Решение по дело №5449/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3914
Дата: 17 август 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110205449
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3914
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110205449 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от М. М. А. – представител на
търговското дружество ДИПЛОМАТ КАРС ЕООД, с ЕИК: ................ с адрес:
......................................против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система на СДВР Серия К № 5036763 с който е било установено, че на
15.04.2021г. в 16:28ч. в гр.София, по бул.,,Брюксел“ до номер 11, (хотел
Премиер) с посока от ул. ,,Мими Балканска“ към бул.,,Цариградско шосе“,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В – 26 в населено място
от 40 км/ч. жалбоподателката управлявала МПС лек автомобил марка
.............. с рег.№ ....................... със скорост от 72 км/ч. превишавайки
максимално допустимата скорост на движение с 32 км/ч., с което извършила
нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Деянието било установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТТС ARH САМ S1.
В подробно мотивирана жалба се съдържат оплаквания, че
електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени
1
нарушения на процесуалните правила, тъй като наказаното лице било
депозирало своевременна декларация, относно действителния водач на
заснетия лек автомобил. В заключение се иска от съда да постанови решение,
с което същият да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят М. А., редовно призована, не се
явява и не се представлява. В писмено становище от нейния упълномощен
защитник се заявява, че се поддържа жалбата по изложените в нея
оплаквания, като се иска същата да бъде уважена. Претендират се и
разноски.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2021г. в 16:28ч. в гр.София, по бул.,,Брюксел“ до номер 11,
(хотел Премиер) с посока от ул. ,,Мими Балканска“ към бул.,,Цариградско
шосе“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В – 26 в населено
място от 40 км/ч. жалбоподателката управлявала МПС лек автомобил марка
.......... с рег.№ ................ със скорост от 72 км/ч. превишавайки максимално
допустимата скорост на движение с 32 км/ч. Деянието било установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТТС ARH САМ S1.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
2
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол от проверка № 10 – С – ИСИС/ 08.03.2021г. на
Българския институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
Видно от писмените данни по делото е, че безспорно са налице данни,
за точното място на заснемане на нарушението, което е било коректно
отразено и в обжалвания електронен фиш. Техническото средство е било
годно да заснема движението на МПС – то и да отчете съответната скорост.
Съгласно постъпилата справка от Столична Община, ведно със скица е, че
3
към 15.04.2021г. маршрутът, по който се е движел заснетия лек автомобил, е
бил с въведено с пътен знак В – 26 ограничение от 40 км/ч.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Същата се явява представител на дружество, на което били предоставени за
ползване регистрационни табели с № 010 В 466 за срок от 05.03.2021г. до
05.03.2022г., което обстоятелство се доказва от приложената справка от отдел
,,Пътна Полиция“ при СДВР. Същевременно е изискано и приложено копие
от покупко – продажба на друго МПС от 27.04.2021г., като сделката очевидно
е била сключена след деянието и спрямо различно от заснетото МПС и с друг
регистрационен номер. От справката на отдел ,,Пътна полиция“ при СДВР се
уточнява, че процесният лек автомобил не е бил регистриран, а се е ползвал с
временно издадени табели. Съдът не споделя възражението на защитника на
жалбоподателката, че същата неправилно е била подведена под
административна отговорност предвид депозиране на нарочна декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от данните по делото и в частност приложеното
известие за доставяне е, че обжалваният електронен фиш е бил получен от М.
А. на 21.03.2023г. като в законоустановения 14 – дневен срок, а именно на
27.03.2023г. същата е подала до отдел ,,Пътна Полиция“ при СДВР
декларация, в която е посочила лицето, което е управлявало заснетия лек
автомобил, но не и копие от свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
Подобно изискване е регламентирано в чл.189, ал.5 от ЗДвП като
задължително кумулативно и наред с подадената декларация. В искането,
отправено до съда, защитникът на жалбоподателя не твърди, че подобно
копие на СУМПС е било приложено към декларацията, каквото е изискването
на самия закон. В молбата си до съда от 23.06.2023г. акцентира единствено на
поведението на неговата доверителка в насока на упражненото й право на
декларация и предоставянето на заснетия лек автомобил на посоченото в нея
лице. Именно поради тази причина и не е бил анулиран издадения електронен
фиш.
Не следва да бъде споделено и възражението за липса на обозначаване
на понятието ,,автоматизирано техническо средство“ като в т.65б ,,б“ от & 6
4
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП се пояснява, че мобилните
автоматизирани технически средства могат временно да бъдат разположени
на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес. Към делото е
приложена като писмено доказателство ежедневна форма на отчет от дата
15.04.2021г., в която са посочени имената на съответните служители, които са
я изготвили и в която е било отразено процесното нарушение.
Обстоятелството дали контролните органи са се намирали на мястото на
заснемането е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
изрично регламентира издаването на електронен фиш при отсъствие на
контролен орган и нарушителя.
При този разбор на доказателствата съдът намира, че правилно е бил
подведен под административна отговорност управителят на юридическото
лице, собственик на заснетото МПС. По делото няма спор, че
жалбоподателката е законен представител на търговското дружество
,,ДИПЛОМАТ КАРС“ ЕООД, като в самото адвокатско пълномощно, с което
защитникът на лицето е било упълномощено в права по настоящото съдебно
производство, представителят на търговеца М. А. изрично е посочила, че
извършва действие в качеството си на представител на търговеца. С оглед
разпоредбите на чл.189, ал.5 във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП когато собственик
на заснетото МПС е юридическо лице, административното наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е било предоставено управлението му. В случая жалбоподателката е
посочила в декларацията си такова лице, но не е приложила изискуемото от
закона копие от СУМПС. Това на свой ред обуславя неточно изпълнение на
процедурата по отпадане на административната й отговорност и води до
нейното последващото наказване.
Предвид отмереното превишаване на скоростта, регламентирана с пътен
знак в населено място от 40 км/ч. със скорост над 31 км/ч., правилно е било
наложено административно наказание по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП от 400
лева. Предвид строго регламентирания размер на санкцията, същата и не
подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
5
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че обжалваният електронен фиш е бил
издаден законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система на
СДВР серия К № 5036763 с който на М. М. А., с ЕГН: **********
представител на търговското дружество ,,ДИПЛОМАТ КАРС“ ЕООД, с ЕИК:
......................с адрес: ............................. е наложено наказание глоба от 400
лева за административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА М. М. А., с ЕГН:
********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Мариела Методиева
Асенова – представител на търговското дружество ХХХХХХХХ ЕООД, с
ЕИК: ХХХХХХХХХХ с адрес: гр.София, р-н Слатина, Индустриална сграда
Електроника № 63 против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система на СДВР Серия К № 5036763 с който е било установено, че на
15.04.2021г. в 16:28ч. в гр.София, по бул.,,Брюксел“ до номер 11, (хотел
Премиер) с посока от ул. ,,Мими Балканска“ към бул.,,Цариградско шосе“,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В – 26 в населено място
от 40 км/ч. жалбоподателката управлявала МПС лек автомобил марка БМВ с
рег.№ ххххххххх със скорост от 72 км/ч. превишавайки максимално
допустимата скорост на движение с 32 км/ч., с което извършила нарушение
по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Деянието било установено с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип АТТС ARH САМ S1.
В подробно мотивирана жалба се съдържат оплаквания, че
електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като наказаното лице било
депозирало своевременна декларация, относно действителния водач на
заснетия лек автомобил. В заключение се иска от съда да постанови решение,
с което същият да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят М.А., редовно призована, не се
явява и не се представлява. В писмено становище от нейния упълномощен
защитник се заявява, че се поддържа жалбата по изложените в нея
оплаквания, като се иска същата да бъде уважена. Претендират се и
разноски.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2021г. в 16:28ч. в гр.София, по бул.,,Брюксел“ до номер 11,
(хотел Премиер) с посока от ул. ,,Мими Балканска“ към бул.,,Цариградско
шосе“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В – 26 в населено
място от 40 км/ч. жалбоподателката управлявала МПС лек автомобил марка
БМВ с рег.№ ххххххххх със скорост от 72 км/ч. превишавайки максимално
1
допустимата скорост на движение с 32 км/ч. Деянието било установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТТС ARH САМ S1.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежен Протокол от проверка № 10 – С – ИСИС/ 08.03.2021г. на
Българския институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
Видно от писмените данни по делото е, че безспорно са налице данни,
за точното място на заснемане на нарушението, което е било коректно
отразено и в обжалвания електронен фиш. Техническото средство е било
годно да заснема движението на МПС – то и да отчете съответната скорост.
Съгласно постъпилата справка от Столична Община, ведно със скица е, че
2
към 15.04.2021г. маршрутът, по който се е движел заснетия лек автомобил, е
бил с въведено с пътен знак В – 26 ограничение от 40 км/ч.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Същата се явява представител на дружество, на което били предоставени за
ползване регистрационни табели с № ххххххххх за срок от 05.03.2021г. до
05.03.2022г., което обстоятелство се доказва от приложената справка от отдел
,,Пътна Полиция“ при СДВР. Същевременно е изискано и приложено копие
от покупко – продажба на друго МПС от 27.04.2021г., като сделката очевидно
е била сключена след деянието и спрямо различно от заснетото МПС и с друг
регистрационен номер. От справката на отдел ,,Пътна полиция“ при СДВР се
уточнява, че процесният лек автомобил не е бил регистриран, а се е ползвал с
временно издадени табели. Съдът не споделя възражението на защитника на
жалбоподателката, че същата неправилно е била подведена под
административна отговорност предвид депозиране на нарочна декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от данните по делото и в частност приложеното
известие за доставяне е, че обжалваният електронен фиш е бил получен от
М.А. на 21.03.2023г. като в законоустановения 14 – дневен срок, а именно на
27.03.2023г. същата е подала до отдел ,,Пътна Полиция“ при СДВР
декларация, в която е посочила лицето, което е управлявало заснетия лек
автомобил, но не и копие от свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
Подобно изискване е регламентирано в чл.189, ал.5 от ЗДвП като
задължително кумулативно и наред с подадената декларация. В искането,
отправено до съда, защитникът на жалбоподателя не твърди, че подобно
копие на СУМПС е било приложено към декларацията, каквото е изискването
на самия закон. В молбата си до съда от 23.06.2023г. акцентира единствено на
поведението на неговата доверителка в насока на упражненото й право на
декларация и предоставянето на заснетия лек автомобил на посоченото в нея
лице. Именно поради тази причина и не е бил анулиран издадения електронен
фиш.
Не следва да бъде споделено и възражението за липса на обозначаване
на понятието ,,автоматизирано техническо средство“ като в т.65б ,,б“ от & 6
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП се пояснява, че мобилните
автоматизирани технически средства могат временно да бъдат разположени
на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес. Към делото е
приложена като писмено доказателство ежедневна форма на отчет от дата
15.04.2021г., в която са посочени имената на съответните служители, които са
я изготвили и в която е било отразено процесното нарушение.
Обстоятелството дали контролните органи са се намирали на мястото на
заснемането е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
изрично регламентира издаването на електронен фиш при отсъствие на
3
контролен орган и нарушителя.
При този разбор на доказателствата съдът намира, че правилно е бил
подведен под административна отговорност управителят на юридическото
лице, собственик на заснетото МПС. По делото няма спор, че
жалбоподателката е законен представител на търговското дружество
,,ХХХХХХХХ“ ЕООД, като в самото адвокатско пълномощно, с което
защитникът на лицето е било упълномощено в права по настоящото съдебно
производство, представителя на търговеца М.А. изрично е посочила, че
извършва действие в качеството си на представител на търговеца. С оглед
разпоредбите на чл.189, ал.5 във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП когато собственик
на заснетото МПС е юридическо лице, административното наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е било предоставено управлението му. В случая жалбоподателката е
посочила в декларацията си такова лице, но не е приложила изискуемото от
закона копие от СУМПС. Това на свой ред обуславя неточно изпълнение на
процедурата по отпадане на административната й отговорност и води до
нейното последващото наказване.
Предвид отмереното превишаване на скоростта, регламентирана с пътен
знак в населено място от 40 км/ч. със скорост над 31 км/ч., правилно е било
наложено административно наказание по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП от 400
лева. Предвид строго регламентирания размер на санкцията, същата и не
подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
4