Решение по адм. дело №672/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С. К. К. против Заповед №10-00-1854/03.06.2025г, издадена от заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която на жалбоподателя е наредено да премахне „Преустройство – разширение на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КК на град Стара Загора“, представляващо строеж V-та категория, извършен в УПИ ІІІ-1627 в кв.42б по плана на град Стара Загора / [ПИ]/ без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Извършител на незаконния строеж е С. К. К., който се легитимира като собственик на постройка с [идентификатор], в УПИ ІІІ-1627 кв. 42б по плана и КК на град Стара Загора, с [нотариален акт]/03.08.1995г. По подаден сигнал от 11.02.2025г е извършена проверка от служители на Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол на строителството“ към община Стара Загора на място и по документи за УПИ ІІІ-1627 от кв.42б по плана на града, [ПИ] по КК на град Стара Загора. Образувано е производство по чл.225 ал.2 т.1 и т.2 вр. с чл.225а ал.2 от ЗУТ за преустройство – разширение на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КК на града, разположена до северната граница на УПИ ІІІ-1627 в кв.42б по плана на града, като разширението не е отразено в устройствените планове. Съгласно действащ План за регулация в УПИ ІІІ-1627 кв.42б сграда с [идентификатор] е отразена като 2пЖ-двуетажна паянтова жилищна сграда. Тя според начина на отразяване е търпим строеж, но изследвайки всички устройствени планове и влязъл в сила ЧИЗП, одобрен със Заповед №2269/07.12.1999г от Кмета на община Стара Загора ,касаещи УПИ ІІІ-1627 в кв.42б се установило, че сградата няма постоянен устройствен статут по действащ ПУП. Съгласно ал.2 на §53 от ПЗР на ЗИД ЗУТ – Търпимите строежи по ал.1, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите им конструкции. Разширението на сградата, не е обособено като самостоятелна постройка, не е отразено в устройствените планове, и е функционално и технически свързано със сграда с [идентификатор]. Северният ограждащ зид на разширението е с нарушена вертикалност, опасно наклонен към съседния УПИ ІV 1628. Изпълнена е бетонна колона в УПИ ІV 1628 в кв.42б, която подпира наклонения зид на постройката, съгласно геодезическо заснемане, изготвено от правоспособен инженер-геодезист, предоставено с писмо вх. №10.01.1208/28.02.2022г от собственика на засегнатия имот, подал цитирания сигнал. Колоната е разположена в него да подпира постройката, без нейното съгласие. За разширението няма строителни книжа, сградата в този си вид не е търпим строеж, не попада в хипотезата на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като не е отразена в КК, одобрена със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г, нито в регулационен план, одобрен със Заповед №1889/20.06.1992г, нито на ЧИЗП, одобрено със Заповед №2269/07.12.1999г.

Към заповедта е приложена извадка от ПУП-ПР на УПИ ІІІ-1627 кв.42б, на която двуетажната полумасивна жилищна сграда е отразена, а долепена на северната стена и регулационна северна граница с УПИ ІV-1628 е нанесена сигнатура за навес, а до него в посока изток още един навес и в същата редица на северна и източна регулационна граница още една Пмс. На скицата за [ПИ] навесите не са отразени, което е посочено като доказателствен факт за извършване на разширение след 2008г и не приложимост на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

В преписката е приложена Заповед № 10-00-2129/12.09.2022г на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.195 ал.6 т.1 от ЗУТ е наредено да се премахне сградата с [идентификатор], отразена като 2пЖ в КК, разширението към сградата с [идентификатор], което не е отразено на устройствените планове, и навес с [идентификатор], отразен като пМС на ПР от 1992г – сградата на северна и източна регулационна граница. С влязло в сила Решение № 162/19.05.2023г по адм.д.№692/2022г по описа на АС Стара Загора Заповед №10-00-2129/12.09.2022г на Кмета е отменена в частта й за премахване на сградата с [идентификатор] и разширението към нея, като незаконосъобразна. С решение №11914/04.12.2023г по адм.д.№7374/2023г по описа на ВАС на РБ решение №162/19.05.2023г на АС Стара Загора е оставено в сила с мотиви / стр.44/, от които следва, че между страните по настоящото дело са установени следните факти, които не могат да бъдат преразглеждани, освен при настъпила промяна: сградата и разширението са конструктивно и функционално свързани, поради което те представляват един обект /една сграда/, по отношение на който е следвало да се провери за условията на чл.195 ал.1 т.6 от ЗУТ. Сградата е в добро техническо състояние, целостта на конструкцията й не е нарушена, не е застрашена от самострутване и не се налага основен ремонт. Следователно не подлежи на премахване на основание чл.195 ал.1 т.6 от ЗУТ. По отношение на навеса / 68850.514.423.4/ е прието, че постройката е с нарушена цялост, застрашена от самосрутване и не може да бъде поправена – жалбата на К. е отхвърлена правилно против тази част на Заповед №10-00-2129/12.09.2022г на Кмета на общината.

В преписката са приложени Удостоверение №19-32-246/10.05.2022г на Главния архитект на Община Стара Загора за търпимост на Двуетажна жилищна сграда с идентификатор по 68850.514.423.6 по КК на града, изменена последно на 07.10.2022г, с площ от 37 [жк], както и Удостоверение №УТ-И666/23.10.2006г на Директор дирекция „ТСУ“, че Двуетажна паянтова жилищна сграда в УПИ №ІІІ 1627 в кв.42б по плана на града, одобрен със Заповед №154/23.11.1989г, упомената в [нотариален акт] и 141 от 1969г, в които е съсобственик С. К. К., на основание [нот. акт]/1995г представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ и не подлежи на премахване на основание §16 ал.1 от ЗУТ.

С жалбата се иска от съда да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 10-00-1854/03.06.2025г, издадена от заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която на жалбоподателя е наредено да премахне „Преустройство – разширение на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КК на град Стара Загора“, представляващо строеж V-та категория, извършен в УПИ ІІІ-1627 в кв.42б по плана на град Стара Загора / [ПИ]/ без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Доводите са основани на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на Заповед № 10-00-2129/12.09.2022г на Кмета на общината в частта й за премахване на същия строеж, която макар да е издадена на друго основание преклудира материално правния въпрос за търпимостта на строежа, защото е установено, че сградата е едно цяло – конструктивно и функционално и след като двуетажната паянтова сграда е търпим строеж, но никоя нейна неделима част не може да бъде определена като незаконен строеж. Освен това е установено и, че не може да бъде премахнато само една част от нея без това да доведе до нейното разрушаване. Не е извършена проверка за търпимост на сградата, което е служебно задължение на органа преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Претендират се разноските по делото, съгласно представен списък с доводи, че е налице фактическа и правна сложност, поради което не следва да се уважава евентуално възражение на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответника Заместник кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че само в производството по установяване и премахване на незаконно строителство се установяват фактите, представляващи основания за издаване на заповед по чл.225 ал.2 от ЗУТ, поради което не може те да бъдат разрешени от влязлото в сила решение за отмяна на заповед за премахване на строежа, издадена на основание чл.195 ал.6 т.1 от ЗУТ. В случай, че се приеме противното, то в посоченото съдебно решение е прието, че сградата не е допустима по действалите и действащите подробни устройствени планове, който факт е констатиран и в хода на настоящото административно производство. Следователно не са налице основания за определяне на целия строеж като търпим – конкретно на разпоредената за премахване част от него, представляваща разширение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното: Жалбата е подадена на 18.06.2025г в рамките на 14-дневния срок за обжалване, който тече от деня, следващ съобщаването на административния акт – 10.06.2025г / лист 87/ и от лице, което е адресат на задължението за премахване на строеж, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, според категорията на строежите – пета, на който Кмета е делегирал правомощия по чл.225а от ЗУТ със Заповед № 10-00-391/01.03.2024г. Спазено е абсолютното процесуално условие за установяване на фактите, посредством констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството, поради което абсолютни основания за отмяна не се констатират.

С констативен акт №135/14.04.2025г, съставен от главен експерт и старши специалист в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол по строителството“ при Община Стара Загора / лист 98/ е образувано производството, приключило с оспорената заповед. В констативния акт е удостоверено, че е извършена проверка на преустройство – разширение на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КК на град Стара Загора в УПИ ІІІ-1627 кв.42б по плана на град Стара Загора, собственост на жалбоподателя по силата на нотариален акт от 03.08.1995г. Останалата част на Констативния акт е изцяло цитирана в оспорената заповед и възпроизведена по-горе, поради което не следва да се повтаря.

На първо място след като е прието, че разширението не е самостоятелна постройка, а е технически и функционално свързано със сграда 68850.514.432.2 по КК от 2008г, а тя е търпим строеж, чието външно очертание на може да се променя в хоризонтално отношение, то е било задължително да се посочат размери на това разширение и пространственото му разположение. В противен случай абсолютно невъзможно е да се изпълни оспорената заповед за премахване на незаконно строителство. Това не е сторено и защото с цитираното съдебно решение е установено между страните – фактическите установявания в мотивите обвързват страните по решението и същите факти не подлежат на последващ спор за тяхното съществуване, че се касае за една сграда със застроена площ от 37 кв.м, на два етажа, която няма разширение. По тази причина ответникът не посочва никакви размери и пространствени предели на така нареченото разширение. На следващо място твърди се, че това е резултат от недопустимо преустройство на търпимия строеж – 2 Пжс, защото в Плана за регулация от 1992г и неговото изменение от 99г / лист 147/ сградата няма постоянен устройствен статут – не е предвидено с ПУП-ПЗ застрояване. Прието е, че северният ограждащ зид на разширението е с нарушена вертикалност, опасно наклонен към съседния имот УПИ ІV 1628, поради което в този имот без съгласието на неговия собственик е изградена бетонна колона, която да го подпира. Това установяване е налично в мотивите на цитираните по-горе решения и се отнася до навес с [идентификатор] / отразен като пМС в КК/, чието премахване е разпоредено на основание чл.195 ал.6 т.1 от ЗУТ със Заповед №10-00-2129/12.09.2022г на Кмета на общината, която в тази й част е влязла в сила, поради отхвърляне на жалбата против нея с влязло в сила съдебно решение. Следователно с Констативен акт № 135/14.04.2025г е спазена формално процедурата за установяване на незаконен строеж като дори не са проследени всички подробни устройствени планове, не са обсъдени съвместно с актуалната КК от 2020г за имота, нито с издадените удостоверения за търпимост, които макар да не обвързват компетентния орган по премахване на незаконно строителство носят информация за факти, имащи правно значение.

От окомерната скица към Констативния акт, чиято основа е скица на ПИ по КК от 2008г, е видно, че в зелено е очертана сграда 2 и пространството зад нея до северната регулационна граница с [ПИ] / УПИ ІV 1628/, поради което се налага извод, че адресата трябва да премахне цялата сграда, а при сравнение на окомерната скица със Скица №15-290039/22.03.2024г на лист 50 по делото, се установява че към 03.06.2025г в КК е нанесена сграда с [идентификатор], чието местоположение съвпада с това на сградата по окомерната скица. Съвпада и конфигурацията на сградата като по КК на града преди изменението от 07.10.2020г от южната страна на сграда 2 е очертана сграда 5. Жалбоподателят обясни и това се потвърждава от картния материал, че в КК от 2008г до изменението през 2020г като сграда 5 са нанесени стълбите към втория етаж на страдата, а тя самата не е отразена в цялост – непълнотата е отстранена на 07.10.2020г.

Съдът проследи служебно отразяването на двуетажната паянтова жилищна сграда, при което се констатира следното: На лист 76 и на лист 149 / заверено копие/ е приложено цветно копие от ПУП, одобрен със Заповед №1796/02.08.1964г, който съдържа паянтовата жилищна сграда – долепена до източна стена на триетажна масивна жилищна сграда / която от запад е построена по улична регулация/, и до северната регулационна граница. Постройката, която е предмет на премахване е посочена и в документ за собственост от 1957г на лист 155, което обяснява отразяването й в плана от 1964г –постройката до масивната жилищна сграда е била предмет на разпоредителна сделка. Следователно тази сграда цялата е търпим строеж на основание §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Това е така, защото видно от протокол за делба на лист 160 по делото старата жилищна сграда се състои от две стаи и антре на втория етаж от 31 кв.м., и една стая от първия етаж от 12 кв.м., а навеса е построен в североизточната част / навес 4, разпореден за премахване през 2022г с влязла в сила заповед и отразен на плана от 64г/. Стаята на първия етаж има вход през западна улична регулационна граница зад масивната триетажна сграда на улична регулация, което е показано със стрелка на плана от 1964г. В констативния акт не са посочени размери на разширението, за да се направи извод за промяна в хоризонталните очертания, а в КК сградата е със ЗП от 37 кв.м. На ПР за 1992г / лист 150/ от сграда 2 ПЖ е нанесен втория етаж, а стаята на първи етаж, до която входа е от улицата и зад масивната къща, показан със стрелка, е посочена със знак за навес, а до него в посока изток още един навес и едва тогава навес 4, означен като пМС. В ПУП-ПЗ от 92г е предвидено запазване на триетажната масивна жилищна сграда и ново допълващо свързано застрояване по границата с имота от север, както и три броя гаражи на улична регулация, а двуетажната паянтова жилищна сграда не е предвидена за запазване, както и навеса, който е първи етаж на сградата, състоящ се от една стая с отделен вход. Със ЧИЗРП от 99г е предвидено отново премахване на 2 ПЖС и изграждане на триетажна сграда с гаражи долепена от изток на 3МЖ, построена на западна регулационна граница. Отразена е кадастралната основа за сградите така, както е на плана за регулация от 92г. Поради отразяване на част от 2 ПЖС като навес – първия й етаж, състоящ се от една стая, при одобряване на КК през 2008г навеса не е нанесен – той не е самостоятелен обект на правото на собственост и съответно не е обект на КК. Грешката в КК е отстранена през 2020г и към момента на издаване на оспорената заповед действителното фактическо положение е отразено вярно, но при сравнение с окомерната скица към Констативния акт е видно, че служителите са ползвали кадастрална основа от 2008г, която не е актуална. Освен това са проследили само ПУП- ПР и ПУП-ПЗ от 1992г и изменението на ПУП-ПЗ от 1999г, но не и предходните регулационни планове, при което биха установили и защо през 2006г е издадено удостоверение за търпимост.

След като сградата в очертанията от ПУП-ПР от 92г е търпима, както е приел органа, то възниква въпроса защо не са посочени размери и местоположението на разширението и време на неговото извършване – момент, до който не е съществувало и след който следва да е изграден. Това, че в КК не е нанесен даден обект на кадастъра не означава безспорно, че този обект не е съществувал – КК може да страда от непълнота или грешка. Удостоверителното значение на кадастъра е до доказване на противното, както е в настоящото производство. Освен това от данните по КК и плановете се установява, че няма разширение в хоризонтално отношение – сградата е съществувала в тези очертания още към 1964г.

Изложеното е достатъчно за отмяна на оспорената заповед. На ответника се дължат разноските в пълен размер, защото действително е налице правна сложност – множество подробни устройствени планове, които не са проследени в хода на административното производство, сглобяване на констативен акт от мотиви по съдебно решение постановено по повод предходно производство по премахване на строеж, което се отнася до строежите, които не подлежат на премахване като незаконни, поради което включително до търпимите. След успешното отхвърляне на задължението за премахване на сградата жалбоподателят е изправен отново пред нареждане да премахне разширение, което нито е описано пространствено, нито е изследвана неговата устройствена история в пълнота, нито е ползвана вярна кадастрална основа – тази по действащата към момента на производството КК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №10-00-1854/03.06.2025г, издадена от Заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на С. К. К. [ЕГН] сумата 3610лв/три хиляди шестстотин и десет/, представляваща възнаграждение за един адвокат и държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.