РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Враца, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500068 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4840/28.10.2024 г. на М. Т. К. и
М. М. В., чрез пълномощника им адв.А. Г., против Решение № 184/12.09.2024
г. по гр.д.№ 379/2023 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което е уважен
предявеният от "Обединена българска банка" АД иск с правно основание
чл.135 ЗЗД.
Според въззивниците, решението е неправилно поради нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост.
В жалбата се навеждат доводи, че ищецът не е доказал, че има
качеството на кредитор, което е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на производството, тъй като представените 2 бр. изпълнителни
листове са издадени в заповедни производства въз основа на заповеди за
незабавно изпълнение и не е изтекъл срока за възражения срещу тях. Посочва
се, че не е налице увреждане на ищеца, тъй като процесният имот е
единствено жилище на първата ответница и е несеквестируем по смисъла на
чл.444 ГПК, поради което спрямо него не може да се осъществи принудително
изпълнение, което е целта на упражняване правото на кредитора по чл.135
ЗЗД. Твърди се, че вземанията на банката са възникнали след сключването на
договора за продажба на имота, поради което е налице хипотезата на чл.135,
ал.3 ЗЗД – тежестта за доказване намерението за увреждане е на кредитора и
не е приложима презумпцията по ал.2 на същата разпоредба. Излагат се
1
съображения че договорът за продажба не е сключен с намерение на страните
по него да увредят ОББ АД и към момента на сключването му втората
ответница М. В. дори не е знаела, че дъщеря й и нейният съпруг са длъжници
на банката. Посочва се, че в хода на първоинстанционното производство
презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД е оборена напълно, тъй като е установено,
че у втората ответница не е било налице знание, че с процесната сделка ще
бъде увреден кредитора.
Въззивниците изразяват несъгласие с изводите на първата инстанция и
считат, че районният съд не е изследвал дали банката е кредитор на
ответниците и кога е придобил това качество, нито е взел отношение по
доводите за несеквестируемост на имота. Намират за неправилен и извода на
съда, че по делото не са ангажирани доказателства за оборване презумпцията
по чл.135, ал.2 ЗЗД и че само от твърдените от свидетелите факти, че
ответницата М. К. е криела от своята майка финансовите си проблеми, не е
достатъчен, за да бъде направен такъв извод.
В обобщение се сочи, че не са налице предпоставките на чл.135, ал.1
ЗЗД за прогласяване на атакуваната сделка за недействителна спрямо ищеца.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
исковите претенции. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор вх.№ 661/06.02.2025 г. от ОББ АД, чрез
юрисконсулт Т. С.-Л., в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Навеждат се доводи, че от представените по делото 2 бр. договори за
овърдрафт се установява качеството кредитор на банката и за спора е
ирелевантно кога точно са спрели плащанията по кредита, тъй като
правопораждащият факт за възникване на вземанията е предоставянето на
кредита, а не настъпване на неговото просрочие или изискуемост, нито
постановяването на съдебни актове за това вземане. При тези съображения
считат за опровергана и тезата, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.135, ал.3 ЗЗД, а не чл.135, ал.2 от същия закон.
Изразява се несъгласие и с оплакванията в жалбата, че свидетелските
показания оборват презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД. Въззиваемият
счита, че от гласните доказателства се установява единствено близостта на
свидетелите с първата ответница, което поставя въпроси при преценката на
достоверността им. Намира, че районният съд е подложил свидетелските
показания на задълбочена преценка и правилно не ги е кредитирал като
доказателства, оборващи посочената презумпция.
Според изложеното в отговора, всяка сделка, намаляваща имуществото
на длъжника, уврежда кредиторите му и несеквестируемостта не намира
приложение в споровете по чл.135 ЗЗД.
Прави се обобщение, че с оглед наличието на вземане на кредитора,
възникването му преди извършването на действието, чието обявяване за
недействително се иска, увреждащия характер на това действие спрямо
кредитора и необорването на презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД,
първоинстанционният съд правилно и обосновано е заключил, че са налице
елементите на фактическия състав но чл.135 ЗЗД.
Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
2
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на ОББ АД, с която е
предявен иск за прогласяване за недействително спрямо ищеца прехвърляне
от ответницата М. Т. К. на ответницата М. М. В. правото на собственост върху
½ от Поземлен имот с идентификатор 24668.501.237, с площ от 1389 кв. м.,
находящ се в село ***, общ. Мездра, обл. Враца, ул. ***, при граници и съседи
на имота: улица, поземлен имот с идентификатор 24668.501.236, поземлен
имот с идентификатор 24668.501.238, поземлен имот с идентификатор
24668.501.239 и поземлен имот с идентификатор 24668.501.247, заедно с
построените в същия имот: двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 24668.501.237.1, с предназначение: жилищна сграда със
застроена площ 91 кв.м., сграда с идентификатор 24668.501.237.2 с
предназначение: постройка за допълващото застрояване, със застроена площ
50 кв. м., сграда с идентификатор 24668.501.237.3 с предназначение:
постройка на допълващото застояване със застроена площ 19 кв. м. и сграда с
идентификатор 24668.501.237.4 с предназначение: постройка на допълващото
застояване, със застроена площ от 7 кв. м., извършено с Нотариален акт за
покупко-продажба, вписан в Служба по вписвания – Мездра под № 13, том 2,
вх. рег. № 291 от 24.02.2022 г.
В исковата молба се посочва, че по Договор за овърдрафт по
разплащателна сметка от 08.03.2019 г., сключен между ОББ АД и "АиМ
Транспорт" ООД, представлявано от М. Т. К., банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит под формата на овърдрафт с лимит до 40
000 лв., като ответницата М. Т. К. е поела да бъде солидарен длъжник по
задълженията, произтичащи от този договор. Сочи се също, че по Договор за
овърдрафт по разплащателна сметка от 28.08.2019 г., сключен между ОББ АД
и "АиМ Транспорт" ООД, представлявано от М. Т. К., банката е предоставила
на кредитополучателя банков кредит под формата на овърдрафт с лимит до 45
000 лв., като ответницата М. Т. К. е поела да бъде солидарен длъжник по
задълженията, произтичащи от този договор.
Твърди се, че през 2022 г. длъжникът е преустановил плащанията по
двата кредита, поради което банката е предприела действия по принудително
събиране на задълженията и се е снабдила с 2 бр. изпълнителни листове, с
които длъжниците "АиМ Транспорт" ООД и М. Т. К. са осъдени да й заплатят
парични суми и въз основа на които е образувано изп.д.№ 241/2023 г. по описа
на ЧСИ Г.Б..
Според изложеното в исковата молба, с Нотариален акт за покупко-
продажба, вписан в Служба по вписвания – Мездра под № 13, том 2, вх. рег. №
291 от 24.02.2022 г. М. Т. К. и съпругът й А. Д. К. са прехвърлили на майката
на длъжника М. Т. К. – ответницата М. М. В. притежаваните от тях в режим на
СИО и описани по-горе недвижими имоти.
3
Ответникът счита, че с така извършеното прехвърляне на
собствеността след възникване на задълженията към банката, длъжникът М. Т.
К. е намалила имуществото си и е лишила банката от възможността за насочи
принудително изпълнение върху недвижимите имоти. Изтъква, че М. Т. К. е и
управител на дружеството-кредитополучател и несъмнено е знаела, както за
наличието на задълженията, така и че те не се обслужват, а съобразно чл.135,
ал.2 ЗЗД знанието на майката М. М. В. се предполага до доказване на
противното.
С тези съображения се обосновава правният интерес от предявяването
на иска за прогласяване на прехвърлителната сделка за относително
недействителна по отношение на ищеца ОББ АД. Претендира се присъждане
на съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците М. Т. К. и М.
М. В., които оспорват основателността на предявения иск.
Признават обстоятелствата, че ответницата М. К. е солидарен длъжник
с представляваното от нея дружество "АиМ Транспорт" ООД по посочените в
исковата молба 2 бр. договора за овърдрафт, сключени с ищеца ОББ АД. Не
оспорват и твърдението, че в полза на ищеца са издадени 2 бр. изпълнителни
листове.
Оспорват твърдението на банката, че с прехвърлянето на собствеността
върху процесните недвижими имоти М. К. е намалила имуществото си и е
лишила банката от възможността да насочи принудително изпълнение върху
тези имоти, както и твърдението, че М. В. е знаела, че договорът за продажба
уврежда банката.
В отговора се оспорва качеството на ищеца на кредитор, като се
навеждат доводи, че представените изпълнителни листове не установяват това
качество, тъй като същите са издадени в заповедни производства въз основа на
заповеди за незабавно изпълнение и не е изтекъл срока за възражения срещу
тях, поради което същите не се ползват с изпълнителна сила или със сила на
пресъдено нещо.
На следващо място се прави възражение, че не е налице увреждане на
ищеца, тъй като процесните имоти съставляват единствено жилище на
първата ответница и са несеквестируеми по смисъла на чл.444 ГПК, поради
което срещу тях не може да се осъществи принудително изпълнение, което е
целта на упражняването на правото на кредитора по чл.135 ГПК.
Развиват се и съображения, че сделката е извършена преди възникване
на вземането на кредитора, поради което лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва не само да знае, че длъжникът има дългове и че с
разпоредителното действие би могъл да се увреди кредитора, но и че сделката
се сключва с оглед на очаквано възникване на бъдещо задължение с
намерението да бъде увреден кредитора. Ответниците твърдят, че в случая
договорът за продажба не е сключен с намерение на страните да увредят ОББ
АД, както и че към момента на сключването му ответницата М. В. не е знаела,
че дъщеря й и нейният съпруг да длъжници на банката.
Прави се искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
съдебни разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства.
След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота,
4
във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 08.03.2019 г. между ОББ АД, като
кредитор, и „АиМ Транспорт“ ООД, представлявано от управителя М. Т. К.,
като кредитополучател, е сключен Договор за овърдрафт по разплащателна
сметка, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя
овърдрафт като разрешеният за ползване лимит е в размер до 40 000 лв., както
и че на 28.08.2019 г. между ОББ АД, като кредитор, и „АиМ Транспорт“ ООД,
представлявано от управителя М. Т. К., като кредитополучател, е сключен и
втори Договор за овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който
банката предоставя на кредитополучателя овърдрафт като разрешеният за
ползване лимит е в размер до 45 000 лв. Съдлъжник по задълженията и двата
договора е физическото лице М. Т. К..
Безспорно е също така, че:
- с Изпълнителен лист № 494/02.11.2022 г., издаден на основание чл.417
ГПК въз основа на Заповед за изпълнение № 536/2022 г. по ч.гр.д.№ 1202/2022
г. по описа на РС-Мездра, длъжникът "АиМ Транспорт" ООД и длъжникът М.
Т. К. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора ОББ АД сумата 32 289,47
лв. – главница, ведно със законната лихва от 02.11.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата 1 233,52 лв. – договорна лихва за периода 27.02.2022 г. –
16.10.2022 г.; сумата 187,65 лв. – мораторна лихва за периода 27.02.2022 г. –
16.10.2022 г.; сумата 134,54 лв. – друга лихва за периода 17.10.2022 г. –
31.10.2022 г.; сумата 195,48 лв. – такса; както и държавна такса в размер на
600,81 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
- с Изпълнителен лист № 495/02.11.2022 г., издаден на основание чл.417
ГПК въз основа на Заповед за изпълнение № 537/2022 г. по ч.гр.д.№ 1201/2022
г. по описа на РС-Мездра, длъжникът "АиМ Транспорт" ООД и длъжникът М.
Т. К. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора ОББ АД сумата 28 865,28
лв. – главница, ведно със законната лихва от 02.11.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата 616,54 лв. – договорна лихва за периода 28.05.2022 г. –
16.10.2022 г.; сумата 71,89 лв. – мораторна лихва за периода 28.05.2022 г. –
16.10.2022 г.; сумата 120,27 лв. – друга лихва за периода 17.10.2022 г. –
31.10.2022 г.; сумата 110,28 лв. – такса; сумата 108,00 лв. – друго
допълнително вземане; както и държавна такса в размер на 597,85 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Заверени копия от тези изпълнителни листове са приложени като
доказателства по делото.
Не се спори и по обстоятелството, че с Нотариален акт за покупко-
продажба № 67, том I, нот. дело № 63/2022 г. на нотариус Х. А., с район на
действие РС Мездра, вписана в НК под № 614, ответницата М. К. и съпруга й
А. К. са продали на втората ответница М. В., собствения си недвижим имот а
именно: Поземлен имот с идентификатор 24668.501.237, с площ от 1389 кв. м.
находящ се в село ***, общ. Мездра, обл. Враца, ***, при граници и съседи на
имота: улица, поземлен имот с идентификатор24668.501.236, поземлен имот с
идентификатор 24668.501.238, поземлен имот с идентификатор 24668.501.239
и поземлен имот с идентификатор 24668.501.247 заедно с построените в
същия имот: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
24668.501.237.1 с предназначение: жилищна сграда със застроена площ 91.
5
кв.м., сграда с идентификатор 24668.501.237.2 с предназначение: постройка за
допълващото застрояване, със застроена площ 50 кв. м., Сграда с
идентификатор 24668.501.237.3 с предназначение: постройка на допълващото
застояване със застроена площ 19 кв. м. и сграда с идентификатор
24668.501.237.4 с предназначение: постройка на допълващото застояване, със
застроена площ от 7 кв. м. Този нотариален акт е вписан в Служба по
вписвания – Мездра под № 13, том 2, вх. рег. № 291 от 24.02.2022 г.
Това обстоятелство се потвърждава, както от представеното заверено
копие от нотариалния акт, така и от представените справки от Агенция по
вписванията.
Няма спор и по обстоятелството, че приобретателката М. В. е майка на
прехвърлителката М. К..
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите А. С., В. С. и Т. С., които са без родствена връзка с
ответниците, но са техни близки приятели.
Свидетелите твърдят, че ответницата М. К. и съпругът й са криели от
майката на М. – ответницата М. В. за изтеглените кредити, поради възрастта
й и за да не я тревожат. Свидетелката А. С. заявява, че е присъствала на
разговори, от които е разбрала, че ответницата М. В. не е знаела нищо за
изтеглените кредити и е разбрала за влошеното финансово състояние на
дъщеря си и зет си едва покрай заведеното дело.
Свидетелите А. С. и Т. С. заявяват, че недвижимият имот в с.*** е бил
платен от родителите на М. К.. Посочват, че след смъртта на баща им, двете
сестри на М. К. са разбрали, че този имот е бил купен от родителите им и са
предявили претенции, поради което М. К. е решила, че трябва да върне къщата
на майка си, за да не я тормози и да не се кара със сестрите си. Според
свидетелката С., разпореждането с къщата е предмет на роднински
взаимоотношения и няма нищо общо с банката и заемите.
При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже, че ответникът е
извършил правно действие и че с това действие се цели увреждането на
ищеца като кредитор. Това обективно условие е достатъчно винаги, щом като
правното действие е безвъзмездно, докато в случаите на възмездна правна
сделка е необходимо да се докаже и знанието на лицето, с което длъжникът е
договарял. Недобросъвестността на страните се предполага само в случаите,
когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника – чл.135, ал.2 ЗЗД.
При така очертаните елементи на фактическия състав на Павловия иск,
съдът на първо място следва да даде отговор на въпроса дали ищецът ОББ АД
има качеството на кредитор по отношение на ответницата М. Т. К..
Ищецът ОББ АД доказва твърдението си, че има качеството на
кредитор по отношение на ответницата М. К. с представените 2 бр. договори
за овърдрафт от 2019 г. и издадените през 2022 г. 2 бр. изпълнителни листове,
с които същата е осъдена да му заплати дължими суми по тези договори.
Основната защитна теза на ответниците, поддържана пред двете
съдебни инстанции е, че представените изпълнителни листове не установяват
качество на ищеца на кредитор, тъй като са издадени в заповедни
6
производства въз основа на заповеди за незабавно изпълнение и не е изтекъл
срока за възражения срещу тях, поради което същите не се ползват с
изпълнителна сила или със сила на пресъдено нещо.
Според разясненията, дадени в мотивите към т.2 на ТР № 2 от
09.07.2019 г. по тълк.д.№ 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, по принцип правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите
го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на
действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, не
е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти, доколкото предмет на делото по чл.135 ЗЗД не
е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като
кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е
обективно съединен с иск за вземането). Той може да приеме обратното само
ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В разглеждания случай се установява, че ищецът ОББ АД има
съществуващи вземания против длъжника М. Т. К., произтичащи от
сключените през 2019 г. договори за овърдрафт по разплащателна сметка и
извършени от нея усвояване на средства по отпуснатите кредити. За целите на
производството по чл.135 ЗЗД заповедите по чл.417 ГПК легитимират ищеца
като кредитор на ответницата, доколкото няма влязло в сила съдебно
решение, което да отрича със сила на пресъдено нещо съществуването на
обективираните в съдържанието им парични вземания. Евентуално подадени
възражения против тези заповеди и инициирането на производства по реда на
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедите за
изпълнение, биха имали значение за правилното решаване на спора по
отменителния иск по чл.135 ЗЗД, тъй като признаването или отричането на
вземанията би рефлектирала върху преценката дали ищецът действително има
качество на кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респ. върху основателността на
предявения иск. Сам по себе си фактът на наличието на производства по
чл.422 ГПК обаче би бил единствено основание за спиране на производството
по Павловия иск, а не за отхвърляне на същия като неоснователен. В
конкретния случай ответниците не са представили никакви доказателства във
връзка с наведените доводи, че издадените изпълнителни листове не са влезли
в сила, т.е. че са подадени възражения против същите, които са довели до
иницииране на искови производства за установяване съществуване на
вземанията.
На второ място, ответниците оспорват изложените в исковата молба
твърдения, че извършената помежду им разпоредителна сделка уврежда
ищеца, като и пред двете инстанции поддържат, че процесният имот
съставлява единствено жилище на първата ответница и е несеквестируем по
смисъла на чл.444 ГПК, поради което банката не може да насочи
принудително изпълнение по отношение на същия.
Несеквестируемостта на единственото жилище отпада тогава, когато
длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с
него. Този извод се обосновава с факта, че увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните
7
предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си, а сделката, с която
длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище може
да уврежда кредитора, тъй като следствие на разпоредителната сделка
длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от
облагите на несеквестируемостта, поради което последната отпада по
отношение на това жилище. Ето защо съдът намира за неоснователно и
възражението за несеквестируемост на жилището.
На следващо място във въззивната жалба се поддържа, че вземанията
на банката са възникнали след сключването на договора за продажба на
имотите, поради което е налице хипотезата на чл.135, ал.3 ГПК – тежестта за
доказване намерението за увреждане е на кредитора и не е приложима
презумпцията по ал.2 на същата разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни.
Както бе посочено, качеството на ищеца ОББ АД на кредитор спрямо
длъжника М. Т. К. произтича от сключените през 2019 г. договори за
овърдрафт по разплащателна сметка, а не от изпълнителните листове.
Предвид посочените в тези договори срокове за ползване на овърдрафта от 12
месеца, считано от подписването им, може да бъде направен обоснован извод,
че и усвояванията на парични суми по същите са извършени преди
сключването на разпоредителната сделка през 2022 г. Изводът, че вземанията
на банката са възникнали преди сключването на разпоредителната сделка,
може да бъде обоснован и с още едно косвено доказателство, а именно – в
Изпълнителен лист № 494/02.11.2022 г. е посочено, че е начислена договорна
лихва от 27.02.2022 г., както и мораторна лихва със същия начален период.
Предвид съдържащите се в договорите за овърдрафт клаузи, според които
договорната лихва се изчислява към последния календарен ден на месеца и се
издължава ежемесечно в последния работен ден на месеца, за който се дължи,
може да бъде заключено, че поне по единия договор за овърдрафт част от
задълженията обхващат целия м.февруари 2022 г. Сключеният между
ответниците договор за покупко-продажба е от 24.02.2022 г., т.е. вземането на
банката е възникнало преди увреждащото действие.
При тези съображения съдът приема, че в конкретния случай по
отношение на последния елемент от фактическия състав, а именно –
намерението за увреждане, е приложима презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД,
доколкото приобретателката е майка на прехвърлителката. В тази хипотеза
тежестта на доказване се носи не от ищеца-кредитор, а от ответниците.
Ответниците са се опитали да докажат твърденията си, че втората
ответница М. В. не е знаела за увреждането и за задълженията на дъщеря си по
договорите за кредит със свидетелски показания. Презумпцията за знание по
чл.135, ал.2 ЗЗД се опровергава при условията на пълно и главно доказване,
поради което същата няма как да бъде оборена със свидетелски показания,
които не са достатъчно точни и ясни. Доказателствената тежест изисква със
свидетелите да се установят конкретни факти, които категорично да изключат
възможността приобретателят да е знаел за увреждането. В този смисъл - вж
Решение № 19 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2017 г., III г. о., ГК.
Съдът намира, че в случая презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД
не е оборена от свидетелските показания по делото. От една страна,
свидетелите заявяват само най-общо, че ответницата М. В. не е знаела за
8
задълженията на дъщеря си към банката, без обаче да посочват каквито и да са
конкретни факти, въз основа на които са изградили тези свои впечатления. От
друга страна, житейски нелогични са показанията им, че прехвърлянето на
имота е станало не с цел да се увреди банката, а за да се уредят отношенията
между М. К. и сестрите й, възникнали след смъртта на баща им. Ако се приеме
за вярно твърдението на свидетелите, че родителите на М. К. са осигурили
средствата за закупуването на процесния имот, поради което и за да
удовлетвори претенциите на сестрите си тя го е върнала на майката си, остава
необяснимо защо това "връщане" е осъществено чрез сключването на
възмездна сделка за покупко-продажба, което води до повторно заплащане
стойността на имота от страна на майката М. В.. Логичното поведение в този
случай би било да бъде сключена безвъзмездна сделка – напр. договор за
дарение, тъй като само по този начин би се постигнала твърдяната от
свидетелите цел на сделката.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
решението на първоинстанционния съд, с което спрямо ищеца е била обявена
относителна недействителност на договора за покупко-продажба за 1/2 ид. ч.
от процесния недвижими имот, с която част се е разпоредила съпругата-
длъжник, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция
има въззиваемата страна ОББ АД, поради което и на основание чл.78, ал.8
ГПК на същата следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв., съобразно чл.37 от Закона
за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, платимо по равно от въззивниците.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184 от 12.09.2024 г., постановено по
гр.д.№ 379/2023 г. по описа на Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК М. Т. К., ЕГН **********, с
адрес: с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ***, и М. М. В., ЕГН **********, с
адрес: с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на "Обединена
българска банка" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София
– 1463, район Триадица, ***, юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на общо 100,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10