№ 7
гр. Разград, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Търговско дело №
20203300900082 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.240 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. АХМ. ИЛ., ЕГН ********** от с.Севар
общ.Кубрат, ул."Н.Й.Вапцаров" №2 , подадена против „АВТОКОМПЛЕКС, ОКИ" ЕООД , ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с.Ясеновец, общ.Разград ул."Хр.Ботев" №11,
представлявано от А.Б.О..С молбата се претендира осъждането на ответното дружество да заплати
на ищеца обща искова сума в размер на 100 000 лева, представляваща част от получена от
ответника обща сума в размер на 115 5000 лева по договор за заем, сключен между страните на
10.01.2018г.След депозиране на допълнителна искова молба и допълнителен отговор ищецът е
увеличил размера на претендираната главница до пълния размер от 115 000 лева.Исковата сума се
претендира алтернативно на основание общо пет платежни нареждания в периода 15.01. -
19.01.2018г.с посочено в тях правно основание „заем“, както следва: сума в размер на 28 000 лева,
преведена на 15.01.2018г.;сума в размер на 28 000 лева, преведена на 16.01.2018г.; сума в размер
на 27 000 лева , преведена на 16.01.2018г.; сума в размер на 29 000 лв., преведена на 17.01.2018г.
;сума в размер на 3 500.00 лева , преведена на 19.01.2018г.;Исковата сума се претендира, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.Заявена е претенция и за разноски.
Ответното дружество е депозирало на 25.02.2021г., в законовия срок, чрез пълномощник
адв.Е.С. от АК-Разград отговор на исковата молба. С отговора се застъпва становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск, по подробно посочени възражения, като се
сочи, че дружеството-ответник е получило от ищеца обща сума в размер на 115 000, на различни
основания от тези сочени в исковата молба.Предявен е с отговора на исковата молба и насрещен
иск, който е изпратен по компетентност за разглеждане от РС-Кубрат. Представят се писмени
доказателства.По отношение на преведените суми от ищеца на ответното дружество се заявява,че
те уреждат други взаимоотношение между ищеца и представляващата ответника А.Б.О., негова
дъщеря.Сочи се, че само част от дадената сума в размер на 30 000 лева, представлява паричен заем
със срок за връщане края на м.декември 2018г., а останалите, както следва:
- сума в размер на 23 000.00 лв., представлява дължима и неизплатена работна заплата на
А.Б.О. за периода 01.06.2016-31.01.2018г. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периода 2016-2018г., за работата й в „СЕАЛ-68" ЕООД, дружество, собственост на ищеца, на
длъжност „технически организатор“;
- сумата от 62 500.00 лв. дадена във връзка с ангажирането на ответника с първоначалната
дейност по строеж на „Сграда за авторемонтни дейности", започната от ищеца.
1
Вписването на сумите, дадени като заем в общ размер на 115 000 лв. било по съвет на
счетоводителката на дружеството.
С отговора са представени писмени доказателства.Правят се доказателствени искания. С
допълнителната искова молба ищецът оспорва заявеното с отговора на исковата молба, като счита
,че изложеното твърдение от ф.л. А.О., че част от дадената от ищеца сума, представлява плащане
на дължими й заплати по ТПО с дружество, собственост на ищеца за ирелевантни за спора и
неверни, както и останалите твърдения за предоставени от ищеца суми на А.О. и нейния съпруг.
С допълнителния отговор по същество не се навеждат нови възражения и не се правят
нови искания.
При съобразяване на доводите и становищата на страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, че ищецът Б. АХМ. ИЛ. и представляващата дружеството-ответник
„Автокомплекс Оки“ ЕООД, А.Б.О. са баща и дъщеря.Дружеството е регистрирано през
м.декември 2017г.
Страните не спорят също така, че дружеството е получило с общо пет превода сума в
размер на 115 500 лв. от ищеца, с която сума е бил закупен през м.февруари 2018г. лек автомобил
„Ауди Ку 7“ с рег.№РР 5700 ВК, собственост на дружеството и по отношение на който е наложен
запор в полза на ищеца, като обезпечителна мярка в производството.
