Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 15.01.2018 год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети януари,
през две хиляди и осемнадесета годин в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христо Георгиев
като разгледа гр.дело №3864/2017г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ІІ от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на А.М.К.,
ЕГН-********** ***, за упражнено върху него
домашно насилие от П.А.И., ЕГН-********** ***.
В молбата се твърди, че молителят
К. и ответницата И. са бивши съпрузи, като бракът им бил
прекратен с влязло в сила Решение от 24.02.2017г., постановено по гр.дело
№37/2017г. по описа на РС-Пазарджик. От брака си имат родени две дец пълнолетни
към настоящия момент.
В подадената молба се
твърди,че ответницата И. на два пъти завеждала срещу К. дела по ЗЗДН,
производствата по които били прекратени. Съгласно изложеното в молбат в периода
20.07.2017г. – 26.07.2017г. И. няколкократно
изпращала текстови съобщения /СМС-и/ на
молителя, в които го заплашвал че ако не промени поведението си в
желаната от И. насок ще внесе в съда документите си за защита от домашно
насилие. В молбата се съдържат твърдения за извършени подобни деяния от И.
съответно на 10.09.2017г., 22.09.2017г. и 25.09.2017г., които според молителя
представлявали психически натиск и опит
за въздействие върху него от страна на И.. Твърди се, че на 29.08.2017г. ,
около 14.45 час в близост до входа на
предприятието /““ООД“/, в което работел, К. видял бившата си съпруга И., която
вървяла на тротоара на около 15-20 метра от него. Между двамата не бил
осъществен какъвто и да е словесен или физически контакт. Въпреки тов няколко
дни по-късно молителят бил извикан в РУ на МВР във връзка с подадена жалба от И.,
която твърдялче на процесната дата К. я бил заплашил с нож. Впоследствие И.
оттеглила жалбата си. Случката се повторила на 28.09.2017г.
Предвид изложените обстоятелств на 29.09.2017г., К. подал
процесната жалба до РС-Пазарджик, като
моли съдът да приеме, че с оглед случилото се, са налице данни за
непосредствена опасност за живота и здравето му.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по
делото доказателств по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са бивши съпрузи,
гражданския брак между същите е бил прекратен с развод с влязло в сила Решение от 24.02.2017г. по гр.д. № 37/2017г.
по описа РС-Пазарджик.
Като доказателство по делото е приета
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителя А.М.К..
Видно от приетата по делото служебна
бележка от „”ООД-гр.Пазарджик, молителят К. работи по трудов договор във
фирмата. На 28.09.2017г. последният е пристигнал на работа около 6.50 часа
сутринт което се удостоверява от кадрите на камерата във фирмата , след което
не е напускал работното си място до обедната почивка.
Видно от приетата и приложена
по делото уверение-служебна бележка от ”ООД-гр.Пазарджик, на К. е бил
предоставен служебен телефон с номер 088******* към договор на фирмата с
„Мобилтел”ЕАД, който Каръшъков ползва към момента на изготвяне на справката.
От представената и приета по
делото справка от „БТК”ЕАД се установявче в периода от 19.07.2017г. до
06.10.2017г. от номер 088******* с
абонат П.И. към номер 088*******, ползван от молителя Каръшаков, са били
регистрирани 97 бр. разговори и 738 кратки съобщения.
По делото са били разпитани в качеството
си на свидетели Ж. Д. Д. и И. А. К., чийто
показания съдът кредитира изцяло като обективни, последователни и
непротиворечиви. Свидетелите са добри запознати с обстоятелстват за които
свидетелстват и са възприели непосредствено същите, като св.К. е син на
страните по делото.
От показанията на св.Д. се установяв че в периода от 01.06.2017г. до 01.12.2017г. , П.И.
многократно е изпращала СМС-и и е звъняла ежедневно на телефонния номер,
ползван от молителя К., въпреки нежеланието на последния да комуникира с И.. С
разрешението на К., Св.Д. се запознала
със съдържанието на част от изпратените от И. съобщения , които имали агресивен
и заплашителен характер. След отказът на К. да разговаря с И., последната го
заплашвалче „ще си измисли ново дело и че ще го вкара в затвора”. На
28.09.2017г. К. получил СМС от бившата
си съпруга И., в който тя го уведомил че ще подаде жалба в прокуратурат тъй
като К. я бил заплашвал с нож, което не отговаряло на истината. К. получавал
съобщения от И.,в които И. му се заканвалче щяла да го „съсипе,унищожи, убие и
вкара в затвора”.
От
показанията на св.И. А. К. се установявче след развода между страните, И.
започнала да изпраща на молителя СМС-и със заплашителен характер. И. подавали
жалби срещу А.К., в които посочвала обстоятелств които не отговаряли на
истината- обвинявала го в нещ които К. не бил извършил. На 28.09.2017г. К. получил СМС от бившата си съпруга И., в който
тя го уведомил че ще подаде жалба в прокуратурат тъй като К. я бил заплашвал с
нож, което не отговаряло на истината.
Предвид
така установеното от фактическа стран СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Като се запозна с изложените в молбата твърдения, както и с представените
писмени доказателств съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Подадената молба е ДОПУСТИМА –
подадена е в предвидения от ЗЗДН срок от лице, имащо право да иска издаване на
заповед за защита.Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Законът за защита от домашното
насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателств
извършвани от и срещу лиц които се намират в най – близки взаимоотношения
помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо
съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те
биват извършени най – често в домашна сред в отсъствието на свидетели, които ще
могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина
законодателят изрично е предвидил самостоятелна доказателствена сила на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Доказателствената сила на декларацията
предвидена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН е неприложим в хипотезите, когато има и е
възможно да се съберат други доказателства установяващи твърденията в молбата
за защита.
В конкретният случай молителя К. е
представил декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която твърди извършено спрямо
него домашно насилие под формата на психическо таков изразяващо се в отправяне
на заплашителни кратки текстови съобщения, изчерпателно описани по съдържаните
и дата и час на постъпване в молбата за защиткакто и в подаването от страна на И.
на жалби до компетентните органи, които съдържали твърдения за извършено от К.
насилие, които не отговаряли на истината.
Изложените твърдения в молбата и в
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН следва да бъдат приети за доказани от самата
декларация. Представените от ответника доказателства не оборват по категоричен
начин законната доказателствена сила на на декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН. За
целта не е достатъчно да се внесат съмнения в достоверността на декларираните
обстоятелств а е необходимо пълно обратно доказване, каквото в случая не е
проведено. Представените доказателства не изключват по категоричен начин осъществяването
на действия от страна на ответницат за които се твърди да съставляват домашно
насилие. Напротив - по делото бяха приети и приложени множество доказателств
които потвърждават изложените от молителя обстоятелства. От представената и
приета по делото справка от „БТК”ЕАД се установявче в периода от 19.07.2017г.
до 06.10.2017г. от номер 088******* с
абонат П.И. към номер 088*******, ползван от молителя Каръшаков, са били
регистрирани 97 бр. разговори и 738 кратки съобщения. Именно К. е ползвателят
на телефон с номер 088*******- предоставен му служебен телефон от работодателя „”ООД-гр.Пазарджик.
За съдържанието на изпратените от И. на К. СМС-и свидетелстват разпитаните по
делото свидетели , чийто показания са обективни и непротиворечиви, и като
такива следва да бъдат кредитирани от съд независимо от близките им отношения с
жалбоподателя. Установено е също так че на 29.08.2017г. И. е подала жалба срещу
К. *** за извършено на същата дата престъпно деяние от страна на К. спрямо нея,
като впоследствие жалбата е била оттеглена. От събраните по делото
доказателства би могло да се направи обоснован извод, че твърдените от И.
действия не са били извършени от К. /в тази насока са както свидетелските
показания, така и приложената справка от „”ООД-гр.Пазарджик, съгласно която на
28.09.2017г. последният е пристигнал на работа около 6.50 часа сутринт което се
удостоверява от кадрите на камерата във фирмата , след което не е напускал
работното си място до обедната почивка/.Към момента на подаване на въпросната
жалб И. е действала с ясното съзнание,че К. не е извършил твърдените от нея
действия.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав прием че с действията си /изпращането на множество СМС-и през
процесния времеви период със заплашителен и агресивен характер, както и в
отправянето на закани за иницииране, а в някой случай и самото иницииране на
производства във връзка с неосъществени от К. актове на насилие/ ответницата И.
е осъществила твърдяното от молителя
домашно насилие, изразяващо се под формата на психологически тормоз. Съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие такова „е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните прав извършени спрямо лиц които се намират в родствена връзк
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство“. В настоящия случай, съдът намир че предвид многократния брой на
изпратените кратки текстови съобщения и съдържанието на същите следва да се
приеме, че ответникът е извършил спрямо молителя акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН под формата на психическо таков поради което и на
молителят К. следва да бъда предоставена търсената защита. Предвид характера и
вида на установеното по делото домашно насилие, настоящия съдебен състав намир
че целта на закона може да бъде постигната и само с постановяване на мерките по
чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН – задължаване на ответницата И. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителя под страх от наказателна
отговорност при извършване на нов акт на насилие,както и забрана на извършителя
да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съд
като към настоящия момент не е необходимо ответницата да бъде задължена да
посещава специализирани програми на основание чл.5, т.5 от ЗЗДН, както и да
бъде насочено пострадалото лице към
програми за възстановяване.
На ответницата И. следва да бъде наложена и глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН.
При определяне размера на глобите, съдът като отчете степент формата и
интензитета на извършеното домашно насилие, че на ответника И. следва да бъде
наложена глоба в размер на минималния определен в чл.5, ал.4 ЗЗДН, а именно
200.00 лева.
При този изход на делото и на основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с чл.16 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът И.
следва да заплати по сметка на РС – Пазарджик държавна такса в размер на
25.00 лв.
По изложените съображения
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И:
ЗАДЪЛЖАВА П.А.И., ЕГН-********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА А.М.К., ЕГН-********** ***
ЗАБРАНЯВА на П.А.И., ЕГН-********** *** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 50 метра до А.М.К., ЕГН-********** ***, и до настоящото жилище на К., което същият обитав
както и до местата за социални контакти
и отдих, които пострадалото лице посещав както и до местоработата на
пострадалото лице - за срок от 9 /девет/ месеца.
ОТХВЪРЛЯ искането за налагане спрямо
ответника П.А.И., ЕГН-********** ***
на следните мерки за защита: задължаване на извършителя на насилието да
посещава специализирани програми, на осн. чл.5, т.5 от ЗЗДН, както и насочване
на пострадалото лице към програма за възстановяване по чл.5,т.6 от ЗЗДН.
НАЛАГА на П.А.И., ЕГН-********** *** глоба в размер на 200.00 /двеста/
лева.
ОСЪЖДА П.А.И., ЕГН-********** *** да заплати в полза на
Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет
лева/.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТ
която подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението
и от заповедта за защита да се връчи на страните и да се изпрати
служебно до РУ на МВР-гр.Пазарджик за
сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в
7 дневен срок от връчването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.
Обжалването на решението НЕ СПИРА изпълнението на заповедта за защита.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: