Решение по дело №520/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.220, ал.1 ЗМ.

Образувано е по жалба на „Ганком-принт“ ООД срещу решение № 32-738742 от 14.02.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация (МД) MRN 21BG001008040713R0 от 27.09.2021 г., са определени нова митническа стойност в размер на 20 247,10 лева, вносно митническо задължение от 27.09.2021 г. в размер на 2024,71 лева, данъчна основа при внос в размер на 22 271,81 лева, задължение за ДДС от 27.09.2021 г. в размер на 4454,36 лева, досъбиране на вносно мито и ДДС общо в размер на 751,07 лева, от които 234,71 лева вносно мито и 516,36 лева ДДС, от длъжника „Ганком-принт“ ООД.

Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материална необоснованост, липса на мотиви за основателността на съмненията на митническия орган, довели до прилагане на чл.140, ал.1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и определяне на нова митническа стойност. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в представено по делото писмено становище.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение, чиито права са пряко и неблагоприятно засегнати от това решение, с което за жалбоподателя се създават нови публични задължения, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването (известие за доставяне – л.22, и пощенско клеймо – л.11), поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 27.09.2021 г. в Митническо бюро „Свободна зона Бургас“ е приета МД с MRN 21BG001008040713R0 (л.68) с вносител и декларатор „Ганком-принт“ ООД за режим допускане за свободно обращение на следната стока – употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, [Марка], модел „Аутлендър“, първа регистрация – 01/01/2019, работен обем – 2000 куб. см, шаси № ****. В МД за стоката е посочено още: код на държавата на изпращане/износ – Канада, условие на доставка – СFТ (стойност и навло), код на стоката по Комбинираната номенклатура № 6/15, код по ТАРИК 8703 23 90, метод за определяне на стойността – 6 – стойност, основана на наличните данни – „авариен метод“ (чл.74, § 3 от кодекса), цена на стоката – 17 900, валута – BGN. Към митническата декларация са приложени фактура № RA-E21041501 от 15.04.2021 г. (л.72), опаковъчен лист № RA-E21041501 (л.73), коносамент (морска товарителница – л.74-75) и оценителски доклад от 23.09.2021 г. (л.78-86). Съответно митническата стойност на стоката е определена на база на декларираната цена, взета от оценителския доклад, в размер на 17 900 лева.

С писмо от 13.09.2023 г. (л.41-42) на ТД Митница Бургас, МБ Свободна зона във връзка с извършване на последващ контрол на вноса на процесния автомобил от жалбоподателя е поскано да представи изчерпателно изброените в писмото документи и допълнителна информация. В писмения си отговор (л.40) управителят на дружеството-жалбоподател е посочил, че цялата документация по вноса е представена на Митница Бургас и че автомобилът е престоял повече от три месеца на открит паркинг на митницата порази липса на оценка от лицензиран оценител, който е определен от митницата и въз основа на приетата оценка и разрешен вноса.

С писмо от 07.12.2023 г. (л.31-38) жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката по МД с MRN 21BG001008040713R0 от 27.09.2021 г. и подробно са изложени мотивите, на които ще се основава решението.

Мотивите съдържат анализ на съдържанието на митническата декларация и приложените към нея документи. Цитираната е получената от канадските митнически власти информация и констатираните при осъществения последващ контрол съответствия по отношение на декларираната стока – марка и модел на автомобила, номер на шаси, продавач, и контейнер № MSСU7992820, c който e превозван автомобила; съответствие по отношение на износителя 9396-9053 Quebec Inc.; съответствие по отношение на номера на канадската износна декларация CAED:WN442920210514778849, посочен в морската товарителница; съответствие по отношение на получателя „Мирамар“ ООД, вписан в МД и морската товарителница, и „Ганкомпринт“ ООД като вносител на стоката. Констатирано е, обаче, и несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 17 900 лева спрямо посочената от канадските митнически власти цена в размер на 15 314 CAD (л.64-67), поради което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, съответно са изискани допълнителни доказателства и информация от вносителя.

В мотивите е посочено, че въз основа на анализа на приложените към МД документи, обяснението и допълнителните документи, представени от управителя на дружеството, получения отговор от канадските власти са налице основателни съмнения за митническата стойност на стоката, определена в размер на 17 900 лева по реда на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. След като са изложени подробни аргументи за неприложимост на нито един от методите по чл.74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е посочено, че митническата стойност би следвало да се определи съгласно чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с наличните данни в съюза и предоставената информация от канадските митнически власти, чийто отговор представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения, по установена форма и ред и представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество, както и че в получените в рамките на това сътрудничество електронна информация стоката е индивидуализирана с номер на шаси, описание и тегло и данните съвпадат с данните по представените към МД документи с изключение на цената на стоката – по МД 17 900 лева и 15 314 CAD по данни на митническите власти на Канада.

Съответно въз основа на прилагане на метода на последната възможност дружеството е уведомено, че митническата стойност ще бъде определена въз основа на наличните данни на територията на съюза, представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада.

В уведомлението следват подробни мотиви, че на основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност следва да бъде определена, като се вземе предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти, за превозно средство със същия VIN и представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС, т.е., митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 21BG001008040713R0 от 27.09.2021 г. ще бъде определена в размер на 20 247,10 лева (15 314 CAD х вал. курс 1,32213 BGN/CAD) на основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Посочено е, че с оглед новия размер на митническата стойност за стоката на основание чл.77, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 възниква вносно митническо задължение на 27.09.2021 г. (чл.77, § 2), което на основание чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при прилагане на ставка 10% ще бъде определено в размер на 2024,71 лева. Посочено е още, че на основание чл.54, ал. 1 ЗДДС, вр. чл.77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на датата на възникване на митническото задължение 27.09.2021 г. възниква задължение и за ДДС, като на основание чл.55, ал.1 ЗДДС данъчната основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 ЗДДС ще бъде определена върху размера на определената митническа стойност (20 247,10 лв.), върху която данъчна основа на основание чл.66, ал.1, т.2 и чл.67, ал.1 ЗДДС ще бъде определено задължение за ДДС при внос в размер на 4 454,36 лева.

Сравнявайки размера на вземанията, изчислен и заплатен по МД, с установения след определяне на нова митническа стойност и данъчна основа, административният орган е констатирал, че той е по-висок със 751,07 лева (таблица-л.37), което налага този размер да бъде досъбран. Посочено е също, че на основание чл.114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 върху размера на неизплатените вносни мита ще бъде начислена лихва за забава, каквато ще възникне и за задължението за ДДС съгласно чл.59, ал.2 ЗДДС.

С уведомлението на жалбоподателя е предоставен 30-дневен срок за становище, както и е уведомен за възможност да се запознае с водената преписка.

След запознаване с докладната записка от 05.02.2024 г. (л.23-30) на главния инспектор от МБ Свободна зона Бургас относно определянето на нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 21BG001008040713R0 от 27.09.2021 г. директорът на Митница Бургас е издал оспореното решение № 32-738742 от 14.02.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Представените в съдебното производство писмени документи не са нови доказателства, част са от административната преписка по издаване на оспореното решение, в този смисъл не установяват нови факти от значение за законосъобразността на оспореното решение.

Страните нямат спор по фактите, спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно.

Съгласно чл.70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност – действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, и това е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса (Регламент (ЕС) № 952/2013), те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, а ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения в този случай, обаче, лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Именно в такава хипотеза следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, които обосновават увеличаване стойността на внасяните стоки. Решението по дело С-263/06, т.52 на Съда на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.

За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на процесната стока. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и е предоставена от официалните митнически власти на територията на държавата на износа Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесния автомобил, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация, обаче, не представлява първично и в този смисъл надлежно доказателство по смисъла на чл.84д, ал.1 ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията и е декларирана съответната стока за износ.

В случая не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази, посочена при деклариране на износа. Липсва информация за елементите на посочената в декларираната при износа стойност и дали износната стойност съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка.

Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация за компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Съществена доказателствена подкрепа би получил органът в случай, че бе получил митническата износна декларация и съпътстващите я първични документи, каквито в случая липсват.

Съдът намира, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока (декларираната при износа стойност), не може да се направи обоснован извод, че това е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. Още повече, че декларираната митническа стойност на автомобила, посочена в МД, е определена от лицензиран оценител по искане на Митница Бургас, поради което нелогично и необосновано се явява искането на процесуалния представител на ответника за игнориране на оценителския доклад като частен документ, а възражението, че оценителят не е направил оглед на автомобила, не кореспондира със съдържанието на доклада, в който изрично е посочено, че такъв оглед е извършен, съответно описани са констатациите на оценителя за външното състояние на автомобила. Т.е., в случая липсват основания за неприемане на декларираната стойност и за определяне на нова по-висока. Митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока без да са установили предпоставките за прилагане на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Съдът намира също, че митническият орган не е изпълнил задължението преди да пристъпи към определяне на митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да изчерпи визираните в чл.74, § 2 вторични методи по букви от а) до г). В оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация, относима към неговото приложение, но липсват данни да е била събирана такава информация в хода на производството пред митническите органи. От друга страна, проверката в системата МИСЗА не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща не само националната база данни, но и информация за цялата митническа територия на Съюза. Съответно опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ. Следователно митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явяват неприложими в настоящия случай и необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В случая митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл.144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

След като не са доказани и обосновани основанията за изменение на декларираната митническа стойност, незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови задължения за мито и ДДС.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден ответника на основание чл.143, ал.1 АПК да заплати на жалбоподателя сумата 450 лева, от които 50 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение, представляващо минималният размер по чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед основателността на възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Ганком-принт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Карлово, [улица], представлявано от управителя М. И. К., решение № 32-738742 от 14.02.2024 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Ганком-принт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Карлово, [улица], представлявано от управителя М. И. К., сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.