Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015
гр. Пловдив, 09.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, 2–ри граждански състав, в открито съдебно
заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с
участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
Дандарова в.гр.д. №625 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.29 ГПК.
С решение № 221/20.12.2019г. по гр.д.№
2723/2018г. на 3-то гр.о. на ВКС е отменено решение № 68/05.04.18г. по в.гр.д.№
610/2017г. по описа на ПАС с което е отменено изцяло решение № 187/07.06.17г.
по гр.д.№ 134/16г. по описа на Старозагорския окръжен съд с което се обявява за
недействителен спрямо А.С.А. сключеният между „А.и.2.“ЕООД гр. С.З.и“А.с.“ЕАД
гр. С.,договор за дарение обективиран в нот.акт №*т.III,н.д.
№*по описа на нотариус Б.Г.,с рес.№* в НК относно
следните два имота ,намиращи се в новоизградена и
въведена в експлоатация „Жилищна сграда“ с обекти за стопанска дейност и гаражи
и ограда“ с обща разгъната застроена площ 754 кв.м.,построена в ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр. С.З.,намиращ се в гр. С.З.,ул.“Х.“ № 55, а
именно:А/ АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор ***,намиращ се на втория етаж със
застроена площ от 79.13 кв.м.,състоящ се от дневна с кухненски бокс,спалня,
баня-тоалетна,предверие и тераса,при
граници:север-двор,изток-асансьор,коридор и стълбище,юг-двор,запад-двор,заедно
с прилежащите към апартамента 9.23 кв.м.,представляващи 11.43%идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж,който самостоятелен обект е
предназначен за жилище и се намира в сграда № 3,разположена в ПИ с
идентификатор № ***при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-***.3.3, под
обекта:***.3.8 и ***.3.1 и над обекта: ***.3.4 и Б/ АПАРТАМЕНТ № 7 с
идентификатор ***.3.7,намиращ се на четвърти и пети етаж,със застроена площ от
125.65 кв.м. от които 74.63 кв.м. на четвърти етаж и 51.02 кв.м. на пети
етаж,състоящ се от дневна с кухненски бокс,баня-тоалетна,предверие,дрешник-стълбище
и тераса на четвърти етаж и две спални коридор,баня-тоалетна,стълбище и тераса
на пети етаж,заедно с прилежащите към апартамента 14.65% кв.м.,представляващи
18.16% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж,който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който
се намира в сграда № 3,разположена в ПИ с идентификатор ***.,при съседни
самостоятелни обекти:на първо ниво на същия етаж-няма,под обекта-***.3.5 и
***.3.6 и над обекта:***.3.6 и на второ ниво на същия етаж-***.3.6,под
обекта-няма,над обекта-няма и е ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен.
След изпълнение на указанията за нови
съдопроизводствени действия съдът намира следното:
Предявен е иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване
недействителността на договор за дарение,сключен между двете ответни
дружества,като увреждащ кредиторовия
интерес,обусловен в качеството му на купувач по предварителен договор за
продажба на недвижими имоти от 05.11.2015г. сключен с първия ответник „А.“
ЕООД.
С решението на първоинстанционния съд е уважен
иска.
Решението е обжалвано от дружествата ответници,като
се иска неговата отмяна,отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
С писмения си отговор А.А.
поддържа становище за неоснователност на жалбите.Претендира разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 05.11.2015г. е сключен предварителен
договор за продажба на недвижими имоти,подробно описани два апартамента, между
„А.и.2.“ ООД,представлявано от А.П. като продавач и А.С.А. като
купувач.Продавачът се е задължил да продаде при условията и сроковете посочени
в договора два апартаманта в новоизградена
и въведена в експлоатация жилищна сграда. Купувачът се е задължил да заплати
продажната цена за двата обекта общо в размер на 73 000 евро или
равностойността им в лева-142 775 лв., от които 25 000 евро за имота
по б.“а „и 48 000 евро за имота по б.“б“. Договорено е всички плащания да
бъдат правени общо за двата имота,като всяко отделно плащане ще се счита извършено
пропорционално за всеки от имотите,съобразно продажната цена за всеки един от
тях. Постигнато е споразумение сумата да бъде изплатена по следния начин:а/12
800 евро капаро,която продавачът декларира,че е получил от купувача преди
подписването на договора;б/15 000 евро в срок до 29.02.2016г.; в/45 200 евро в
деня на сключване на окончателния договор
С нот.акт №*том
3-ти,рег.№*, дело №*от 20.06.2016г. на нотариус Б.Г. дружеството „А.и.2.“ ООД
чрез управителя Ю.П.е дарило на „А.с.“ ЕАД С.много недвижими имоти,между които
и двата апартамента по предварителния договор.
От изслушана ССЕ се установява,че няма каквито и да
е счетоводни документи и записвания,материализиращи продажбата на двата
имота,няма и данни за осчетоводено вземане на дружеството към ищцата А.А..
В изпълнение на указанията на съда въззиваемата
страна А.А. представи два броя
квитанции.Едната към приходен касов ордер № 17,получена от А.А. за капаро за апарт. № 7 и ап.№
2 за сумата 12 800 евро от 05.11.15г. и втората към приходен касов ордер №
24 получена от Р.Н.С. за втора вноска по договор от 05.11.15г. за ап.№2 и № 7
за сумата 15 000 евро от 18.02.16г./Твърдения,че разполага с тези разписки
е заявила майката на купувачката,разпитана като свидетел в първата
инстанция/,както и удостоверение от ОД на МВР С.З.№*.,че А.А.
е излезла от РБ през аерогара С.на 14.11.15г.и до
15.12.16г. няма регистрирани други пътувания.
Във връзка с направеното оспорване по чл. 181 ГПК
на квитанциите от „А.с.“ЕАД са разпитани двама свидетели:
Свидетелят М.В.Х.без родство установява,че е роден
на 13 ноември и по традиция една седмица или 10 дни преди рождения си ден ходи
на фризьор да се подстриже при майката на ищцата Р.от години.Винаги ходел с
кола.В началото на ноември 2015г. пак отишъл при нея на фризьор и тя го
помолила ,ако е с кола да ги закара с дъщеря и до офиса на А.П. на ул.Х. да
заплатят капаро за имот ,който купува дъщерята А.. Изчакал ги в колата и те се
върнали след около 20 минути. Р.седнала отпред при него, а А. на задната седалка.А.
казала:“Мамо вземи разписката и договора да ги държиш в тебе,защото аз пак ще
заминавам“ Свидетелят твърди,че е видял договор и разписка. Разписката била
като от приходен/разходен касов ордер,от готовите бланки, които масово ги
продават в книжарниците. Бланката била попълнена на ръка. Съдържанието на
разписката не му е известно.
Свидетелят Й.С.Й.без родство установява,че има
строителна фирма за ремонтни дейности.Познава майката на ищцата като
фризьорката Р.,на която е правил ремонт.Самата ищца не познава.През зимата на
2015г. го повикала да и направи оферта за довършителни и ремонтни работи на два
закупени апартамента на първи и последен етаж,в които не била влязла във
владение ,защото имало да доплащат.Тъй като нямала ключове не влезли в
апартаментите.Поискала оферта за вкарване на терасата в апартамента на първия
етаж.Казала му,че е дала капаро. До ремонт не се стигнало,тъй като му
заявила,че фирмата е прехвърлена на друг и имат проблеми.
По оспорването по чл. 181 ГПК на двете разписки и
установяване датите на съставянето им отношение имат и свидетелските показания
на св.А.П.,който е бивш собственик на дружеството и бивш съпруг на настоящата
собственичка и управителка Ю.М.дадени пред първата инстанция. В тях той
твърди,че през октомври или ноември 2015г. е сключил предварителен договор с
ищцата за продажба на два апартамента и е получил капаро на ръка,каквато била
практиката му в този момент.През февруари 2016г. майката на ищцата му дала още
15 000 евро,защото дъщеря и живее в чужбина.И за двете суми той е издал
квитанции.Практиката му била част от парите да взима на ръка и с тях при нужда
в различни периоди да захранва сметката на дружеството.Друга част от парите
получавал по банков път.Всичко това си спомня,защото майката на ищцата е негова
отдавнашна клиентка,която няколко пъти е купувала от него апартаменти.
Разпитана е и свидетелката на жалбоподателя-Ю.М..
Тя установява,че към 05.11.15г. и към 18.02.16г. била съсобственик и съуправител на дружеството,заедно със съпруга си А..Не е
било практика да издават квитанции при покупко-
продажба на имоти.Всяка финансова операция се е осчетоводявала,особено ако се
отнася за такава голяма сума.Всеки от съсобствениците можел
да действа самостоятелно, но двамата съгласували действията си.Към
момента на датите на разписките още не са били разведени.
Представен е и ревизионен доклад от 29.11.18г.На
стр.21 и 22 се вижда,че двете квитанции са присъединени към материалите.С
декларация от 20.06.18г. А.П. е декларирал,че е получил на съответните дати
сумите отразени в квитанциите и е захранил разплащателната сметка на
дружеството.Ревизионния орган прави извод,че квитанциите не са осчетоводени.И
тъй като във вносните бележки за захранване на разплащателната сметка като
основание е не е записано авансово получени суми по предварителен договор,то
средствата са оборотни на дружеството.След като не са осчетоводени сумите по
квитанциите,следователно не са получени.
С оглед доказване на субективния елемент по чл. 135
ал.3 ЗЗД е изслушана СИЕ,чиито заключение не е оспорено от страните.
Съгласно указанията на отменителното
решение на ВКС въззивната инстанция следва да прецени основателността на възраражението по чл. 181 ГПК на „А.с.“ ЕАД по отношение на
предварителния договор и в зависимост от това и след преценка на останалите
доказателства да изложи фактически и правни съображения за осъществяването или
неосъществяването на субективния елемент от фактическите състави на чл. 135
ал.1 или ал.3 ЗЗД.
Достоверната дата на предварителния договор от
05.11.15г. имащ писмена форма за действителност е недопустимо да се установява
със свидетелски показания.Съгласно указанията ищцата е представила два ордера с
които е платила по предв.договор капаро от
12 800 евро на 05.11.15г.,както е отразено и в самия договор,че капарото в
този размер е платено в деня на подписването му и ордер от 18.02.16г. за
плащане по него на сумата 15 000 евро от майката на ищцата. Достоверната
дата на двете разписки беше оспорена по чл. 181 ГПК от ответника „А.с.“ ЕАД.За
доказването на достоверната дата на двата ордера, представляващи разписки за
извършено плащане, бяха ангажирани свидетелски показания. От тях категорично се
установява,че в началото на ноември,дори приблизително на 05.11.15г./седмица
преди рожденния ден на св. М.Х./ищцата е получила от
управителя на „А.и.2.“ЕООД А.П. разписка за платено капаро по предварителен
договор за продажба на апартаменти,след посещение на офиса на
дружеството.Свидетелят Х.е видял разписката,разпознава я и я описва като
стандартната бланка,която се продава в книжарниците за приходно/разходни касови
ордери.Забелязал също,че е попълнена на ръка.
Свидетелят Й.установява,че през зимата на 2015г.,
преди Коледа майката на ищцата го завела до сградата в която дъщеря и закупила
апартаменти и споделила,че е платено капаро,но няма ключове,защото дъщеря и има
още да плаща.
За установяване датите на които са издадени
разписките са от значение и показанията на издателя св. П..Той установява,че в
началото на октомври или началото на ноември 2015г. получил на ръка от ищцата
капаро и лично и е издал квитанция, а през февруари 2016г. получил от майка и
сумата 15 000 евро плащане по предварителния договор и пак издал
разписка.Към този момент такава била практиката му,част от сумите да получава
на ръка и с тях по различно време и при нужда да захранва сметката на
дружеството, а другата част от плащанията по договорите за продажба да получава
по банков път.
От горните показания се установява,че на 05.11.15г.
и на 18.02.16г. управителя на „А.и.2.“ЕООД е издал разписки за извършени
плащания,отразени в тях. При доказана достоверна дата на двете разписки,се
доказва и датата на сключване на предварителния договор -05.11.2015г.
Със сключения на 05.11.15г. предварителен договор
за покупко продажба на два апартамента ищцата доказа
качеството си на кредитор спрямо „А.и.2.“ ООД,като доказа възникването,времето
на възникване и съществуването на вземането си. Вземането предхожда увреждащата
сделка,която е безвъзмездна и е налице хипотезата на чл. 135 ал.1 ЗЗД и е
достатъчно знание за увреждането от длъжника.Имаме кредитор с непарично вземане
за сключване на окончателен договор и продаден на трето лице обещания от
длъжника недвижим имот.За купувача по предварителния договор сделката е
увреждаща,поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска
обявяване на предвартелния договор за
окончателен.Сключената от страна на длъжника безвъзмездна прехвърлителна
сделка,при наличие на задължение да сключи окончателен договор за същия
предмет,във всички случаи е съзнателно действие насочено към увреждане на кредиторовия интерес и е основание да се направи извод за
знание за това увреждане.
По тези съображения иска по чл. 135 ал.1 ЗЗД е
основателен. Окръжният съд като е стигнал до същия извод е постановил правилно
решение,което следва да се потвърди.
На ищцата следва да се присъдят разноските за
настоящата инстанция в размер на 2 610 лв. и разноски пред ВКС в размер на
1146.61 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/07.06.2017г. по гр.д.№
134/16г. по описа на Окръжен съд С.З..
ОСЪЖДА „А.С.“ЕАД ЕИК*** със седалище и адрес на
управление *** и „А.И.2.“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да
заплатят по равно на А.С.А. с ЕГН ********** сумата 2 610/ две хиляди шестотин и десет/ лева разноски пред настоящата инстанция и
сумата 1 147/хиляда сто четиридесет и седем/лева разноски пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: