Решение по дело №506/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 167
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова Каличкова
Дело: 20215001000506
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000506 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.247, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по молба вх. № 2194 от 18.03.2022г. на
„П.“ АД ЕИК ***, представлявана от юрисконсулт П. С. Хр. за поправка на
допусната фактическа грешка, изразяваща се в неправилно отразяване в
диспозитива на решението на делото валутата, в която се дължи присъденото
в полза на адв. Ст. Ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, а именно
1981.34 евро, вместо 1981.34 лева.
Насрещната страна И.И., представляван от адв. Ст. Ч. счита, че няма
пречка искането да бъде уважено и допуснатата техническа грешка да бъде
поправена.
Съдът, след като прецени доказателствата - поотделно и в тяхната
съвкупност и твърденията на страните, намира за установено следното:
По допустимостта на производството по чл.247, ал.1 ГПК: Разпоредбата
на чл.247, ал.1 от ГПК не предвижда ограничение във времето, през което
може да се извърши поправка на очевидната фактическа грешка, нито
субектите, по чийто почин се инициира производството - както съда, така и
страните. Целта на същото е да се отстрани едно несъответствие между
формираната воля на съда и нейния външен израз в писмения текст на
решението, което не би следвало да се ограничи във времето - обстоятелство,
взето предвид и от законодателя. Ето защо, съдът намира настоящото
производство за допустимо.
В мотивната част на решението съдът е приел, че дължимото се на адв.
С.Ч. адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА е в размер на
1
1981.34 лв., а в диспозитива е осъдил „П.“ АД да му заплати същата сума, но
в евро. Очевидно е налице несъответствие между формираната от съда воля и
нейния външен израз, което несъответствие следва да бъде отстранено, като
се допусне исканата поправка и в диспозитива на решението се запише, че се
на адв. С.Ч. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1981.34 лева,
вместо погрешно посочената сума от 1981.34 евро.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 122
от 11.03.2022г., постановено по в.т.д. № 506/2021 г. на ПАС - I т.с., като в
последния диспозитив на решението сумата, за която е осъдена „П.“ АД да
заплати на адв. С.М. Ч. от АК С.З. представляваща определено при условията
на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителства, вместо 1981.34 евро, да се чете 1981.34 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2