№ 19278
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110163376 по
описа за 2022 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу П. Д. П. установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 31,43 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 10.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. до окончателното
изплащане, 4,94 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., 10,60 лева –
сума за дялово разпределение за периода 09.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва
от 13.04.2022 г. до окончателното изплащане и 2,31 лева – мораторна лихва за периода
31.10.2018 г. – 29.09.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „...“ № 14, гараж 9, аб. №
36208, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чгр. д. № 20002/2022 г. на СРС, 82
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител намира исковата
молба за недопустима, неоснователна и недоказана. Релевира възражение за погасяване с
1
изтичане на 3-годишна давност на процесните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 182 от 09.10.1981 г., по силата на който Т.Ч.П.
придобива недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „...“ № 14, гараж № 9. От
удостоверение за наследници на Т.Ч.П. е видно, че същата е починала на 29.04.2021 г. и е
оставила за свои наследници П. Д. П. и Л. Д.а П.а.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според която за процесния
период общо доставената и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 61 лева без
предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния,
суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 21,20
лева. За процесния период абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за БГВ.
Процесният период обхваща претендирани суми за топлинна енергия от 10.2018 г. до
04.2020 г. Доколкото наследодателят на ответника е починал на 29.04.2021 г., то през
процесния период Т.Ч.П. е била собственик на процесния имот. Поради това съдът намира,
че за процесния период задължено лице е била Т.Ч.П., като ответникът не е бил собственик
или ползвател на топлоснабдения имот и не е притежавал качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ, съответно не е бил задължена страна по договор
при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия.
Поради изложеното съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което
и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на исковете не следва да обсъжда релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
При този изход на спора право на разноски имат ответникът, но същият е бил
представляван от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., срещу П. Д. П., ЕГН **********,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 31,43 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 10.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва
от 13.04.2022 г. до окончателното изплащане, 4,94 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., 10,60 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2018 г.
– 04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. до окончателното изплащане и 2,31
лева – мораторна лихва за периода 31.10.2018 г. – 29.09.2021 г., за топлоснабден имот в гр.
София, ул. „...“ № 14, гараж 9, аб. № 36208, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чгр. д. № 20002/2022 г. на СРС, 82 състав.
Решението е постановено при участието на „Х.Р.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3