Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
град Горна Оряховица,
14.03.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена
Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова
гр. дело № 1139 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявени са искове с правно основание чл.128,т.2 във вр.
чл.242 от КТ, чл.245,ал.2 КТ, чл.224,ал.1 от КТ, чл.222,ал.2 от КТ и
чл.226,ал.1,т.1 и т.2 и ал.2 от КТ.
Ищцата М.Й.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, твърди в
исковата си молба, че е работила при ответника по трудово правоотношение,
като съгласно трудовия им договор, действащ от 01.08.2010г., основното й
месечно трудово възнаграждение било в размер на 350 лв., намалено на 290 лв. от
01.05.2012г., както и в размер от 340 лв. за периода от 01.01.2014г. до
14.08.2014г. Заявява, че до подаване на исковата молба ответникът не й е
изплатил полагащите се суми, както следва : за месец март 2014г. - 310 лв., за
месец юни 2014г. - 310 лв., за месец юли
2014г. – 310 лв., т.е. общо 930 лв. Счита, че общият размер на мораторната
лихва върху неплатените суми е 198.75 лв. Заявява, че „А.-97” ЕООД не й е изплатил и
обезщетение, полагащо й се за неизползван към датата на прекратяване на
трудовия договор платен годишен отпуск, в размер на 123.34 лв. Твърди, че работодателят
й дължи и обезщетение по чл.222,ал.2 от КТ в размер на две брутни месечни
възнаграждения - 820 лв., тъй като трудовото й правоотношение е прекратено
поради болест, на основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ, ищцата има повече от 5
години трудов стаж и никога не е получавала обезщетение на същото основание. Сочи,
че след подаването на заявление за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, управителят на ,,А.-97”
ЕООД започнал да се държи грубо с нея, от счетоводството на фирмата отказвали
съдействие за снабдяване с необходимите й документи, работодателят умишлено
задържал трудовата й книжка и заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че след депозиране на
жалба в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, трудовата книжка й била
връчена чак на 17.09.2014г., т.е. повече от месец след прекратяване на трудовия
договор. Заявява, че в противоречие с чл.6,ал.3 от НТКТС, работодателят й
изпратил пратка, в товарителницата на която било записано, че съдържа ,,трудова
книжка”; ищцата отказала пратката, тъй като видимо ставало ясно, че пликът не
съдържа документ с вида на трудовата книжка, а и тя не била давала съгласие
същата да й бъде изпратена по пощата. Счита, че задържането на трудовата й
книжка е незаконно въз основа на чл.350,ал.1 от КТ и чл.6,ал.2 от НТКТС.
Заявява, че по този начин ответникът е осуетил желанието й възможно най-скоро
да се регистрира като безработна в Дирекция „Бюро по труда”, за да си намери подходяща
работа; не можела да си търси работа и сама, тъй като не разполагала с
необходимия за назначаването й при друг работодател документ. Посочва, че това
се отразило изключително зле на психиката й - била изнервена и притеснена и
това оказало изключително негативно влияние върху здравето и живота й като
цяло. Счита, че „А.-97”
ЕООД й дължи обезщетение за задържането на трудовата книжка в размер на
брутното й трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на предаването на трудовата книжка - 450 лв. Посочва,
че през 2015г. разбрала, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.18 от ЗДДФЛ, като без да вземе предвид факта, че тя е трудоустроена, е правил удръжки
за ДОД от възнаграждението й на общо основание. Посетила счетоводството на ,,А.-97“
ЕООД и поискала да й бъдат издадени служебни бележки и извлечения, които да й
послужат пред ТД на НАП, но получила единствено справка, която не била в
необходимата форма и не съдържала нужната информация. Поради това изпратила на
ответника нотариална покана, с която поискала служебните бележки и ведомостите
за заплати за периода на трудоустрояването, нужни за възстановяване на
надвнесения данък и полагащите й се обезщетения; работодателят й дал 4 броя
служебни бележки, които отново не съдържали нужната информация и не било
възможно да се установи какъв е размерът на надвнесения данък, респ. отново не й
послужили пред ТД на НАП, за да й бъде възстановен. Твърди, че от ТД на НАП й
ги върнали като неверни и тя отново помолила ответника документите да бъдат
коригирани. Заявява, че ответникът не й издал нови документи и в случая са
приложими хипотезите на двете точки на чл.226,ал.1 от КТ. Посочва, че периодът
на трудоустрояването й, съгласно ЕР на ТЕЛК № 2174 от 02.09.2011г. и ЕР на ТЕЛК
№ 3081 от 23.09.2013г., започнал на 02.09.2011г. и продължил до 14.08.2014г.
Уточнява претенциите си в допълнителна молба. Твърди, че към момента е
безработна, не получава никакви доходи и се чувства напрегната и много разстроена.
Счита, че тези неимуществени вреди, причинени й от ответника, следва да бъдат
обезщетени с обезщетение в размер на 500 лв. Твърди, че с неиздаването на
документите и вписването на неверни данни в издадените служебни бележки,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, работодателят й е
причинил и имуществени вреди, които са в размер, равен на стойността на
надвнесения от работодателя данък за периода, в който била трудоустроена, а
именно 1260 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди „А.-*** да изплати на М.Й.П., сумите, както следва : 1/ 930 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците март, юни и юли
2014г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2016г. до окончателното й
изплащане, 2/ 198.75 лв., представляваща общият размер на лихвата за забава от
датата на изискуемостта на всяко неизплатено трудово възнаграждение до датата
на предявяване на исковата молба /15.07.2016г./, 3/ 123.34 лв., представляваща
обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2014г.; 4/ 820
лв., представляваща обезщетение по чл.222,ал.2 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца; 5/ 450 лв., представляваща
обезщетение по чл.226,ал.2 от КТ за претърпени вреди поради незаконното
задържане на трудовата книжка за периода от 14.08.2014г. до 17.09.2014г.; 6/ 500
лв., представляваща обезщетение по чл.226,ал.1,т.1 и т.2 от КТ за причинени
неимуществени вреди, и 1260 лв.,
представляваща обезщетение по чл.226,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, за причинени
имуществени вреди, двете поради неиздаване на необходимите документи и вписване
на неверни данни в издадените документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, а именно служебна бележка по чл.45 ал. 1 и ал.2, т.4
от ЗДДФЛ и извлечения от ведомости за заплати за изплатените или неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание, ищцата М.П., лично и чрез пълномощника си – адвокат Е.Д. от ВТАК, поддържа предявената искова молба. Оспорва писмения
отговора на ответника. Извършва изменение на предявените искове по реда на
чл.214,ал.1 от ГПК, допуснато от съда с протоколно определение от 09.02.2018г.,
както следва : 1/ искът за неизплатено трудово възнаграждение за месец март
2014г., месец юни 2014г. и месец юли 2014г., да се счита предявен за сумата
1059.01 лв., вместо за сумата 930 лв.;
2/ искът за присъждане на лихва за забава от датата на изискуемостта на всяко
неизплатено трудово възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба
/15.07.2016г./, да се счита предявен за сумата 225.74 лв., вместо за сумата 198.75
лв.; 3/ искът за присъждане на обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 2014г. да се счита предявен за сумата 47.57 лв.,
вместо за сумата 123.34 лв.; 4/ искът за присъждане на обезщетение по
чл.222,ал.2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2
месеца да се счита предявен за сумата 810.56 лв., вместо за сумата 820 лв.; 5/ искът
за присъждане на обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за претърпени вреди поради
незаконното задържане на трудовата книжка за периода от 14.08.2014г. до
17.09.2014г. да се счита предявен за сумата 482.46 лв., вместо за сумата 450
лв. Поддържа предявените искове в изменените им размери и моли съда да
уважи същите. Излага съображения в
писмена защита.
Ответникът „А.-97” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул…, представлявано от
управителя Д.Т.А., чрез пълномощника му – адвокат Т. Ив. Т. от ГАК, депозира писмен отговор на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК. Ответникът счита
предявените искове за допустими, но за неоснователни и ги оспорва изцяло. Твърди,
че за трите претендирани периода ищцата си е получила трудовото възнаграждение
и работодателят не й дължи плащане. Заявява, че на 26.04.2014г. П. е взела 400
лв. от касата на залата под формата на заплата и аванс за м. март 2014г., което
е в повече от възнаграждението и е прихванато в следващите периоди. Посочва, че
през месец юни 2014г. ищцата взела 200 лв. аванс и 115 лв. окончателно трудово
възнаграждение за същия месец, а през м. юли 2014г. от наличните пари в касата
приспаднала и взела 200 лв. като аванс за заплатата си за същия месец и
разликата за м. март. Твърди, че за получените по този начин възнаграждения е
оставяла разписки с подпис и собственоръчно подписани отчети за касата и
счетоводството на дружеството. Възразява, че дружеството не дължи плащане и искът
по чл.128,ал.2 КТ е неоснователен, а поради това неоснователен се явява и искът
по чл.86 ЗЗД за лихва за забава. Твърди, че искът с правно основание
чл.222,ал.2 КТ е неоснователен. Прави възражение с характеристика на насрещен
иск, че не съществува право М.Й.П. да прекрати едностранно без предизвестие на
основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ трудовия си договор с „А.-97” ЕООД, по силата на който е
заемала длъжността ,,крупие” в игрална зала за хазартни игри - Г. Оряховица,
ул. ... Посочва, че ищцата е наета и работи по учредено ТПО от 2004г., лицето е
освидетелствано от ТЕЛК с ЕР № 2174/02.09.2011г. с 93 % ТНР за срок от 2 години
- до 01.09.2013г., при определени противопоказни условия на труд. Сочи, че на
основание чл.68,ал.1,т.8 от Наредбата за медицинска експертиза, ТЕЛК е
определила, че „лицето може да работи същата професия при строго спазване на
т.14 на настоящото ЕР.”, а Службата по трудова медицина ,,МЕДИК-КОНСУЛТ” ООД,
след извършена оценка на риска и основните професионални рискове на заеманата
от П. длъжност ,,крупие”, дала заключение за пригодност на лицето да изпълнява
длъжността в ,,А.-97”
ЕООД при поставени условия, които са изпълнени. Заявява, че с ЕР № 3081 от
23.09.2013г. лицето е преосвидетелствано, вече с 84 % ТНР, на същото работно
място, при същите условия, като е дадено заключение, че ,,лицето може да
изпълнява трудовата си функция на заеманата от него длъжност ,,крупие” при
строго спазване съдържанието на т.14 на ЕР.”; отново има положително становище
на Службата по трудова медицина след оценка на риска и е издадена заповед за продължаване
на трудоустрояването. Твърди, че през цялото време ответницата не се съобразявала
с работното време, а през последните месеци започнала и сама да определя кога
да идва на работа, като за тези тежки нарушения на трудовата дисциплина работодателят
е започнал процедура по дисциплинарно „уволнение“, но възползвайки се от
качеството си на закриляно лице, П. направила писмено изявление, получено от
работодателя на 14.08.2014г., като на основание чл.327,ал.1,т.1 КТ ,,прекратила”
ТПО, за да избегне дисциплинарното уволнение. Счита, че изявлението на П. за
прекратяване на тпо е неоснователно и е злоупотреба с право. Твърди, че в действителност
не е осъществен фактическият състав на цитираното по-горе прекратително
основание, тъй като лицето работи повече от 10 години на тази длъжност и
последното освидетелстване на ТЕЛК потвърждава, че заеманото работно място не
противоречи на противопоказните условия по т.14 на експертизата от м.септември
2013г. и % на остатъчна трудоспособност намалява от 93 на 84. Заявява, че в
своя защита работодателят е предявил установителен иск до ГОРС, който е приел
за установено, че за П. не съществува право да прекрати едностранно тпо на това
основание, но въззивният съд е обезсилил решението с мотив за липса на правен
интерес. Прави отново възражение, че не съществува право М.П. да прекрати
едностранно без предизвестие, на основание чл.327,ал.1,т.1 КТ, трудовия си
договор с : „А. 97”
ЕООД гр. Г.Оряховица, с всички произтичащи от това правни последици, в т.ч.
иска за обезщетение за непредаване на трудовата книжка, исковете по чл.226 и
чл.224 КТ. Твърди, че искът с правно основание чл.224 КТ е неоснователен и обезщетение
не се дължи, тъй като отпускът е използван. Счита и иска с правно основание
чл.226,ал.2 КТ за неоснователен, тъй като не съществува право М.П. да прекрати
тпо едностранно без предизвестие, на основание чл.327,ал.1,т.1 КТ. Допълнително,
при условията на евентуалност, заема становище, че лицето е поканено да получи
трудовата си книжка след намеса на Дирекция ”Инспекция по труда”, и при явяване
в счетоводната кантора, обслужваща дружеството, в присъствие на свидетели,
отказва да получи трудовата си книжка пред свидетели. Заявява, че искът с
правно основание чл.226,ал.1,т.1 и т.2 КТ също е неоснователен. Допълнително заявява,
че изискуемостта на безсрочните задължения е след покана, а такава е получена
м. март 2016г., и искането е изпълнено. Счита за несъстоятелни твърденията за
имуществени вреди при положение, че след представянето на решението на ТЕЛК от
ищцата, ДОД не е удържан. Счита, че и твърденията за неимуществени вреди са
несъстоятелни и неверни. Оспорва твърденията на ищцата по всички искове като
неверни и несъстоятелни. Оспорва изцяло предявените искове и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани по основание и размер, като му присъди
направените разноски.
В съдебно
заседание, ответникът „А.-***, представлявано от управителя Д.А. и от
пълномощника си – адв. Т.Т. от ГАК, поддържа писмения отговор. Излага
съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди разноските по делото.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на
чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
В настоящото
съдебно производство, съдът е приел за безспорни по делото фактите, че страните
са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор
от 2004г., по силата на което М.П. е заемала длъжността „крупие” в игрална зала
за хазартни игри в „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул. ...
Безспорни
между страните са и фактите, че ищцата е полагала труд при ответното дружество
през периода от сключване на трудовия договор помежду им от 2004г. до 14.08.2014г.,
когато ищцата П. е отправила писмено заявление, получено от работодателя, с което,
на основание чл.327,ал.1,т.1 КТ, е изявила волята си до работодателя за прекратяване
на трудовото правоотношение помежду им.
Тези факти се
потвърждават и от заявление вх. № 1/14.08.2014г. до управителя на „А. 97” ЕООД, приложено в ЛТД на
ищцата, с което П. е уведомила ответника, че прекратява едностранно трудовото
правоотношение поради заболяване, с оглед на здравословното си състояние и
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения при неподходящи условия на
труд, на основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ, считано от 18.08.2014г., както и е
поискала да й бъдат изплатени обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за 2014г. в
размер на 7 дни, и обезщетение по чл.222,ал.2 от КТ в размер на две брутни
трудови възнаграждения.
С Акт за
прекратяване на трудов договор от 15.08.2014г. на управителя на „А. – 97” ЕООД, работодателят е
постановил трудовото му правоотношение с М.П. да се счита за прекратено по
чл.327,ал.1,т.1 от КТ, от 14.08.2014г., като обезщетенията да й бъдат изплатени
след влизане в сила на установителен иск срещу нея. Видно от приетото писмено
доказателство - заверен препис от трудова книжка на М.П., на стр.17 – 19 от
същата, е удостоверено от ответното дружество, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено считано от 14.08.2014г., на основание
чл.327,ал.1,т.1 от КТ.
С искане до
Д“ИТ“ гр. В.Търново от 22.08.2014г., ищцата е сезирала Дирекция „Инспекция по
труда” – Велико Търново, че на 14.08.2014г. е депозирала заявление до ответника
– работодател за прекратяване на трудовия им договор на основание
чл.327,ал.1,т.1 от КТ и изплащане на обезщетения по чл.222,ал.2 и чл.224,ал.1 от КТ, но до 22.08.2014г. няма подписан акт за прекратяване на тпо, а
работодателят задържа и трудовата й книжка, при което тя изпуска срока за
регистриране в Бюрото по труда.
Видно от
приложените по делото заверени преписи от писмо изх. № 0036-5075/19.09.2014г.,
пощенски плик, директорът на Д”ИТ” гр.В.Търново е уведомил М.П., че по
депозираното от нея искане е извършена проверка и е констатирано, че работодателят
е вписал в трудовата книжка на ищцата данните, свързани с прекратяването, като
за дата на прекратяването е посочил датата на получаване на писменото заявление
за прекратяване - 14.08.2014г., работодателят е издал акт за прекратяване на
трудов договор № 2/15.08.2014г., като за прекратяването на трудовото
правоотношение работодателят е уведомил и ТД на НАП, съгласно справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ вх. № 04388143037419/25.08.2014г.,
както и е представил декларация, в която П. е удостоверила с подписа си
получаването на трудовата си книжка на 17.09.2014г.
Видно от
приложения по делото препис от нотариална покана, отправена от ищцата, връчена
на „А.-97”
ЕООД от нотариус Кр.Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, на
09.03.2016г., М.П. е поискала от ответника, във връзка с намалената й работоспособност,
определена с влезли в сила ЕР на ТЕЛК от 02.09.2011г. и от 23.09.2013г., и
данъчните облекчения, които може да ползва, да й бъдат издадени и предадени от
,,А.-97”
ЕООД служебна бележка по чл.45,ал.1 и ал.2,т.4 от ЗДДФЛ за периода 2011г.-
2014г., извлечения от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения за периода 01.01.2012г.- 18.08.2014г.,
както и да бъде изплатено обезщетение по чл.222,ал.2 от КТ.
По делото са
приети като писмени доказателства заверени преписи от служебни бележки по
чл.45,ал.1 и ал.2,т.4 ЗДДФЛ – 4 бр.
Съдът е приел
за безспорни по делото фактите, че ищцата е трудоустроена, съгласно ЕР на ТЕЛК
№ 2174 от 02.09.2011г. и ЕР на ТЕЛК № 3081 от 23.09.2013г. Видно от приложеното
по делото експертно решение № 2174 от заседание № 131/02.09.2011г. на ТЕЛК за
Общи заболявания – В.Търново, на М.П. е извършена пълна експертиза и е
определена 93% ТНР без чужда помощ за срок от две години – до 01.09.2013г., с
водеща диагноза : „Злокачествено новообр.на…”, общо заболяване : „СА Коли
утери. Състояние след двустранна аднексектомия - 02.2011г. постоперативно.
Морбус хипертоникус гр I ангиопатия. Ретине хипертоника. Диабетес мелитус НИЗ
СДС – диабетна ретинопатия при съхранени двустранно визуси след корекция. Автоимунен
тиреоидит на Хашимото, имунологично активен, еотиреоидно състояние. В
цитираното съдебно решение са визирани противопоказани условия на труд :
„ненормиран работен график, тежка обща физическа работа с рязко вдигане на тежки
предмети, екстремни студ и прегряване, химични и лъчеви вредности над ПДН”.
Съгласно
приложеното по делото експертно решение № 3081 от заседание № 153/23.09.2013г.
на ТЕЛК за Общи заболявания – В.Търново, на М.П. е определена 84% ТНР за срок
от три години – до 01.09.2016г., с водеща диагноза : „Злокачествено
новообразувания на шийката на матка”, общо заболяване :. „Състояние след
хистеректомия и двустранна аднексектомия по повод СА Коли утери. 02.2011г.
Следоперативна ТГТ до 04.2011г. Захарен диабет тип II НИЗ СДС. Диабетна полиневропатия
долни крайници с хипертонис гр. II. Хипертонично сърце с ЛК хипертрофия Н 0 НИХА.
Автоимунен тиреоидит”, като отново са описани цитираните по-горе
противопоказани условия на труд.
Горепосочените
факти се установяват и от приетите писмени доказателства, съдържащи се в
медицинско експертно досие на М.П., съхранявано в РКМЕ при РЗИ-В.Търново.
Видно от
приложената по делото покана от 25.08.2014г., в същата е вписано, че ответникът
кани ищцата да се яви в офиса на счетоводна кантора в гр. Г.Оряховица, за да
получи трудовата си книжка.
Съгласно удостовереното в протокол от
27.08.2014г., М.П. се е явила на 27.08.2014г. в горепосочената кантора,
разгледала е трудовата си книжка и е отказала да я получи.
Видно от
приетите писмени доказателства - 3 броя молби за ползване на платен годишен
отпуск, в същите е удостоверено, че ищцата е поискала ползването на общо 12 дни
платен годишен отпуск през 2014г.
Видно от
заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, ответникът
е начислил на ищцата брутно трудово възнаграждение за всеки от месеците март,
юни и юли 2014г. в брутен размер от 405.28 лв., респ. в нетен размер от 353 лв.
и 353.01 лв., като в представените от ответника РПВ няма положен подпис за
получаване на трудовото възнаграждение от М.П.. Видно от заключението на СИЕ, представените
ведомости за заплати за периода от 01.04.2014г. до 21.10.2016г. са подписани от
ищцата, като подписването на ведомостта/фиша за заплати удостоверява
получаването на начисленото възнаграждение. От приетата СИЕ се установява, че законната
лихва върху неизплатеното възнаграждение по представените РПВ е в размери,
както следва : - лихва върху брутно начислената сума от 1215.85 лв. - 258.98
лв.; - лихва върху нетна сума за получаване от 1059.01 лв. - 225.74 лв. Видно
от заключението на СИЕ, за периода от 01.09.2011г. до 31.12.2011г. ,,А.- 97” ЕООД е удържал на ищцата М.П.
данък общ доход в размер 135.61 лв., за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2012г.
е удържал данък общ доход в размер 132.46 лв., за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. и за периода от 01.01.2014г. до 14.08.2014г. ,,А.- 97” ЕООД не е удържал ДОД на
ищцата М.Й.П.. От заключението на СИЕ е видно също, че в конкретния случай не е
възможно да се изчисли размерът на надвнесеният ДОД за периода от 01.09.2011г.
до 31.12.2012г., въз основа на приложените по делото преписи от служебни
бележки за доходите от трудови правоотношения по чл.45,ал.1 и ал.2,т.4 от ЗДДФЛ.
Видно от
заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, удържаният ДОД на ищцата М.П. за периода от м.09.2011г. до
м.04.2012г. от ,,А. -97”
ЕООД е в общ размер от 268.07 лв., в т.ч. за периода : 09.2011г.-12.2011г. -
135.61 лв., за периода : 01.2012г. - 04.2012г. - 132.46 лв.; за периода от м.
септември 2011г. до м. април 2012г. разпоредбите на чл.18 от ЗДДФЛ не са
спазени от работодателя. От приетата ДСИЕ е видно, че размерът на последното
БТВ на ищцата М.П. за последния цял отработен месец е за месец април 2014г. и е
в размер от 405.28 лв. Видно от ДСИЕ, по представените ведомости за заплати
ищцата е използвала платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 13 дни, остават неизползвани 3
работни дни и обезщетението по чл.224,ал.1 КТ за 3 дни би било в брутен размер
от 52.86 лв., респ. в нетен размер от 47.57 лв.
Съдът приема
заключенията на СИЕ и ДСИЕ като обосновани, съответстващи на приетите писмени
доказателства и неоспорени от страните по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск по чл.128,т.2 във вр. чл.242
от КТ за трудово възнаграждение е процесуално допустим. Разгледан по
същество, същият се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер по
следните съображения :
За да бъде уважен
искът с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ, съдът следва да
установи наличието на съществуващо или съществувало между страните трудово
правоотношение, както и факта на неизпълнение от страна на работодателя - ответник
на задължението му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за
положения от работника труд.
Безспорно се
установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
считано от 2004г. до 14.08.2014г., по силата на сключен между тях трудов
договор и допълнителни споразумения към него, като ищцата е заемала длъжността „крупие”
в игрална зала за хазартни игри в гр. Г. Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 105,
при работодател „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул…. От приетите по делото писмени доказателства, цитирани по-горе,
се установява по безспорен начин, че ищцата е престирала на ответника дължимата
работна сила през процесния период : месеците март, юни и юли 2014г. При тези обстоятелства
и с оглед разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът
– работодател дължи заплащане на уговореното в трудовия договор между страните трудово
възнаграждение за извършената от ищцата - служител работа за процесния период
от време. Видно от приетата съдебно-икономическа експертиза,
съответстваща напълно на приложените по делото писмени доказателства, по
безспорен начин се установява, че ответникът е начислил своевременно на ищцата пълния
размер на дължимото трудово възнаграждение за месеците март, юни и юли 2014г., в
общ брутен размер от 1215.84 лв., съответно – в общ нетен размер от 1059.01 лв.
От заключението на приетата и неоспорена от ответника СИЕ, се установява обаче,
че в представените от ответника РПВ няма положен подпис за получаване на
трудовото възнаграждение от М.П. за процесните три месеца. Предвид така
установените факти, съдът намира за доказани изложените в исковата молба
твърдения, че ответникът-работодател дължи заплащане на ищцата П. на суми за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за процесния период от време в общ
нетен размер от 1059.01 лв. В тази връзка, неоснователни и опровергаващи се от
приетите по делото писмени доказателства и от заключенията на приетите СИЕ и ДСИЕ,
се явяват възраженията на ответника, че е изплатил изцяло дължимото трудовото
възнаграждение за месеците март, юни и юли 2014г. на ищцата. В този смисъл,
съдът споделя възраженията на ищцовата страна, че писмените доказателства,
ангажирани от ответника за удостоверяване на факта на получаване на дължимото
трудово възнаграждение от ищцата - 3 броя разписки /листи 58-60 от делото/,
дори да се приемат като частни документи, визиращи предаване и получаване на описаните
в тях суми, то същите нямат достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК,
съдържанието им не е възпроизведено в официален документ и разписките не
удостоверяват от кое лице и на какво основание са съставени, кое лице и в какъв
размер и получило посочените в тях суми, и ако тези суми представляват суми,
изплатени на служителите на ответното дружество като аванс или заплата, то
липсват каквито и да е удостоверявания каква част от дължимото трудово възнаграждение
съставляват, за кой месец и в полза на кое лице е дължимо и е предоставено съответното
трудово възнаграждение. Предвид изложеното и с оглед опровергаването на
изложените от работодателя твърдения с приетите и неоспорени по делото СИЕ и
ДСИЕ, съдът приема, че ищцата не е получила надлежно начисленото й, но неизплатено
й от ответника-работодател трудово възнаграждение за процесния период от време.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло в пълния претендиран от ищцата общ размер за
неизплатено трудово възнаграждение за периода м.03.2014г., м.06.2014г. и м.07.2014г.,
в общ размер от 1059.01 лв., заедно с акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба /15.07.2016г./ до
окончателното й изплащане.
В
рамките на настоящото производство, ищцата е предявила и иск с правно основание
чл.245,ал.2 от КТ за сумата от 225.74 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатено трудово възнаграждение за периода от изискуемостта на всяко едно
вземане за неизплатена заплата до датата на исковата молба. От събраните по
делото писмени доказателства и от заключението на СИЕ безспорно се установява,
че в случая ответникът е изпаднал в забава, тъй като не е изплатил своевременно
дължимото трудово възнаграждение на ищцата в пълния му дължим размер, съобразно
посоченото по-горе, както и размерът на дължимата лихва за забава за
претендирания период. Предвид изложеното, съдът приема, че искът с правно
основание чл.245,ал.2 от КТ се явява основателен и доказан в пълния му предявен
размер, поради което следва да бъде уважен изцяло за сумата от 225.74 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение от изискуемостта
на всяко едно вземане за неизплатено трудово възнаграждение до датата на
исковата молба - 15.07.2016г.
Предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ за присъждане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е процесуално допустим. Разгледан
по същество, същият се явява основателен и доказан в пълния предявен размер, по
следните съображения :
Правото на
претендираното обезщетение се поражда при неизползване от работника по време на
действие на трудовия му договор на редовния му платен годишен отпуск, каквато
хипотеза в случая е налице. Безспорно се установява от приетите по делото
писмени доказателства, както и от приетата по делото допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, че ищцата не е ползвала част от полагащия й се платен годишен
отпуск за 2014г. в размер на 3 дни, при което действително за работодателя е
възникнало задължение да заплати на ищцата - служител обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото им
правоотношение. От заключението на приетата по делото ДСИЕ, кореспондиращо на приетите
писмени доказателства по делото, се установява по категоричен начин, че работодателят
не е начислил и не е изплатил на ищцата обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2014г. за 3 работни дни, в размер на брутната сума от 52.86
лв., респ. нетна сума от 47.57 лв. Предвид изложените по-горе съображения,
съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ следва да
бъде уважен изцяло като основателен в пълния предявен от ищцата нетен размер от
47.57 лв. за неизплатено обезщетение за неизплатен платен годишен отпуск за 3 работни
дни за 2014г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата
молба /15.07.2016г./ до окончателното й изплащане.
Предявеният иск по чл.222,ал.2 от КТ е
процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен в
пълния предявен от ищцата размер, по следните съображения :
Основният
спорен по претенциите с правно основание чл.222,ал.2 от КТ, чл.226,ал.1 и ал.2
от КТ, материално-правен въпрос е дали трудовото правоотношение между страните
по делото е прекратено надлежно, при наличието на право за М.Й.П. да прекрати
едностранно без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ трудовия си
договор с „А.-97”
ЕООД, по силата на който е заемала длъжността ,,крупие” в игрална зала за
хазартни игри в гр. Г. Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 105. Съдът счита, че
в случая не е сезиран надлежно – по реда и в съответствие с изискванията,
установени в чл.211,ал.1 и ал.2 от ГПК, от ответника с насрещен иск за
установяване по настоящото дело, че не съществува право М.Й.П. да прекрати
едностранно без предизвестие, на основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ, трудовия си
договор с „А.-97”
ЕООД, поради което такъв насрещен иск не е допуснат за разглеждане в настоящото
производство, и съответно – съдът не дължи произнасяне по такава ненадлежно
предявена искова претенция. Дори да се приеме, че съдът е сезиран по настоящото
дело с възражение за приемане за установено от съда, че не съществува право М.Й.П.
да прекрати едностранно без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ
трудовия си договор с „А.-97”
ЕООД, то същото се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
На първо място, съдът счита, че не дължи произнасяне по такова възражение,
предвид установения по делото факт, че с Решение № 631/27.11.2015г. по в. гр.
дело № 990/2015г. по описа на ВТОС,
влязло в законна сила на 27.11.2015г., задължително за настоящата
съдебна инстанция /чл.297, чл.299,ал.1 от ГПК/, окръжният съд е обезсилил
Решение № 226/25.06.2015г. по гр. дело № 1536/2014г. по описа на ГОРС /, приложени
към настоящото дело/, вместо което е постановил, че оставя без разглеждане предявения
от ,,А. 97”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Горна Оряховица,
ул…, иск за признаване за установено, че не съществува право М.Й.П. да прекрати
едностранно без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ трудовия си
договор с ,,А. 97”
ЕООД, по силата на който е заемала длъжността ,,крупие” в игрална зала,
находяща се в гр. Горна Оряховица, като недопустим, както и е прекратил
производството по делото. На второ място, съдът счита, че за ответника липсва
правен интерес да иска установяване на обстоятелството, че в полза на ищцата не
съществува право да прекрати договора на основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ. Видно
от Решение № 631/27.11.2015г. по в. гр. дело № 990/2015г. по описа на
ВТОС, влязло в законна сила на
27.11.2015г., в мотивите към цитираното решение, ВТОС е приел твърденията на „А.
- 97”
ЕООД, че е започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание уволнение
на М.Й.П., наведени в исковата му молба, за недоказани, и доколкото той
обосновава правния си интерес с тези твърдения, че липсва правен интерес у него
да иска установяване на обстоятелството, че в полза на ответницата не
съществува право да прекрати договора на основание чл. 327,ал.1,т.1 КТ. С
писмения отговор по настоящото дело, ответникът„А. - 97” ЕООД отново мотивира
правния си интерес да предяви същата претенция под формата на „възражение,
имащо характер на насрещен иск”, с твърденията, че поради допуснати от П. тежки
нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е започнал процедура по
дисциплинарно „уволнение“, но възползвайки се от качеството си на закриляно
лице, тя е направила писмено изявление, получено от работодателя на
14.08.2014г., с което на основание чл.327,ал.1,т.1 КТ ,,прекратила” ТПО, за да
избегне дисциплинарното уволнение, като наред с това въвежда и твърдения по
съществото на предявеното възражение. Въз основа на събраните по делото многобройни
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че и в процесния случай,
твърденията на ответника за започната от него процедура по налагане на ищцата
на дисциплинарно наказание „уволнение” не са доказани и в настоящото съдебно
производство. В тази насока, ответникът не ангажира никакви писмени
доказателства, от които да се установява предприемане от страна на работодателя
на разследване за извършване и/или удостоверяване на констатации за осъществени
от ищцата дисциплинарни нарушения, за изискване на писмени обяснения по реда на
чл.193,ал.1 от КТ в сроковете по чл.194 от КТ, като част от предприета
процедура по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на М.П.. Не на
последно място, съдът счита, че претенцията във връзка с изпълнението и
прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото,
представлява трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, поради което същата следва
да бъде предявена в установения от закона 2-месечен срок, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение /чл.358,ал.2 във вр. ал.1,т.2 от КТ/,
като този срок в случая е изтекъл на 14.10.2014г. Предвид изложеното дотук, съдът
намира, че предявеното от ответната страна възражение за установяване на
обстоятелството по настоящото дело, че в полза на ищцата не съществува право да
прекрати трудовия си договор на основание чл.327,ал.1,т.1 КТ, се явява
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане като такова.
Съгласно
чл.222,ал.2 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл.325,ал.1,т.9
и чл.327,ал.1,т.1 от КТ), работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години
трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. От събраните по
делото писмени доказателства /ЛТД на ищцата, заверени преписи от трудова книжка
на М.П., искане до Д“ИТ“ гр. В.Търново от 22.08.2014г., писмо изх. №
0036-5075/19.09.2014г./, безспорно се установява, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено с акт за прекратяване на трудов договор от 15.08.2014г.
на управителя на „А. ***, на основание чл.327,ал.1,т.1 от КТ, считано от 14.08.2014г.
Въз основа на цитираните писмени доказателства, безспорно се установяват
фактите, че ищцата има повече от 5 години трудов стаж, а именно : 20 години, 10
месеца и 29 дни, съгласно удостоверяванията, извършената в трудовата книжка
/листи 8-19 от делото/. Наред с това, по делото не се доказва ищцата да е получила
обезщетение на същото основание през последните пет години трудов стаж, положен
от нея. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза,
ответникът-работодател не е начислил и не е изплатил на ищцата обезщетение по
чл.222,ал.2 от КТ. От заключението на приетата и неоспорена от ответника СИЕ се
установява също, че размерът на обезщетението по чл.222,ал.2 от КТ, което
работодателят би следвало да изплати на ищцата, в размер на брутното й трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, е общо в размер от 810.56 лв. По изложените
съображения, съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл.222,ал.2 от КТ
и ответникът дължи на ищцата заплащане на обезщетение на това основание в
размер на 810.56 лв. Поради това, съдът намира, че претенцията с правно
основание чл.222,ал.2 от КТ е основателна и доказана и следва да бъде уважена в
пълния й предявен размер, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 810.56 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба /15.07.2016г./ до окончателното й изплащане.
Предявеният иск по чл.226,ал.2 от КТ е
процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен в
размер от 472.85 лв. за периода от 14.08.2014г. до 17.09.2014г., по следните
съображения :
Съгласно чл.226,ал.2
от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. Съгласно установената практика на ВКС /Решение № 553/15.07.2010г.
по гр.дело № 206/2009г., ., IV г. о., Решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 606 от 27.09.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 908/2009 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, и
др./, когато работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за
оформяне от работодателя, какъвто се явява и процесният случай, работодателят
трябва да я оформи и върне веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако
има пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще бъде оформена и на
разположение на работника. Ако работодателят не върне надлежно оформената
трудова книжка и не посочи кога работникът може да я вземе, добросъвестността
изисква той да покани работника за получаването й. Когато трудовата книжка се
съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако
работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се
освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение
съгласно чл.6,ал.3 от НТКТС. Безспорно се
установява от приетите по делото писмени доказателства /ЛТД на ищцата, искане
до Д“ИТ“ гр. В.Търново от 22.08.2014г., писмо изх. № 0036-5075/19.09.2014г./,
че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя,
считано от 14.08.2014г., че работодателят не е предал трудовата книжка на служителя
П. при прекратяване на трудовия й договор, както и че трудовата книжка е била
върната на 17.09.2014г. Цитираните писмени доказателства обосновават
категоричен извод, че при прекратяване на тпо между страните ответникът-работодател
не е предал трудовата книжка на ищцата, надлежно оформена, което е наложило П.
да сезира писмено, с искане вх. № 0036-4602 от 22.08.2014г., Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Велико Търново за оказване на спешна намеса да получаване на
трудовата й книжка, тъй като е необходима за регистриране в Бюрото по труда.
Действително, от приетото писмено доказателство – покана от 25.08.014г., се
установява фактът, че след подаване на горепосоченото писмено искане,
ответникът е отправил писмена покана до ищцата да се яви в офиса на счетоводна
кантора ДЗЗД „Гарант – М” в гр. Горна Оряховица, ул. „Вичо Грънчаров” № 11А, за
да получи трудовата си книжка. По делото не е установено, обаче, тази покана да
е редовно връчена на служителя, нито работодателят
да е изпратил надлежно до ищцата-служител друго съобщение, че трудовата книжка
е на разположение за получаване от нея. Поради това, в случая не може да се
приеме, че работодателят „А.-97”
ЕООД е действал добросъвестно. Наред с това, от показанията на св. А. П. –
съпруг на ищцата, се потвърждават фактите, изложени в исковата молба, че в
продължение на повече от месец трудовата книжка е задържана от работодателя, като
ищцата П. е посетила няколкократно офиса на „А.-97” ЕООД и счетоводството му, но не й върнали трудовата книжка, а след
време получили известие за писмо от г-н А., на товарителницата пишело за
трудовата книжка, но плика от писмото бил видимо празен и те отказали пратката,
като не са правени други опити от работодателя, освен с тази пратка, да се
свърже с тях. Съдът приема за недоказани и необосновани възраженията на
ответната страна, че работодателят е действал добросъвестно, отправяйки до
ищцата поканата от 25.08.2014г. да получи трудовата си книжка, относно която
липсват доказателства да е редовно връчена на М.П., нито когато на 27.08.2014г.
ищцата е посетила офиса на счетоводната кантора, разгледала е трудовата си
книжка и е отказала да я получи, удостоверено с протокол от 27.08.2014г. и с
показанията на св. М., подписала този протокол. В тази връзка,
ответникът не ангажира никакви годни писмени доказателства за оборване на
твърденията, изложени в исковата молба, и за удостоверяване на фактите, че при
посещението на ищцата в офиса на счетоводната кантора на 27.08.2014г. трудовата
й книжка е била надлежно оформена, нито за установяване, че ищцата П. е дала
своето писмено съгласие трудовата книжка да й бъде изпратена по пощата или чрез
куриер. Съгласно чл.6 от НТКТС, при прекратяване на трудовото правоотношение
продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при
работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва
с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се
подпечатва с печата му (ал.1); при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи
трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я
върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на
трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в
дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1 (ал.2), а когато
трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му
съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично; тя може да
бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за
това има писмено съгласие (ал.3). Настоящият съдебен състав намира за недоказан
от страна на ответника на факта на изпълнение на задълженията му като
работодател, при прекратяване на тпо с ищцата, да оформи надлежно трудовата й
книжка и да й върне същата незабавно, съгласно изискванията на чл.6 от НТКТС, като
счита, че приетите писмени и гласни доказателства установяват по безспорен
начин задържане на трудовата книжка на ищцата П. от ответника за периода от 14.08.2014г.
до 17.09.2014г. Поради това, работодателят дължи обезщетение в размер на
определеното в чл.226,ал.3 от КТ, без да се доказват вреди от несвоевременното
предаване на трудовата книжка. Непредаването на трудовата книжка на работника
от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг
работодател, съответно да реализира трудов доход, поради което законът
презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. Съгласно чл.226,ал.3,пр.2
от КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника
след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му
трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване
на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен,
като в случая по безспорен начин се установява от заключенията на приетите СИЕ
и ДСИЕ, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата – 405.28 лв.
По изложените
съображения, съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл.226,ал.2 от КТ
и ответникът дължи на ищцата заплащане на обезщетение на това основание в размер
на брутното й трудово възнаграждение за периода от 14.08.2014г. до 17.09.2014г.
/35 дни/, в случая – 472.85 лв. Поради това, съдът намира, че претенцията с
правно основание чл.226,ал.2 от КТ е основателна и доказана и следва да бъде
уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 472.85 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба
/15.07.2016г./ до окончателното й изплащане.
Предвид
изложените по-горе съображения и с оглед неоспореното от ищеца заключение на
приетата СИЕ и ДСИЕ, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.226,ал.2
от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по
отношение разликата от уважения размер от 472.85 лв. до пълния предявен размер
от 482.46 лв., считано за горепосочения период.
Предявените
искове по чл.226,ал.1,т.1 и т.2 от КТ са допустими. Разгледани по същество,
предявените искове са основателни, като претенцията за имуществени е частично
основателно по отношение на претендирания размер.
Безспорни по делото са фактите, че ищцата
е трудоустроена, като съгласно експертно решение № 2174 от заседание №
131/02.09.2011г. на ТЕЛК за Общи заболявания – В.Търново, на М.П. е определена
93% ТНР без чужда помощ за срок от две години – до 01.09.2013г., с водеща
диагноза : „Злокачествено новообр.на…”, а съгласно последващото експертно
решение № 3081 от заседание № 153/23.09.2013г. на ТЕЛК за Общи заболявания –
В.Търново, на М.П. е определена 84% ТНР за срок от три години – до 01.09.2016г.,
с водеща диагноза : „Злокачествено новообразувания на шийката на матка”.
Горепосочените факти, както и фактите, че ответникът - работодател е бил
надлежно и своевременно уведомен за трудоустрояването на ищцата, се установяват
и от приетите многобройни писмени доказателства, съдържащи се в ЛТД и в
медицинско експертно досие на М.П., съхранявано в РКМЕ при РЗИ-В.Търново.
Съгласно чл.18,ал.1 от ЗДДФЛ, сумата от
годишните данъчни основи по чл.17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена
работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се
намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на
неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението,
е съобразно ал.2, месечната данъчна основа по чл.42,ал.2 за доходи от трудови
правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се
намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността
и за месеца на изтичане срока на валидност на решението. От приетите по делото доказателства
се установява, че след узнаване на възможността да ползва установените в чл.18
от ЗДДФЛ данъчни облекчения, ищцата е поискала от „А.-97” ЕООД да й бъдат издадени
документите по чл.45,ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ - служебна бележка по образец за
придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък,
в.т. и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне
на годишния размер на данъка, извлечения от ведомостите за заплати за
изплатените или неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за периода от
трудоустрояването й до прекратяване на тпо с ответника, за да представи същите
в ТД на НАП – Велико Търново за възстановяване на надвнесен ДОД за посочения период.
Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че след поискване на
горепосочените документи от ищцата, на непосочена в документа дата, ответникът
е издал справка за получените брутни трудови възнаграждения по извлечения от
ведомости за работна заплата за периода от 01.01.2012г. до 18.08.2014г. /лист
24 от делото/, която не съставлява служебна бележка по образец по чл.45,ал.1 и
ал.2 от ЗДДФЛ. От приетото писмено доказателство - нотариална покана, връчена
на ответника на 09.03.2016г., чрез нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на
действие ГОРС /л.25-26 от делото/, се установява, че след многократно изискване
от нея и непредставяне на поисканите документи от ответника, ищцата П. отново е
поискала от ответника-работодател да й бъдат издадени документите по чл.45,ал.1
и ал.2 от ЗДДФЛ, след което от страна на „А.-97” ЕООД са издадени 3 броя
служебни бележки за доходи от трудови правоотношения от 21.03.2016г. и служебна
бележка за доходи от трудови правоотношения от 23.03.2016г. /л.27-л.30 от
делото/. От заключението на приетата по делото СИЕ, обаче, се потвърждават
изложените в исковата молба факти, че с предоставените от ответника на ищцата
документи, макар и издадени по образеца, визиран в чл.45,ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ,
в конкретния случай не е възможно да се изчисли размерът на надвнесеният ДОД за
периода от 01.09.2011г. до 31.12.2012г., тъй като четирите служебни бележки не
съдържат всички данни, изискуеми от закона. Съдът счита, че при така
установените факти, безспорно се налага изводът, че в случая поисканите от
ищцата документи не са били издадени от ответника.
Наред с това, от заключението на приетата
и неоспорена от ответника СИЕ се установява, че за периода от 01.09.2011г. до
31.12.2011г. ,,А.- 97”
ЕООД е удържал на ищцата М.П. данък общ доход в размер 135.61 лв., за периода
от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. е удържал данък общ доход в размер 132.46 лв.,
т.е. общо 268.07 лв., а за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и за периода
от 01.01.2014г. до 14.08.2014г. ,,А.- 97” ЕООД не е удържал ДОД на ищцата М.Й.П..
На следващо място, от показанията на свидетелите .А
П. /съпруг на ищцата/ и Т.Я. /първа братовчедка на ищцата/, се установява, че
неиздаването на горепосочените документи се е отразило тежко върху психиката на
ищцата, която се чувствала непълноценно
и не можела да преживее унижението, дето са се подиграли с нея /св. Я./;
изпитвала силен стрес, нощем не можела да спи, ръцете й видимо треперели от
нервното състояние; изпаднала в депресия продължително време, посещавала
лекар-невролог и трудно излязла от това състояние /св. А.П./; започнали нервните й кризи, ходила на лекар,
били й назначени системи в болницата /св. Я./. Въз основа на приетите
писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе, се установяват и фактите, че
в същия период ищцата е страдала от тежки онкологични заболявания и други тежки
заболявания на еднокринната система, сърдечно-съдовата система и др., налагащи
спокоен начин на живот, без отрицателни емоции и психострес, каквито условия за
живот ищцата не е могла да има поради необходимостта да отправя няколкократно молби
за съдействие за издаване на необходимите й документи от работодателя – устно,
чрез посещения при ответника-работодател, и чрез отправяне на горепосочената
нотариална покана, всички съставляващи действия, свързани с разход на
психически сили и енергия за получаване на дължимо й се право.
Предвид
изложеното дотук, съдът намира, че са налице основанията, визирани в
чл.226,ал.1,т.1 от КТ, при което се налага извод за основателност на
предявените от ищцата П. за присъждане на имуществени вреди, причинени й от
неиздаване на необходимите й документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, във формата и съдържанието, изискуеми от чл.45 от ЗДДФЛ. Съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпени от ищцата
имуществени вреди е доказан за сумата от
268.07 лв., представляваща паричната равностойност на ДОД, удържан от
работодателя „А.-97”
ЕООД от служителя М.П. за периода от 01.09.2011г. до 31.12.2011г. /135.61 лв./
и за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. /132.46 лв./, поради което
претенцията следва да бъде уважена в този размер, заедно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на исковата молба /15.07.2016г./ до
окончателното й изплащане.
Предвид
изложените по-горе съображения и с оглед неоспореното от ищцата заключение на
приетата СИЕ, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.226,ал.1,т.1
от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по
отношение разликата от уважения размер от 268.07 лв. до пълния предявен размер
от 1260 лв., считано за горепосочения период.
Предвид
изложените дотук съображения, съдът приема, че и претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени от
неиздаване на необходимите й документи от работодателя, е основателна. Предвид
продължителния период, в който ответното дружество не е изпълнило задължението
си да предостави на ищцата документи, необходими й за представяне пред ТД на
НАП за възстановяване на надвнесен ДОД, възрастта на ищцата (родена на ***г.) и
тежкото й здравословното състояние, влошено значително вследствие
горепосоченото противоправно поведение на ответника-работодател, съдът намира,
че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на
500 лева, които следва да се присъдят на основание чл.226,ал.1,т.1 от КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 15.07.2016г.,
до окончателното й изплащане.
При този изход
на делото, основателна се явява претенцията, предявена от ищцата на основание
чл.78,ал.1 от КТ, за присъждане на направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение /650 лв./, съразмерно на уважената част от иска, а
именно – в размер на 507 лв.
Наред с това,
следва да бъде уважена претенцията и на ответната страна, на основание чл.78,ал.3
от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение /1800 лв./, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно – в размер на 396 лв.
Предвид изхода
на делото, ответникът-работодател следва да бъде осъден да заплати в полза на
ГОРС държавна такса върху размера на уважените искове по настоящия трудов спор,
общо в размер на 350 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица,
ул…, представлявано от управителя Д.Т.А., ДА
ЗАПЛАТИ на М.Й.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1059.01 лв. /хиляда петдесет и
девет лева и една стотинка/, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2014г. /353 лв./, за месец юни 2014г. /353.01 лв./
и месец юли 2014г. /353 лв./, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 15.07.2016г.,
до окончателното й изплащане, както и СУМАТА
от 225.74 лв. /двеста двадесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща законната лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение /1059.01 лв./, считано за периода от датата на изискуемостта на
всяко отделно вземане до датата на исковата молба /15.07.2016г./.
ОСЪЖДА „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул…, представлявано от управителя Д.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 47.57 лв. /четиридесет и седем
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение
за неизплатен платен годишен отпуск за 3 работни дни за 2014г., заедно със законната лихва върху тази
сума от датата на исковата молба - 15.07.2016г., до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението,
предявено от „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул. .., представлявано от управителя Д.Т.А., чрез пълномощника му –
адвокат Т.Т. от ГАК, за приемане за установено, че за ищцата М.Й.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, не съществува право да прекрати трудовия си договор на основание
чл.327,ал.1,т.1 КТ, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул. .., представлявано от управителя Д.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 810.56 лв. /осемстотин и десет
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение по
чл.222,ал.2 от КТ, заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 15.07.2016г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул. .., представлявано от управителя Д.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 472.85 лв. /четиристотин седемдесет
и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение по
чл.226,ал.2 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване
на трудовото правоотношение за периода от 14.08.2014г. до 17.09.2014г., заедно със законната лихва върху тази
сума от датата на исковата молба - 15.07.2016г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226,ал.2 от КТ, предявен от М.Й.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, против „А.-97” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : град Горна Оряховица, ул. .., представлявано от управителя Д.Т.А.,
за разликата от уважения размер от 472.85 лв. до пълния предявен размер от
482.46 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул. .., представлявано от управителя Д.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 268.07 лв. /двеста шестдесет и
осем лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди на основание чл.226,ал.1,т.1 от КТ, както и СУМАТА от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание
чл.226,ал.1,т.1 от КТ, заедно със законната лихва върху тези две
суми от датата на исковата молба - 15.07.2016г., до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226,ал.1,т.1 от КТ, предявен от М.Й.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, против „А.-97” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : град Горна Оряховица, ул. .., представлявано от управителя Д.Т.А.,
за разликата от уважения размер от 268.07 лв. на обезщетението за претърпени
имуществени вреди до пълния предявен размер от 1260 лв. на това обезщетение,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул. .., представлявано от управителя Д.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 507 лв. /петстотин и седем лева/,
представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Й.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.-97” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. ..,
представлявано от управителя Д.Т.А., СУМА
в размер на 396 лв. /триста деветдесет и
шест лева/, представляваща направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „А.-97”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, ул. .., представлявано от управителя Д.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, СУМА в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща държавна такса върху размерите на уважените искове, както и СУМА в размер на 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от уведомяването
им.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК, на всяка от страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................