Решение по дело №126/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 171
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20227240700126
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

171                                      24.06.2022 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на втори юни две хиляди двадесет и втора  год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                  Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА                                                                                     

                                                                                         МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Пенка Маринова с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №126 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София против Решение №43/04.02.2022г, постановено по АНД №1228/2021г. по описа на РС Казанлък, с което е отменено НП № 001315/21.09.2021г. издадено от Началник отдел „Контрол правоприлагане“ в НТУ към АПИ гр. София, с наложена на Т.Т.И. глоба в размер на 300лв на основание чл.179 ал.3 вр. с чл.139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата за това, че на  07.04.2021 г. в 17:16:50 ч. ППС е засечено  на път 199+527 км, включен в обхвата  на платената пътна, като за посоченото ППС не е заплатена  пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т. 1 от Закона за пътищата.  Нарушението е установено на 10.04.2021 г. в 14.25ч, на път І-5, км 216+800, в хода на извършена проверка  на лек автомобил, марка **** модел ****, с рег. №  ****, с обща техническа  допустима максимална маса до 3500 кг., управлявано от Т.Т.И..

С въззивната си жалба господин Т.И. е поискал отмяна на наказателното постановление поради това, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като при закупуването на 13.03.2021г на един брой електронна винетка кат. К 3 <=3.5 т с продължителност от 13.03.2021г до 12.03.2022г за въпросното моторно превозно средство с рег. №****, видно от разписка с № 942609 от 13.03.2021г. погрешно е посочил категорията ППС, като е заплатил винетна такса за „ремарке на лек автомобил“, вместо „лек автомобил“.  Размерът на заплатената винетна такса /97 лева/ за ППС с рег. № **** с погрешно посочена категория МПС, е абсолютно същият като размера на дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.  Твърди, че действително е допусната грешка при декларирането на данните относно категорията на ППС, но същата е ирелевантна за съставомерността на деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение и съотв. за отговорността на собственика на МПС, по аргумент от чл.5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Счита, че  вмененото му нарушение е формално по своя характер, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което АНО е следвало да прецени дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, съобразявайки разрешението дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС.

За да отмени Наказателното постановление, въззивния съд е приел, че са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, тъй като от  установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, като освобождаването от административно наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

 

С касационната жалба се твърди, че с отмяната на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон,  тъй като е налице противоречие  в мотивите на съдебния акт,  водещи  до накърняване правото на защита на касатора, като е поставен  в положение  да се брани  срещу противоречиви и взаимно изключващи се  мотиви. Оспорва се изводът на съда, че е налице липса  на нарушение, тъй като видно  от представената по делото от Т. И.  разписка за електронна винетка, същият е  заплатил винетна такса за ремарке.  Излагат се съображения, че  по отношение на  нарушението е приложима действащата към датата на извършване разпоредбата на  чл.10а, ал. 3а от ЗП.

Оспорва се и изводът на съда за наличието на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като към датата на постановяване на съдебния акт не е взета предвид нормата на чл. 189з от ЗДвП / ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, която забранява  приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършените нарушения по ЗДвП.

Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

Ответникът Т.Т.И. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото са представени писмени бележки от процесуалния му представител адвокат Г., в които поддържа изложените във въззивната жалбата доводи са незаконосъобразност на НП и иска от съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение, като му бъдат присъдени и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила.

          Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 В разписката за електронна винетка от 13.03.2021г е посочен регистрационния номер на лекия автомобил **** срещу заплатена сума от 97лв за годишна такса и категория на превозното средство К3, но тип – ремарке.  В декларация от 10.04.2021г за закупена уикенд винетка за лекия автомобил, след като е установено нарушението, е вписан същия регистрационен номер и Категория К3- ППС за превоз на пътници се не повече от 8 места за сядане, ППС за превоз на товари включително ремарке с маса до 3.5тона. Желания вид на таксата в декларацията е зачертан със знака х – уикенд 10лв под колоната за автомобил до 3.5 тона.  На 15.04.2021г е подадена молба до Председателя на УС на АПИ за поправка на допуснатата грешка в разписката за електронна винетка. Вписано е в молбата, че винетката е коригирана на 16.04.2021г. Въз основа на тези факти се налага следния извод:

Водачът е заплатил винетна такса за това ППС – в случая МПС, на което принадлежи регистрационния номер, а той безспорно е на управляваното МПС **** ****, не на ремарке. Следователно липсва пряк умисъл към формалното деяние, вменено на ответника по касация за извършено виновно на 07.04.2021г. Отделно от това изводите на въззивния съд за липса на каквото и да било вреда за бюджета на АПИ – Национално ТОЛ управление е обоснован. Деянието дори не консумира признаците на административното нарушение от формална страна, доколкото е заплатена такса за онова МПС, на което принадлежи регистрационния номер, тъй като последния е признака, свършващ таксата с онова средство, за управление на което е дължима.

 Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р     Е     Ш     И :

 

      ОСТАВЯ В СИЛА  решение №43/04.02.2022г. постановено по АНД №1228/2021 год. по описа на Районен съд Казанлък.

 

       ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура да заплати на Т.Т.И. ЕГН ********** сумата от 100лв, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 126/22г по описа на АС Стара Загора.

 

 

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

  

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                         

 

                                                           2.