Р Е Ш Е Н И Е  № 571

 

      гр. Сливен, 19.12.2019 год.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, пети състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА

 

при съдебен секретар ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1590 по описа за 2019 г. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба на И.В.К. против НП № 19-0804-002207 от 12.09.2019 год., издадено от Началник РУ към ОД на МВР гр. Сливен, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.  

В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, се представлява от Началник РУ към ОДМВР-Сливен, който счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

На 22.08.2019 г. свидетелите С. и М., заедно с още няколко лица, играели футбол до зала "Асеновец" в гр. Сливен. Всички играещи възприели лек автомобил "Ситроен Ксара", движещ се с висока скорост по бул. "Шести септември", в посока изток-запад. На кръстовището с бул. "Тракия" автомобилът навлязъл със същата висока скорост, при което се залюлял, приплъзнал по асфалта и възникнала опасност да се обърне. Свидетелите възприели водача на автомобила - млад мъж на около 20 годишна възраст, като в автомобила се возели още няколко лица на същата възраст. Известно време след това същият автомобил преминал отново, пак с висока скорост и навлязъл по същия начин в завоя, като отново се залюлял и без малко не се обърнал. Тогава присъстващите лица решили да уведомят полицията, тъй като съществувала опасност, както за намиращите се в автомобила лица, така и за деца и велосипедисти, намиращи се в близост до пътя по който се е движил жалбоподателя. Свид. С. *** и обяснил на Началника на какво са станали свидетели и предал по данни на свид. М. номера и марката на автомобила, както и описание на лицето, което го е управлявало. От своя страна Началника на РУ-МВР-Сливен разпоредил на актосъставителя А. да състави АУАН на лицето, управлявало автомобила. Тъй като същият се водил собственост на бащата на жалбоподателя, актосъставителя се свързал с него, предал му, че следва да се яви, при което при актосъставителя се явили жалбоподателя и неговия баща. Бащата на жалбоподателя Вили И.К. подал декларация, че на процесната дата автомобила му е бил управляван от сина му И.В.К.. Актосъставителят обяснил и на двамата, че ще бъде съставен акт на лицето, което е управлявало, заради действията които е извършило това лице при управлението на автомобила, като жалбоподателят признал, както обстоятелството, че той е управлявал автомобила, така и че е въртял гуми и поднасял самия автомобил. За констатираното, му бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи :

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, но разгледана по същество – неоснователна.

         Безспорно се установи от събраните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП се забранява пътищата отворени за обществено ползване да се използват за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Цялата разпоредба на чл. 104 Б от ЗДвП, която освен тази забрана включва и забрана за организиране на състезания с коли по тези пътища е сравнително нова в закона и беше въведена изрично след множеството инциденти, възникнали именно заради организиране на състезания по пътищата отворени за обществено ползване и заради подобни маневри, като приплъзване и блокиране на колелетата на автомобила, поднасяне на задницата на същия и т.н., каквито маневри в случая е извършвал жалбоподателя. Безспорно същият не е предприел управлението на автомобила, нито за превоз на товари, нито на пътници, въпреки че такива е имало в автомобила, а предвид реакцията му и тази на всички които са се возили вътре, това управление е било предприето именно с цел, да се извършват такива маневри, най-вероятно за забавление на всички в автомобила. Ето защо, правилно и законосъобразно нарушението е подведено под нормата на чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП.

         Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай констатациите по акта не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни доказателства. Напротив, свидетелите присъствали при извършване на нарушението дават безпротиворечиви и взаимнодопълващи се показания, с които подробно пресъздават времето, мястото на извършване на нарушението, действията на водача при управлението на МПС, опасността която е възникнала вследствие на тези действия, както за пътуващите в автомобила, така и за околните, като съдът не констатира нито противоречия, нито разминаване в тези показания, което да даде основание за изключването им от доказателствения материал по делото. Всъщност от жалбата не става ясно дали жалбоподателя оспорва, че е извършвал такива действия, по скоро същият навежда доводи за допуснати процесуални нарушения, а не за материално-правна незаконосъобразност на НП. В същото време при съставянето на акта е признал, както че е управлявал автомобила, така и че е извършвал посочените в АУАН маневри.

При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. И акта и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, няма разминаване между съставения акт и издаденото НП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е налице противоречие във фактическата и правна формулировка на административно-наказателното обвинение, което е възпрепятствало правото му на защита. Напротив, точно и ясно е описано нарушението, както в АУАН, така и в НП.  Това, че е посочено, че е застрашил останалите участници в движението не прави НП незаконосъобразно. Не представлява нарушение и обстоятелството, че актът е съставен четири дни след извършване на твърдяното нарушение. Никъде в ЗАНН не съществува забрана АУАН да се състави по-късно, единственото изискване е да се посочи дата и място на нарушението, които обаче са точно и ясно посочени в съставения АУАН. Актосъставителят не е присъствал при констатиране на нарушението, но е съставил акта по свидетелските показания на лицата, които са присъствали и за което също не съществува пречка в ЗАНН.

Размерът на наложеното наказание е в рамките на предвидения в закона и в разпоредбата на чл. 175 А ал. 1, предл. 3-то от ЗДвП е точно определен и не може да бъде променен от съда.

Ето защо съдът следва да потвърди НП, като правилно и законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0804-002207 от 12.09.2019 год. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Сливен, с което на И.В.К., с ЕГН ********** за нарушение на чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: