, удостоверяващ наследяването, а към датата на смъртта на
общия наследодател, негов наследник е и съпругата му – С.И.А., която е била
жива към момента на издаването му. Твърди се също, че до издаването на този
акт, имотът е бил държавна собственост и не е възможно придобиването му по
давност – чл.86 от ЗС и чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК, държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, а по пълномощие от
Областния управител, чрез юрк. М.. Сочи се, че е извършена справка в архива ва
Областна администрация – Бургас като се излагат в хронологичен порядък
констатациите от така направената проверка относно проведените административни
процедури и съставените за тях актове, довели до различния правен статут на
имота, представляващ СОС в сграда с идентификатор *. по КККР на гр. Бургас, с
площ от 105 кв.м. Ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ищцата А. не се явява. Представлява се от адв. К., който
поддържа исковата молба и наведените в нея доводи, като моли да бъде
постановено решение, с което същата да бъде уважена при посочените в нея квоти.
Излага, че актът за държавна собственост е издаден в нарушение на КРБ, като
моли същият да бъде обявен за нищожен, предвид това, че не може да има нова
национализация, след като държавата е върнала имот, който е одържавен. В тази
връзка излага, че актът за държавна и общинска собственост не е административен
или владелчески акт, респ. не разполага с възможността да се защити срещу него
по друг начин. Претендира разноски съгласно представен списък.
В с.з. ответникът Г.К. се явява лично като заявява,
че поддържа становището на ищцата, изразено чрез нейния процесуален
представител.
В с.з.
ответникът Х.Г. се явява лично и със своите пълномощници адв. Кънева и адв. С..
Ответникът Г. не взема становище по съществото на спора. Процесуалните
представители поддържат изложения отговор на исковата молба и молят делбата да
бъде допусната при посочените в него квоти. Отправят искане да бъде обезсилен
съставения акт за държавна собственост и изричен диспозитив, че държавата не е
собственик на процесния склад.
В с.з. ответникът
Е.П. не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа отговора на
исковата молба и моли делбата да бъде допусната при посочените в нея квоти.
В с.з.
ответникът Държавата се представлява от юрк. М., която поддържа подаденото от
Министерството на транспорта становище, че процесният имот представляващ склад
е държавна собственост. Сочи че за същия има издаден АДС.
Като се запозна с представените по делото
доказателства, съдът съобрази следното от фактическа страна:
По делото е представено удостоверение за наследници №
1862/03.06.1993г.
/л.5/, в което като наследници на Д.Д. А., поч. на *. са
вписани К.Д.А. и Е.Д.А. - дъщери на наследодателя от
първия му брак с Х.А.Х., която също е починала. Отразено е, че Е.А. е починала
и е оставила като свои наследници Д.Г.К. – съпруг, Г.Д.К. – син и Л.Д.Г. – дъщеря.
Представено
е удостоверение за наследници (в заверен превод от бълг.език), издадено от Районен съд – Лайпциг, от което е видно, че
Л.Г. е починала на *. и е оставила като свой наследник съпруга си Х. В.Г..
Представено е
решение от 22.11.1996 г. постановено по гр.д. № 878/1995г. по описа на БОС /л.12 -15 от делото/, по силата на което “Пристанище
Бургас” е осъдено да предаде на К.Д.А., Г.Д.К. и Л.Д.Г.,
владението на масивна едноетажна сграда – бивш склад, находяща се в бивша Рибна
борса, до размера от 105 /iсто и пет/ кв.м. при граници
към 1948 г. – Г.Я., наследници на С.К.и бивша консервна фабрика “Черноморие”, служеща към онзи момент за дърводелска работилница и е
отхвърлен иска на тримата ищци срещу “Пристанище Бургас” ЕАД за
предаване владението върху 40 кв.м. незастроен терен като неоснователен.
Представено е
Решение № 227 от 10.03.1998г. постановено по гр.д. № 1373/1997г. на ВКС /л.145-147 от делото/, с което потвърдено изцяло решение от 22.11.1996 г.
постановено по гр.д. № 878/1995г. по описа на БОС. В мотивната част на решението е
потвърден извода на БОС, че ищците са наследници на Д.Д. А. – дъщеря и внуци и
че на същия по реда на ЗОЕГПНС с решение № 408 от 16.07.1948г. е отчужден в
полза на Държавата склад в гр. Бургас, Рибна борса, застроен върху 105 кв.м. и
40 кв.м. незастроено място при посочените граници. Потвърден като правилен е и
извода на БОС, че имотът не представлява публична държавна собственост, тъй
като се касае до складово помещение в района на рибната база, което по своята
характеристика, вид и стопанисване е извън съоръженията, включени в понятието “Пристанище” по смисъла на
КРБ като публична държавна собственост.
Посочено е, че същото не е нито на самата крайбрежна ивица, нито в района на
кейовете на самото пристанище, а се касае до една от постройките, които към
момента на одържавяване по реда на ЗОЕГПНС са били рибни складове, а сега е
ползувана като дърводелска работилница от ответника по делото “Пристанище
Бургас” ЕАД. За законосъобразни са приети и изводите на БОС
относно правилното прилагане на разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, тъй като е
доказано, че отчужденията през 1948г. склад съществува в реалните му граници,
такъв какъвто е бил в момента на отчуждаването му, поради което ревандикацията
на имота е уважена.
По делото е
представено Решение на поземлената комисия към Община Бургас от 05.05.1998 г.,
с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на
наследниците на Д.Д. А. на посевна площ от 15 894 дка, 4 категория, местността
„Медика“, имот № 118017 по плана за земеразделяне и скица на имота № 1741/04.05.1998г. /л.20-22/.
Представена по
делото е скица-проект за разделяне /делба/ на поземления имот с идентификатор *от 25.06.2019г., в
която като собственици са вписани Г.Д.К., К.Д.А. и Х.В.Г., удостоверение за
характеристики на поземления имот от същата дата, както и удостоверение за
приемане на проект за изменение на КККР от 25.06.2019г. за процесния имот /л.59-л.64/.
Представена е и
скица на поземления имот с имот с идентификатор *от 09.10.2019г., с посочен
номер по предходен план № 118017 /л.117/.
Представен по
делото е лист 1-ви от договор за наем на земеделска земя от 10.10.2015г.,
сключен между Г.Д.К., К.Д.А. и Х.В.Г., от една страна, в качеството им на
наемодател и ВЗК “Христо Ботев” гр. Бургас, в качеството й на наемател, с предмет на
наемното правоотношение процесния поземлен имот с идентификатор *.
Представен по
делото е констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство от *
г., с който се признават за собственици
на масивна едноетажна сграда , застроена на площ от 105 кв.м , бивш
склад на б. „Рибна борса „ – гр. Бургас - К.Д.А., Г.Д.К. и Л.Д.Г.. /л.29/
Представено е
удостоверение за наследници на Д. *** на 05.11.2019г. /л.56-57/, в което като наследник на общия наследодател на
страните е отразена и втората му съпруга – С.И.А. (починала на *.) Видно от същото е, че наследници на С.И.А. са сестра й С.И.К.,
която е починала на *. и е оставила като наследници съпруг – Х.Т.К.(починал на *.) и дъщеря Е.Х.П.. Предвид смъртта на Е.Д. К.– дъщеря на
общия наследодател Д. А. (починала на *.). като наследници от следващ ред са посочени нейната дъщеря
Л.Д.Г. (починала
на *.),
син Г.Д.К. и дъщеря К.Д.А..
Представена е Заповед
№ 770 от 26.03.1993г., издадена от кмета на Община Бургас, с която на основание
ЗВСОНИ /ДВ.
бр.15/1992г./, във връзка с чл.88, ал. IV от Наредбата
на държавните имоти /Дв.бр.26/1992г./ е отписан от актовите книги за държавните имоти,
недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, Рибна борса, отчужден по ЗОЕГПНС,
представляващ масивен склад на един етаж, застроен на 105 кв.м., заедно с терен
от 40 кв.м., без новопостроената пристройка, застроена на 40 км.м. с
принадлежащото й право на строеж /ползуваща се от Пристанище - Бургас/, актуван с акт № 269/*. /л.58/
Представени са и
писмени доказателства от Държавата, в качеството й на ответник /210-223/, в т.ч. и
такива изискани по реда на чл.192 от ГПК /л.271 - 367/, удостоверяващи предоставянето на имота за ползване на
СП “Жилфонд” при одържавянането му,
предаването му на Областно пристанищно управление – Бургас с писмо от
1951г., удостоверено с протокол – опис от 1951г., както и последващото му
актуване с АДС № 11537/30.05.1995г., както и предаването му, в качеството му на
материален актив от “Пристанище Бургас” ЕАД на ДП “Пристанищна
инфраструктура” с протокол № ПД-181/14.08.2006г., които съдът намира за неотносими към предмета
на спора, поради което не намира за нужно да ги обсъжда.
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза от в.л. Д.С. /л.389-391/, която дава
заключение, че месечната наемна цена на имота възлиза на сумата от 300 лв. При
разпита на вещото лице, същото поддържа изготвеното заключение.
По делото е
изготвена и съдебно-техническа експертиза от в.л. В.Г. /л.387-388/, която дава
заключение, че описаният в исковата молба самостоятелен обект в страда с
идентификатор *.2, с площ 105 кв.м., с предназначение “за склад” е с нов
идентификатор *по актуалната кадастрална карта на гр. Бургас. Представена е и
скица на имота.
При разпита на
вещото лице в съдебно заседание, последното поддържа изготвеното от него
заключение. Същото конкретизира, че за изменението в кадастралния регистър няма
издадена заповед, тъй като изменението не касае други собственици. Сочи също,
че графичната част на заповедта от 2009г. е актуална, която графична част
отразява контурите на сградите, но кадастралния регистър, който е също част от
тази заповед не отговаря на вписаното в кадастралния регистър към заповедта.
Уточнява, че складът се намира в източната част на пристанището, сравнимо с ЖП
гарата на Бургас и е разположен южно от нея.
Двете експертизи са
изготвени след извършване на необходимите справки, а втората съдебно-техническа
и след извършен оглед на имота и не са оспорени от страните, поради което съдът
ги кредитира като обективни и компетентно изготвени.
При така установената фактология се налагат следните
правни изводи:
По отношение на делбения имот представляващ ПИ с
идентификатор с идентификатор *по КККР на гр. Бургас, местността “Мадика”,
представляващ земеделска земя с площ 15 894 кв.м
Анализът на събраните по делото доказателства води до
еднопосочния извод, че общия наследодател на страните Д. А. е бил собственик на
горепосочения делбения имот, като собствеността на имота е била възстановена на
неговите наследници, по силата на представеното Решение на поземлената комисия
към Община Бургас от 05.05.1998 г. Спорен по делото е въпроса, дали съделителят
Е.П., в качеството й на наследник по закон на С.А. – нейна леля по майчина
линия, притежава дял от съсобствеността върху имота.
В разглеждания
случай, при определяне на кръга от лица, в чиято полза се възстановява
собствеността по този закон, следва да има предвид разпоредбите на чл.9а от ЗН.
Принципно кръгът на призованите към наследяване лица се определя според закона,
който е бил в сила към датата на смъртта на наследодателя. В чл.9а от ЗН е
предвидено изключение от това правило – при възстановяване на собствеността
върху одържавени или включени в ТКЗС имоти от наследяването се изключват
наследниците на последващия съпруг на отчуждения собственик, ако той е починал
преди възстановяване на собствеността и от брака им няма родени или осиновени
деца. Последващ съпруг по смисъла на чл.9а ЗН е този, който е сключил брак с
наследодателя след одържавяване на имота (ТР №1/04.11.1998г. по гр.д. № 1/1998г., ОСГК на ВКС). Обяснението за
това разрешение е, че когато бракът е сключен след одържавяването и съпрузите
са починали преди възстановяването, всякакъв принос на съпруга-наследник в
придобиването на имота е изключен и затова е оправдано от морална гледна точка
да се отрече правото на наследяване на наследниците на последващия съпруг,
когато от брака им няма деца. По този начин се изключват от наследяване
наследниците на съпруга на бившия собственик, освен ако са деца от съвместния
им брак.
От
представеното по делото удостоверение за наследници / изд. 2019г./, се
установява, че от брака си Д. А. и леля й С.А. нямат родени или осиновени деца.
Безспорно е по делото и, че С.А. е преживяла съпруга си, като е починала през
1994г., преди реституцията на имота, осъществена по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ
през 1998г. По делото липсват наведени
твърдения от ответницата П. относно датата, на която е бил сключен гражданския
брак между Д. А. и леля й С.А., както и ангажирани в тази насока доказателства.
Освен това, съдът констатира, че не е налице и другата посочена в цитираното ТР
предпоставка, а именно преживелият съпруг да не е починал преди
възстановяването на собствеността. Ето защо настоящият състав намира, че не е
осъществен фактическия състав на чл.9а от ЗН, респ. че ответницата Е.П. не е
придобила дял от съсобствеността върху имота.
Съгласно
чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Следователно
дъщерята на Д. А. - К.А. наследява ½ иделни части от делбения имот, а наследниците на другата
му дъщеря – Е.К.останалата ½ ид.ч. от имота Понастоящем нейните наследници са Г.К.,
като същият наследява половината от нейна ½
идеална част, т.е ¼ ид.части от
делбения имот и Хернер Г., който
наследява също ¼ ид.части
от делбения имот, тъй като същият се явява преживял съпруг и единствен
наследник на починалата дъщеря Е.К.– Л.Д.Г..
По отношение на делбения имот,
представляващ
самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *.2 по
КККР на гр. Бургас, с площ от 105 кв.м., с предназначение – за склад, находящ
се в сграда *, с предназначение “друг вид производствена,
складова”, в имот *.
Спорните
въпроси в производството касаещи този имот са два, като първия от тях касае
наличието на собственост върху процесния имот, принадлежащо общо на
съделителите А., К., П. и Г., предвид релевираното от държавата възражение, че
имотът представлява публична държавна собственост, а втория е концентриран
върху обстоятелството, дали ответницата П., в качеството й на наследник по
закон на С.А. притежава дял от имота.
В отговора
на исковата молба, Държавата, чрез министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията е признала като факти отчуждаването на склада, бивша
собственост на Д. А. с Акт № 269/14.04.1950г. по реда на ЗОЕГПНС, неговото последващо
деклариране от общия наследодател Д. А. в декларацията му по чл.10, ал.1 от
ЗОЕГПНС, както и че именно той представлява обекта, за който е бил съставен АДС
№ 11537/30.05.1995г.,
по повод на когото е била водена кореспонденция с директора на “Пристанищна
инфраструктура” клон- ТП Бургас. Заявено е също така, че именно това е
самостоятелния обект в сграда, отразен в действащата КККР на гр. Бургас с
идентификатор *. Горното обстоятелство се потвърждава и от заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза, която е констатирала, че след образуването на
делото е било извършено изменение на имота, обособяване на нови имоти в
неговите граници и преномериране на същите като към настоящия момент, делбения
имот притежава посочения по-горе нов идентификатор *. Предвид тези признания на
факти извършени от държавата и изнесените от вещото лице данни при разпита му в
с.з., съдът приема за безспорно установено по делото, че делбения имот с
посочен исковата молба идентификатор № *.2. по КККР на гр. Бургас е идентичен с
имот, отразен по действащата КККР на гр. Бургас с идентификатор *.
Съдът
намира, че съставения за имота АДС № 11537/30.05.1995г. не легитимира държавата
като собственик на имота, поради липса на доказано от нея придобивно основание.
Нееднократно в теорията и съдебната практика е подчертавано, че актовете за
държавни имоти имат декларативен характер – те само отразяват едно вече станало
придобиване или разпореждане от страна на държавата с един определен недвижим
имот. В този смисъл е напр. Решение на Върховния съд № 1016 от 22.03.1996 год.,
IV-то ГО, където висшата съдебна инстанция подчертава, че “с акта за държавна
собственост не се създават права, а само се констатират такива, ако
съществуват, и правото на собственост на държавата, отразено в него, трябва да
е създадено въз основа на друг предшестващ го акт”. Затова и при промяна на
придобивното основание нов акт не се съставя, а се прави само отбелязване в
стария акт. Към всеки акт за държавна собственост се прилагат документите,
установяващи правото на собственост на държавата – договор за транслативна
сделка, съдебно решение, заповед за отчуждаване и други (чл. 70, ал. 4 ЗДС).
Тази норма е важен аргумент за казаното по-горе относно правната същност и
действие на акта за държавна собственост.
Следва да се има предвид също така,
че предмет на документиране в тези актове са само недвижими имоти – държавна
собственост, независимо дали са публична или частна. Това определя тяхното
специално предназначение и функция в правния оборот. Тяхното съставяне и
съхранение е средство за своеобразна защита на държавната собственост и внася
сигурност в правния оборот с тези обекти на право на собственост. Тук следва да
се спомене, че по делото е представено Решение № 227 от 10.03.1998г.
постановено по гр.д. № 1373/1997г. на ВКС, с което със сила на пресъдено нещо е прието,
че делбения имот няма характеристика на такъв, подлежащ на актуване като
публична държавна собственост. Нещо повече – с цитираното решение на ВКС е
прието, със сила на пресъдено нещо по предявения против ответника “Пристанище
Бургас” ЕАД ревандикационен иск и че процесния имот е бил
реституиран на ищците А., К. и Г. на основание чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ. Този
извод, не се опровергава и от ангажираните от страна на държавата писмени доказателства,
тъй като същите касаят единствено и само предаването на фактическата власт
върху имота във времето, но не и неговия правен статут.
Щом
предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ са били налице и това е установено със
СПН, то настоящия състав намира, че собствеността върху процесния имот е била
възстановена по силата на закона, считано от влизането му в сила, т.е. още към
1992г., без да е било нужно издаване на административен или съдебен акт.
Съдебния процес не е бил иницииран и в хипотезата на чл.4, ал.3 или чл.7 от
ЗВСОНИ, ето защо и съдът не се солидаризира с наведените от ищцата доводи за
това, че реституционния ефект е настъпил към датата на влизане на решението в
сила през 1998г. От друга страна, проведеното деактуване на имота с Заповед №
770 от 26.03.1993г., издадена от кмета на Община Бургас също не е основание да
се приеме, че собствеността е била възстановена, тъй като при спор с трето лице
собственикът на общо основание следва да установи наличието на предвидените в
закона предпоставки за настъпване на реституционния ефект. От съдържанието на
представените по делото съдебни решения на БОС и ВКС е видно и че
отчуждителното производство не е проведено и в хипотезата на чл.2, ал.2 от
ЗВСОНИ, предполагаща водене на отделен исков процес.
Ето защо, делбата
на поземления имот, представляващ земеделска земя и самостоятелния обект в
сграда, представляващ бивш склад следва да се допусне само между съделителите А.,
К. и Г., които са признати със СПН за съсобственици на делбените имоти на
основание настъпилото наследствено правоприемство и реституция, при посочените
по-горе в изложените квоти в съсобствеността. Независимо, че лелята на съделителката П., която се явява
сестра на майка й – С.А. е починала през *., т.е. две години след настъпване на
реституционния ефект, ответницата, според настоящия състав отново не се явява
материално-правно легитимирана да получи дял от наследството, предвид по-горе
изложените разяснения касаещи правото й на собственост върху поземления имот –
земеделска земя и липсата на проведено доказване на другата кумулативна
предпоставка – наличието на сключен граждански брак преди одържавяването на
имота.
По искането за привременни мерки: По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови
кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани
между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по
повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред
на друг съделител суми срещу ползуването на имота, следователно, винаги и само
занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на
чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила.
В настоящия случай,
ответникът Г. е отправил искане за постановяване на привременна мярка по чл.31,
ал.2 от ЗС, като е поискал да му бъде присъдено обезщетение в размер на 150 лв.
за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл.344,
ал.2 ГПК до приключване на
делбата. Претенцията си основава на твърденията, е складът се ползва от
ищцата К.А. и ответникът Г.К.. Същият е ангажирал доказателства относно размера
на претенцията си, но не и такива, които да обуславят извода, че същият е
възпрепятстван да използва своята квота в съсобствеността. Ето защо претенцията
му за постановяване на привременна мярка се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
По искането за отмяна на съставения констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот от 10.06.1992г., придобит по давност и
наследство № 192, том IV, нот. Дело №
2934/1992г.
С ТР № 11 от 21.03.2013
г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК /чл. 483 ГПК-отм./, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това
се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това
право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. С тълкувателния акт е
разяснено също, че за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид
обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото
на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право.
По делото е
представен с молба от 08.10.2019г. нотариален акт за собственост върху недвижим
имот от 10.06.1992г., придобит по давност и наследство № 192, том IV, нот. Дело № 2934/1992г., легитимираща съделителите К.А., Г.К. и Х.Г. (в качеството му на наследник на съпругата си Л.Г.) като носители на правото на собственост върху делбения
имот, представляващ склад в района на пристанището. Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ (Нова – ДВ., бр.107 от 1997г.), изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по този закон, по ЗСПЗЗ или по Закона за амнистия и
връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от влизане в сила
на разпоредбата. Нормата има ретроактивно действие, като заличава с обратна
сила вече изтеклата както за всички имоти, подлежащи на възстановяване по сила
та на посочените закони – както за имотите, които са били държавна собственост (същите поначало не са могли да се придобият по давност
предвид забраната на чл.86 от ЗС), така и за тези, които са били придобити от
добросъвестни трети лица по силата на сделки, сключени с ответници, срещу които
са уважени искове по чл.7 ЗВСОНИ (ТР № 1 (2009г. от
02.06.2010г., т.д. № 1/2009г., ОСГК). С тази разпоредба законодателят разрешава колизия между
собственици и владелци, като дава приоритет на правото на собственост,
гарантирано и защитено от Конституцията пред фактическото състояние владение,
като се заличават последиците от вече изтеклата придобивна давност.
Предвид
обстоятелството, че през периода от 1980г. (смъртта на
общия наследодател) до 1992г. (влизането в сила на ЗВСОНИ и издаването на процесния нотариален акт) имотът с идентификатор по действащата КККР
07079.618.189.5.1., представляващ бивш склад, е имал статут на публична
държавна собственост и същият съобразно чл.86 от ЗС не е могъл да бъде придобит
по давност в същия този период, то следва да се приеме, че същият не легитимира
съделителите А., К. и Г. като носители на правото на собственост върху него на
соченото от нотариуса придобивно основание. Тъй като принадлежността на правото
им на собственост върху делбения имот произтича от настъпилата по силата на
закона реституция, а проведеното нотариално удостоверяване е невярно, то
съставения нотариален акт подлежи на отмяна и искането в тази насока, направено
от ответницата Е.П. се явява основателно.
По искането за
прогласяване нищожността на съставения за имота АДС № 11537/30.05.1995г.
Направеното от
ответника Х.Г., искане за обезсилване на съставения за имота АДС № 11537/30.05.1995г. съдът намира за процесуално недопустимо.
Искането за прогласяване на нищожността на акта е било извършено в хода на
устните състезания, поради което съдът намира, че не е бил и валидно сезиран по
отделна искова претенция, изискваща произнасяне с изричен диспозитив. Разглеждано по същество, искането е неоснователно, тъй
като съдебната практика е еднопосочна, че актуването и деактуването на
държавните имоти представлява вътрешнослужебна дейност по отчитане и
регистриране на имотите, поради което тяхното актуване и деактуване не подлежи
на съдебен контрол. /Определение № 1633/24.02.2004г. адм. дело № 9550/03
на ВАС, Определение № 1816/27.02.2004г., адм. дело № 9368/2003г. на ВАС.
По отговорността за разноски:
Систематичното
място на нормата на чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета „съдебна
делба” ГПК я прави специална спрямо общите норми на гражданския процес,
регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските
при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До
този извод се достига при тълкуване правилото на чл. 355 ГПК, както
и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. според което
разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на
съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а
когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила
за възлагане на разноските. Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за
възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в
практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о.
на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване
на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно
способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г.
на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. №
2024/2014 г., I г.о. на ВКС).
Ищцата К.А. е
представила списък по чл.80 от ГПК, съгласно който претендира разноски в общ
размер на 382, 33 лв., от които 300 лв. заплатена адвокатско възнаграждение. По делото на
л.23 е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител, видно от който адвокатското възнаграждение е
уговорено в глобален размер за водене на делото. Към този момент не е и могло
да бъде индивидуализирано каква част от разноските касаят въпросите по
ликвидирането на съсобствеността и каква част от тях евентуални оспорвания на
правата на съделителите, предвид липсата на подадени отговори на исковата
молба. Предвид това съдът намира, че 1/3 от така уговорения размер на възнаграждението в размер на
100 лв. представлява разноски направени по необходимост, 1/3
от него в размер на 100 лв. представлява разноски
направени във връзка със защитата на ищцата срещу присъединената за разглеждане
претенция по чл.344, ал.2 от ГПК от ответника Г. и 1/3
в размер на 100 лв. представлява разноски, направени по
оспорване правата на ответника П. в съсобствеността. Следователно по отношение
на последните две суми следва да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.1
от ГПК, като Х.Г. и Е.П. следва да заплатят на ищцата разноски в размер на по
100 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ
ДОПУСКА
до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР на гр. Бургас, с площ от 105 кв.м.,
с предназначение – за склад, находящ се в сграда *, с предназначение “друг вид
производствена, складова”, находяща се в имот с идентификатор *по КККР на гр.
Бургас, одобрени със Заповед № 18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК и поземлен имот с идентификатор с идентификатор *по
КККР на гр. Бургас, местността “Мадика”, одобрени със Заповед № 18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК , представляващ земеделска земя с площ 15 894
кв.м, която да се извърши между съделителите К.Д.А., с ЕГН **********,***, Г.Д.К.
с ЕГН ********** ***, Х.В.Г., гражданин на ФР Г., роден на *., с адрес в Р
България – *, при квоти както следва : 1/2 ид.ч. за К.А., ¼ ид.ч. за Г.Д.К.
и ¼ ид.ч. за Х.В.Г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за делба по
отношение на съделителите Е.Х.П. с ЕГН ********** *** и Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията по
чл.344, ал.2 от ГПК, предявена от Х.В.Г., гражданин на ФР Г., роден на *., с
адрес в Р България – *, против К.Д.А., с ЕГН **********,*** и Г.Д.К. с ЕГН **********
***, за осъждането им да му заплащат на основание чл.31, ал.2 от ЗС обезщетение
в размер на 150 лв. за лишаването му от ползване на имота, считано от
постановяване на определението до приключването на делбата с влязъл в сила
съдебен акт.
ОТМЕНЯ
на основание чл.537, ал.2 от ГПК Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство № 192, т.4, н.д. № 2934/1992г. на Нотариус с район на действие при БРС
- Кр. Консулова, с който се признават за собственици по владение и
наследство на масивна едноетажна сграда, застроена на площ от 105 кв.м , бивш
склад на б. „Рибна борса „ – гр. Бургас, лицата К.Д.А., Г.Д.К. и Л.Д.Г..
ОСЪЖДА Е.Х.П.
с ЕГН ********** ***, да заплати на К.Д.А., с ЕГН **********,***, сумата от 100
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Х.В.Г.,
гражданин на ФР Г., роден на *., с адрес в Р България – *, да заплати на К.Д.А.,
с ЕГН **********,***, сумата от 100 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски.
В
частта, в която съдът се е произнесъл по реда на 344, ал.2 от ГПК, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна
жалба пред Бургаския окръжен съд.
В
останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. Муртев
В.О.
С. Добрева........................