ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260016
гр. Хасково, 18.02.2022 г.
Районен съд - Хасково, гражданско
отделение, VII–и състав в закрито заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Христина Жисова
като разгледа докладваното от съдия Жисова
гр. д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на Б.С.С., ЕГН **********, Х.Х.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН ********** против „Пластек” ООД, ЕИК *********, с правно основание чл.32, ал.2
от Закона за собствеността /ЗС/ с която се иска разпределение на ползването на съсобствения им недвижим имот, а именно УПИ III, кв. 47, с
площ 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на
стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, община Хасково,
прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда“ при
граници: север УПИ I, юг: улица, запад: улица.
С определение № 260302 от
14.10.2020г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково е
приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.212 ГПК от
„Пластек“ ООД против Б.С.С.,
Х.Х.М. и Е.С.М., с който се иска да се признае за
установено, че „Пластек“ ООД притежава 2 128/3 060
идеални части от правото на собственост върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060
дка, представляващ по парцеларния план на стопански
двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, община Хасково, прилежаща площ
към обект „Масивна двуетажна административна сграда“ при граници: север УПИ I,
юг: улица, запад: улица, на основание покупко-продажба и изтекла придобивна давност, както и че ответниците притежават
932/3060 идеални част от правото на собственост върху същия имот.
С определение № 260318 от
19.02.2021г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково,
производството на основание чл. 130 от ГПК, е частично прекратено по отношение
на предявения иск от „Пластек“ ООД, с който се иска
да се признае за установено, че Б.С.С., ЕГН **********,
Х.Х.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********
притежават 932/3060 идеални части от правото на собственост върху УПИ III, кв.
47, с площ 3,060 дка, представляващ по парцеларния
план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, община
Хасково, представляваща прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна
административна сграда“ при граници: север УПИ I, юг: улица, запад: улица.
По делото с вх.рег. №
271864/06.12.2021г. е постъпила молба от тримата ищци по първоначално
предявения иск, с която молят съдебното производство да бъде прекратено, като
правят отказ от предявения от тях иск. С протоколно определение от
08.12.2021г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково,
влязло в сила на 29.12.2021 г. на основание чл.233 ГПК, производството по гр.
дело № 1296/2020г. по описа на Районен съд – Хасково е прекратено, в частта на
претенциите на Б.С.С. ЕГН **********, адрес ***; Х.Х.М. ЕГН **********, адрес *** и Е.С.М. ЕГН **********,
адрес ***, с правно основание чл. 32, ал. 2 от ГПК.
Според настоящия съдебен състав и
предявеният иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално
недопустим. Съображенията за това са следните:
По иска с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи, че между страните е налице
съсобственост върху поземления имот, че той е придобил собствеността върху
2128/3060 идеални части от правото на собственост върху терена на посочените от
него правни основания, а в доказателствена тежест на
ответниците е да установят твърденията си, че дяловете в общата част на
дворното място са такива, каквито са посочени от тях в исковата молба.
Основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича
претендираното от него материално субективно право, а
с петитума на иска се сочи видът на търсената защита.
Основанието при положителния установителен иск за
собственост е твърденият от ищеца юридически факт, от който е възникнало
правото му на собственост, а искането е да се признае по отношение на ответника
съществуването на това право на собственост на ищеца, т. е. предмет на делото е
претендираното от ищеца право на собственост.
С оглед очертания между страните
спорен предмет, преюдициален и по отношение на предявения инцидентен установителен иск се явява въпросът „Представлява ли
незастроената част от УПИ III, квартал 47, по действащия кадастрален и
регулационен план на село Войводово, община Хасково, област Хасково обща част
по предназначението си“. Ето защо преди да се произнесе по иска съдът следва да
вземе становище и по този въпрос. В редица съдебни актове върховната инстанция
е имала повод да разясни какъв е статутът на поземления имот, когато в него има
построена сграда. Както е прието в Решение № 69 от 29.10.2018 г. по гр. д. №
2935/2017 г. по описа на II гр. о. на ВКС когато различни лица притежават
индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда,
теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща
обособените обекти. В Решение № 99/13.01.2020 г. по гр. д. № 2789/2018 г. по
описа на II гр. о. (и цитираните в него Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр.
д. № 2054/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. №
979/09 г. на ВКС, І г. о.) е прието, че обща част на сградата по чл. 38, ал. 1
ЗС в режим на етажна собственост е земята, върху която тя е построена (тъй като
без нея сградата не може да съществува), за разлика от двора, чийто статут може
да бъде различен. Дворното място е обща част, когато има пълно съвпадение между
етажните собственици и собствениците на терена. Когато обаче дворното място, в
което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни
собственици, той не е обща част на сградата. Според Решение № 51 от 03.07.2020
г. по гр. д. № 2387/2019 г. по описа на II гр. о. на ВКС (и цитираните в него
Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г. на ІІ г. о., Решение №
476/12 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 52/2012 г. на І г. о., Решение № 87 от
07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ІІ г. о., Решение № 137 от 29.11.2018
г. по гр. д. № 4874/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 106 от 5.11.2018 г. по гр.
д. № 3161/2017 г. на I г. о) застроен терен (урегулиран поземлен имот) е обща
част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в
сградата в режим на етажна собственост. Ако някой от съсобствениците на
поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост, то
теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо
значение спрямо сградите. Съгласно Решение № 43 от 04.08.2020 г. по гр. д. №
2468/2019 г. по описа на I гр. о. на ВКС в момента на възникване на етажна
собственост (придобиване на самостоятелните обекти в сградата от различни лица)
теренът придобива статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, тъй като
всеки от етажните собственици е и собственик на дворното място. В Решение № 165
от 3.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 98/2016 г., I г. о., ГК е разгледана
хипотеза, при която собственик на терена не притежава отделен самостоятелен
обект, като е прието, че в такива случаи дворното място не е изгубило
самостоятелния си характер.
От прегледа на съдебната практика
могат да се изведат следните постановки, свързани със статута на поземления
имот при възникнала в построената в него сграда етажна собственост. На първо
място основният принцип е, че земята, върху която сградата е построена, няма
самостоятелно значение. На следващо място - при различни собственици на
самостоятелни обекти в сградата, теренът губи самостоятелното си предназначение
и се превръща в обща част. Това разбиране е доразвито, като е прието за
необходимо незастроената част от дворното място, в което е построена сградата
етажна собственост, да принадлежи на всички етажни собственици, за да се
приеме, че е обща част. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не
притежава самостоятелен обект в етажна собственост, то теренът не е загубил
самостоятелния си характер. Релевантният за преценка на тези обстоятелства е
моментът на възникване на етажна собственост.
В случая по делото безспорно се
установява, че страните са съсобствениците на закупения от тях на 09.12.2010 г.
- УПИ ІІІ в кв.47 с площ от 3,060 дка, представляващ по парцеларния
план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, общ. Хасково,
прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда”, при
граници: север - УПИ І, юг - улица и запад – улица, а по плана на селото,
утвърден със заповед № 1238/19.10.1993 г., при граници на имота: изток - УПИ
ІІ, запад – улица, север - УПИ І и юг – улица. Отпреди това те са собствениците
и на построените в имота постройки, което всъщност е дало повод и за
закупуването от тяхна страна на терена към тях. Ищецът по ИУИ – „Пластек“ ООД притежава построената в този УПИ - масивна
двуетажна пристройка към двуетажната административна сграда, която пристройка е
обособена като отделен самостоятелен обект, състояща се от заседателна зала и
санитарни възли на първия етаж и четири стаи с коридор на втория етаж; със
застроена площ от 410,52 кв.м. и с разгъната площ от 483,27 кв.м. Ответникът Б.С.
притежава ½ ид.ч. от масивната двуетажна
административна сграда, застроена на площ от 180 кв.м. върху същия УПИ; а
останалите двама ответници – Х.М. и Е.М., в режим на
СИО – другата ½ ид.ч. от същата сграда.
Притежаваната от ищеца сграда представлява едноетажна сграда в източната част
на УПИ и източната част от двуетажната сграда на ищците. Съществуването на
други постройки със собственици, различни от страните в настоящото
производство, нито се твърди, нито се установява по делото.
Всичко изложено до тук води до
извода, че най-късно към 27.11.2006г. е възникнала етажна собственост по
отношение на самостоятелните обекти, построени в процесния
поземлен имот. Това от своя страна е довело до превръщане на незастроената част
от терена в обща част, загубила самостоятелното си предназначение. Ирелевантни са според настоящия съдебен състав,
доказателствата и фактите, установени от ищеца по ИУИ, обосноваващи придобивна давност за правото на собственост върху терена.
Тук следва да се посочи още, че в
съдебната практика (Решение № 26 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 3226/2019 г. по
описа на II гр. о. на ВКС, Решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015
г. по описа на II гр. о. на ВКС) е прието, че етажните собственици могат във
всеки един момент с общо съгласие, при условия, допустими от закона, да променят
общите части по предназначение, като те преминат в самостоятелна собственост на
един или няколко съсобственика или трети лица, като общите по предназначение
части е възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова
предназначение не им е било дадено. Следователно за промяна предназначението на
общите части е необходимо собствениците
да са постигнали съгласие за преминаване на съответните общи части в
индивидуална собственост на един от тях. Съдебната практика също е в насока, че
разпределението на ползването не изключва предназначението на общи части. Нещо
повече – допустимо е разпределение на ползването на общи части (напр. Решение №
147 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015 г. по описа на II гр. о. на ВКС).
Предвид обаче десезирането на съда с този въпрос,
следва да се приеме, че незастроената
част от УПИ III, квартал 47, по действащия кадастрален и регулационен план на
село Войводово, община Хасково, област Хасково, закупена на 09.12.2010г., се е
превърнала в обща част още към този момент, следващ момента на възникване на
етажната собственост.
Съобразно изложените по-горе
мотиви, съдът приема, че незастроената част от УПИ III, квартал 47, по
действащия кадастрален и регулационен план на село Войводово, община Хасково,
област Хасково, е обща част. Както е прието в практиката на ВКС – напр. Решение
№ 59/17.07.2019 по дело № 2214/2018 на ВКС, ГК, I г. о., положителен установителен иск е недопустим по отношение на дворно
място, което е в режим на етажна собственост. В тази хипотеза по силата на чл.
38 ЗС дворното място е обща част, затова действителните права на етажните
собственици следва да бъдат установени едновременно за всички в производство по
чл. 40 ЗС, какъвто не е настоящия случай. С оглед тези задължителни постановки
на върховната инстанция, съдът намира, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на 2128/3060 идеални
части от правото на собственост, е недопустим. Ето защо същият следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено по отношение и
на този иск.
Предвид изложените съображения и
на основание чл.130 ГПК, производството по настоящото делото следва да се
прекрати, което преди всичко ще наложи възобновяването му.
Водим от горното и на основание
чл.253 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по гр.дело № 1296 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
ОТМЕНЯ протоколните определения от открито съдебно
заседание на 26.01.2022 г. за даване ход на устните състезания по делото и за обявяването
им за приключени.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 1296 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г., по
предявения от „Пластек” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №
48, представлявано от Емил Йорданов Проданов - Управител, съдебен адрес:***, адв. И. ***, против Б.С.С., ЕГН **********,
адрес ***; Х.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** и Е.С.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, инцидентен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.212 ГПК,
за признаване за установено, че „Пластек” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий” № 48, представлявано от Емил Йорданов Проданов - Управител, съдебен
адрес:***, адв. И. *** е собственик на 2128/3060
идеални части от правото на собственост върху следния съсобствен
недвижим имот: УПИ ІІІ в кв.47 с площ от 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в
регулация на с. Войводово, общ. Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна
двуетажна административна сграда”, при граници: север - УПИ І, юг - улица и
запад – улица; а по плана на селото, утвърден със заповед № 1238/19.10.1993 г.,
при граници на имота: изток - УПИ ІІ, запад – улица, север - УПИ І и юг –
улица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ
: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /п.н./