Тъй като исковата сума се претендира, както въз основа на договор за заем от 10.01.2018г.,
така и въз основа на отделни преводни нареждания /5 на брой/ от м.януари 2018г., формиращи
обща сума в размер на 115.500 лв., то по искане на ответното дружество е открито производство
по оспорване истинността на писмения договор, в частност подписа положен за представляващ
дружеството ответник.
От заключението по назначената по делото съдебно-графологическа експертиза се
установява, че подписът за заемател в договора от 10.01.2018г., сключен между страните не е
положен от А.О., представляваща дружеството-ответник.Заключението не е оспорено и съдът го
възприема изцяло, като компетентно и обосновано.
Видно от представеното с исковата молба извлечение от сметка на ищеца Б.И., разкрита в
„Райфайзенбанк“ЕАД общата сума в размер на 115.500 лв. е преведена с общо пет платежни
нареждания на дружеството - ответник, както следва :сума в размер на 28 000 лева, преведена на
15.01.2018г.; сума в размер на 28 000 лева, преведена на 16.01.2018г.; сума в размер на 27 000
лева , преведена на 16.01.2018г.; сума в размер на 29 000 лв., преведена на 17.01.2018г. ; сума в
размер на 3 500.00 лева , преведена на 19.01.2018г.;
Сумата 115.500 лв., както част от по-голяма сума в размер на 165 637.50 лв. е осчетоводена
в дружеството през 2018 г. като заем по сметка 151.
Спорен е по делото въпросът дали общата сума в размер на 115.500 лв. или 115 000
претендирана с исковата молба, представлява такава, дадена в заем от ищеца на дружеството или е
налице друго различно основание за нейното получаване, съответно на част от нея.
Съобразно възраженията, направени с отговора на исковата молба ответното дружество
застъпва становище, че на основание договор за заем е получена само сума в размер на 30 000 лв.,
като няма доказателства за нейното връщане до края на м.декември 2018г., така както е посочено в
отговора на исковата молба.
По отношение на част от сумата в размер на 23 000.00 лв., е направено възражение, че
същата представлява дължима и неизплатена работна заплата на А.Б.О. за периода 01.06.2016-
31.01.2018г. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 2016-2018г., за
работата й в „СЕАЛ-68" ЕООД, дружество, собственост на ищеца, на длъжност „технически
организатор“.
Според заключението по назначената по делото първоначална СЧЕ, неизплатените трудови
възнаграждения на физическото лице А.О. за работата й в „СЕАЛ-68" ЕООД, са в размер на
5 015.75 лв.Сумата 115 500 лв., както част от по-голяма сума в размер на 165 637.50 лв. е
осчетоводена в дружеството през 2018 г. като заем по сметка 151.В допълнителната СЧЕ в.л.
отново посочва същата сума като такава, вписана като заем в счетоводството на ответника и то
краткосрочен такъв с 12 месеца срок за погасяване.За 2019 салдото по сметка 151 е 172 037.50 лв.
и в тази сума отново е включена сумата от 115 500 лева и се води непогасено
2
задължение.Поясненията на вещото лице, дадени в с.з. на 24.11.2021г. не допринасят за изясняване
на фактите по делото, поради което същите не се обсъждат подробно от съда.
По отношение на възражението, че част от общата сума сумата от 62 500.00 лв. дадена във
връзка с ангажирането на ответника с първоначалната дейност по строеж на „Сграда за
авторемонтни дейности", започната от ищеца.
В настоящото производство не се събраха доказателства за заплащане от страна на
дружеството-ответник в нечия полза на обща сума в размер на 62 500.00 лв. във връзка с
ангажирането му с първоначалната дейност по строеж на „Сграда за авторемонтни дейности",
започната от ищеца Б.И. и, че тази сума, представлява от своя страна част от получената сума
общо от 115 500 лв.и основанието за даването й е финансирането на посочения в отговора на
исковата молба строеж.Такъв извод не може да бъде направен и от представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства, вкл.нотариални актове, извлечения от сметки , фактури,
договори за СМР и пълномощно.
Ответното дружество е ангажирало и и гласни доказателства във връзка с възраженията си
за недължимост на част от получените суми, поради различно основание за получаването им.
Според св. Г.С.Х., майка на А.О. и бивша съпруга на ищеца Б.И., с когото живеели
разделени от 2015г. парите за закупуване на джипа на дъщеря им А. , били семейни, по-скоро тя и
бившия й съпруг помогнали на дъщеря си да купи джипа, дадена била сума с уговорки, предвид
заплатите, които имала да получава А. от фирма „Сеал 68“ в размер на около 20 000 лева,
предстояло да се роди второто й дете и част от общата сума от 115 000 лв.била за него.Над 60
000лв. трябвало А. и мъжа й да помогнат за строежа на „Малкия хълм“, който започнал бившия й
мъж.Уговорките за това били направени от ищеца и зет й, мъжа на А.О., за които уговорки тя
знаела от дъщеря си и зет си.Строежът още стоял недовършен.Свидетелката сочи също така, че
докато още живеели заедно тя и ищеца закупили на двете си дъщери по един апартамент ,напълно
обзаведен, както и кола на по-голямата си дъщеря.
Свидетелката Елиз Салиева, без родство и отношения със страните сочи, че познава
управителя на ответника А.О. и съпруга й.За закупуването на автомобила Ауди са помогнали
родителите на А. и парите са дадени като дарение за по-малкото им дете, а част от тях те е
следвало да вложат в строеж на сервиз, собственост на родителите на А..
Разпитана е по делото като свидетел и С.И. Касимова, която е водила през годините
счетоводството на дружествата на ищеца, както и това на ответника.Същата сочи,че тя лично е
изготвила текста на договора за заем, но не знае койю е положил подписите в него, тъй като се е
върнал отново в счетоводната й кантора вече подписан.Сумата , дадена в заем от ищеца общо в р-
р на 115 хил.лева била осчетоводена като заем, като тя послужила за закупуването на автомобил,
през м.февруари 2018г., който също бил осчетоводен като собственост на дружеството.
Въз основа на установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален и се счита за сключен с предаването на паричната сума.
Фактическият състав на договора за заем се състои от няколко елемента, които следва да
бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума, а именно: 1/
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно
и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател.Установяването
на първото обстоятелство - предаването на сумата, не освобождава ищеца от задължението да
установи второто - че сумата е предадена въз основа на договор за заем, доколкото сумата може да
е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и др. При оспорване на иска, ответникът следва да
докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че задължението е погасено;
други факти, съобразно характера на въведените възражения срещу иска, в този смисъл е и
трайната практика на ВКС, застъпена в решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. по
описа на ВКС, IV г. о. и др.
3
Спорът в настоящото производство се свежда до това дали между страните е съществувала
облигационна връзка, произтичаща от договор, и ако е така, какъв е бил нейният характер, т. е.
даването на възмездно основание ли е било - по заем за потребление, част от него или
безвъзмездно – по дарение и съответно за погасяване на задължения на трето за спора лице по
ТПО към ф.л. представляващо ответника и съответно друга част за осъществяване на някаква
съвместна дейност.
Няма спор по делото, че със сумата 115 500 лева е закупен през м.февруари 2018г. лек
автомобил „Ауди Ку 7“ с рег.№РР 5700 ВК, собственост на дружеството и по отношение на който
е наложен запор в полза на ищеца, като обезпечителна мярка в производството.
С оглед на всички събрани доказателства, съдът приема, че общата искова сума в размер
на 115 000 лева е дадена като заем на ответното дружество, тъй като във всички преводни
нареждания е посочено като основание за превеждане на сумите „заем“, още повече, че същите са
преведени по сметка на дружеството, а не в лична сметка на дъщерята на ищеца, А.О.,
представляваща „Автокомплекс Оки“ЕООД.Ако бащата е имал намерение да надари дъщеря си
или съответно нейното семейство, обичайно би било това да стане чрез превеждане на сума в
нейна лична сметка и с посочване на съответното правно основание „дарение“, което не би му
дало възможност да иска връщане на същата.
По отношение на възражението, че част от общата сума в размер на 23 000.00 лв.,
представлява заплащане от страна на ищеца на дължима и неизплатена работна заплата на А.Б.О.
за периода 01.06.2016-31.01.2018г. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода
2016-2018г., за работата й в 23 000.00 лв., е направено възражение, че същата представлява
дължима и неизплатена работна заплата на А.Б.О. за периода 01.06.2016-31.01.2018г. и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 2016-2018г., за работата й в „СЕАЛ-
68" ЕООД, дружество, собственост на ищеца, на длъжност „технически организатор“., дружество,
собственост на ищеца, на длъжност „технически организатор“, съдът го намира за
неоснователно.Не се събраха по делото доказателства за дължимост на такава сума от страна на
„СЕАЛ-68" ЕООД, а и вземанията произтичащи от ТПО между това дружество и ф-лице А.О.
подлежат на разглеждане и уреждане по друг ред, предвиден в КТ, а не в настоящото
производство.
Съдът намира за недоказано по делото и и последното възражение на ответника, че част от
общата сума в размер на 62 500 лв. му е дадена от ищеца във връзка с участието на дружеството-
ответник в СМР на обект, собственост на ищеца, с оглед събраните по делото доказателства, вкл.
писмените, представени с отговора на исковата молба, нотариални актове, извлечения от сметки ,
фактури, договори за СМР и пълномощно.Намира за необходимо да отбележи, че при налична
претенция от страна на ответника за дължими суми от страна на ищеца във връзка със СМР в
обекти на последния, същият може да реализира по друг правен ред, като предяви съответен
осъдителен иск срещу настоящия ищец.
При съобразяване, че писменият договор, въз основа на който първоначално ищецът
претендираше връщане на исковата сума не е подписан от представляващия дружеството ответник,
то този договор не следва да бъде съобразяван от съда по отношение на посочената в същия крайна
дата за връщане на исковата сума не следва да бъде съобразявана от съда, поради което подаването
на исковата молба следва да се счита за покана, отправена от ищеца към ответника за връщане на
заетата през м.януари обща сума в размер на 115 000 лв.
Тази обща сума от 115 000 лева се явява дадена именно в заем и подлежи на връщане от
ответното дружество, което не установи друго различно основание за нейното получаване.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца исковата сума в посочения по-горе размер от 115 000 лв., ведно със законната
лихва върху нея, начиная от датата на завеждане на исковата молба в съда, 29.12.2020г., до
окончателното й заплащане.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
производството разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в р-р на 6 250 лв.
По изложените съображения ,Разградският окръжен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „АВТОКОМПЛЕКС ОКИ" ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с.Ясеновец, общ.Разград ул."Хр.Ботев" №11, представлявано от А.Б.О. ДА ЗАПЛАТИ
на Б. АХМ. ИЛ., ЕГН ********** от с.Севар общ.Кубрат, ул."Н.Й.Вапцаров" №2 обща сума в
размер на 115 000 лв./сто и петнадесет хиляди лева/, представляваща получен и невърнат заем ,
предоставен с общо пет преводни нареждания в периода 15.01.2018г. - 19.01.2018г., ведно със
законната лихва върху същата, считано от датата на завеждане на иска в съда, 29.12.2020г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „ АВТОКОМПЛЕКС ОКИ" ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с.Ясеновец, общ.Разград ул."Хр.Ботев" №11, представлявано от А.Б.О. ДА ЗАПЛАТИ
на Б. АХМ. ИЛ., ЕГН ********** от с.Севар общ.Кубрат, ул."Н.Й.Вапцаров" №2 сторените в
производството разноски в размер на 6 250.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд Варна.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5