РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Бургас, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242100601588 по описа за 2024 година
С Присъда № 7 от 02.10.2024 г., постановена по НОХД № 387/2023 г.,
Карнобатският районен съд е признал подсъдимия Н. Х. Х., ЕГН**********
за невиновен в това, че на неустановена дата в периода от 01.03.2021 г. до
12.03.2021 г. в землището на гр. Карнобат, обл. Бургас от обходна жп линия
Вълчин – Черноград, в съучастие с В. Г. П., ЕГН ********** от гр. К. и Х. Н.
Х., ЕГН ********** от гр. К. – тримата действали като съизвършители, чрез
използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер 318 ЦДИ“, с рег. № ******** и чрез използване
на технически средства – диск за рязане на метал, „Камък“ за развиване на
гайки от гедория с № 38 мм, подсилваща тръба с надпис „TOPTUL“ и 2 бр.
подсилващи допълнителни тръби, отнел чужди движими вещи – 56,78 метра
жп релси на стойност 973,78 лева, 74 броя подложки (метални планки с два
отвора) на стойност 51,80 лева и скрепителни елементи, от които 167 бр. гайки
за тирфор на стойност 3,34 лева, 68 бр. тирфори на стойност 1,36 лева, 63 бр.
„П“ образни планки на стойност 1,26 лева, 11 бр. „П“ ъглови планки с болт и
1
гайка на стойност 0,66 лева, 6 кг смес от крепежни елементи на стойност 3,00
лева или всичко на обща стойност 1035,20 лева, от владението на В.К.Р. от гр.
К., собственост на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“
ЖП СЕКЦИЯ – БУРГАС с Булстат: **********, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 304 от НПК
го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Със същата присъда, КРС е признал подсъдимия В. Г. П., ЕГН
********** за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 01.03.2021
г. до 12.03.2021 г. в землището на гр. Карнобат, обл. Бургас от обходна жп
линия Вълчин – Черноград, в съучастие с Х. Н. Х., ЕГН ********** от гр. К. -
двамата действали като съизвършители, чрез използване на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 318 ЦДИ“,
с рег. № ******** и чрез използване на технически средства – диск за рязане
на метал, „камък“ за развиване на гайки от гедория с № 38 мм, подсилваща
тръба с надпис „TOPTUL“ и 2 бр. подсилващи допълнителни тръби, отнел
чужди движими вещи – 56,78 метра жп релси на стойност 973,78 лева, 74 броя
подложки (метални планки с два отвора) на стойност 51,80 лева и
скрепителни елементи, от които 167 бр. гайки за тирфор на стойност 3,34 лева,
68 бр. тирфори на стойност 1,36 лева, 63 бр. „П“ образни планки на стойност
1,26 лева, 11 бр. „П“ ъглови планки с болт и гайка на стойност 0,66 лева, 6 кг
смес от крепежни елементи на стойност 3,00 лева или всичко на обща
стойност 1035,20 лева, от владението на В.К.Р. от гр. К., собственост на ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ ЖП СЕКЦИЯ –
БУРГАС с Булстат: **********, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на една
година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда, Районен съд – гр. Карнобат е признал подсъдимия
Х. Н. Х., ЕГН ********** за виновен в това, че на неустановена дата в периода
от 01.03.2021 г. до 12.03.2021 г., в землището на гр. Карнобат, обл. Бургас, от
обходна жп линия Вълчин – Черноград, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, в съучастие с В. Г. П., ЕГН ********** от гр. К., двамата действали като
2
съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 318 ЦДИ“, с рег. № ********
и чрез използване на технически средства – диск за рязане на метал, „Камък“
за развиване на гайки от гедория с № 38 мм, подсилваща тръба с надпис
„TOPTUL“ и 2 бр. подсилващи допълнителни тръби, отнел чужди движими
вещи – 56,78 метра жп релси на стойност 973,78 лева, 74 броя подложки
(метални планки с два отвора) на стойност 51,80 лева и скрепителни
елементи, от които 167 бр. гайки за тирфор на стойност 3,34 лева, 68 бр.
тирфори на стойност 1,36 лева, 63 бр. „П“ образни планки на стойност 1,26
лева, 11 бр. „П“ ъглови планки с болт и гайка на стойност 0,66 лева, 6 кг смес
от крепежни елементи на стойност 3,00 лева или всичко на обща стойност
1035,20 лева, от владението на В.К.Р. от гр. К., собственост на ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ ЖП СЕКЦИЯ –
БУРГАС с Булстат: **********, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК го е осъдил на
шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 69, ал. 1 от НК е
отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от две
години.
С присъдата, КРС се е произнесъл и по веществените доказателства,
като на основание чл. 53, ал. 1, б „а“ от НК е отнел в полза на държавата
веществените доказателства, намиращи се на съхранение в склад за
веществени доказателства в РУ Карнобат, а именно: 1 бр. диск за рязане на
метал ВД №Н2492, 1 бр. четка с жълта дръжка ВД № Н2497, тръба и камък 38
мм ВД №Н2498, 1 бр. количка ВД № 2499, подсилваща тръба с надпис
TOPTUL и 2 бр. подсилващи допълнителни тръби ВД № 2498, като вещи
принадлежащи на виновните и послужили за извършване на умишленото
престъпление.
Разпоредил е веществените доказателства 56,78 метра жп релси (19
броя), 74 броя подложки, 167 бр. гайки за тирфор, 68 бр. тирфори, 63 бр. „П“
образни планки, 11 бр. „П“ ъглови планки с болт и гайка, 6 кг смес от
крепежни елементи – оставени на отговорно пазене с протокол от 12.03.2021 г.
в базата на фирма „Глобъл металс“ на Пристанище – Транстрой гр. Бургас, да
се върнат след приключване на делото на собственика ДП „Национална
компания железопътна инфраструктура „ ЖП СЕКЦИЯ – БУРГАС, с Булстат
3
**********.
Относно веществените доказателства – 1 бр. букса от бира ВД №Н2455,
1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода „Горна баня“ ВД № 2456, 1 бр.
бутилка „Кока Кола“ ВД № Н2500, 1 бр. букса от бира „Пиринско“ ВД
№Н2457, 1 бр. бутилка от минерална вода „Девин“, розов етикет ВД № 2458, 1
бр. бутилка от минерална вода „Девин“ , син етикет ВД №Н2459, съдът е
постановил да останат по делото до приключването му, след което да се
унищожат като вещи без стойност.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по приетия за съвместно
разграждане граждански иск, предявен от ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“ с ЕИК: ********** и седалище и адрес на
управление: **********, чрез пълномощник гл. юрисконсулт К.Ч.Е., за
осъждане на подсъдимите Н. Х. Х., Х. Н. Х. и В. Г. П. да заплатят на НКЖИ
нанесените имуществени вреди в размер на 1035,20 лева, претърпени в
резултат от извършеното престъпление, като на основание чл. 301, ал. 1, т. 10
от НПК е оставил същия без уважение.
Съдът се е произнесъл по разноските като е възложил в тежест на В. П. и
Х. Х. да заплатят припадащата им се ½ част от направените по делото
разноски, а именно всеки един от тях да заплати по сметка на ОД МВР –
Бургас сума в размер на по 2812,13 лева, направени разноски на досъдебното
производство както и по сметка на РС – Карнобат сума в размер на по 684,34
лева, направени разноски на съдебно следствие, както и сумата от по 5 лева за
всеки един от тях, представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Въззивното производство е образувано по въззивен протест на прокурор
при РП – Бургас, с който се изразява становище за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт, в частта относно оправдаването на
подсъдимия Н. Х. Х.. В допълнение към въззивния протест излага
съображения за виновността на Н. Х., като прави искане за изменение на
присъдата в частта, в която той е признат за невиновен, като бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален строг режим.
По делото са постъпили въззивни жалби от адв. Стефан Стефанов от АК
4
– Бургас, защитник на подсъдимия В. Г. П. и от адв. Марин Стефанов от АК –
Бургас, защитник на подсъдимия Х. Н. Х.. В същите се съдържат съображения
за неправилност на присъдата, постановено в противоречие на закона, както и
за необоснованост на същата, произнесена при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и наложените наказания са несправедливи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас поддържа подадения протест и допълнението
към него, като намира, че виновността на Н. Х. се установява от иззетите пет
обекта, съдържащи негова ДНК. Счита, че фактическата обстановка, описана
в обвинителния акт, е въз основа на събраните в хода на ДП доказателства,
като се опира на процесуалните способи, употребени за събиране на
доказателствата, като версията, изложена от подс. Н. Х., прокурорът намира за
абсурдна. В тази връзка, намира показанията на св. К., че няма съпричастност
към подхвърляне и манипулиране на доказателства, разпитан пред въззивната
инстанция, за достоверни, дадени под клетва. Отделно от това намира
обясненията на подсъдимите П. и Х. Х. за противоречиви помежду си, а
показанията на св. Ч., дадени на съдебно следствие пред въззивната инстанция
намира, че не следва да се кредитират, тъй като свидетелката е майка на Х. Х..
В заключение счита, че събраните по делото доказателства на досъдебно
следствие и на съдебно следствие пред първата и въззивна инстанция,
обосновават категоричен извод за съставомерност на деянията, за които са
привлечени като обвиняеми и тримата подсъдими, включително и за Н. Х., за
който има достатъчно косвени доказателства, обосноваващи обвинителната
теза. Моли протестът да бъде уважен, като бъде прочетена нова присъда, с
която подсъдимият Н. Х. бъде признат за виновен по въздигнатото му
обвинение и наложено съответното наказание, а спрямо другите двамата
подсъдими, присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимите Н. Х. и Х. Х. се явяват лично в съдебно заседание пред
въззивния съд, както и със защитника им – адв. Марин Стефанов от АК –
Бургас. Последният моли протестът да не бъде уважаван, както и подс. Х. Х.
да бъде оправдан. На първо място намира, че е налице противоречие между
описателната част на обвинителния акт с диспозитива, както и са налице
нарушения в присъдата и мотивите, изложени от първоинстанционния съд,
като изцяло е сменена фактологията и описанието в обвинителния акт. Счита,
че са налице процесуални нарушения, тъй като приетата фактическа
5
обстановка от първоинстанционния съд не отговоря на описаната в
обвинителния акт. На следващо място намира, че изготвените и приети от
съда експертизи са изготвени от вещи лице без необходимото техническо
образование. Относно виновността на подсъдимия Х., според защитата, съдът
се е позовал единствено на косвени доказателства, като не се е съобразил със
свидетелските показания на кантонерът и отговарящият за релсите. Относно
подсъдимия Н. също са налице единствено косвени доказателства, които не са
убедителни, като единствените такива са, че той е собственик на буса и че е
намерена ДНК следа на мястото, където са срязани релсите. Моли присъдата
да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав, тъй като присъдата и мотивите не почиват изцяло на
доказателствата, събрани по делото, а избирателно са взети показания на
свидетели. Прави и алтернативно искане, като Н. Х. бъде признат за невинен,
както и Х. Х. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В лична защита подсъдимият Н. Х. заявява, че освен по бутилките, няма
негово ДНК по инструментите, с които прокуратурата твърди, че са рязани
релсите. В дадената му последна дума моли присъдата да бъде потвърдена,
като заявява, че никога не е ходил да реже релси.
В дадената последна дума, подсъдимият Х. Х. моли да бъде оправдан.
Подсъдимият В. П. се явява лично в съдебно заседание пред настоящата
инстанция, както и със защитника си – адв. Стефан Стефанов от АК – Бургас.
Последният намира, че твърдяното съучастие, за което на подзащитния му е
повдигнато обвинение, не се установява от събраните доказателства. В
мотивите към присъдата съдът е описал обстоятелства и факти, за които на
подсъдимите не е повдигнато обвинение, както и не са събрани доказателства.
Счита, че относно подсъдимия П. не е доказано по безспорен и категоричен
начин, че е участвал в рязането на тези релси, още по-малко в съучастие с
другите подсъдими. Единствената съпричастност, която П. има по отношение
на релсите, както и самия той признава, е в тяхното пренасяне, като самият
той не е знаел къде отива, какво пренася, под каква форма, законно ли е и за
какво става дума. Моли подсъдимият П. да бъде оправдан по така
повдигнатото му обвинение, тъй като има вина, то тя е за съвсем различно
деяние. При условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав.
6
В лична защита подсъдимият П. се признава за виновен единствено, че е
карал релсите. В дадената му последна дума моли да бъде оправдан за
кражбата.
В реплика представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че не
може да има предубеденост на първоинстанционния съд, тъй като има
оправдан подсъдим. На второ място счита, че при приемане на фактическата
обстановка съдът не е длъжен да се съобразява с фактите, описани в
обвинителния акт, а следва да изготви мотивите съобразно доказателствата,
събрани на съдебно следствие. Относно твърдяната некомпетентност на
вещите лица, изготвили експертизите, намира същите за неоснователни.
Счита, че не са налице основания за връщане на делото.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени във
въззивния протест и допълнението към него, във въззивните жалби и тези,
изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и
служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността,
обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Подсъдимият Н. Х. Х. е роден на ********** г. в гр. К., обл. Б., с адрес:
гр. К., ул. „М.“ № ***. Той е *******, ***** гражданин, *********
образование, ******, месторабота – ***********, ЕГН **********. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, Н. Х. е ****.
Подсъдимият В. Г. П. е роден на ******* г. в гр. К., обл. Б., с адрес: гр.
К., ул. „Р.“ бл. **, вх. **, ет. **. Той е *******, ******* гражданин, ********
образование, ********, месторабота – **********, ЕГН **********. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, В. П. е ********.
Подсъдимият Х. Н. Х. е роден на ********* г. в гр. Б., с адрес: гр. К.,
обл. Б., ул. „М.“ № ***, вх. ***, ет. ***. Той е ********, ******* гражданин,
*********** образование, ********, *********, ЕГН **********.
Североизточно от ж.п. гара Карнобат преминава обходна ж.п. линия
Черноград – Вълчин, която е била построена през 1980 г. с цел да не се влиза в
гара Карнобат, а да има директна връзка между гр. Варна и гр. Бургас. Тази
обходна линия е собственост на ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура“ ЖП секция – Бургас, с Булстат: ********** и се води като
дълготраен актив. Свидетелят В.К.Р. – началник на железопътен участък
7
Карнобат/ Обединен отговарял за трасето от км 235+000 до км 190+ 490 м или
от ж.п. гара Карнобат до два километра след с. Завой посока гр. Ямбол.
Обходната ж.п. линия Черноград – Вълчин е била бракувана през 2004 – 2005
г. до ликвидация, но към датата на деянието не е била ликвидирана, но не е
била в експлоатация. Поради отпадане на необходимостта, същата е била
бракувана. С оглед липсата на поддръжка, трасето било обрасло с храсти и
дървета, като достъпът до него бил затруднен. За обхода на трасето отговарял
кантонер – св. И.М.С., който следвало да го обикаля всеки ден, но той ходел
по-рядко и когато почивал, трасето не било посещавано, като имало периоди в
които обикалял трасето през 10 дни, а някога и над месец. Свидетелят С. не е
чувал да се режат релси, като не е забелязвал хора и техника в района, като за
липсата на релси разбрал от началника на района, който му казал, че липсва
голямо количество релси.
На неустановена по делото дата, в началото на месец март, подсъдимите
В. П. и Х. Х. решили да извършат кражба на ж.п. релси от неизползваемото
железопътно трасе – обходна ж.п. линия Вълчин – Черноград, в землището на
гр. Карнобат, които впоследствие да отчуждят. В изпълнение на взетото
решение, на неустановена дата в периода от 01.03.2021 г. до 12.03.2021 г.,
подсъдимите В. П. и Х. Х. се снабдили с неустановена по делото машина за
рязане на метал, дискове за рязане на метал, камък от гедория 38 мм, тръбен
ключ, самоделна количка и подсилващи тръби. Инструментите били
натоварени в товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 318
ЦДИ“ с рег. № *********, собственост по документи на св. Г. Ч. /Х.а/ - майка
на подс. Х. Х., но използван и от баща му - Н. Х.. Посоченият товарен
автомобил се намирал в автокомплекс „Х.“, собственост на Н. Х., като
ключовете били на него. Достъп до товарния автомобил имал всеки,
включително Н. Х., както и подс. П.. Подсъдимият П., управлявайки
процесния товарен автомобил и подс. Х. Х. се придвижили до обходна ж.п.
линия Вълчин – Черноград в землището на гр. Карнобат, като стигнали до там
по черен път. Когато наоколо нямало никой, двамата направили просека
между намиращите се около линията израснали храсти и дървета. Там
свалили натоварените от тях и посочените по-горе технически средства.
Двамата нарязали, демонтирали и натоварили в товарния автомобил - 56,78
метра ж.п. релси, 74 броя подложки (метални планки с два отвора) и
скрепителни елементи, от които 167 бр. гайки за тирфор, 68 бр. тирфори, 63
8
бр. „П“ образни планки, 11 бр. „П“ ъглови планки с болт и гайка, 6 кг смес от
крепежни елементи. Така нарязаните и демонтирани вещи са собственост на
ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ ЖП Секция –
Бургас, с Булстат: ********** – с упълномощен представител св. Т.П. и
материално – отговорно лице – св. В.Р. – началник железопътен участък ЖП
Участък Карнобат/Обединен.
С така отнетите вещи, натоварени в товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер 318 ЦДИ“, с рег. № ********, двамата
подсъдими се отдалечили от местопроизшествието. На мястото на рязането и
демонтажа н ж.п. релсите останали част от техническите средства, послужили
за извършване на престъплението – диск за рязане на метал, тръбен ключ и
гедория, самоделна количка.
На 12.03.2021 г. с посочения товарен автомобил подсъдимите П. и Х. Х.
отпътували за гр. Бургас. Автомобилът бил управляван от подсъдимия П.,
като в товарния му отсек се намирали релсите и скрепителен материал, взети
от обходна жп линия Вълчин – Черноград, в землището на гр. Карнобат.
Двамата възнамерявали да отчуждят вещите чрез продажба на пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в района на пристанище
„Транстрой“ – Бургас. Пристигайки на пристанището, те се отправили към
кантар за измерване на товар. Там св. П.И.С. в 11:25:48 часа измерил МПС с
рег. № ********, с име на материала „скрап“, влизащо в пристанището с тегло
5 600 кг и шофьор Н. Х.. Свидетелят С. записвал номера на автомобила, в
случай че го види и името на водача, по данни на последния, както и на кого се
кара стоката. Той нямал задължение да проверява лични документи. Теглото
на влизащия автомобил и на излизащия се отчита от кантара, който
автоматично дава разликата между пълен и празен автомобил, което
представлява нето тегло. Същият автомобил напуснал пристанището с тегло
2340 кг в 14:13:54 часа, като нето тегло на товара е бил в размер на 3260 кг.
Когато излязъл от кантара, управлявания от подс. П. автомобил бил
забелязан от свидетелите С.П. и К.П. - служители на ГКПП – Пристанище –
Бургас при ГПУ – Бургас. Автомобилът им направил впечатление, тъй като
след като ги забелязал, започнал да прави странни маневри, от които си
личало, че същият не желае да бъде видян от служителите. Свид. П. спрял
служебния автомобил, за да види къде ще отиде товарния. След спирането,
9
товарния автомобил спрял на 5 – 6 метра зад служебния и от мястото на водача
слязъл подс. П., който тръгнал безцелно из пристанището. Св. П. тръгнал към
него, като в този момент подс. Х. Х. седнал на мястото на водача и потеглил
към изхода на пристанището. Св. П. потеглил след товарния автомобил и го
настигнал, като подс. Х. Х. спрял. Св. П. извършил проверка на подс. П., който
не му представил документи. На въпроса какво прави на пристанището, подс.
П. казал, че е от гр. К. и просто се разхожда в пристанището. Казал също, че не
знае какво превозва в товарния автомобил, няма ключ за багажното отделение
и не може да го отвори. Тогава св. П. уведомил св. Н.И. Я. – началник смяна,
че са спрели товарен автомобил и при опит да го проверят, лицата, които са
били с него, отказват да го отворят. Св. Я. се обадила за съдействие на
служители от сектор ОИД при ГПУ – Бургас. На място пристигнали
свидетелите Д.Г.К., Г.Г.В. и Д.Н. П., които установили подсъдимите Х. Х. и П..
При проведената с тях беседа от св. К., подс. П. казал пред него, че той е
управлявал товарния автомобил и носят желязо за скрап, след което отворил
вратата на товарния отсек, където свидетелите са видели , че се намират релси,
планки и болтове. Подсъдимият П. казал, че е шофьор и не може да посочи
произхода на това, както и че товарът е на бащата на неговия придружител Х.
Х.– подс. Н. Х., като последният му казал да превози релсите са сумата от 30
лева. При извършената проверка не е бил установен произхода на релсите. С
протокол за доброволно предаване подс. П. предал намиращите се в товарния
отсек релси и др., които били разтоварени в най-близката база за скрап и били
оставени за отговорно пазене на управителя на базата. Видно от протокол за
доброволно предаване от 12.03.2021 г., подс. П. предал на св. К. 19 бр. метални
релси с различна дължина, подробно описани в протокола, метални планки,
болтове, гайки – общо количество с тегло 3260 кг. В протокола подс. П. е
записал, че не може да посочи какъв е произхода на предадените от него
метални релси, болтове, планки и гайки. Посочил е, че е само шофьор на буса
с рег. № ********, който е собственост на съпругата на Н. Х., като предполага,
че желязото е негово. Съставен е и протокол за отговорно пазене на вещи от
12.03.2021 г., с който св. К. предал на служител във фирма „Глобал Металс“
ЕООД доброволно предадените от подс. П. релси, метални планки, болтове и
гайки с нетно тегло 3260 кг.
Докато извършвали проверката по преписката, св. К. изготвил
специално съобщение до ОД МВР – Бургас, с което ги уведомил, че при тях
10
има случай на установени релси, съответно да бъде извършена проверка дали
има извършена кражба на релси в района. Първоначално получил отговор, че
няма кражба на релси в района, но в последствие, след като приключил
преписката и изпратил същата на РП – Бургас, бил уведомен от служител на
ОД МВР – Бургас, че има кражба на релси в района на гр. Бургас. Св. К. се
свързал с наблюдаващия прокурор и съобщил за установеното и
необходимостта да се извърши проверка за евентуална връзка между случаите.
На 05.05.2021 г. св. И. В.В. – инспектор към Криминална полиция в РУ –
Карнобат, съвместно с колегата си И.Х.Д., извършвали обход на обслужвания
от тях район, който включва и района, през който преминава обходното ж.п.
трасе. Слезли по черен път и забелязали, че драките и храстите около черния
път са отъпкани и начупени, като имало видими просеки към обходното ж.п.
трасе. Тогава двамата полицейски служители слезли от автомобила и
тръгнали към релсите на трасето. При достигането до тях установили, че
липсват ж.п. релси от около 1000 метра ж.п. трасе. За така констатираното,
полицейските служители уведомили ръководството им, като им било
разпоредено да извършат оглед на местопроизшествие. Уведомен бил и св. Р..
На същата дата при извършения оглед на местопроизшествие от И.Х.Д. –
инспектор КП при РУ – Карнобат са иззети: 1 бр. букса от бира – стикер ВД №
Н2455, 1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода „Горна баня“ – стикер ВД
№2456, 1 бр. бутилка „Кока кола“ – ВД № Н2500, 1 бр. букса от бира
„Пиринско“ – ВД №Н2457, 1 бр. бутилка от минерална вода „Девин“ розов
етикет – ВД № 2458, 1 бр. бутилка от минерална вода „Девин“ син етикет – ВД
№ Н2459, 1 бр. диск за рязане на метал – ВД № Н2492, 1 бр. бутилка от
минерална вода „Банкя“ – ВД № Н2493, 1 бр. бутилка с жълта течност – ВД №
Н2494, 1 бр. бутилка от минерална вода „Велинград“ – ВД № Н2495, 1 бр.
бутилка от минерална вода „Бачково“ – ВД № Н2496, 1 бр. четка с жълта
дръжка – ВД № Н2497, тръба и камък 38 мм – ВД № Н2498, 1 бр. количка – ВД
№ 2499. Към ВД със стикер № Н2498 са приложени подсилваща тръба с
надпис TOPTUL и 2 бр. подсилващи допълнителни тръби.
Във връзка с установеното при огледа на местопроизшествие отнемане
на ж.п. релси заедно с подложки и скрепления е започнато досъдебно
производство на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с № 282 ЗМ 103/2021 г. по
описа на РУ – Карнобат, вх. № 5016/2021 г. на РП – Бургас.
11
С Постановление на РП – Бургас от 19.05.2021 г. преписка с вх. №
3912/2021 г. е присъединена към ДП № 282 ЗМ 103/2021 г. по описа на РУ –
Карнобат.
Приетите за установени фактически положения, формулирани и от
първата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по
делото доказателствени източници. Фактическите констатации се извеждат
въз основа на преценката на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелите
В.К.Р., Т.И.П., И. В.В., Д.Г.К., Г.Г.В., Д.Н. П., С.Н. П., К. Н. П., Н.И.Я., П.И.С.,
Г. Н. Х.а, Г.Д.А., С. Н. Н., И.М.С., С. П. К., дадени на съдебно следствие пред
въззивната инстанция, Г. Н. Ч., дадени на съдебно следствие пред въззивната
инстанция; от писмените доказателства – заявление от В.К.Р., докладни
записки, протокол за доброволно предаване от 12.03.2021 г., протокол за
отговорно пазене на вещи, кантарна бележка, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, справка за заведени
материали в балансова сметка 986 – брак до ликвидация на ЖПС Бургас,
извлечение от инвентаризационен опис от 09.11.2020 г., справка за стойността
на материалите, обект на посегателство, препис извлечение от акт за смърт,
писмо до изпълнителен директор на Пристанище „Транстрой – Бургас“ АД,
писмо от Община Карнобат, справки за съдимост ; от изготвените по делото
ДНК експертизи, техническа експертиза, тройна комплексна техническа и
оценъчна експертиза, допълнителна тройна комплексна техническа и
оценъчна експертиза, както от останалите приложени по делото писмени и
веществени доказателства. Релевантните за решаване на делото обстоятелства
са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния
съд. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на
доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от
въззивната инстанция. Процесуалната дейност на органите на досъдебното
производство и на първоинстанционния съд, не страда от допуснати
съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните разпоредби, при формирането на своето
вътрешно убеждение по фактите. Съобразявайки изискванията на
12
процесуалния закон, първостепенният съд е изложил съображения относно
това на основата на кои от доказателствата и доказателствените средства е
формирал вътрешното си убеждение. С оглед на това, настоящият въззивен
състав намира възраженията на защитата, че приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка е различна от тази, посочена в обвинителния акт, за
неоснователни. С оглед на това, че съдебната фаза е централна в
наказателното производство, то съдът не е длъжен да се съобразява
единствено и само с фактологията, изложена в обвинителния акт, а следва да
приеме фактическа обстановка на база на събраните и проверени в хода на
съдебно следствие доказателства.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал
обясненията, дадени от тримата подсъдими, като е приел, че същите се явяват
средство за защита. И тримата подсъдими в хода на досъдебното и съдебно
следствие са променяли изцяло даваните обяснения, съобразявайки ги със
събраните доказателства – експертизи и показания на свидетели. Обясненията
на подс. Н. Х., че релсите за били закупени от баща му през 90-те години и са
били съхранявани в двора на къщата му в с. Д. се опровергават от показанията
на свид. С. Н. и Г.А. – ***** и ******** на с. Д., в които същите посочват, че
не са забелязвали ж.п. релси, струпани в наследствения двор на подсъдимия. В
тази връзка са и показанията на св. В., който твърди, че е посещавал имота на
подс. Х., но не е забелязвал наличието на стари релси в него. С оглед на това,
съдът не кредитира показанията на св. Ч. – бивша съпруга на подс. Н. Х. и
майка на подс. Х. Х., дадени на въззивно съдебно следствие, в частта, в която
посочва, че в наследствения имот на Н. Х. в с. Д. е имало стари релси, които са
от много години там, още от неговия баща. Със същите, независимо, че
двамата с подс. Н. Х. не са съпрузи, свидетелката цели да затвърди защитната
му теза, а и да оневени сина си – подс. Х. Х..
Нелогични са обясненията на подсъдимите, дадени при разпитите им
като обвиняеми от 25.08.2023 г. и 05.09.2023 г. относно установените предмети
с биологични следи по тях от подсъдимите установени при извършената ДНК
експертиза. И тримата подсъдими твърдят, че през месец април от полицията
са разбрали, че те имат съмнения, че релсите са били откраднати от линията
Вълчин – Черноград. Тогава тримата отишли до тази линия, за да видят какво
има по нея. След ден – два отново отишли до линията, но само вървели
покрай нея. Ходили и трети път да режат салкъми за колчета, като при тези им
13
три ходения било възможно да изхвърлили бутилки или други вещи, по които
е имало тяхно ДНК. От доказателствата по делото се установява, че към
средата на месец април, в полицията не са имали информация за липсващите
от ж.п. линията Вълчин – Черноград релси и е нямало как същите да получат
тази информация точно от полицията. Мястото е установено на 05.05.2021 г. ,
т.е. 15 дни след твърдяното посещение на подсъдимите там.
На съдебно следствие пред първоинстанционния съд подсъдимите дават
коренно различни обяснения, като посочват, че микробусът е бил взет от подс.
П., който чрез свой познат (починал в хода на наказателното производство), е
намерил начин да изкара парични средства. Този познат е завел П. с
управлявания от последния микробус до въпросното трасе и там непознати за
подс. П. с багер са натоварили на микробуса релсите, намерени от
служителите на ГПУ. След това микробусът с релсите бил закаран в с. Д., от
където на следващия ден е следвало подс. П. да го закара до пристанището,
където трябвало да го чака неговия познат. Когато на следващата сутрин подс.
П. отишъл до с. Д., по същото време там се намирал подс. Х. Х., който си
вземал части за мотора. Когато разбрал, че подс. П. ще ходи до Бургас, подс.
Х. Х. решил да отиде с него, за да си купува части за мотора, като нищо не е
знаел за товара на микробуса. Подсъдимите П. и Х. Х. са посочили, че
дадените предходни обяснения са били по съвет на адвокат, за да не ги
занимават повече.
Нелогична и недоказана по делото е и версията на подс. Н. Х., че с оглед
конфликт с полицейски служител от гр. Карнобат, завеждащ Криминална
полиция, който има интимни отношения със съпругата му, е възможно
вземане на бутилки, и следи, които се подхвърлят на най- различни
местопрестъпления, с оглед подвеждането му под отговорност. Разпитан в
съдебно заседание пред въззивната инстанция, св. С. П. К. категорично отрича
да е вземал и подхвърлял вещи, които да послужат за откриване на ДНК следи
на различни местопроизшествия, за да бъде обвинен в престъпление. Съдът
кредитира показанията на св. К., дадени на съдебно следствие пред въззивната
инстанция като последователни, достоверни и логични.
Нелогични и противоречиви помежду си са и обясненията, дадени от
подсъдимите Х. Х. и П. на съдебно следствие пред въззивната инстанция.
Подс. П. посочва, че тъй като Н. Х. изгонил синовете си от къщи, той ги приел
14
да спят в автомобила на съпругата му, а сутринта взел Х. Х. до ходят до гр.
Бургас, като преди това д. (познатия на подс. П., починал) ги закарал до с. Б.
(с. Д.). В обясненията си подс. Х. Х. пък посочва, че с приятел отишъл до с. Б.,
където се видели с подсъдимия П. и с него е отишъл в гр. Бургас, като не е
знаел какво има в микробуса.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Р., Т.П., И. В., д. К., Г.В.,
д. П., С.П., К.П., Н. Я., П. С., Г. Х.а, Г.А., С. Н., И. С., които намира за логични,
последователни, взаимно свързани, кореспондиращи както помежду си, така и
с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на св. В.Р. се установява, че обходната ж.п. линия
Черноград – Вълчин е била бракувана през 2004 – 2005 г. до ликвидация, но
към датата на извършване на деянието, същата не е била ликвидирана, но не е
била и в експлоатация. Била е бракувана поради отпаднала необходимост. Към
датата на деянието трасето е било обрасло с храсти и дървета, като достъпът
до него е бил затруднен.
Свидетелят И. С. посочва, че като кантонер, той е отговарял за обхода на
трасето. От показанията му се установява, че е следвало ежедневно да обикаля
трасето, но той е ходел по-рядко, като понякога през 10 дни, но е имало и
периоди над месец, когато не го е посещавал. Също така посочва, че трасето
Вълчин – Черноград е обрасло като гора и не се вижда.
Съдът кредитира и показанията на св. П. С., който е измерил товара,
като посочва, че той е записал номера на МПС, а именно ********, както и
името на шофьора – Н. Х., посочен от шофьора на превозното средство.
Показанията на свидетелите С.П. и К.П. – служители на ГПУ – Бургас,
както и Н. Я. – началник смяна, д. К., Г.В. и д. П. – последните трима
служители от сектор ОИД при ГПУ – Бургас, са последователни, логични,
взаимосвързани и кореспондиращи помежду си, като съдът ги кредитира
изцяло. От същите се установява, че управляваният от П. автомобил, след като
излязъл от кантара, започнал да прави странни маневри. След това двамата
свидетели са видели подсъдимия П., който слязъл от автомобила и тръгнал
безцелно из пристанището, като в това време подс. Х. Х. седнал на мястото на
водача и потеглил към изхода на пристанището. Свидетелят П. тръгнал след
товарния автомобил, като спрял подс. Х. Х., а на въпрос на св. П., какво прави
на пристанището, подсъдимият П. казал, че е от гр. К. и просто се разхожда в
15
пристанището, не знае какво превозва в товарния автомобил, няма ключ за
багажното отделение и не може да го отвори. След пристигане на свидетелите
К., В. и П., в багажното отделение на товарния автомобил бил установен
товарът, като при извършената проверка не бил установен произхода на
релсите. С протокол за доброволно предаване, подс. П. предал намиращите се
в товарния отсек релси и др., които били разтоварени в най-близката база за
скрап и са оставени на отговорно пазене на управителя на базата.
По делото по безспорен начин е установено, че нетото тегло на товара е
в размер на 3260 кг.
От назначената и изготвена на досъдебното производство ДНК
експертиза – Протокол № 22 / ДНК -329-21 от 16.03.2022 г. се установява, че
при изследването на представените обекти са определени 3 различни ДНК
профила на лица от мъжки пол, както и едно ДНК профил на смес от клетъчен
материал: „1. За обекти № 1 (кен „Пиринско“) и № 4 (кен „Пиринско“) се
определи един и същи ДНК профил на неизвестно до момента лице от мъжки
пол. 2 за обект № 10 ( бутилка „Велинград“) се определи друг ДНК профил,
също на неизвестно лице от мъжки пол. ДНК профилите не са показали
съвпадение с регистрираните до момента ДНК профили в Национална база
данни. 4 За обекти № 3 (бутилка „Кока кола“), № 8 (бутилка „Банкя“), № 9
(бутилка „Лимонада“) и № 11(бутилка „Бачково“) се определи ДНК профил,
който съвпада напълно с ДНК профила на Н. Х. Х., ЕГН **********,
регистриран в Националната ДНК база данни като криминално проявено лице,
което означава, че клетъчният материал по тези обекти произхожда от него. 5
За обект № 5 (бутилка „Девин“ с розов етикет) се определи ДНК профил на
смес от клетъчен материал от две лица – Н. Х. Х., ЕГН ********** и
неизвестно до момента лице, чийто клетъчен материал се открива по обект №
10 (бутилка „Велинград“).
С оглед на обстоятелството, че подсъдимите Х. Х. и В. П. отказват да
дадат доброволно образци за ДНК изследване, с Определение №
133/30.08.2022 г., по ЧНД № 246/2022 г., РС – Карнобат е разрешил
принудително вземане на сравнителни образци за ДНК профилите – клетъчен
материал от устната кухина на подсъдимите Х. Х. и В. П. за изготвяне на ДНК
експертизи.
От заключението на вещото лице по назначената ДНК експертиза –
16
Протокол № 22 /ДНК-389 от 06.10.2022 г. се установява, че ДНК профилът на
В. Г. П. съвпада напълно с ДНК профила, определен за обекти № 1 и № 4 в
посочената по-горе експертиза, което означава, че по тези два обекта се
открива клетъчен материал от него. Също така се установява, че ДНК
профилът на Х. Х. съвпада напълно с ДНК профила, определен за обект № 10,
в същата експертиза, което означава, че по този обект се открива клетъчен
материал от него. Също така се установява, че ДНК профилът на Х. Х. се
открива и в ДНК профила на смес от клетъчен материал, определен за обект
№ 5 св смес от клетъчен материал от Н. Х..
От заключението на допуснатата и изготвена допълнителна тройна
комплексна техническа и оценъчна експертиза се установява, че стойността на
отнетите вещи възлиза на обща стойност 1035,20 лева, като 56,78 метра жп
релси на стойност 973,78 лева, 74 броя подложки (метални планки с два
отвора) на стойност 51,80 лева, скрепителни елементи, от които 167 бр. гайки
за тирфор на стойност 3,34 лв., 68 бр. тирфори на стойност 1,36 лв., 63 бр. „П“
образни планки на стойност 1,26 лв., 11 бр. „П“ ъглови планки с болт и гайка
на стойност 0,66 лв., 6 кг. смес от крепежни елементи на стойност 3,00 лв.
От заключението на назначената и изготвена в съдебното производство
допълнителна комплексна експертиза се установява, че по намиращите се на
отговорно пазене вещи във фирма „Глобал Металс“ ЕООД, както и
намиращите се на трасето Вълчин – Черноград релси, маркировъчните
надписи са едни и същи. Надписите са отлети по време на производството на
релсите и са съставени от изпъкнали букви и цифри: 87XS49. Също така се
установява, че по релсите, намиращи се във фирма „Глобал Металс“ ЕООД и
на трасето Вълчин – Черноград, разрезите са с произход от ъглошлайф, а
размерът на гайките и на двете места е 38 мм, какъвто е размерът на
намерената вложка от гедоре.
Съдът кредитира всички изготвени по делото експертизи, като намира
същите за пълни, обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.
Така обсъдените източници на фактически данни оборват изцяло тезата
на защитата на подс. Х. Х. и подс. П. за липса на доказателства относно
авторството на деянието.
Предвид изложеното дотук, неоснователни са оплакванията на защитата
на двамата подсъдими, че атакуваният съдебен акт е постановен при
17
неправилна преценка на доказателствата (с оглед на изложените конкретни
доводи и аргументи в съдебно заседание, с които се оспорват
доказателствените изводи на районния съд, както и цялостната му дейност по
преценка и анализ на наличният по делото доказателствен материал).
Постановената присъда не е необоснована – възприетата от първостепенният
съд фактическа обстановка намира своята опора в цялата доказателствена
съвкупност, събрана в хода на наказателното производство, ценена от
решаващият съд като достоверна, безпротиворечива и относима към предмета
на делото.
С оглед изложените съображения по фактите въз основа на анализа на
доказателствения материал, настоящият състав споделя като обосновани и
законосъобразни правните изводи на Районен съд-Карнобат, че подс. Н. Х. не
е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, чл.
20, ал. 2 НК. Повдигнатото спрямо този подсъдим обвинение се гради
единствено и само на предположение. С оглед единствено и само на
обстоятелството, че не местопрестъплението са открити вещи, съдържащи
ДНК профил на подс. Н. Х. – върху бутилки „Кока-кола“, „Банкя“,
„Лимонада“ и „Бачково“, държавното обвинение е приел, че той е автор на
това деяние. Липсват каквито и да е други доказателства, включително и
косвени, които да обосноват извод за съпричастност и съизвършителство на
подс. Н. Х. с подсъдимите Х. Х. и П.. С оглед на забраната осъдителна присъда
да почива единствено и само на предположения, настоящият съдебен състав
намира, че правилно и законосъобразно подс. Н. Х. е оправдан по това
обвинение. С оглед на това, възраженията на прокурора в депозирания
протест, са неоснователни.
Напълно неоснователно е възражението на защитата на подсъдимите Х.
Х. и П., че спрямо тях не е доказана по безспорен и категоричен начин
съпричастността им към извършване на процесното деяние, а именно
отнемане на движими вещи от владението на В.К.Р. от гр. К., собственост на
ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ ЖП СЕКЦИЯ –
БУРГАС с Булстат: **********, без тяхно знание, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
Относно главният факт на процеса, независимо от липсата на първични
доказателства, по делото са установени множество косвени такива, които в
18
своята съвкупност водят до единственият и категоричен извод относно
авторството на деянието.
По отношение на подс. П. са налице достатъчно косвени доказателства –
намерените на местопрестъплението кенове от бира с негов ДНК профил,
също така е установена пластмасова касета пълно с крепежни елементи, като
в такива касети са се намирали и превозваните от него крепежни елементи.
Отделно от това подс. П. е установен в момент на държане на вещите, предмет
на престъплението и е подготвял тяхното отчуждаване, чрез продажба на
пункт за изкупуване на метални отпадъци. Както и по-горе бе посочено, съдът
не кредитира обясненията на подс. П., че не е участвал в кражбата, а
единствено е превозвал релсите. Правилно и законосъобразно съдът е приел,
че от обективна и субективна страна подс. П. е осъществил състава на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По отношение на подс. Х. Х. също са налице верига от косвени
доказателства, които водят до безспорен и категоричен извод, че същият е
извършител на престъплението – на местопрестъплението, от където са отнети
инкриминираните вещи, е намерена бутилка „Велинград“, по която съгласно
изготвената ДНК експертиза, е открит негов ДНК профил, както и върху
бутилка с профил на смес между неговото ДНК и ДНК на подс. Н. Х.. Също
така, подс. Х. Х. е установен в момент на превозване и опит да отчужди
вещите, предмет на престъплението чрез продажбата им на пункт за
изкупуване на скрап.
Чрез отнемането на процесните вещи, подсъдимите са прекъснали
фактическата влас на собственика им и установили своя такава, с което
престъпният резултат е настъпил.
В рамките на установените факти, материалният закон е приложен
правилно. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че за
извършването на кражбата дейците са използвали технически средства – диск
за рязане на метал, „камък“ за развиване на гайки от гедория с № 38 мм,
подсилваща тръба с надпис „TOPTUL“ 2 бр. подсилващи допълнителни тръби,
посредством които подсъдимите са свалили от трасето релсите и
скрепителният материал и са ги нарязали, за да могат да ги преместят и
натоварят в товарния автомобил, с техническо средство, което по делото не е
установено. Също така е установено, че подсъдимите са извършили деянието
19
и чрез използване на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 318 ЦДИ“ с рег. № ********, в който са натоварили
инкриминираните вещи и в последствие са откарали на Пристанище –
Транстрой в гр. Бургас, с намерение да ги отчуждят, като ги продадат в пункт
за изкупуване на метали, което обуславя квалифициращите признаци по чл.
195, ал. 1, т. 4 от НК.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че двамата са действали в
съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, като съизвършители.
От субективна страна, правилно и обосновано първоинстанционният съд
е приел, че деянието е извършено от подс. Х. Х. и подс. П. при пряк умисъл,
защото са съзнавали общественоопасния характер му характер, предвиждали
са настъпването на общественоопасните последици и са искали настъпването
на тези последици. Те са били напълно наясно , че отнемат чужди движими
вещи без съгласието на владелеца им. Налице е било намерение от тяхна
страна противозаконно да присвоят чуждите движими вещи, както и предадат
същите в пункт за изкупуване на метали, като по този начин получат парична
облага. С оглед на приобщените по делото доказателства, подс. Х. Х., макар и
непълнолетен към момента на извършване на деянието, е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
В рамките на предвиденото за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 от
НК наказание от една до десет години, КРС е наложил на подсъдимия П.
наказание една година лишаване от свобода. С оглед на обстоятелството, че
към датата на инкриминираното деяние подс. Х. Х. е бил непълнолетен,
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като е заменил наказанието с
лишаване от свобода до три години. Правилна и съобразена с доказателствата
по делото е преценката на първостепенния съд, че наказанията на същите
следва да се определят при условията на чл. 54 от НК, тъй като и за двамата
подсъдими липсват изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да доведат до извод, че и най-леко
предвиденото в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Правилно и
законосъобразно съдът е приел, че за постигане целите на наказанието за
двамата подсъдими да бъдат поправени и превъзпитани към спазване на
законите и добрите нрави, наложените наказания не следва да се изтърпяват
20
ефективно, а същите следва да бъдат отложени с определен изпитателен срок.
С оглед на това, на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на наложеното на подс. П. наказание лишаване от свобода в
размер на една година за изпитателен срок от три години, а на основание чл.
69, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното на подс. Х. Х.
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца за изпитателен срок
от две години.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с присъдата се е
произнесъл и по веществените доказателства.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд се е произнесъл по
предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ с ЕИК ********** и
седалище и адрес на управление: ******************, чрез пълномощник гл.
юрисконсулт К.Ч.Е., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „И. Вазов“ № 3, като е
оставил същия без уважение.
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК, първоинстанционният съд правилно е възложил в тежест на двамата
подсъдими направените по делото разноски, като е осъдил всеки един от тях
да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас припадащата му се от една втора
от направените на досъдебното производство разноски в общ размер от
5624,25 лв., т.е. всеки един от двамата подсъдими следва да заплати сума в
размер на по 2812,13 лева, както и всеки един от тях да заплати по сметка на
Районен съд – Карнобат приспадащата му се от една втора от направените на
съдебното производство разноски в общ размер на 1369,68 лева, или всеки
един от тях да заплати сумата от 684,34 лева.
С оглед на всичко изложено и след извършена, на основание чл. 314 от
НПК, служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при
която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, нито за неговото отменяване и връщане за
ново разглеждане, БОС намери, че същият следва да бъде потвърден изцяло.
Потвърждаването на присъдата и признаването на подсъдимите за
виновни, налага направените разноски пред въззивната инстанция за явяване
на свидетел, да бъдат възложени в тяхна тежест, поради което и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
21
на Окръжен съд – Бургас сума в общ размер на 87,80 лева, или всеки един от
тях да заплати припадащата му се ½ част в размер на 43,90 лева.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена, поради което на основание чл.338 от НПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 / 02.10.2024 г., постановена по НОХД №
387/2023 г. на Карнобатския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК В. Г. П., ЕГН **********
и Х. Н. Х., ЕГН ********** да заплатят направените по делото разноски в
съдебно производство пред въззивната инстанция в общ размер на 87,80 лева,
или всеки един от тях да заплати сумата от по 43,90 лева по сметка на
Окръжен съд – гр. Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22