Р Е Ш Е Н И Е
№289
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10271 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът В.Н.
***, е обжалвал чрез представителя си ***П.С. от ВТАК решение №189 от 29.09.2021
година, постановено по АНД №446 по описа на Горнооряховският районен съд за 2021
година в частта му, с кое потвърдено наказателно постановление №21-1275-000825
от 20.04.2021 година на началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико
Търново, с която част на това постановление на основание чл.183, ал.4, точка 6
от ЗДвП на касатора е наложена глоба от 50 лв.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът
поддържа, че съдът е кредитирал обвинителната теза на ответника по касация,
съобразявайки единствено показанията на полицейските служители, които от
показания от своя страна са противоречиви. Извън това, касаторът сочи, че
изобщо не са обсъдени обясненията му, според които той е имал смарт
устройство /часовник/, позволяващо му разговор по телефон без да ползва ръцете
си. Всъщност не било установено и провеждането на такъв разговор по мобилен
апарат на процесната дата и час. Не са установени и други обстоятелства, които
са релевантни за случая, което е довело и до недоказаност на извършеното
нарушение. В открито заседание тези оплаквания се поддържат и доразвиват от ***С. от ВТАК.
Ответникът по касация, Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не е
изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваната част на решението въззивният
съд е потвърдил законосъобразността на частта от наказателно постановление №21-1275-000825
от 20.04.2021 година на началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико
Търново, с която на настоящият касатор е наложена
глоба от 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е констатирал, че на 13.04.2021 година около
09,40 часа в град Стражица в района на кръстовището на улиците „М.Друмев“ и „А.Каралийчев“ касаторът управлявал лек автомобил „Нисан Терано“ с №***, като
свидетелите /полицейските служители/ забелязали от патрулния автомобил как той
разговаря по мобилен телефон по време на управлението на посочения автомобил.
Телефонът бил в ръката му и поставен до ухото му. Констатирана била и намалена
прозрачност на предните странични стъкла на автомобила, като тези констатации
са отразени и в приобщения по преписката АУАН, въз основа на който е издадено и
процесното пред съда НП.
Съдът е приел, че разпоредбата на чл.104а от ЗДвП задължава водачите на МПС да не използват мобилен телефон времена
управлението на превозното средство, освен при налично устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете. На плоскостта на това изискване
съдът е намерил, че от безпротиворечивите показания
на изслушаните от него свидетели се установява, че касаторът по време на
управлението на МПС е използвал мобилен телефон, а не устройство, позволяващо
използването му без ръце. Изрично е отбелязано в решението, че възпроизведените
от свидетелите възприятия са били възможни с оглед воденото през предното
стъкло на автомобила наблюдение. Коментирани са от съда непълнотите на част от свидетелските
показания, като в решението е отбелязано, че фактът на наблюдението на водача
през предното панорамно стъкло е несъмнено и безпротиворечиво
установен. Най – сетне, съдът, коментирайки показанията на свидетелите в
светлината на възраженията на касатора е посочил, че изявленията му са форма на
защитна теза. Посочено е, че деянието не е маловажно, тъй като свидетелите са
дали показания за това, че и след спирането на автомобила за проверка касаторът
е продължил разговора си по телефона.
Решението е правилно.
На практика единственият спорен въпрос касае
формирането на вътрешното убеждение на съда при оценката на показанията на
изслушаните в хода на съдебното дирене от него свидетели, съпоставени с
останалите обективни обстоятелства.
Касационната инстанция намира оплакванията на
касатора досежно преценката на свидетелските показания от страна на съда за
неоснователни. В това отношение е важно да се отбележи, че за формиране на
убеждение, което да съответства на логиката и на опитните правила е достатъчно
свидетелските показания да съвпадат относно фактите, които представляват
главния предмет на доказване. В случая, видно от съдържанието на свидетелските
показания, дадени по време на разпита на свидетелите по време на откритите
съдебни заседания, проведени на 29.06.2021 година и съответно на 28.09.20221
година, съдържанието им досежно главният предмет на доказване е идентично.
Свидетелят В.е бил категоричен в показанията си по отношение на факта, че по
време на осъществен контрол на процесната дата и час и на описаното място е
видял касатора да управлява автомобила и да говори по мобилния си телефон в
същото време. Нeщо повече, свидетелят е категоричен, че касаторът е
продължил разговора си по мобилния телефон дори и към момента на проверката, осъществена
от пътния патрул. От показания на свидетеля Николов се установява, че на
процесната дата и час лично е възприел как касаторът е управлявал лек автомобил
„Нисан Терано“, като
едновременно с това е използвал мобилен телефон и то без устройство, позволяващо
му да ползва този телефон без участие на ръцете. Както се констатира,
показанията на свидетелите досежно главния предмет на доказване са идентични и
правилно съдът ги е кредитирал. Обосновано при това съдът е отклонил
възраженията на касатора, поддържани и понастоящем, които са били в смисъл, че
няма как свидетелите да са установили ползването на мобилен телефон по време на
управление на МПС поради наличие на затъмнени странични стъкла на автомобила.
Както правилно е аргументирал въззивният съд, свидетелите
са могли да наблюдават водача през предното панорамно стъкло на автомобила. Ирелевантно за случая е дали касаторът е имал т.н. смарт часовник, какъв е телефонният му номер, каква марка е
телефонът му и прочие обстоятелства,
които са извън предмета на доказване.
Правилното решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №189 от 29.09.2021 година, постановено по АНД № 446/2021година
по описа на Горнооряховският районен съд в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.