НОХД № 1606/15 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подcъдимия И.М.П., ЕГН **********  за престъпление по чл.343Б  ал.2 от НК за това, че на 13.06.2015г., в гр.Пазарджик,  по бул.“Христо Ботев“ е управлявал лек автомобил марка „Мазда”, модел „***” с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си  над 0,5 промила на хиляда - а именно 2.29 промила, установено по надлежния ред - протокол от химическа експертиза № 485/16.06.2015г.на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив” АД след като е осъден с присъда по НОХД № 390/2005 год. на Районен съд - Троян влязла в сила на 08.07.2005 год. за деяние по чл.343 б ал.1 от НК.

В първото по делото съдебно заседание подсъдимият се явява лично, като се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. В следващите съдебни заседания не се явява, като производството е приключено в негово отсъствие с участието на сл. защитник, който пледира за осъждане на подсъдимия и налагане на наказание в минимален размер.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага доводи по същество. Пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание  лишаване  от свобода и глоба, а също и  лишаване от правоуправление.

          Районният съд след като обсъди и прецени  събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият И.П. притежавал свидетелство за управление на МПС, категория „С, В, ТКТ, АМ”, придобити през 1988 година. Същият е наказван многократно по административен ред за нарушения по ЗДП.

          С присъда, постановена по НОХД № 390/2005 год. на Троянския РС, влязла в сила на 08.07.2005г., подс.П. бил осъден за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, извършено на 21.06.20105 година, като му било наложено наказание пробация и лишаване от правоуправление.

          Преди това бил осъждан по НОХД № 420/1999г. на РС-Плевен за престъпление по чл.339 ал.1 от НК и НОХД № 1577/03г. на РС-Пазарджик за престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195 ал.1 от НК. Били му наложени наказания ЛС, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от по три години. Двете престъпления, за които бил осъден по посочените две дела се намирали в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. дс чл.23 ал.1 от НК, но не били групирани от съдилищата. Понастоящем те следва да се гледат от настоящия съдебен състав така, сякаш са били групирани, т.к. това е по-благоприятно за осъдения. При положение, че присъдите по горните две дела бяха кумулирани, то тогава би следвало да се определи едно общо най-тежко наказание, което е това по НОХД № 1577/03г., а именно в размер на 1 година ЛС, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, който е започнал да тече от влизане на тази присъда в сила, а именно от 13.10.2003г. и който е изтекъл на 13.10.2006г. При това положение следва да се приеме, че към тази дата, за посочените две осъждания е настъпила реабилтация по право за П. по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК, т.к. осъждането му по следващото дело, цитираното най-горе – НОХД № 390/05г. на РС-Троян е на пробация и с него не е било постановено да се изтърпи наказанието ЛС по условното осъждане.

          Това раззяснение бе направено, за да се изтъкне, че за осъждането по НОХД № 390/05г. на РС-Троян не е настъпила реабилитаци по право по смисъла на чл.86 от НК, т.к. втора такава не може да настъпи. За това осъждане не е настъпила и реабилтация по чл.88а ал.1 от НК, т.к. след него, подс.П. е продължил да върши престъпления, за които в последствие е осъден по НОХД № 1128/07г. на РС-Плевен. По това дело е осъден отново за престъпление по чл.343б ал.2 от НК и му е наложено наказание пробация, което в последствие е заменено от ОС-Плевен по ЧНД № 736/09г.  на 31 дни ЛС. Осъден е и по НОХД № 287/07г. на РС-Луковит за престъпление по чл.343б ал.2 от НК  на 9 месеца ЛС, условно с три годишен изпитателен срок.

          По ЧНД № 23/2010г. на РС-Кнежа е извършена кумулация, като е наложено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 1128/07г. и НОХД № 287/07г., в размер на 9 месеца ЛС, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 15.03.2010г. Това значи, че за да настъпи абсолютна реабилитация по чл.88а от НК е необходимо първо да изтече изпитателния срок, което става на 15.03.2013г., а от този момент започва петгодишния срок по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК, който ще изтече чак на 15.03.2018 година.

Осъден  е и по НОХД № 154/08г. на РС-Кнежа на глоба в размер на 200 лева. Последно е осъден по НОХД № 684/06г. на РС-Плевен, с присъда влязла в сила на 29.04.2010г.  на глоба от двеста лева.

На 13.06.2015г. подс.П. бил в дома на мака си в гр.Пищиговно, където употребил алкохол. В един момент негова племенница му се обадила от гр.Пазарджик и му споделила, че има здравословен проблем, т.к. страдал от астма и не можела да се свърже с родителите си, които били на работа. Подс.П. ***, независимо, че бил пил.

Междувременно, за времето от 20.00 часа на 13.06.2015 год. до 08.00 часа на 14.06.2015 год. свидетелят Б.М. *** бил на работа заедно с колегата си Д. С. като дежурни по ООР. На посочената дата, около  21.10 часа, в гр.Пазарджик на бул.“Христо Ботев“ те спрели за проверка лек автомобил „Мазда“, модел “*** с ДК№ ***, тъй като автомобила криволичел по пътното платно и извършил маневра завой наляво от бул.”Ал.Стамболийски” към бул.”Христо Ботев”, като за малко не навлязъл в насрещното движение по последния булевард. Полицаите установили, че водач на автомобила е подсъдимия, както и че същият е във видимо нетрезво състояние.

След установяване на самоличността на подсъдимия П. и поради обстоятелството, че същият бил повлиян от алкохол, св. М. повикал за съдействие автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик. На място пристигнал свидетелят Г., който изпробвал подсъдимия с алкотест „Дрегер 7510” с инв.№ 0195, чиято скала отчела концентрация на алкохол в издишания от водача въздух със стойност 2.42 промила. На място против подсъдимия бил съставен АУАН № 1637 от 19.11.2010 година, който той подписал без възражения.

На подс.П. бил връчен и талон за медицинско изследване, след което същият бил съпроводен до ЦСМП – Пазарджик, където бил освидетелстван от дежурен лекар и дал  кръвна проба за химически анализ.

Видно от приложения по делото протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв № 485/16.06.2015г. издаден от СХЛ при „МБАЛ Пловдив” АД, на посочената дата и час подсъдимият П. е управлявал лекият автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си от 2.29 промила.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от справката на „ПП-КАТ” при ОДМВР – Пазарджик, подс.П.  понастоящем  не е  лишен  от  правоуправление. Както вече се посочи по-горе той е осъждан за шофиране в пияно състояние по смисъла на чл.343б ал.1 от НК по НОХД № 390/05г. на РС-Кнежа.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М. и Г., а също и от писмените  доказателства  инкорпорирани  в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че  подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 Б ал.2 от НК,  като  на  13.06.2015г., в гр.Пазарджик,  по бул.“Христо Ботев“ е управлявал лек автомобил марка „Мазда”, модел „***” с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си  над 0,5 промила на хиляда - а именно 2.29 промила, установено по надлежния ред - протокол от химическа експертиза № 485/16.06.2015г.на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив” АД след като е осъден с присъда по НОХД № 390/2005 год. на Районен съд - Троян влязла в сила на 08.07.2005 год. за деяние по чл.343 б ал.1 от НК.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, включително и квалифициращите, като е предвиждал и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до друго се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си.

В нарушение на чл.5 ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 2.29 промила, нарушението му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б ал.2 от НК.

Подсъдимият е имал съзнанието, че вече е осъждан за деяние по чл.343б ал.1 от НК с гореописаната присъда, както и че няма право да управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила.

Употребата на алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на МПС.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта  и  съобщенията”. С него се засягат важни обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е също висока, предвид високата концентрация на алкохол, надхвърляща  почти петкратно минимума на осъществения престъпен състав, който е 0.5 промила.

Преценявайки личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е със завишена степен на обществена опасност, доколкото е осъждан многократно  преди настоящото деяние с подробно описаните по-горе присъди. Осъждан е за кражби и за шофиране в пияно състояние, както по чл.343б ал.1 така и по чл.343б ал.2 от НК и се е оформил като изключително недисциплиниран водач на МПС.

Причината за извършване на престъплението, следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му правосъзнание и култура, в недисциплинираността му като водач на МПС.

          Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът прецени направените самопризнания, оказаното съдействие на полицейските е разследващи органи, а също и изразеното критично отношение към стореното.

Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха високата концентрация на  алкохол в кръвта, надхвърляща почти пет пъти минимума по осъществения състав. Миналите осъждания, които не са обективен елемент на правната квалификация и не й влияят също се отчетоха като отегчаващо обстоятелство. Като такова се отчете и наличието на други нарушения по ЗДП, за които е наказван по административен ред.

          При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната  тежест на всяко от тях, съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият П.  следва да бъде осъден на една година лишаване от свобода и на глоба в размер на 200 лева.

          Съобразявайки данните за личността на подсъдимия и обстоятелството, че същият се е оформил като груб нарушител на правилата, обезпечаващи  безопасността на движение по пътищата, като  с чувство за безнаказаност извършва едно от най-тежките нарушения по ЗДП, а именно шофиране в пияно състояние, съдът намери, че  в конкретната хипотеза не е приложим института на условното  осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК. Още повече, че както вече се посочи и по-горе, към настоящия момент подс.П. е осъждан на ЛС за престъпления от ОХ.

          По тези съображения и на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието ЛС в затвор.

          Съдът  като взе в предвид фактът, че подсъдимият, управлявайки  МПС на инкриминираната дата, се е бил  превърнал в една непрекъсната реална опасност за всички останали участници в движението, като отчете високата  концентрация на алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразно относителната им тежест, намери за необходимо да  упражни по- осезателно въздействие спрямо подсъдимия по посока  спазване на императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.

          Предвид на това и на основание чл.343Г във вр. с чл.343Б ал.2 от НК съдът постанови  подс.П.  да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца като счете, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.

На основание чл.59 ал.4 от НК се приспадна времето, през което подсъдимият И.П. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 13.06.2015г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия  И.П.  да заплати сторените по делото разноски в размер на 25 лв. за химическа експертиза, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: