РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на шести
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
при секретаря Кирилка И., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 16540 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и чл.79 вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „У.Б.“ АД /по- нататък Банката/ твърди,
че е сключил договор за кредит с ответника за сумата 25 000 евро, който
бил изцяло усвоен от кредитополучателя. Последният частично възстановил
кредита. Поради неплащане на главницата и две дължими вноски по лихвата,
Банката обявила кредита за предсрочно изискуем
на 28.03.2018г., за което ответникът бил лично уведомен. В
допълнителната искова молба Банката уточнява, че ответникът не платил вноските
дължими на 3.02. и на 3.03.2018г. Тъй
като ответникът не изпълнил в посочения срок задължението си към Банката,
последната се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу ответника. Поради подадено в срок възражение на
ответника, Банката е предявила настоящия иск срещу ответника. Моли съда да
постанови решение, с което установи вземанията на Банката срещу ответника по
издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по гр.д.№
32756/18г. на СРС следните суми: просрочена главница в размер на 19 841,55
евро, редовна лихва в размер на 196,16 евро за периода 3.03.2018г. –
28.03.2018г., лихва върху просрочена главница в размер на 267,54 евро за
периода 3.03.2018г.- 22.05.2018г. , наказателна лихва при просрочие
в размер на 162,81 евро за периода 3.02.2018г. – 22.05.2018г. и законната лихва
върху главницата от 23.05.2018г. до пълното й погасяване. Претендира и за
разноските по делото.
Ответникът Г.Г.В.
оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че банката не е имала основание да
обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като размерът на навнесената главница
и лихви е бил незначителен спрямо целия размер на дълга. Отделно от това,
забавянето на плащането на вноските по кредита е имало технически причини.
Ответникът е имал сключена застраховка
„кредитна протекция“ , която е покривала застрахователни рискове между
които и загубена работоспособност над 70%. По време на изплащането на кредита
застрахователното събитие е настъпило, вследствие на което застрахователят е
поел заплащането на вноските по кредита. Единствено през месеците юли - ноември
2016г. е имало забавяне във внасянето на погасителните вноски от застрахователя
по технически причини, но впоследствие вноските са заплатени, а договорът с Банката
анексиран. Посочва, че не дължи претендираната сума и
моли съда да отхвърли предявения иск. Отделно от това посочва, че Банката
едностранно е изменила дължимата вноска по кредита, поради едностранното
изменение на лихвата. Счита, че клаузите в Общите условия на договора, които
допускат едностранно изменение на лихвата, в случая чл.29.3 от ОУ на банката,
са неравноправни и следователно нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Посочва,
че банката недопустимо е преструктурирала дълга му с последващите
договора анекси, като към главницата е добавяла просрочени лихви, редовни лихви
и такси, след което така получения размер главница е олихвявала. Анатоцизмът е недопустим по отношение на физически лица.
Така вместо със сключените анекси Банката да облекчи положението на длъжника
чрез преструктуриране на дълга, тя го е поставила в по-тежки условия. Твърди,
че конкретни клаузи от договора и анексите са нищожни- чл.2.8, чл.4.2, чл.4.3,
чл.11.1.2, чл.11.1.3 и чл.12.2 от договора, тъй като допускат анатоцизм.
Третото лице помагач на ответника З. „Б.Ж.В.И.г.“
ЕАД не е заявило конкретно становище по иска. Посочва, че между него и ищеца е
имало сключен договор за групова застраховка „Живот“ на получателите на
ипотечни кредити, по който ответника В. е застраховано лице, а ищеца е ползващо
се лице. В случай на изплащане на застрахователна сума, Банката извършва
служебно инкасо от банковата сметка на застрахователя с размера на одобрената
сума въз основа на полученото от Банката решение по иска. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие по отношение на ответника, застрахователят
е образувал четири преписки и е платил на банката 11 вноски по 206,36 евро, 36
вноски по 198,10 евро, 23 вноски по 191,74 евро, 35 вноски /без да посочва размера/
до м.май 2021г., като банката все още не е изтеглила последната сума от
банковата сметка на застрахователя.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Страните са сключили договор за банков
кредит №145 /03.12.2007г., по който Банката е предоставила на ответника ,
кредитополучател, ипотечен кредит в размер на 25 000 евро със срок на
издължаване до 3.12.2022г. по уговорен погасителен план. Кредитът е обезпечен с
ипотека върху собствен на ответника имот – апартамент в гр.София. Отделно, кредитополучателят се задължил да получава
минимален доход от 500лв. по сметка на Банката ежемесечно. На следващо място,
кредитополучателят е бил застраховано лице по сключен между ищеца и третото
лице помагач договор за групова застраховка „Живот“ в полза на банката.
На 16.03.2010г. страните са сключили
анекс №1 към договора за банков кредит. Към него момент ответникът е бил платил
вноски по кредита в размер на 2072,95 евро. Остатъкът по редовната главница е
бил 22748,04 евро. Ответникът е имал просрочена главница в размер на 179,01
евро, начислена неизискуема лихва в размер на 60,18 евро и начислена,
просрочена и изискуема лихва в размер на 417,40 евро. Заради закъснелите
плащания главницата е била капитализирана в нов размер на 23 455,76 евро,
годишният лихвен процент е изменен, срокът на договора е удължен до 2031г. Обезпеченията на дълга са запазени.
На 16.07.2010г. страните са сключили
анекс №2 към договора за банков кредит. Поради просрочена и изискуема лихва в
размер на 427,07 евро и начислена и неизискуема лихва от 65,34 евро, редовната
главница е капитализирана от 23 455,76 евро на 23 999,30 евро.
Уговорена е промяна в лихвения процент. Обезпеченията
на дълга са запазени.
На 5.05.2011г. страните са сключили анекс
№3 към договора за банков кредит. Към датата на сключване на анекса ответникът
е имал неиздължена просрочена и изискуема част от главница в размер на 80,77
евро, начислена неизискуема лихва в размер на 10,62 евро и начислена просрочена
и изискуема лихва в размер на 544,06 евро. Заради тези задължения редовната
главница е капитализирана от 23 918,53 евро на 24 553,98 евро.
Уговорен е нов лихвен процент. Обезпеченията на дълга
са запазени.
В ОУ към договора за кредит, които са
подписани от ответника, в чл.16 до чл.18 /раздел V/ е уговорено застраховането
на кредитното задължение на ответника. Посочено е, че Банката е трето ползващо
се лице по застраховката и единствен получател на застрахователните
обезщетения. Застрахователните рискове и застрахователят се съгласуват
предварително с Банката. При настъпване на застрахователното събитие
кредитополучателят следва да осигури документите, въз основа на които Банката
да получи застрахователните обезщетения по застрахователните полици.
Страните не спорят, че по договора за
застраховка „Живот“, сключен между ищеца и З. „Б.Ж.В.И.г.“ ЕАД е настъпило
застрахователно събитие – трайна загуба на работоспособността на ответника Г.В..
Видно от доклада на застрахователя по щетата /л.159 гръб/ застрахователното
събитие е настъпило на 19.07.2012г. С решение №2/29.09.2012г. по иск № 50963
застрахователят е уведомил Банката на 8.10.2012г., че искът е основателен
и застрахователят погасява припадащата
се част от задължението по кредита на 11 вноски по 206,36 евро до 1.07.2013г. С
решение №1/2.08.2013г. по иск 058382, на 6.08.2013г. застрахователят е уведомил
Банката че погасява припадащата се част
от задължението по кредита на Г.В. в размер на 36 вноски по 198,10 евро за
периода м.юли 2013г. – м.юни 2016г. вкл. С решение №1/29.12.2016г.
застрахователят е разгледал представеното му от ответника ЕР на НЕЛК от
16.11.2016г. за настъпила при ответника трайна загуба на работоспособност и е взел решение, че ще възстанови на Банката
18 месечни вноски от м.декември 2016г. до м.5.2018г. в размер на 191,74 евро.
Явно поради технически пропуск на застрахователя да покрие вноските за периода
юли-ноември 2016г., след сезиране от Банката застрахователят е взел
допълнително решение №2/ 6.04.2017г. , с
което е одобрил да изплати 5 месечни вноски на банката за месеците юли-ноември
2016г., за което е уведомил Банката.
На 28.03.2018г. Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, като е
посочила като основание за това „непогасяване в срок на падежирали вноски“. Уведомила е ответника , че дългът му по
договора за банков кредит от 3.12.2007г
възлиза на : 19810,42 евро главница, 203,05 евро лихви, 244,27 евро
такси , или общо 20 257,74 евро. Уведомлението е съобщено на ответника
лично на 8 .05.2018г.
След като получил уведомлението, на
31.05.2018г. ответникът уведомил за него застрахователя и поискал информация
дали застрахователят е превеждал суми на Банката, в какъв размер и кога.
Представил е и ново ЕР на ТЕЛК№ 1699/17.05.2018г. за призната трайна неработоспособност
76% на ответника В.. В отговор застрахователят е заявил, че е изпълнил изцяло
задължението си по предявения пред него иск, като Банката е изтеглила от
сметката на застрахователя сумата 4422,34 евро за периода 25.01.2017г. -
1.06.2018г.
С решение №1/13.07.2018г.
застрахователят е взел решение да възстанови 35 месечни вноски общо в размер на 6 710,90 евро за
периода юни 2018г. – м.май 2021г. вкл., като вноските следва да се изтеглят
накуп.
Видно от представената от застрахователя
разменена с Банката кореспонденция /л.150/, Банката е изискала с писмо от
22.06.2018г. сума в размер на 6 710,90 евро. Застрахователят, с електронно
писмо от 11.07.2018г. е поискал потвърждение , че тази сума е крайно и
окончателно плащане по застрахователната полица. С електронно писмо от
12.07.2018г. Банката е потвърдила, че сумата 6710,90 евро е по кредит №
145/3.12.2007г. на клиент Г.В., която представлява 35 бр. месечни вноски по
191,74 евро за периода 6.2018г. – 5.2021г. , като тази сума е окончателна и ще
послужи за погасяване на задълженията по кредит № 145/3.12.2007г.
Страните не спорят, че между ищеца
Банката, ответника и С.Г.ООД /чийто управител е ответника/, последните двама
като кредитополучатели, е имало сключен друг договор за кредит. По този кредит
Банката се е снабдила с изпълнителен лист
срещу длъжниците кредитополучатели въз основа
на заповед за незабавно изпълнение. По образуваното срещу длъжниците
изпълнително производство по изп.дело 1391/2016г. на
ЧСИ С.П., принудителното изпълнение е насочено към собствения на ответника
имот, който обезпечава и процесния договор за кредит.
Имотът е продаден на публична продан
през юни 2018г.
По делото са назначени и изслушани две
съдебно счетоводни експертизи, като втората е повторна експертиза. Към първото
заключение е изготвено и допълнително заключение.
Съгласно първоначалната съдебна
счетоводна експертиза , при проверка на представените по делото писмени
доказателства и в счетоводството на Банката, вещото лице М. е установило следното:
Ответникът е усвоил кредита на 12.12.2007г.
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, 23.05.2018г.,
според осчетоводеното при Банката, размерът на просрочените вземания на Банката
за главница и лихви по кредита е 20468,06 евро, в т.ч.:
- просрочена
главница - 19 841,55 евро;
- редовна
лихва за периода от 03.03.2018г. до 28.03.2018г. -
196,16 евро;
- лихва
върху просрочена главница за периода от 03.03.2018г.
до 22.05.2018г. - 267,54 евро;
- наказателна
лихва при просрочие за периода от 03.02.2018г. до
22.05.2018г. - 162,81 евро.
Общо постъпилите суми от
застрахователя за погасяване на задълженията по кредита са в размер на 11
084,99 евро. От тях е погасена главница в размер на 3 659,71 евро, лихва за
редовна главница 7 228,12 евро, лихва за просрочена главница 30,19 евро и
наказателна лихва 166,97 евро.
В хипотезата на ненастъпила предсрочна
изискуемост и нормално развитие на договорното правоотношение, като се отчетат
само вноските с настъпил падеж към датата на изготвяне на заключението по
делото /03.10.2019г./ и съответно извършените плащания за погасяване на
главницата и редовната лихва, вещото лице установява, че общо дължими
непогасени суми, съгласно погасителен план към Анекс 3, за периода от
03.06.2011г. до 03.10.2019г., са в
размер на 5 231,22 евро, от които непогасена главница 1 142,19 евро и
непогасена редовна лихва 4089,03 евро.
При проверка в Банката вещото лице е
установило и следната информация - на
31.05.2018г. по изпълнително дело №1391/2016г. на ЧСИ С.П., е проведена успешна
публична продажба на обезпечението по кредита, вследствие на което на
31.07.2018г. от страна на ЧСИ е разпределена сума за пълното погасяване на
задължението по кредита към този момент в размер на 42 950,87 лв. Към момента
на проверката в системата на Банката има дължими единствено съдебни разноски в
размер на 2 877,79 лв., свързани с текущото исково производство, които са
извършени след датата на пълното погасяване на задължението по кредита.
Годишният лихвен процент /ГЛП/ по
договора за кредит е бил изменян с последващите
анекси към него. При сключване на договора ГЛП е бил 8.00 % и е прилаган за
периода от 03.01.2008г. до 03.04.2010г. При подписване на анекс №1 ГЛП е
уговорен на 7,33% и е прилаган за периода
от 03.04.2010г. до 16.07.2010г. С анекс №2 е уговорен нов ГЛП, който е
бил различен в два различни периода: от
16.07.2010г. до 03.03.2011г. е уговорен и прилаган
ГЛП от 2,730 %, а от 03.03.2011г. до 05.05.2011г. е
уговорен и прилаган ГЛП от 7,740 %. С анекс №3 е уговорен нов ГЛП, който отново
е различен в различни периоди: от 05.05.2011 г. до 03.09.2011г. е уговорен и прилаган ГЛП от
2,70 %, а от 03.09.2011 г. до 03.03.2031г. е уговорен
и прилаган ГЛП от 8,242 %.
При допълнителното заключение към
ССЕ вещото лице М. е проверило счетоводството на застрахователя, за да отговори
на въпросите с какви суми е била задължавана сметката на застрахователя въз
основа на взетите решения за заплащане на застрахователни суми по договора за
кредит. Вещото лице дава следното заключение на поставения въпрос:
По решение №1/22.08.2012г. и решение
№2/8.10.2012г., с които застрахователят е взел решение да погаси 11 вноски по
206,36 евро до 1.07.2013г. , Банката е усвоила общо 2 273,05 евро, както
следва:
На
09.10.2012г. Банката е усвоила 619,93 евро;
На 05.11.2012г. - 206,64 евро;
На 10.12.2012г. - 206,64 евро;
На 03.01.201Зг. - 206,64 евро;
На 08.02.201Зг. - 206,64 евро;
На 04.03.2013г. - 206,64 евро;
На 03.04.2013г. - 206,64 евро;
На 07.05.2013г. - 206,64 евро и
На 03.06.2013г. - 206,64 евро.
По Решение №1/06.08.201Зг. на
застрахователя за изплащане на 36 вноски по 198,10 евро за периода от м.юли
201Зг. до м.юни 2016г. вкл., Банката е усвоила 7 105,36 евро, както
следва:
На 09.08.201Зг. - 396,20 евро
На 03.09.2013г. - 198,10 евро
На 03.10.201Зг. - 198,10 евро
На 04.11.2013г. - 198,10 евро
На 04.12.201Зг. - 198,10 евро
На 06.01.2014г. - 198,10 евро
На 21.03.2014г. - 396,20 евро
На 17.04.2014г. - 198,10 евро
На 07.05.2014г. - 198,10 евро
На 03.06.2014г. - 198,10 евро
На 03.07.2014г. - 198,10 евро
На 06.08.2014г. - 198,10 евро
На 09.12.2014г. - 198,10 евро
На 10.12.2014г. - 198,10 евро
На 11.12.2014г. - 198,10 евро
На 12.12.2014г.
- 198,10 евро
На 02.02.2015г.
– 396,20, евро
На 04.03.2015г. - 198,10 евро
На 22.04.2015г. - 198,10 евро
На 01.06.2015г. - 198,10 евро
На 03.06.2015г. - 198,10 евро
На 03.07.2015г. - 198,10 евро
На 03.08.2015г. - 198,10 евро
На 08.10.2015г. - 198,10 евро
На 09.10.2015г. - 198,10 евро
На 05.11.2015г. - 194,82 евро
На 08.12.2015г. - 194,82 евро
На 04.01.2016г. - 194,82 евро
На 16.02.2016г. - 194,82 евро
На 15.03.2016г. - 194,82 евро
На 11.04.2016г. - 194,82 евро
На 03.05.2016г. - 194,82 евро и
На 06.06.2016г.
- 194,82 евро.
По Решение №1/20.01.2017г. на
застрахователя за заплащане на 18 месечни вноски по 191,74 евро всяка за
периода от м.12.2016г. до м.05.2018г. вкл. , като общата сума от вноските се
равнява на 3 451,32 евро, Банката е усвоила 4 422,34 евро, както следва:
На 25.01.2017г. - 383,48 евро
На 08.02.2017г. - 191,74 евро
На 24.03.2017г. - 191,74 евро
На 04.04.2017г.
- 191,74 евро
На 12.04.2017г. - 971,02 евро
На 19.05.2017г. - 191,74 евро
На 08.06.2017г. - 191,74 евро
На 03.07.2017г. - 191,74 евро
На 25.09.2017г. - 383,48 евро
На 04.10.2017г. - 191,74 евро
На 29.11.2017г. - 191,74 евро
На 04.12.2017г. - 191,74 евро
На 09.01.2018г. - 191,74 евро
На 30.03.2018г. - 383,48 евро и
На 01.06.2018г. - 383,48 евро.
По Решение №1/13.07.2018г. на
застрахователя да възстанови 35 месечни вноски периода от м.06.2018г. до м.05.2021г.,
равняващи се общо на 6 710,90 евро , които следва да се изтеглят наведнъж,
Банката не е усвоила тази сума.
Осчетоводени са усвоени от Банката суми в размер на 13 701,05 евро.
При проверка в счетоводството на Банката вещото лице е установило, че за
погасяване на задълженията по кредита Банката е усвоила суми общо в размер на
13 701,05 евро, от които 13 354.95 евро са погасени задължения по кредита,
както следва:
- погасяване на главница - 3 692,36 евро
-
погасяване на лихва за редовна главница - 8
123,63 евро
-
погасяване на лихва за просрочена главница - 498,39 евро
-
погасяване на наказателна лихва - 1 040,57 евро
С разликата между 13 701,05 евро и 13
354,95 евро Банката е погасила такси за предоговаряне, застраховки и други.
Приетото по делото заключение по
повторната ССЕ не противоречи на заключението по първоначалната експертиза, а
всъщност го допълва. Вещото лице С. е установило следното:
На 09.10.2012 г. застрахователят е
превел сумата от 619,08 евро за погасяване на 3 вноски с падежи 03.08.2012 г.,
03.09.2012 г. и 03.10.2012 г. Тъй като към датата на превода трите вноски са
просрочени, Банката е начислила лихви върху просрочени главници и наказателни
лихви. След като е получила превода Банката е погасила първо сумите за просрочие, след което лихва върху редовна главница и самата
главница. Платената от застрахователя сума не достига за покриване на
задълженията по трите вноски и сумите за просрочие, просрочието по кредита продължава и последващите
плащания също не достигат за покриване на дължимите погасителни вноски. Просрочените суми по погасителните вноски са
в размер на 1 277,46 евро, от които 562,29 евро главница и 715,17 евро лихви за
редовна главница. В Банката е взето решение за прилагане на стабилизационна
мярка за стабилизиране на просрочията чрез
реструктуриране на погасяванията и презавеждане на
кредита в системата на Банката. На 24.07.2013 г. в системата на Банката са сторнирани всички начислени и платени лихви върху
просрочени главници и начислени наказателни лихви за периода 05.05.2011г. до 24.07.2013г. Общия размер на сторнираните плащания е 1 788,38 евро. Остатъкът от сторнираните плащания е 449,84 евро. За периода от 03.08.2013 г. до 03.01.2018 г. в
системата на Банката кредита е редовно обслужван.
Към 03.02.2018 г. няма просрочени падежирали и непогасени суми по кредита от предходен
период..
На тази дата падежира
вноска на стойност 191,74 евро, от които 76,33 евро главница и 115,41 евро
лихви върху редовна главница.
Към 03.03.2018
г. падежирала и непогасена сума по погасителен план е
вноската с падеж 03.02.2018 г. на стойност 191,74 евро, от които 76,33 евро
главница и 115,41 евро лихви върху редовна главница.
Върху сумата от 76,33 евро за периода от
03.02.2018 г. до 02.03.2018г. е начислена лихва върху просрочена главница в
размер на 0,48 лв.
Във връзка с просрочието
за периода от 03.02.2018 г. до 02.03.2018 г. е начислена и наказателна лихва
върху редовната главница в размер на 72,13 евро.
На 03.03.2018г.
е падежирала още една вноска в размер на 191,74 евро,
от които главница в размер на 87,89 евро и лихва върху редовна главница в
размер на 103,85 евро.
Към 08.05.2018г. горните суми са
частично погасени. Сумите с падеж 03.02.2018г. - 76,33 евро главница и 115,41
евро лихва по редовна главница са погасени на 30.03.2018г. Част от главницата с падеж 03.03.2018г. - 45,20 евро, е погасена на 30.03.2018г. Непогасени
остават 42,69 евро /87,89 -45,20/ част от главница с падеж 03.03.2018г. и 103,85 евро лихва за редовна главница с падеж
03.03.2018г. 13,99 евро е остатъка по начислените към
30.03.2018г. наказателни лихви
Таксата за подновяване на ипотеката от
09.11.2017г. е 183,25 евро. Сумата е отчетена като платена на 23.05.2018г. с
част от постъпило плащане от застрахователя от 21.05.2018г. Сумата е погасена на
23.05.2018г. заедно със сума за служебна застраховка на обезпечението в размер
на 61,36 евро.
Съдът възприема заключенията по двете
експертизи – първоначална и повторна. Същите не си противоречат, а се допълват.
Извършени са обективно и компетентно, а вещите лица са отговорили на
поставените задачи.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото по установителния иск по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението
от счетоводните книги на Банката за вземане, произтичащо от договор за кредит,
в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание / така ТР № 4/13г. по Тълкувателно
дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, т.18/.
Предсрочната
изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя
от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението /така ТР 3/17г. по
т.д.№ 3/17г. на ВКС, ОСГТК, т.1/.
Страните са сключили договор за банков
кредит по см. на чл.430 от ТЗ.
Съгласно заключенията на двете ССЕ Банката
е изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя, ответника, уговорената
парична сума. Ответникът от своя страна е изпълнявал задължението си да внася
уговорените по погасителен план вноски по главница и възнаградителна
лихва до настъпването на застрахователното събитие. Поради неплащане на вноски
по кредита, последният е бил преструктуриран с анекси 1 , 2 и 3 към договора за
кредит. Преструктурирането на кредитното задължение на ответника е индивидуално
уговорено с Банката, като в трите анекса ответникът се е съгласил каква сума
дължи на банката – главница и лихви, вкл. и по отношение на капитализиране на
лихвите. В действалата към момента на сключването на анексите Наредба
№9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отменена на
24.04.2014г., след сключване на последния анекс №3/5.05.2011г./ капитализиране
на лихвите не е забранено. Напротив
чл.13 от Наредбата позволява преструктуриране на рисковите експозиции,
вкл. и чрез намаляване на лихвата по кредита, каквото е уговорено в анексите -
за определен период е договарян по-нисък фиксиран годишен лихвен процент от БЛП
на банката, респ. по- нисък размер месечна анюитетна
вноска. В този смисъл възражението на ответника за нищожност на посочените в анекс
№3 клаузи по чл.2.8, чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1.2 и чл.11.1.3, които уговарят
капитализиране на лихвата, е неоснователно. Неоснователно е и възражението на
ответника за неравноправно едностранно изменение на лихвата по кредита от
страна на Банката. И двете експертизи установяват, че Банката е изменила
едностранно размера на лихвата след сключването на анекс №3, като е намалила
размера й. В резултат, вместо дължимите 3835,08 евро , дългът е намален на
3451,42 евро /така повторната експертиза на в.л. С., л.257-8, л.265 от делото/.
Интересът на кредитополучателя не е нарушен. Ответникът оспорва и правото на Банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащането на една погасителна вноска
– чл.29.3 от ОУ на договора за кредит . Тази
уговорка , с която ответникът се е съгласил на 9.05.2011г., когато е подписал
ОУ /л.31 /, не противоречи на чл.60 ал.2 от ЗКИ - когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. В този случай банката следва да уведоми длъжника, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. Ето защо възражението на ответника за
нищожност на посочените клаузи е неоснователно.
Застрахователното събитие е настъпило на
19.07.2012г. Ответникът е изпълнил задължението си към Банката и е уведомил
Банката и съответно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като
е представил ЕР на ТЕЛК /така доклад по
щета на л.159, гръб, от делото/. Застрахователят е взел решение да погаси
задълженията по кредита на 29.09.2012г. и е превел на Банката дължимите по
кредита суми на 09.10.2012г. С тези суми са покрити падежиралите вноски
и лихви за месеците август, септември и октомври 2012г. Въпреки, че застрахователят
е превел вноските със закъснение, Банката е приела кредита за редовно
обслужван. Видно от допълнителното заключение на първата ССЕ застрахователят е
превеждал няколко пъти със закъснение дължимите по кредита вноски по
обслужването му, което е било прието от Банката като редовно погасяване на
кредита. Вноските за м.февруари и март 2018г. не са били заплатени в срок от
застрахователя, поради което този път Банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Независимо от това, при постъпване на суми от застрахователя в края
на м.март 2018г. Банката продължила да погасява задълженията по кредита, като на
30.03.2018г. Банката е погасила падежиралите вноски
по главница и лихви за м. януари, февруари, март 2018г. , а на 30.06.2018г. –
за април, май и юни 2018г. Към момента, в който ответникът е получил
уведомлението на Банката за обявената предсрочна изискуемост на кредита - 8.05.2018г.
, задълженията по кредита за вноските за месеците февруари и март 2018г. са
били вече погасени. Дори и да е обявила за ответника кредита за предсрочно
изискуем, Банката е продължила да погасява вноски по него като един редовен
кредит, по начина, по който е действала до този момент /сторнирала
е лихвите за закъснение/. През юли
2018г. жилището на ответника, което е служело за обезпечение на този дълг и на
дълг на търговско дружество, собственост на ответника, е било продадено на
публична продан от ЧСИ и получената от продажбата му сума е погасила и
задължението по настоящия дълг /не е ясно на какво основание при неприключило
настоящо производство/. При проверка в счетоводството на Банката вещото лице М.
е установило, че ответникът няма задължения към Банката по дълга, а само
разноски по настоящото производство. Пълното погасяване на задължението по
кредита от ответника обяснява и бездействието на Банката да усвои преведената
от застрахователя последна сума по застрахователното обезщетение в размер на 6
710,90 евро. На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Ответникът не дължи на ищеца задължения по договора за кредит, вноските
са изцяло погасени, като в счетоводството на Банката задължения на ответника не
са отразени. Отделно, преведено е и застрахователно обезщетение в полза на
Банката, което не е усвоено от нея. Ответникът
е изпълнил задължението си на кредитополучател към Банката като е изплатил
кредита, съобразно уговореното в договора за кредит и анексите към него. Банката
не е имала основание да обявява кредита за предсрочно изискуем. Кредитното
задължение на ответника е било застраховано при трайна загуба на
работоспособност. Застраховател е било дружество, предварително определено от
Банката. Застрахователното събитие е настъпило и искът на ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение в полза на Банката е бил уважен. Не се
спори, че ответникът е изпълнил задължението си да представи доказателства за
застрахователното събитие. Други задължения по договора за кредит и по ОУ към
него ответникът няма. Твърдението на Банката, че при техническо забавяне на
застрахователя да преведе застрахователното обезщетение, ответникът е длъжен да
заплаща вноските по кредита, не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Такова задължение не е изрично уговорено в договора за кредит,
нито възниква по силата на закона – КЗ /отм./. Банката не е представила
договора за групова застраховка, сключен със застрахователя, а ответника явно
не разполага с него /видно от разменената между страните кореспонденция/, за да
се изяснят сроковете, при които застрахователят ежемесечно превежда сумите по
застрахователното обезщетение. Застрахователят е избран от самата Банката, а не
от ответника. Не може да се изисква от ответника да следи дали и кога
застрахователят превежда застрахователното обезщетение. Решенията на
застрахователя са съобщавани на Банката, а не на ответника. Застрахователят
поддържа сметка при Банката, през която се осъществява заплащането на дължимото
обезщетение. За тези банкови операции ответникът не е уведомен. Отделно от
това, видно от заключението на вещото лице М. застрахователят е заплащал
няколко пъти със закъснение, но до март 2018г. Банката не е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Напротив сторнирала е
начислените лихви за закъсняло плащане. Не може да се очаква от ответника да знае,
че застрахователят ще закъснее с плащането на застрахователното обезщетение за
м.февруари и м.март 2018г., а Банката, за разлика сходни ситуации при закъсняло
плащане, в този случай ще обяви кредита за предсрочно изискуем. Ответникът не е
уведомен от Банката, че застрахователят не заплаща обезщетението за м. февруари
и март 2018г. и че задължение на ответникът е да го плати. Напротив, с решение
№1/20.01.2017г. застрахователят е уведомил Банката, че е взел решение да заплати
18 месечни вноски по 191,74 евро всяка за периода от м.12.2016г. до м.05.2018г.
вкл., т.е. Банката е била уведомена, че застрахователят ще заплати вноските за
м.февруари и март 2018г. Ответникът не е имал задължение да плати вместо
застрахователя / в хипотезата напр. на чл.242 от КЗ/отм.//. А отделно, към
момента на получаване на уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост,
задължението за месеците февруари и март 2018г., главница и лихви, е било вече погасено
и Банката не е имала основание да иска изпълнение от ответника. Предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват направените от него разноски по делото в размер на
2500лв., съгласно представения списък, който не се оспорва от ищеца.
С оглед изхода да делото, на ищеца
разноски не се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „У.Б.“ АД, ЕИК*******, със седалище *** и адрес на управление пл.“*******срещу
Г.Г.В. с адрес ***6, ЕГН ********** с правно
основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника
вземанията на „У.Б.“ АД по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по гр.д.№ 32756/18г. на СРС за
следните суми: просрочена главница в размер на 19 841,55 евро, редовна лихва в
размер на 196,16 евро за периода 3.03.2018г. – 28.03.2018г., лихва върху
просрочена главница в размер на 267,54 евро за периода 3.03.2018г.-
22.05.2018г. , наказателна лихва при просрочие в
размер на 162,81 евро за периода 3.02.2018г. – 22.05.2018г. и законната лихва
върху главницата от 23.05.2018г. до пълното й погасяване, както и отхвърля претенцията
за разноски.
ОСЪЖДА
„У.Б.“ АД да заплати на Г.Г.В. разноски по делото в
размер на 2500лв.
Решението е постановено с участието на З.
„Б.Ж.В.И.г.“ ЕАД като трето лице помагач на ответника.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните и на третото лице помагач.
Съдия: