Р Е Ш Е Н И Е №60
Град Несебър, 19.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично съдебно заседание на втори
март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
при
секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 109 по
описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Ц.И.С. с ЕГН **********,***. Ищецът твърди,
че с ответницата И.А.С., украинска гражданка, родена на ***г., адрес ***, Чогуевски район, Харковска област, са сключили граждански
брак на 30.04.2013г., от който имат родено едно дете – А.Ц. С.. След
сключването на брака им съпрузите живели в дома на ищеца в село Тънково, община
Несебър, но на 15.05.2013г. ответницата заминала за Украйна за да подготви
документи, необходими за оставането й в България, а малко след нея заминал и
ищецът за да се запознае с роднините на съпругата си. В Украйна той заварил неподдържано
домакинство в жилището на родителите на ответницата, а двамата се завърнали в
Република България през месец октомври същата година. С течение на времето
ищецът установил, че със съпругата си имат различни разбирания за брачен живот,
в това число за правата и задълженията на всеки от съпрузите, което наложило
ищецът да ангажира майка си да се грижи за домакинството. Ответницата не
зачитала и не се съобразявала с мнението и желанията на съпруга си, не полагала
труд, очаквала единствено ищецът да осигурява издръжката на семейството. Тя
започнала работа през месец февруари 2014г., но на 16.05.2014г., без да уведоми
ищеца и под влиянието на майка си, заминала за Украйна. Ищецът също се принудил
да замине за Украйна, където се родило и детето им, а тримата ползвали една
стая от тристайното жилище, в което живеели и родителите на ответницата, които
не се съобразявали с необходимостта да се поддържа добра хигиена и подходяща за
отглеждането на малко дете битова обстановка и среда, поради което съществувал
риск за здравето на детето. Ищецът счита, че съществувал и риск за живота на
детето предвид честите изстрели, които се чували от оръжия на военни и
движението в близост до дома им на военни машини с тежко въоръжени военни. Съпрузите
решили, че следва да се приберат в Република България, тъй като било
по-безопасно, но след като ищецът напуснал Украйна, ответницата му заявила, че
тя и детето ще останат в страната си и отказала да го последва. Ищецът счита,
че единствено той може да осигури здравето, спокойствието и издръжката на
детето си, подпомаган от своята майка, която е детска учителка и предстои да се
пенсионира, и същата има огромно желание да го подпомага в грижите за детето.
Счита също, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което прави искане същият да бъде прекратен по вина на ответницата, а
родителските права по отношение на роденото от брака дете Алина да бъдат
предоставени на него, като на ответницата бъде определен режим на лични
отношения с детето и същата да бъде осъдена да му заплаща издръжка в минимален
размер; моли семейното жилище, находящо се в село Тънково, община Несебър да
бъде предоставено на него, като не се противопоставя ответницата да запази
брачното си фамилното име С..
Отговор на исковата молба е
подаден от назначения на ответницата на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител, в който се изразява становище за допустимост на иска за
прекратяване на брака, преповтаря фактите, твърдени от ищеца, които счита, че
се подкрепят от приложените към исковата молба писмени доказателства, а при
условие, че се докаже разстройството на брака, искът за неговото прекратяване
по вина на ответницата се явява основателен. Противопоставя се родителските
права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени на бащата, тъй
като с оглед възрастта на детето и нуждата от грижи, родителските права следва
да се упражняват от майката, а на бащата следва да бъде определен режим на
лични отношения с детето и той следва да заплаща издръжка за детето.
След изготвянето на проекта за доклад по делото, писмено становище по
предявените искове е изразила и лично ответницата, в което заявява, че оспорва
твърденията на ищеца за причините за разстройството на брака. Счита за
необходимо да посочи, че средствата, които са били събрани от сватбеното им
тържество, организирано от родителите й и проведено в Украйна, на което са
присъствали предимно роднини на ответницата, са били вложени в строителство на
къщата в село Тънково. Въпреки тормоза, който ищецът й е налагал след като са
се завърнали в България, ответницата му е прощавала, продължавала сама да се
грижи да домакинството въпреки влошеното й здравословно състояние, когато е
разбрала, че е бременна, и въпреки, че е работила по трудово правоотношение.
Лошото отношение към нея от страна на съпруга й и неговата майка принудило
ответницата да напусне България и да се завърне в Украйна, след като намерила и
взела скритите от ищеца нейни документи за самоличност. През периода от месец
май до месец октомври 2014 година съпрузите разговаряли по интернет, като
решили ответницата да остане и да роди детето в Украйна, а ищецът да отиде да
живее при тях в дома на родителите на ответницата. След раждането на детето
двамата отново решили да се установят в България, но през месец януари 2015г.
заминал сам, след което постепенно двамата преустановили контактите си.
Заявява, че желае развод, който да бъде по вина на ищеца, предоставянето на
родителските права по отношение на детето, издръжка от ищеца за детето в размер
на 180 лева месечно, и запазването на брачното фамилно име С.. Не възразява
семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения
си адвокат, който заявява, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака
между ищеца и ответницата било безспорно доказано, тъй като то се признавало от
страните, доказана била и вината на ответницата за разстройството на брачните
отношения, както и липса на виновно поведение от страна на ищеца. По отношение
кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на
роденото от брака дете, изразява становище, че ищецът осигурил по-добри битови
условия за неговото отглеждане, докато майката на детето не притежава необходимите
родителски и възпитателски качества, като показателно за това е
възпрепятстването от нейна страна бащата да се вижда с детето. Изразява
нежелание за запазване на брачното фамилно име на ответницата след
прекратяването на брака.
Ответницата не се явява в съдебно
заседание. Упълномощеният от нея адвокат също изразява становище за доказаност
разстройството на брака поради липса на спор за това твърдение, но
поддържа, че вината за неговото разстройство е на ищеца, поради дългата
фактическа раздяла на съпрузите брачната връзка е прекратена. Счита, че
ответницата е тази, която следва да продължи да упражнява родителските права,
предвид възрастта на детето и нуждата от непосредствени майчини грижи, и с
оглед писмените доказателства, според
които ответницата е създала нормална среда за отглеждането и възпитанието на
детето. Поддържа исканията на ищеца да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето и осъждането му да заплаща ежемесечна издръжка, както и за
запазването на брачното фамилно име на ответницата. Претендира разноски, за
които представя списък.
Особеният представител на
ответницата счита, че искът за прекратяването на брака с развод е доказан, но
не е доказано разстройството на брака да е по вина на ответницата. С оглед
интереса на детето се налага родителските права да се предоставят на майката, а
на бащата да бъде определен режим на лични контакти и да бъде определен размер
на издръжка, която той следва да заплаща на детето. Поддържа искането за
запазване на фамилното име на ответницата, придобито със сключването на брака.
Семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищеца.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Страните са съпрузи. Сключили са
граждански брак на 30.04.2013г. в град Бургас, за което е съставен Акт за
граждански брак № 59/30.04.2013г. на Община Бургас. След сключването на брака
двамата са се установили да живеят в село Тънково, община Несебър, в жилището,
находящо се на улица М.Д. № 4, обитавано преди това от ищеца Ц.И.С. и неговата
майка свид. О.А. С., и което представлява двуетажна
къща. На втория етаж от къщата, който е със застроена площ от около 215 кв.м.,
са разположени две дневни стаи с кухненски бокс, две спални, детска стая, два
коридора, две бани и две тоалетни, зимна градина и тераси към стаите, къщата е
оборудвана със слънчеви панели, разполага с генератор, модерно обзаведена,
светла и просторна и в нея се поддържа много добра хигиена. На първия етаж,
където живее майката на ищеца, са разположени и четири гаража, работилница, бойлерно и котелно помещение, тъй като къщата е с парно отопление.
Дворът е голям и е добре поддържан, има засадени много овощни дръвчета.
Двамата живели там около две
седмици, когато около средата на месец май 2013г. ответницата заминала за
Украйна. През месец октомври 2013г. там заминали и ищецът и неговата майка за
около 10-12 дни, където се провело сватбеното тържество, на което присъствали
роднини на ответницата. След като са се завърнали от Украйна съпрузите
продължили да живеят в село Тънково. Оттогава брачното им съжителство протичало
сравнително нормално, но впоследствие отношенията им постепенно започнали да се
влошават. Основна причина за това бил фактът, че ответницата не работила, не
помагала и в домакинството, а ищецът не е успявал или не е желаел да задоволи
всичките й желания, свързани със закупуването на скъпи дрехи, екскурзии, и
всичко, което било свързано с разходването на значителни средства. Влошили са
се и отношенията между ответницата и майката на ищеца като основния спор между
тях е бил свързан с работата в домакинството и поддържането на дома, като и
ищецът я е упреквал, че вместо ответницата, се налага неговата майка да върши
нейните семейни задължения. Това неминуемо довело до чести скандали между
двамата. Когато вече е била бременна, ответницата е започнала да работи по трудово
правоотношение през месец март 2014г., но скоро след това напуснала, тъй като
се наложило да постъпи в болнично заведение във връзка с бременността си и да й
бъде провеждано лечение, а по-късно без да уведомява никого, през месец май
2014г. решила да замине в Украйна, където да роди детето, и оттогава не се е
връщала в България. По споразумение между двамата и в опит да подобрят
отношенията си, в началото на месец октомври 2014г. ищецът също заминал при
съпругата си в Украйна. След раждането на детето А.Ц. С. на 21.10.2014г.
двамата родители са полагали грижи за него и са живеели в жилището на
родителите на ответницата. То представлявало апартамент с обща площ от 68,30
кв.м., състоящ се от три стаи. За раждането в продължение на три години на
ищцата се следва ежемесечна парична помощ за нея и за детето.
Съпрузите са живеели заедно в
дома на родителите на ответницата в Украйна, около два месеца, където заедно се
грижили за детето, но през което време промяна в отношенията им в положителна
посока не настъпила. През месец януари 2015г. ищецът се принудил да се завърне
в България, като са се уговорили след като бъдат изготвени документите на
ответницата и детето, те също да го последват и да се установят да живеят в
семейното жилище в село Тънково. Ответницата обаче се отказала и решила да
остане в Украйна, като една от причините за това нейно решение била и нуждата
от лечение на детето, като е преценила, че то ще получи по-подходящи медицински
грижи и лечение в Украйна отколкото в
България. Оттогава е настъпила и окончателната фактическа раздяла между
съпрузите, като първоначално двамата са поддържали контакти и са провеждали
разговори чрез интернет, но постепенно тези контакти ставали все по-редки.
За рождения ден на детето през
месец октомври 2015г. ищецът е решил да посети дома, в който живее съпругата му
и детето в Украйна, но след като ответницата узнала за това негово предстоящо
посещение, напуснала дома си. Така по време на едноседмичния си престой в
Украйна ищецът не е успял да се срещне с ответницата и да види детето си, и
въпреки поисканото съдействие от органите на реда и социалните служби, не е
успял през това време да установи дори тяхното местонахождение, след което се
завърнал в България.
По време на фактическата раздяла
ответницата заедно с детето живее в жилището на родителите си в Украйна, в него
живее и нейният баща. Според констатациите на социалните служби в тази страна,
охраняващи и правата и интересите на децата, жилището разполага с всички
удобства, с добри санитарно-хигиенни условия, обзаведен е, потребностите на
детето са задоволени, то се отглежда и възпитава в подходяща за правилното му
здравословно и емоционално развитие среда.
Въз основа на така приетото за установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от
Семейния кодекс „Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен”. Това означава, че единственото основание за
развод, което може да се релевира по исков ред според
действащото българско семейно право, е дълбокото и непоправимо брачно
разстройство.
Брачната връзка е общност от
духовни, морални, биологически и икономически елементи. Бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно
разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискваното от морала и
закона съдържание на една нормална брачна връзка. Това състояние съществува, когато
неповратимо изчезнат между съпрузите взаимната любов,
вярност и привързаност, взаимното уважение и доверие, взаимното разбирателство
и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството, и когато тези
отношения и чувства се заменят с отношения на студенина и безразличие, на
недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза, на неизпълнение на моралните
и правни съпружески задължения. То е състояние, при което формално
съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според морала
и закона необходимо вътрешно съдържание. Преценката на съда дали такова
състояние е налице, е правен въпрос.
От друга страна разводът не е
предоставен на свободното усмотрение на съда, а почива на законовите условия,
че решението на съда относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака подлежи на контрол за законосъобразност. Затова наличието на това
състояние на брака трябва да бъде установено от съда във всеки отделен случай и
въз основа на комплекса на всички обстоятелства трябва да се прецени и
констатира. Съдът има задължението да изследва този въпрос, тъй като
установяването на причините, довели до това, е извънредно съществено и е от
значение за основателността на предявения иск – откриването на истинските
причини за брачното разстройство е необходимо за постановяване на обосновано и
справедливо решение, то позволява да се направи задълбочена преценка на
състоянието на брака.
Твърденията на ищцовата страна относно това, че страните имат сериозни
разногласия по много въпроси, свързани с разбирането за съвместен живот, че
отношенията им са свързани предимно със скандали, свързани с осигуряването на
финансови средства за издръжката на семейството и ролята на всеки от съпрузите
относно приноса за благополучието на семейството, като липсата на обикновените
белези за нормален съпружески живот, съдът приема за доказани както чрез
свидетелските показания, така и от писмените такива, касаещи различното
местожителство на двамата съпрузи.
На практика за отчуждаване между
съпрузите дори не може да се говори, тъй като от няколко месечното им съвместно
съжителство в България и двумесечно такова в Украйна, съдът не приема, че между
двамата е изградена такава стабилна физическа, духовна и икономическа връзка,
която е необходима за благополучието на едно семейство. Налице е състояние, при
което бракът е опразнен от съдържание и запазването му не създава нормални
условия за живот на съпрузите. Поради пълното отсъствие на дължимото съдържание
на брачната връзка, съдът стига до извода за нейното „дълбоко” разстройство.
В изпълнение на задълженията си
съдът изследва въпросът дали е налице „непоправимо” разстройство на брака –
дали то е трайно и окончателно, или доказаните по делото факти представляват
обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се отстранят,
изгладят, поправят, дали е налице временно нарушение на брачното равновесие,
запазена ли е жизнеспособността на брака и може ли той да се заздрави. Загубата
на доверие, охладнелите отношения между съпрузите, нежеланието и на двамата да
се съобразяват с желанията и интересите на другия и демонстрирането на липса на
намерение да се правят компромиси за постигане на разбирателство в семейството,
няма как да бъдат променени в положителна посока през време, през което
страните са във фактическа раздяла, и брачното съжителство да продължи.
Намеренията на ответницата окончателно да се раздели с ищеца е възникнало след
раждането на детето, когато той е продължавал да се отнася неуважително към нея
и да не зачита нейното мнение, настоявал е да доминира в брачните отношения,
макар и това само по себе си да не означава, че съпругът не е искал и не се е
стремял да запази брачния си съюз за времето от сключването на брака и след
фактическата им раздяла. Тогава ответницата е направила така, че ищецът да се
завърне в България и по този начин да се разделят, като освен, че не е спазила
уговорката тя и детето да го последват, е взела решение и за преустановяване на
физически контакти и срещи между тях, което е и основната причина ищецът да
бъде затруднен и със срещи с детето.
Кореспонденцията между двамата не
е водена на български език, поради това съдът не обсъжда и не прави изводи за
отношенията между двамата за периода след раздялата им въз основа на нея,
възпроизведена на хартиен носител, но без придружен превод на български език
(чл.185 от ГПК), а и общуването между съпрузи по интернет, телефон или с други
технически средства, не означава поддържане на съпружески отношения. Водената
между двамата кореспонденция по ел. поща през месец януари 2016г. и направените
от двамата изявления са по повод настоящия процес, и всеки от двамата цели
изгодни за себе си твърдения, по която причина съдът също не следва да я
подлага на обсъждане.
По отношение на повдигнатия от
страните по делото въпрос за наличието на виновно поведение у някой от
съпрузите, което да е причина за разстройството на брачните отношения, съдът
намира за необходимо да изтъкне, че след като ищецът е решил да има с
ответницата равноправен съюз, в който мъжът и жената имат равни права и
задължения в личностните и имуществените отношения, еднакви отговорности за
благополучието на семейството, той е бил длъжен да съдейства в семейството да
бъдат осигурени условия за развитие на способностите на всички членове, да се
уважава тяхната индивидуалност, тяхното достойнство. Уважителното отношение,
взаимната грижа, вниманието и моралната подкрепа е нравствено и правно начало,
положено в основата на уредбата на семейните отношения. Когато обаче ищецът,
възползвайки се от обстоятелството, че ответницата не може да разчита на
помощта и подкрепата на друг в чужда за нея страна, е демонстрирал липсата на
подкрепа на съпругата си, която в духа на равенството и взаимно зачитане и
доколкото благополучието на семейството се изразява не само в материално
благосъстояние, но и в усещането за пълноценност на всеки от съпрузите,
неминуемо с течение на времето е довело до липса на разбирателство между
съпрузите и до преустановяване на общите им усилия, необходими за осигуряване
на благополучието на семейството, а оттам и до последвалата фактическа раздяла,
при която ответницата е била принудена да се установи да живее в жилището на
родителите си, поради липса на собствено такова, като отпрати от него съпруга
си и сама да отглежда и възпитава детето си. Предвид изложеното, съдът счита,
че проявата от страна на ищеца, изразяваща се в незачитане личността в
семейството, е укоримо поведение, което законът
свързва със семейноправна санкция – прекратяване на
брака поради виновно поведение, което разстройва дълбоко съпружеските
отношения.
Принос, макар
и не толкова съществен, за дълбокото разстройство на брака има и
ответницата-съпругата, която през времето на брачния живот също е нарушавала
съпружеските си задължения като системно не е полагала грижи за домакинството. Скандалите, които са имали с ищеца, липсата на
нужното уважение към съпруга си и неговата майка в моментите, когато не са били
удовлетворявани нейните желания, нерядко в резултат на проява на капризи,
означава, че не е била склонна към компромиси, насочени към изглаждане и
подобряване на семейните отношения. Последвалите нейни намерения да се раздели
с ищеца не оправдават поведението й, когато е продължавала да дава напразни
обещания, че ще продължат да бъдат заедно и да продължат брачната си връзка
независимо дали в България или в Украйна.
При решаването
на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака малолетно дете, съдът прецени всички обстоятелства, които са
от значение, като основен критерий е интересът на детето.
Безспорно по
делото се установи и доказа, че страните по делото – съпрузите, са живели
заедно с детето от момента на неговото раждане на ***г., в продължение на два
месеца в Украйна в дома на родителите на ответницата, а именно до месец януари
2015г., когато ищецът се е завърнал в България. Оттогава грижите за детето,
необходими за нормалното му физическо и психическо развитие се осигуряват
изключително от майката.
Необходимо е
обаче да се изследват и родителските и възпитателските качества на двамата
родители при решаването на въпроса кой от тях е по-пригодния за правилното
отглеждане и възпитание на детето. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, се установи, че характеровите
особености на майката, възпитателските й прийоми и цялостното й поведение
спрямо детето, категорично я очертават като по-пригодния родител, а с оглед
възрастта на детето – и единствения подходящ родител, който е в състояние са
осигури добро възпитание и подходящи условия за живот и развитие на детето.
Основният
довод на ищеца е, че изводът за това, че той е по-пригодният родител, следва да
се направи, като се съпоставят хигиенните и битови условия в жилището, в което
понастоящем ответницата живее заедно с детето, с тези в семейното жилище,
обитавано от ответника и неговата майка. Затова и през цялото времетраене на
процеса изтъкваше твърденията си за неподдържано и мръсно жилище,
представляващо риск за здравето на детето, които обаче твърдения си останаха
недоказани въз основа на събраните гласни доказателства, предвид на това, че свид. Георгий Д. не е влизал и не
е виждал жилището, обитавано от ответницата и детето, поради което и съдът не
може да обоснове извод въз основа на неговите показания за средата, при която
се отглежда детето, и в частност за хигиенните и битови условия в жилището. Още
по-малко може да вземе предвид показанията му при определяне дали ответницата
притежава или не подходящи родителски качества и способности да полага грижи да
детето, тъй като той не я познава като личност. Субективната преценка на свид. Д., както и „манталитета” в Русия, за който свид. Ж. И. твърди, че познава, са неотносими
към въпроса за родителските качества на двамата родители. За отношенията между съпрузите по време на
брачния им живот, в показанията си тези двама свидетели пресъздават това, което
им е разказвано от ищеца. Освен това доказателствата, представени от ищеца,
касаещи обстановката в жилището, се отнасят до времето преди раждането на
детето, като ищецът не твърди докато е
живял в това жилище след раждането на детето в него да не се е поддържала хигиена
или същото да е било с неудобства от какъвто и да е характер, нито през това
време родителите на ответницата или други лица да са създавали обстановка,
неподходяща за нормално съжителство между обитавалите жилището лица или за
отглеждане на малко дете. Според социалните служби в Украйна, чието становище
не е оспорено от страните по делото, жилището има всички удобства, обзаведено
е, има битова техника, като жилищно-комуналните условия на живот задоволяват
потребностите на малолетното дете, санитарно-хигиенните условия са добри.
Липсват
обстоятелства в живота и близкото обкръжение на ответницата, въз основа на
които да се прави извод или дори само предположения, че тя ще игнорира детето
си или ще полага по-малко или неадекватни грижи за него.
Само
обстоятелствата, че ищецът работи и получава добри доходи и обитаваното от него
жилище е с ново и модерно обзавеждане с поддържана много добра хигиена, не може
да се отчете като предимство. Вярно е, че едно от обстоятелствата, които имат
правно значение за определяне мерките относно упражняването на родителските
права спрямо дете, е именно възможността за оказване на помощ от страна на
трети лица, които имат непосредствена връзка и отношения със семейството и
децата, през времето, през което родителят е ангажиран с трудова дейност
(чл.59, ал.4 от СК и ППВС № 1/1974г. ІІ, б. „з”). Но също така е вярно, че
ищецът е доказал, че предпочита не той лично, а друг, в случая неговата майка,
да поеме изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Няма причина,
която да налага детето да бъде лишено от майчинските си грижи, от които
понастоящем с оглед неговата възраст то единствено се нуждае, като тези грижи
да се осигуряват и полагат занапред от бабата на детето по бащина линия.
Поставяйки в
основата на присъждането си интереса на детето, за което се установи, че от
раждането му в продължение на повече от година, получава от майката адекватни
грижи в семейна среда, осигурени са му всички основни потребности, майката е в
състояние да полага всички необходими грижи за правилното му физическо и
личностно развитие, съдът счита, че не следва да уважава претенцията на ищеца и
детето, чиято възраст е на година и половина, да бъде трайно и продължително
отделено от майката. Воден от вътрешното си убеждение, отчитайки емоционалното
състояние на детето, доминантното влияние (икономическо и психическо) на
майката спрямо детето, еднаквата им полова принадлежност и характеровите
изменения у детето, обичайни за възрастта му, съдът намира, че то следва да
продължи да бъде отглеждано от майката.
Добрите
жилищни условия, в които живее бащата и размерът на получаваните от него доходи
не са достатъчни за да се приеме, че той е в състояние да осигури потребностите
на детето, които в никакъв случай не са свързани само с материална подкрепа.
Не може да се
иска от съда да се ангажира с такъв генерален извод, че единия или другия
родител е по природа с по-добри възпитателски качества. Освен това т. нар.
„Родителски капацитет” или възможността един човек да бъде пълноценен родител,
не е постоянна величина и подлежи на промяна с оглед неговата възраст,
здравословно състояние, социален статус и статус в обществото. След като обаче
през изминалия период от време, през което ищецът (или майката на ищеца) не
полага непосредствени грижи за отглеждането му, макар и да е осигурявал
средства за издръжка на детето си, предполага предимно лични подбудите да иска
детето да се отглежда при него, които обаче не кореспондират с интереса на
детето.
Тъй като,
както вече бе посочено, характерът на производството в частта му по спора за
родителски права по отношение на малолетното дете, налага да се отчете интереса
на детето, съдът намира, че следва да постанови решение в мотивирания по-горе
смисъл. Вземането на решение в обратен смисъл би могло да се отрази негативно
на психическото развитие на детето и да доведе до непредвидими последици, което
категорично не е в негов интерес.
Ищецът следва
да заплаща месечна издръжка на своята дъщеря, като размерът следва да се
определи съобразно нуждите на детето и възможностите на двамата родители да я
дават. Безспорно се установи и обстоятелството, че малолетното дете се нуждае
от средства за покриване на ежедневните разходи за храна, дрехи и други основни
нужди. По делото са събрани доказателства, че за отглеждането на малко дете
ответницата получава в Украйна помощи в размер на 860 украински гривни на
месец, чиято левова равностойност е сума в размер на около 60 лева. От
показанията на свид. Л.Б. се установи, че ответницата
получава и непостоянни доходи от трудова дейност без да се твърди конкретен
размер. С оглед на това, и предвид възможностите на ищеца, съдът намира, че
ежемесечната издръжка, която ищецът следва да заплаща на малолетното си дете,
следва да бъде над минималния законоустановен размер, като съдът го определя на
150 лева, доколкото по делото не се установи ищецът да има задължения към трети
лица, и доколкото от страна на ответницата не бяха ангажирани доказателства,
касаещи изключителни нужди на детето, налагащи заделянето на повече средства за
тяхното посрещане, и в частност такива, касаещи здравословното състояние на
детето. При това положение ищецът следва да бъде осъден да заплаща на детето,
чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 150
лева, считано от датата на образуване на делото – 05.02.2015г., до навършване
пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка закъсняла вноска. Останалите средства, необходими за пълната
месечна издръжка на малолетното дете, както и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му, ще се поемат, респективно ще се полагат и
занапред, от неговата майка.
Отхвърлянето на иска на ищеца за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето има за
последица и отхвърлянето на иска за заплащане на издръжка, каквото право има
родителя, комуто са предоставени родителките права, в качеството му на законен
представител на детето. Тези родителски права следва да се предоставят на
ответницата чрез уважаване претенцията й, въведена под формата на възражение,
както и другите въпроси, свързани с издръжката и режима на лични контакти между
бащата и детето.
Решението за
предоставяне родителските права на майката и осъждането на бащата да заплаща
ежемесечна издръжка, предполага определяне на подходящ режим на лични отношения
между него и детето. Съдът намира за подходящ режим на лични контакти, като
ищецът да има възможност да се среща с детето като го взима от майката всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване. Предвид отдалечените
разстояния между родителите, което предполага чести пътувания на ищеца от
България до Украйна и обратно, съдът не намира за удачно да предоставя на ищеца
разширен режим на лични контакти чрез определяне на един ден от всяка седмица
за срещи с детето. Освен това същият е в състояние да осигури за себе си и за
детето възможност за преспиване в населеното място в Украйна, в което живее
детето заедно с неговата майка. Съдът намира също, че ищецът е в състояние да
осигури за времето, през което той има възможност да прекарва с детето, сам или
с помощта на свои близки, всичко необходимо за посрещане на неговите нужди и
потребности.
Въпреки, че на
ответницата са предоставени родителските права, неоправдано е ползването на
семейното жилище да бъде предоставено на нея, след като същата е решила да
продължи да живее заедно с детето в Украйна.
Другият
въпрос, повдигнат от страните, чието разрешаване се иска на основание чл. 326
от ГПК, е това за фамилното име на съпругата, което следва да носи след
развода. В хода на процеса ищецът се противопоставя ответницата да запази, като
продължи да носи, придобитото по време на брака фамилно име, като настоява да й
бъде възстановено предбрачното такова – Б..
Ответницата желае запазването на придобитото със сключването на брака фамилно
име. Съдът намира, че с оглед преустановяване на брачните отношения,
противопоставянето на ищеца за запазване на брачното фамилно име на съпругата
след развода, липсата на твърдения от страна на съпругата за наличие на важни
причини въпреки противопоставянето, които да налагат запазването на брачното й
фамилно име, следва да й бъде възстановено предбрачното
фамилно име Б.. От друга страна липсват данни, от които да се направи извод, че
възстановяването на предбрачното фамилно име на
съпругата би имало за нея отрицателно морално и обществено значение, което
мотивира съда да се произнесе в този смисъл.
На основание
чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК,
страните следва да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева
всеки от тях в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на
Несебърския районен съд.
На основание
чл.78, ал.6, във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ищецът следва да заплати
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните
платежи. Стойността на тригодишните платежи за издръжката на малолетното дете е
5 400 лева, а дължимата такса е 216 лева.
На основание
чл.242, ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта му, относно присъдената издръжка.
С оглед
приетото от съда, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи,
съдът намира, че всеки от тях поначало следва да поеме разноските, които е
направил по делото, като същите останат за негова сметка. Така направените от
ищеца разноски за платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение,
преводни такси и такси за призоваване, следва да останат за сметка на ищеца.
Заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение за упълномощения от нея
адвокат също следва да остане за нейна сметка. В случая обаче ответницата е
представлявана в процеса както от упълномощения си адвокат, така и от особен
представител, назначен й за такъв на основание чл.47, ал.6 от ГПК, а
разноските, които е платил ищеца на това основание са в размер на 600 лева. Тъй
като ищецът е направил веднъж разноски за платено адвокатско възнаграждение за
упълномощения от него адвокат, а ответницата се е възползвала от правото си да
участва в процеса също чрез упълномощен процесуален представител, а предвид
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, според която разноски се дължат за един
адвокат, то заплатените от ищеца разноски за особения представител на
ответницата, следва да му се възстановят, като за целта ответницата следва да
бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 600 лева.
Предвид
гореизложеното Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак
между Ц.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***, и И.А.С., украинска гражданка,
родена на ***г., адрес: Украйна, с. Ч., район Ч., област Харков, сключен на
30.04.2013г. в град Бургас, за който е съставен Акт за сключен граждански брак
№ 57/30.04.2013г. на Община Бургас, поради
дълбокото и непоправимо разстройство на същия.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи – Ц.И.С. и И.А.С..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно
дете А.Ц. С. с ЕГН **********, на майката И.А.С., украинска гражданка, родена
на ***г., като определя местоживеенето на детето на адреса на неговата майка: Украйна, с. Чкаловское,
улица Л., блок 19, ап.14, Чугуевски район, Харковска
област.
ОПРЕДЕЛЯ на
бащата Ц.И.С. с ЕГН ********** режим на лични отношения с детето както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до
18:00 часа на неделния ден с преспиване по местоживеенето на детето, както и
един месец през летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката,
през който бащата да има възможност да взима детето при себе си.
ОСЪЖДА Ц.И.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на И.А.С.,
украинска гражданка, родена на ***г., адрес: Украйна, с. Ч., район Ч., област
Харков, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.Ц.
С. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от предявяване на иска за
развод – 05.02.2015г., до навършване пълнолетие на детето или настъпването на
други законоустановени причини за изменението или прекратяването на издръжката,
платима до 10-то (десето) число на съответния месец, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ц.И.С. с ЕГН ********** искове, съединени с иска за прекратяване
на брака с развод, а именно: да му бъдат предоставени упражняването на
родителските права върху малолетното дете А.Ц. С. с ЕГН ********** и за
осъждането на майката да му заплаща минимален размер на издръжка, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: село Тънково, улица М.Д.
№ 4, община Несебър, на Ц.И.С. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака ответницата И.А.С., украинска гражданка, родена на
***г., да носи предбрачното си фамилно име Б..
ОСЪЖДА И.А.С.,
украинска гражданка, родена на ***г., адрес: Украйна, с. Ч., район Ч., област
Харков, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща направени разноски за назначения на ответницата особен
представител.
ОСЪЖДА Ц.И.С.
с ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса по
бракоразводното производство в размер на 20
лв. (двадесет лева), както и сумата в размер на 216 лв. (двеста и шестнадесет лева), представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка, по сметка на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА И.А.С., украинска гражданка, родена на ***г.,
адрес: Украйна, с. Ч., район Ч., област Харков, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна
такса по бракоразводното производство в размер на 20 лв. (двадесет лева) по сметка на Несебърския районен съд.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно издръжката.
Решението в
частта, с която е допуснат развода, влиза в сила от неговото постановяване.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: