Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 28.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           

 Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 966/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат М.П. ***, в качеството му на упълномощен представител на А.Т., турски гражданин, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0000479/24.04.2019г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за две нарушение по чл.8, §.2, изр.1 от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАПр му били наложени две наказания “Глоба”, всяко в размер на 1500.00лв., а за нарушение по чл.7, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба”, всяко в размер на 300.00лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, само по отношение наложените наказания по т.1 и т.3, като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 23.04.2019г., около 23.00ч., жалб.А.Т. управлявал товарен автомобил “Мерцедес Бенц” с турски рег. № 33 CFP 49, с прикачено полуремарке, с който се насочил към ГКПП “Дунав мост” за излизане от Р.България. По същото време, в зоната на пункта, свид. Ю.С. и Константин Цанев – инспектори в ОО “АА” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 23.00 ч. те спрели автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб.А.Т. и същият е турски гражданин. В хода на проверката проверяващите установили, че с превозното средство се извършва международен превоз на товар от Р.Турция за Р.Словакия, попадащ в обхвата на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Установили също така, че товарният автомобил е оборудван с изправен и действащ дигитален тахограф „Континентал“. След като извлекли и разчели информацията от картата на водача, проверяващите приели, че жалбоподателя на два пъти не е спазил изискванията за нормална дневна почивка, като намалението на времето за почивка било с 3 ч. и 46 мин., за времето от 10.28 ч. на 07.04.2019 г. до 01.51 ч. на 08.04.2019 г., а намалението на времето за почивка било с 3ч. и 16 мин., за времето от 20.12 ч. на 18.04.2019 г. до 00.04ч. на 19.04.2019 г. Констатирали също така, че за времето от 20.36 ч. на 07.04.2019 г. до 01.51 ч. на 08.04.2019 г. водачът Т. е превишил максимално допустимото време за управление от 4 часа и 30 мин. с 34 мин.

          С оглед установеното, свид. С. приел, че жалб. Т. е извършил две нарушения по чл.8, §.2, изр.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО и едно нарушение по чл.7, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО за които му съставил акт.

Въз основа на този акт, Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за двете нарушения по чл.8, §.2, изр.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО  и на осн. чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАПр на А.Т. били наложени две наказания “Глоба”, всяко в размер на 1500.00лв., а за нарушението по по чл.7, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО и на осн. чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАПр му наложил наказание “Глоба”, в размер на 300.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

 

По отношение нарушенията по т.1 и т.3 от НП:

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление в тези му части само на това основание.

Жалбоподателят А.Т. бил привлечен към административнонаказателна отговорност за извършени две нарушения по чл.8, §.2, изр.1 от AETR.

Съобразно цитираната разпоредба, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Изр.2 от цитираната правна норма указва, че когато частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.

Според чл.1, б.“о“, първо тире от AETR, "нормална дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност най-малко 11 часа. Алтернативно, нормалната дневна почивка може да бъде ползвана на два периода, първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа; Според второ тире на тази норма "намалена дневна почивка" е всеки период на почивка с продължителност от най-малко 9 часа, но по-къс от 11 часа.

При тази правна рамка и въз основа на констатациите от извършената проверка, административните органи на ОО“Автомобилна администрация“ приели и описали, че нарушенията по т.1 и т.3 от НПК са осъществени като водачът А.Т. не е спазил изискванията за нормална дневна почивка, тъй като в периода от 10.28 ч. на 07.04.2019 г. до 01.51 ч. на 08.04.2019 г. намалението на тази дължима почивка било с 3 ч. и 46 мин., а в периода от 20.12 ч. на 18.04.2019 г. до 00.04ч. на 19.04.2019 г., намалението било с 3 ч. и 16 мин.

В същото време обаче, при тази иначе правилно установена фактическа обстановка, Съдът констатира съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушенията, допуснати както в АУАН, така и в НП, представляващо процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават административните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП да опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му, както и обстоятелствата, при които е било извършено. Т.е. към съответния законов текст, чиято разпоредба е нарушена следва да бъдат допълнени и всички индивидуализиращи го елементи, характерни за всеки конкретен случай.

При това описание на нарушенията, на първо място изобщо не става ясно каква е следвало бъде според административните органи продължителността на ползваната от водача Т. почивка в посочените периоди. Това обстоятелство особено съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и го лишава от възможността да разбере в какво точно е обвинен, тъй като според описанието на нарушението, водачът не е спазил изискванията за нормална дневна почивка, която както бе посочено по-горе следва да бъде с продължителност най-малко 11 часа. В същото време, от разпечатките на дигиталната карта на водача става ясно, че отчетеното от системата нарушение е неспазване на задължението за ползване на почивка от поне 9ч., която е "намалена дневна почивка".  На второ място, не е посочено при описанието на нарушенията кога е приключила предходната дневна или седмична почивка на водача, за да е длъжен той да ползва нова дневна почивка в посочените периоди, каквото е изискването на чл.8, §.2, изр.1 от AETR, сочена от административните органи като нарушена норма. И на трето място, при тази неяснота за съществените елементи от състава на нарушенията, не може да бъде направена преценка, дали относима към тези нарушения е санкционната норма на чл.63б, ал.6 от ЗАПр, която е приложима за водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка.

 Тези обстоятелства сочат, че е налице съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушенията, като по този начин било нарушено правото на защита на наказаното лице, което било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.

Нещо повече, при такова описание на нарушенията по т.1 и т.3 от НП, Съдът е лишен от възможност да изследва наличието или отсъствието на съставомерните му признаци, тъй като част от тях изобщо не са намерили отражение в предявеното на А.Т. административнонаказателно обвинение.

По този начин било опорочено изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на А.Т. за обсъжданите нарушения по чл.8, §.2, изр.1 от AETR, поради което, само на това основание, като незаконосъобразно, в тези му части обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По отношение нарушението по т.2 от НП:

Съдът приема, че с оглед изложеното в жалбата, жалбоподателя не обжалва НП по отношение наказанието наложено за нарушение по т.2 от НП.

Поради това, по отношение наказанието наложено на А.Т. за нарушението по чл.7, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, е налице липса на жалба, респективно, в тази му част като необжалвано и на осн. чл.64, б.”б” от ЗАНН наказателното постановление влязло в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000479/24.04.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, в частите му /т.1 и т.3/, с които за две нарушения по чл.8, §.2, изр.1 от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАПр на А.Т., турски гражданин, род. на ***г. в Р.Турция били наложени две наказания “Глоба”, всяко в размер на 1500.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

      Районен съдия: