МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Г.Й.Д.
*** по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3 б. ”б”
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
Подсъдимият Д. се обвинява в това, че на 03.03.2013 година, на общински път от с.Злокучене за с.Бошуля, обл.Пазарджик при
управление на МПС – лек автомобил “БМВ„ модел 320Д с рег. № РА ****ВА, негова
собственост като е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал. 2, т.3, чл.20, ал. 1 и
2 и чл. 21, ал. 1
от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А. Д. *** и средни телесни повреди на П.А.Д. ***
и М.В. Г. ЕГН ********** ***, като деянието е
извършено в пияно състояние.
В молба до съда П.А.Д., като
пострадал от престъплението, е изразил желание на основание чл. 76 и 77 от НПК
да бъде конституиран като частен обвинител по делото срещу подс. Г.Й.Д..
На основание чл. 76 и 77 от НПК съдът конституира П.А.Д. като частен обвинител в процеса.
В съдебно заседание наследниците на
починалия Н.А. Д.-неговата майка Д.Т.Д. и баща А.Н.Д.( вж. удостоверение за
наследници № 199/11.03.2013 г.) са поискали и на основание чл.76 и 77 от НПК са конституирани по делото като
частни обвинители.
В съдебно заседание Д.Т.Д., майка и
законен наследник на починалия Н. Д. моли на основание чл.84 НПК да бъде
допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск
за причинените й неимуществени вреди срещу подс.Г.Й.Д., в размер на
150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за смъртта на детето си.
На същото основание А.Н.Д., баща
и законен наследник на починалия Н. Д. моли да бъде допуснат за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за
причинените му неимуществени вреди срещу подс.Г.Й.Д., в размер на 150 000
лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за смъртта на детето си.
Съдът прие, че следва да се приемат за съвместно
разглеждане в наказателния процес против подс. Г.Д. предявените от двамата
родители - Д.Т.Д. и А.Н.Д., граждански искове в размер на 150
000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи претендирано обезщетение
за неимуществени вреди за смъртта на детето им –Н.А. Д., така както са конкретизирани.
На
основание чл. 84 и сл.от НПК съдът конституира Д.Д. и А.Д. като граждански ищци по делото.
В съдебно заседание подсъдимият Г.Д. и защитниците
му –адв.Д. и адв.Х. искат на основание чл.370, ал.1 НПК да се извърши
предварителното изслушване на подсъдимия с оглед провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и седма НПК.
При предварителното изслушване
подсъдимият Д. заяви, че не оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият
и защитникът му дадоха съгласие да не се провежда разпит на свидетелите,
посочени в обвинителния акт и на вещите лица изготвили СМЕ и АТЕ.
Съдът на основание чл.372, ал.3 във
вр.чл.371, т.1 НПК одобри изразеното съгласие на подсъдимия действията по
разследването свързани с изготвените в хода на досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие лист 7-8; протокол за
оглед на местопроизшествие лист 16-17; протокол за доброволно предаване лист
21, в това число писмените доказателства лист 22-23; медицински лист
24-25;ксерокопия от свидетелство за управление на МПС,картон,удостоверение за
техническа изправност, гаранционен фонд,уникален идентификационен код на
застрахователя лист 27 и 28;копие от задължителна застраховка Бул Инс-лист
29,заповеди лист 30-31;характеристична справка-лист 46,справка за съдимост лист
48; декларация за СМПИС лист 49; справка за нарушения издадена от КАТ лист 51;
протокол за химическа експертиза лист 53; талон за медицинско изследване лист
54, протокол за медицинска експертиза лист 55; протокол за хим.експертиза на Н.А.
Д. лист 58; препис от акт за смърт на Н. Д. лист 70, удостоверение за родствени
връзки лист 71; удостоверение за наследници лист 74, етапна епикриза лист 80-81
на П.Д., както и съдебно медицинската експертиза на труп
изготвена от вещото лице д-р А.Ф. лист 76-78, съдебно медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б.П. №-П-73/2013г. на лист 83-89, съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.П. №-П-72/2013г. на лист
94-99 и автотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж. С.М. на лист 104-113,да се включат в
доказателствения материал по делото без се провежда разпит на вещите лица, тъй
като те са извършени при условията и реда предвидени в НПК.
Изготвените съдебно медицинска експертиза на труп, съдебно медицинската експертиза за П.Д., СМЕ за М.Г., както и АТЕ изготвена от
инж.М., бяха прочетени на основание чл.373 ал.1 във вр.чл.372, ал.3 , както и
писмените доказателства на основание чл.283 НПК.
По време на съдебното следствие по
искане на адв. К.- повереник на частните обвинители и граждански ищци, се
разпитаха свидетелите М.Г. и П.Д.
досежно отношенията между родителите и починалия във връзка с размера на предявения гражданки иск.
След приключване на съдебното
следствие в пренията прокурорът поддържа обвинението против подсъдимия Д., така
както е формулирано в ОА. Твърди, че причините за настъпилото ПТП са по-високата скорост, с която подсъдимия Д. е управлявал
автомобила и която не е била съобразена с нощните условия, като при това същият
е бил употребил алкохол, което нарушило правилната му преценка за шофиране при
тези условия.Твърди, че е
налице пряка причинна връзка между
нарушенията на ЗДП и настъпилото ПТП, довело до смърт на едно лице и средни
телесни повреди на още две лица. Посочва, че алкохолното опиянение е доказано
чрез приложената по делото химическа експертиза № 63/05.03.13 г., изготвена от
лабораторията при МБАЛ Пловдив. Твърди, че
няма допуснати нарушения на Наредба № 30, които да са опорочили кръвната проба
на подсъдимия. Прокурорът прави искане за определяне на наказанието при баланс
на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, като счита, че не е приложима нормата на чл. 66 НК с оглед
личната и обществена превенция.
Повереникът на конституирания като
частен обвинител П.Д. – адв. Ч. поддържа обвинението.Твърди, че по безспорен начин се е установило,
че подс Д. е извършил вмененото му престъпление, както от обективна, така и от
субективна страна. Това се потвърждавало от направеното от него самопризнание,
което кореспондира със събраните по делото писмени доказателства - огледния протокол, депозираната химическа експертиза, СМЕ и
САТЕ, които не будели съмнение за фактите и правните изводи. Твърди, че по
безспорен и категоричен начин е доказано, че подсъдимия е нарушил закона за
движение по пътищата, като тези нарушения на правилата за движение по пътищата
и са в непосредствена връзка с причинените вреди. Относно наказанието счита, че
същото следва да бъде лишаване от свобода, като изрично заявява от името на моя
доверител, че същия не държи наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно
ефективно.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Д. и А.
Д.-адв.К. поддържа обвинението срещу подсъдимия Д.. Твърди, че е установено без съмнение, че Д. е управлявал МПС след
употреба на алкохол, с превишена скорост, следствие на което губи контрол върху
автомобила, причинил е ПТП от което са възникнали обществено опасните последици. Прави искане за налагане на
строго наказание лишаване от свобода и
лишаване от право да управлява МПС.
По отношение на гражданските искове
моли същите да бъдат уважени в пълен размер.
Адв.Д., защитник
на подсъдимия Д., твърди че неговият подзащитен
осъзнава вината си и последиците от извършеното деяние. Излага съображения, че
в случая при определяне на наказанието следва да се наблегне на личната
превенция, сочейки, че в разпоредбата на чл. 66 НК,
законодателят е дал превес на личната превенция.Твърди, че по делото са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на което са налице
предпоставките за приложението на чл.55 от НК. В тази връзка моли при
определяне на наказанието да намери приложение института на условното осъждане.
Адв.Х., който е
другият защитник на подсъдимия Д. в пледоарията си твърди, че е налице
процесуален проблем във връзка с наличието на съставомерния признак „пияно
състояние“, като оспорва правната квалификация по чл. 343,
ал.4 във вр. с ал.3 от НК. Според адв.Х. е нарушена Наредба № 30 и по конкретно правилата за съхранение и пренасяне
на взетите проби. Прави искане наказанието на подзащитния му да се определи при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да се приложи института на
условно осъждане.
В правото си на лична защита подсъдимият Г.Д. заявява, че преди да седне зад волана е
употребил алкохол, като изпил една бира от 2 литра, както и че по време на инцидента е бил пиян.
В
последна дума подсъдимият заявява, че
искрено съжалява за това, което е станало и моли за по-лека присъда..
Съдът като обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства,прецени заключенията на автотехническата и
съдебно медицинските експертизи, прецени веществените доказателствени
средства-фотоалбум и при съобразяване с
разпоредбите на чл.301 НПК прие за установено
следното:
На
02.03.2013 г. към 20.30 часа в дома на подсъдимия Г.Д. *** се събрали
приятелите му Н. Д., св.П.Д., св. М.Г. и св.Б.С.,***. Седнали на маса в лятната кухня към къщата,
като св. С. донесъл от дома си 2 литра домашно вино. Освен това св. С., св. Д. и св. Г.
купили уиски, една бутилка „Джейми сън”
и две бутилки „Савой клуб”. Компанията останала в дома на подс. Д. до 01.00
часа на 03.03.2013г.
Още предишния ден се
били уговорили, че след като се почерпят ще отидат на дискотека в гр.Пазарджик.
Друго лице, св. Г.П. трябвало да ги вземе и да ги закара до гр.Пазарджик. По
едно време вечерта св.Г.П. се обадил на св.Г. и казал, че няма да успее да
дойде съгласно уговорката. По това време св. С. и св. Д. изпили домашното вино, а останалите трима –
подс.Д., Д. и св. Г. пили уиски. Св. С. предложил
всички да отидат до гр. Пазарджик с влак,
но това не било възприето от останалите. Тогава подс.Г.Д. влязъл в къщата, взел ключовете на л.а.
„БМВ”, модел 320Д, с рег. № РА ****ВА, негова собственост и го изкарал от гаража. Никой от свидетелите не
възразил на идеята той да ги откара до гр.Пазарджик, макар че знаели, че е
употребил алкохол.
Зад волана на автомобила си седнал подсъдимия Д., като на предната седалка, до него седнал св. С., а на задната седалка, зад водача седнал
пострадалия Н. Д., по средата седнал св. Д., а зад св. С., до дясна задна врата седнал
св. Г.. В градски условия подс.Д. карал с около 50 км/час. Когато излезли от
гр. Септември обаче, подс.Г.Д. осезаемо увеличил скоростта на движение. Първи
св.Г. направил забележка на подс. Д. да кара „по-леко”, а след това и св. С.
също го предупредил да намали скоростта, „за
да не стане някоя беля”. Подсъдимият не реагирал и не намалил скоростта.
Пътната настилка била суха, в автомобила слушали музика, но не висока и същият
се движел към гр. Пазарджик, през с.Злокучене, посока с.Бошуля. Пътуващите
разговаряли помежду си. Никой от тях не бил поставил предпазен колан. Минали
през с.Злокучене и наближили разклон за гр.Пазарджик. До този момент подсъдимият
карал с около 100 км/час, а впоследствие увеличил скоростта до 120 км/час.
Изведнъж автомобилът започнал да криволичи и се движи в ляво и в дясно на
платното, а подс.Д. започнал да върти волана рязко, опитвайки се да удържи
автомобила, за да не излезе извън платното. Това продължило около 5-6 сек, след
което колата излязла от пътното платно в дясно, по посока на движението и се ударила в крайпътно
дърво. Първоначално ударът бил отзад и от ляво, след което настъпило завъртане
на ляво. Предницата на колата се забила в пръст и автомобилът спрял. Тъй като
водачът и пътуващите нямали поставени предпазни колани, не се задействали всички аербеци, а само една
от въздушните възглавници излязла. Пръв слязъл от автомобила св.С., който
видял, че спира друг случайно преминаващ автомобил, в който имало момче и
момиче. Именно те се обадили на тел. 112. С изключение на пострадалия Н. Д., останалите в автомобила се
движели и говорели. От автомобила слязъл и св.Г.. И двамата имали болки, особено Г.. Пътуващите
в автомобила, който бил спрял до катастрофиралата кола, качили св. С. и св. Г. и ги откарали в болницата
гр.Пазарджик.
На 03.03.2013г.
около 01.15 часа в РУП Септември бил подаден сигнал за станало ПТП, с
пострадали лица на път ІV-80039, в отсечката с.Злокучене, с.Бошуля, община
Септември. На сигнала бил изпратен патрул от РУП Септември, в състава на който
били св. Д. и полицай Н. П.. При пристигането си на
местопроизшествието те констатирали, че автомобил м.”БМВ” с рег. № РА ****БА се
е ударил в крайпътно дърво от дясно по пътя, посока от с.Злокучене за с.Бошуля. На задната седалка имало две лица,
като на мястото зад шофьора бил Н. Д. и според тях бил починал на място.
До него седял св. Д., но бил в неадекватно състояние. Пред полицаите подс. Д. заявил, че е водач на
катастрофиралото МПС и негов собственик. Бил в добро видимо състояние. Обяснил,
че е загубил контрол над автомобила, по неясни за него причини и е
катастрофирал. Подсъдимият лъхал на алкохол, поради което бил изпробван от
полицаите с техническо средство
„Алкотест Дрегер” 7410+, с инв. № 0610,
калиброван на 3.09.2012 г. в 11 ч и 56 мин. Пробата била извършена на 03.03.2013 г в 1ч 55мин, т. е. в 6 месечния срок и е годна,
съгласно технологичните изисквания на производителя. Техническото средство
отчело наличие на алкохол 1.29 промила.
Подсъдимият Д. обяснил на св.Д., че той и пътуващите с него били в дома му,
почерпили се и решили до отидат до гр.Пазарджик, за да отпразнуват рождения ден
на св. Г.. След като били откарани до Болница гр.Пазарджик Г. и С., пристигнала
и линейна на ЦСМП гр.Пазарджик и автомобил на Гражданска защита. Служителите на
Граждански защита, чрез срязване на автомобила успели да извадят лицата,
намиращи се на задната седалка. Св.Д.
бил откаран с линейката в МБАЛ Пазарджик, а подс. Д. ***, където му бил
извършен медицински преглед и му била взета кръвна проба. Впоследствие
обвиняемият бил откаран с линейка на ФСМП гр. Септември по препоръка на д-р К.
до МБАЛ Пазарджик, за рентгенова снимка. От автомобила бил изваден и починалият
на място Н. Д..
Бил извършен оглед на
местопроизшествието и съставен протокол от 03.03.2013г. за
времето от 02 часа и 15 минути до
04 часа и 30 минути/л.7 и л.8 от
делото/. Бил изготвен и фотоалбум, неразделна част от протокола за оглед
/л 9 до
л.15/. Впоследствие бил извършен и оглед в дома на подсъдимия, намиращ се в гр. Септември,
ул.”Г.С.Р.” № 8/л. 16 до л. 17/ и албум към него /л. 18 до л. 20/. Чрез този
оглед е документирано мястото, където свидетелите и подсъдимият са употребили
алкохол.
При огледа на местопроизшествието,
където е станало ПТП-то, бил намерен след ляв завой, лек автомобил марка „БМВ 320Д” с рег. № РА ****ВА с предна част, насочена на изток.
Автомобилът имал отворени десни врати и срязани леви врати. Зад автомобила имало следи от задиране по
пътя, с дължина 10 метра. От местоудара
на лекия автомобил в дървото, до центъра на завоя в лентата
за движение по посока от с.Злокучене за
с.Бошуля, разстоянието било 102 метра. Скоростният лос бил на 5-та
предавка, по задната седалка на автомобила имало петна от кръв. Коланите били
закопчани на мястото си. Имало
отворена лява странична въздушна
възглавница. Останалите не били отворени.
Предното панорамно стъкло било напукано, а задното счупено. Предно ляво
и дясно колела били с пръст между джантите и гумите. Предната част на
автомобила била покрита с пръст. В
областта на задна лява врата ясно се виждало вдлъбване от удара в дървото, като
навлизала до 50 см навътре в купето. До автомобила бил поставен изваденият от
него труп на починалия Н. Д..
На подс.Д. бил даден талон за медицинско изследване, формулярен
№ 0374512/л. 54 от делото/ в 2 часа и 10 минути на 03.03.2013г, за да
даде същият кръвна проба за изследване. Тази кръвна проба е взета от д-р Соня К.,
лекар във ФСМП гр.Септември, в 2 часа и 18 минути същият ден, след освидетелстване. В Протокола за медицинско изследване
анкетираното лице / подс. Д./ е заявило пред лекаря, че е употребил алкохол , 1
бира. Лицето е имало мирис на алкохол, имало е нарушена координация и макар да
е имал адекватно поведение е бил възбуден.
Лекарят е установил словесен контакт с преглежданото лице, което е
заявило, че не е употребило лекарства в последните 24 часа. Отречени са
заболявания, които да налагат употреба на упойващи вещества.
Видно от изготвения Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №
163/5.03.2013г. в „Специализирана химическа лаборатория” на МБАЛ „Пловдив” АД гр.Пловдив в изпратената
кръвна проба по назначената химическа
експертиза от разследващия орган и взета от подс.Д., е имало 1.43 промила
алкохол в кръвта.
По делото е изготвена СМЕ на труп № 39/2013г., от СМ при МБАЛ „Пазарджик” АД
гр.Пазарджик. От заключението е видно, че при станалото ПТП на Н. Д. е било
причинено счупване основата на черепа в дясно, кръвоизлив под твърдата и мека
мозъчна обвивка, тилно и базално с пробив в страничните мозъчни вентрикули ,
контузия и оток на мозъка, охлузвания на меките тъкани на лицето в дясно и
двата долни крайника, разкъсване на дясната ушна мида, кръвонасядане на меките
черепни покривки в дясната челно теменна област. Причината за смъртта е тежката
и несъвместима с живота черепно мозъчна травма, довела до развитие на мозъчен
оток с притискане на жизнено важни мозъчни центрове. Уврежданията добре
отговарят да се причинени в резултат на станало ПТП по механизма „травма вътре
в автомобила”.
Изготвена е и СМЕ по писмени данни №
П-73/2013г. от СМ при МБАЛ Пазарджик за пострадалия от ПТП св.П.Д.. Свидетелят
е постъпил в 2 часа и 30 минути на 03.03.2013г. в
отделение ОАРИЛ при МБАЛ „Пазарджик” АД гр.Пазарджик, където е прегледан,
изследван консултиран, диагностициран и приет за лечение. На 03.03.2013г. той е опериран, поради необходимост от
възстановяване на поражения в коремната кухина. Същевременно е бил овладян
хиповолемичният /хеморагичен/ шок, дължащ се на кръвоизлив. Бил е изписан на
5.03.2013г. от ОАРИЛ и прехвърлен в Хирургия, където престоял шест дни , а след това в ортопедия и престоял
там десет дни. Същият получил комплексна
средна телесна повреда изразила се в: контузия на гръден кош, контузия на бял
дроб, контузия на корем, политравма, шок, увреди на мезентериум на тънко черво,
ретроперитонеален хематом, хемоперитонеум, фрактура на седалищната лява
кост. Хиповолемичният шок на св. Д. е преценен като Разстройство на здравето, временно опасно за
живота и е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.
Контузията на гръдния кош и контузията на белия дроб на св. П.Д. са преценени
като Разстройство на здравето, временно
опасно за живота и е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. Травматичните увреди на опоръка на тънкото черво, ретроперитонеалният хематом
и хемопериумът /кръв в коремната кухина/ е преценено като Разстройство на здравето, временно опасно за
живота и е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.
Счупването на лявата седалищна кост е причинило на св.Д. Трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, което средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
ал. 2 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия
болка и страдания, които по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК са лека телесна
повреда.
Изготвена е СМЕ по
писмени данни № П-72/2013г. за пострадалия М.Г.. Същият е бил приет на 03.03.2013 г на лечение
в „Ортопедотравматологично отделение” в МБАЛ „Пазарджик” АД гр.Пазарджик и е
имал счупване на горната трета на лакетната кост с предно изкълчване на
главичката на лъчевата кост на дясната предмишница. Същият ден е опериран като
е извършено открито наместване с вътрешна фиксация и последваща гипсова имобилизация.
На 5.03.2013г. св. Г. е бил изписан, за да продължи лечението си в домашни
условия. Неговото увреждане добре отговаря да е получено при автомобилна
травма, пострадал пасажер при странично блъскане на лекия автомобил, без
поставен предпазен обезопасителен колан. Травмата е получена вътре в купето на
лекия автомобил. Счупването на лакетната кост на св. Г. е довело до трайно затрудняване
движенията на десет горен крайни” което
представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.
Свидетелят е имал и други
увреждания, които са му причинили болка и страдание и са лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК.
Св. С. бил прегледан в болницата гр.Пазарджик и тъй като
нямал увреждания, се прибрал в дома си. Същият не е освидетелстван.
По делото е изготвена
Автотехническа експертиза /л.104 до л. 113 в делото/ . Според
заключението на вещото лице, техническото състояние на л.а. „БМВ 320 Д” с рег.
№ РА **** ВА, непосредствено преди произшествието е отговаряло на техническите
изисквания и не е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Скоростта, с
която се е движил автомобилът е била равна и не по-ниска от 115 км/час. По
отношение на механизма на ПТП, е посочено, че при изпълнение на ляв за посоката
си за движението завой, автомобилът не запазил директрисата си на движение и
след изминаване на 107 метра от центъра на конкретния завой, е напуснал пътното
платно, изминал е още 10 метра извън пътната тревна денивелационна зона и се
ударил с лявата си страна в областта от преден край на предна лява врата, до
заден край на задна лява врата в крайпътно
дърво и е останал в близост до него на около 0.9 метра. ПТП-то е било
предотвратимо, ако автомобилът е бил управляван с 90 км/час. Налице е
неадекватно управление от алкохолно повлияване на водача на автомобила.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства,заключения на автотехническа и съдебно
медицинските експертизи,на веществените доказателствени средства-фотоалбуми.
Съдът като прецени в съвкупност
събраните по делото доказателства прие, че подсъдимият Г.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на чл. 343, ал.4, във връзка с ал.3,
буква „б“, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 21, ал.1 от ЗДвП,като на
03.03.2013 г., на общински път от с.Злокучене за
с.Бошуля, област Пазарджишка, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ“ модел
320Д, с рег.№ РА ****А, негова собственост след като е нарушил правилата за
движение:чл. 21, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смърт на едно лице
и телесни повреди на две лица, а именно: смърт на Н.А. Д.,***, комплексна средна телесна повреда на П.А.Д.,***,
изразяващи се в хиповолемичнен шок,
което е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота; контузия
на гръдния кош и контузия на белия дроб, довели до разстройство на здравето
временно опасно за живота; травматични увреди на опоръка на тънкото черво ,кръв
в коремната кухина ,заедно и поотделно причинили разстройство на здравето,временно
опасно за живота, счупване на лявата седалищна кост, което е причинило на
пострадалия трайно затруднение движението на долен ляв крайник, и средна телесна повреда на М.В.Г. ***,
изразяваща се в счупване на горната трета на лакетната кост с предно изкълчване
на главичката на лъчевата кост на дясната предмишница, което е довело до трайно
затруднение движението на десния горен крайник, като деянието е извършено в
пияно състояние-с алкохол в кръвта 1,43%о.
Подсъдимият
бе оправдан по обвинението по чл. 343, ал.4, във връзка с ал.3, буква „б“,
във връзка с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 5, ал.2, т.3 ЗДвП и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Съображенията на съда са следните:
Подсъдимият
Д. като водач на МПС е допуснал груби
нарушения на ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат-смъртта на пострадалия Д. и причинените телесни увреждания на две
лица:
комплексната средна телесна повреда на П.Д. и средна телесна повреда на М.Г..
Установи
се, че подсъдимият Д. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, която забранява на
водачите при избиране скоростта на движение на пътното превозно средство
да не превишават максимално разрешената
скорост за движение. Видно от заключението на АТЕ подсъдимият се е движел със скорост не по ниска от 115км/час, при
допустима за извън населено място 90
км/ч/. Според заключението на вещото лице инж.М.,ако
автомобила е управляван с 90 км/час и е спирано контролирано и ефективно изобщо
е нямало да има автопроизшествие, като в обобщение е изведен извод, че
конкретното автопроизшествие на конкретното място при конкретните пътно климатични
условия е нормално предотвратимо съобразно техническите показатели на автомобила
и пътните условия, при което причината не е от инженерно-техническо естество и
поведението на автомобила е резултат от неадекватното управление под алкохолно
повлияване на водача на автомобила „БМВ“ 320Д с ДК № РА**** ВА.
Съдът прие, че подсъдимият Д. следва да бъде оправдан за нарушение по
чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, тъй като това са общи разпоредби по отношение на
императивната разпоредба на чл.21 ЗДвП, която
подсъдимият Д. е нарушил и която е в пряка причинна връзка със станалото ПТП и
вредоностия резултат.(Вж. в този смисъл решение № 120/17.03.2009 г. ІІІ н.о
ВКС)
Установи
се също, че подсъдимият Д. е управлявал автомобилът си и в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 1.43%о. Пияното състояние се включва в
квалификацията на деянието с оглед установения промил алкохол в кръвта на
подсъдимия, установени по надлежния ред. Съдът оправда подсъдимия Д. за нарушение по чл.5,
ал.2, т.3 ЗДвП, тъй като то има значение единствено при установяване на
административно нарушение, което не е престъпление по НК. Тази разпоредбата има
общо действие, забраняваща да се управлява МПС под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. ЗДвП препраща към Наредба № 30 за редът по който
се установява пияно състояние на водач на МПС. Съгласно чл.174 ал.4 ЗДвП(изм.
- ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Редът, по който
се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от
министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра
на правосъдието. Това е Наредба № 30(ДВ.бр.63/2001 г.,изм. и доп.,бр.23/17.03.2006 г.).
Съдът не прие за основателни доводите на защитата на подсъдимия, че
поради нарушение на Наредба № 30 при вземане на кръвната проба и нейното
изследване са допуснати нарушения, които
опорочават самата кръвна проба и
които дават основание да се
приеме, че същият не се е намирал в пияно състояние по време на извършване на
деянието. Напротив,
съдът намира, че
процедурата по вземане на кръв за установяване на алкохол в кръвта на водач на
МПС посочена в Наредба № 30 е спазена - взета е кръвна проба от подсъдимия Д. в
медицинско заведение, от медицинско лице след установяване на самоличността на
подсъдимия, поради което всички доводи, че е нарушен редът за установяване
употреба на алкохол са неоснователни. Още
в ППВС № 1/83 г. е посочено, че пияното
състояние на дееца може да се установява с всички доказателствени средства
предвидени в НПК - химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта, медицинска
експертиза за алкохолната концентрация, химическо изследване на алкохола в
кръвта, както и само със свидетелски показания. В тази връзка всички свидетели
са единодушни, че подс. Д. е употребявал алкохол и това е безспорно установен факт,
който не се оспорва дори и от самия подсъдим. В тази насока са и показанията
на свидетелите Г.: „….Г. също пи уиски…“, св.С. :“Когато Г. се качи на БМВ-то, определено
мога да кажа, че беше пиян…“.,св.Д.:“….Д. лъхаше на алкохол. Изпробвах го с технически уред
Алкотест Дрегер 7410 плюс, с номер 0639, скалата на който уред отчете стойност
от 1,29%о….“
Нещо повече, от протокола за
химическа експертиза на кръвта на подсъдимия
Д. № 163/05.03.2013 г. е видно, че в кръвта му чрез химически анализ е
отчетено съдържание от 1,43 %о алкохол, и то установено чрез 2 проби по
газхроматографския метод. Установява се също от медицинската документация, че пробата
е изследвана от завеждащия лабораторията-др.Й.Д.а, която е химик в
специализираната химическа лаборатория при“МБАЛ“ Пловдив и която е подписала протокола за химическата експертиза, където е
отразено, че опаковките на пробите отговарят на изискванията на наредба №30, факт, който сам по себе си
категорично изключва съмненията, че крайния резултат от изследването е опорочен
поради неспазване на правилата за съхранение и
пренасяне на взетите проби.
Деянието подсъдимият Д. е извършил по непредпазливост във формата на
„небрежност“. Подсъдимият Д. притежава необходимата квалификация за управление
на МПС. Той не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди с оглед на конкретните обстоятелства и индивидуални
знания и правоспособност. С оглед на изложеното съдът прие, че подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му деяние.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д.
за извършеното от него по непредпазливост престъпно деяние-причинената смърт на
пострадалия Д., както и причинените средни телесни повреди на П.Д. и М.Г., съдът се ръководи от изискванията на чл.36
от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете високата обществена
опасност на деянието. Сигурността на движението налага спазването на строго
установените правила за движение и експлоатация на МПС. Транспортните
престъпления са едни от най-често срещаните в резултат на нарушаване на тези
правила. Законодателят е въздигнал нарушаването на правилата за движение и
изискванията в тях в общоопасни престъпления, тъй като с тях се причиняват човешки жертви, увреждания, имуществени щети.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е много висока, като се имат предвид не само нарушенията
на правилата за движение от страна на подсъдимия Д., но и тежестта на конкретно
причинения съставомерен резултат - смъртта на млад човек, както и причинените
средни телесни повреди на още две лица. В случая подсъдимият Д. е допуснал изключително груби нарушения на
ЗДвП-управлявал е автомобила си в пияно състояние и със скорост, далеч надвишаваща пределно допустимата за движение
в извън населено място, при това късно
вечерта и навлизайки в опасен завой. По делото е установено и прието, че веднага
след излизане от гр. Септември, подс Д. е предприел управление на автомобила с
висока скорост, която не само не е била съобразена с пътната обстановка, но е била
възприета и от пътуващите, като е предизвиквала тяхното безпокойство,
заради което неведнъж подс .Д. е бил предупреждаван да намали,“за да не стане
някоя беля“, но въпреки това той е
пренебрегнал забележката им и е продължил да кара с превишена скорост до
фаталния инцидент.
От друга страна съдът прецени ниската
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия Д. . Той е млад човек,
не е осъждан, неженен, положително охарактеризиран. До този момент подс.Д. не е
имал противообществени прояви, ползва се с
много добро име и авторитет сред съседите си.
Съдът прие, че на подсъдимия Д. при условията на чл.54 НК следва да се определи наказание
при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и определи наказание от пет години лишаване от свобода. Според съда така определеното наказание лишаване от свобода
е достатъчно с оглед конкретната тежест на престъплението и обществена опасност
на дееца да въздейства възпиращо спрямо конкретния извършител и предупредително
спрямо останалите членове на обществото.
Съдът постанови настоящата
осъдителна присъда в хипотеза на чл.373, ал.2 НПК, поради което и съгласно
посочената разпоредба е длъжен да редуцира така индивидуализираното наказание
по реда на чл.58а НК. В конкретния случай липсват предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл.55 НК – не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия Д., поради което и съдът приложи
нормата на чл.58а, ал.1 НК, като намали размера на така определеното наказание пет
години лишаване от свобода с една трета (от шестдесет на четиридесет месеца)
или на три години и четири месеца лишаване от свобода..
В резултат на редукцията на
подсъдимия Г.Д. се наложи наказание лишаване от свобода в размер три години и
четири месеца лишаване от свобода. С оглед обстоятелството, че така определения
размер на наказанието лишаване от
свобода не позволява неговото отлагане, съдът не обсъжда приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Постановеното наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.Д.
следва да бъде изтърпяно съобразно
изискванията на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС
в затворническо общежитие от
открит тип при първоначален общ режим.
На
основание чл.343г от НК съдът лиши
подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от
влизане в сила на присъдата. Съдът съобрази, че съгласно чл.49 ал.2 НК срока на
наказанието лишаване от права се налага заедно с наказанието лишаване от
свобода, то неговият срок може да
надминава срока на последното най-много с три години. В случая съдът съобрази
грубите нарушения на ЗДвП допуснати от подс.Д. и прецени, че той следва да бъде
лишен да управлява МПС за един продължителен период от време.
Гражданските ищци - Д.Т.Д.
и А.Н.Д. - родители на починалия Д.(вж. удостоверение за наследници №
199/11.03.2013 г от ДП )
претендират обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане –причинената
смърт на техния син. Претенцията на всеки един от гражданските ищци е в размер
на 150 000 лева. По силата на чл.45 ЗЗД обезщетение за вреди причинени от
непозволено увреждане се дължи на
наследниците на убития. Съществува пряка причинна връзка между престъпното
поведение на подсъдимия Г.Д. и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на
пострадалия Н.А. Д..
От показанията на
св.Г. и Д. се установи, че е
съществувала силна духовна връзка между
пострадалия и неговите родители. Установи се, че той макар и много млад е
помагал и се е грижел за родителите си, както и че те много тежко са понесли загубата му.
Съдът прие, че на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД следва да се намали размера на обезщетението, тъй като
пострадалият с поведението си също е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Той се е качил в автомобила, съзнавайки, че подс. Д. е употребил
алкохол, като при това не е поставил предпазните колани.
Съгласно чл.51, ал.2
от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Съдът прецени, че в случая има основание за
приложение за разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като за да се приеме, че
един участник в движението или пътник има вина, и е съпричинил вредоносния
резултат е необходимо: извършените действия да нарушават предписани от
нормативен акт правила за поведение; нарушенията да са причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и нарушенията да не зависят от волята на водача.
Вече се посочи, че пострадалия Д. е
нарушил чл.137а ЗДвП, като не си е сложил предпазен колан, сядайки в автомобила
на подсъдимия Д..
Съдът прие, че
гражданските искове на родителите на пострадалия Д.-неговите майка и баща следва
да се уважат по справедливост и след
отчитане на факта, че пострадалия е допринесъл за резултата, в размер на
100 000 лв. за всеки един от тях, а
до размера на 150 000 лв. всеки един от исковете като неоснователно
завишен следва да се отхвърли.
В тежест на подсъдимия Д. се присъди
сумата от 8000 лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански
искове, както и сумата от 722 лева за сторените по делото разноски . Освен това
в тежест на подс. Д. се присъди и сумата
от 600лв разноски по делото, която следва да заплати на частния обвинител П.А.Д..
Повереникът
на гр.ищци и частни обвинители не претендира законовата лихва считано от деня
на увреждането, нито пък разноски от досъдебното производство, поради което и
такива не се присъдиха.
Съдът постанови веществените
доказателства - лек автомобил марка БМВ модел 320 Д рег.№ РА *** АМ на
съхранение в ОДМВР гр. Пазарджик - тилова
база, както и 9 бр. стъклени чаши
- на съхранение при домакина на МВР, да се върнат на собственика - подсъдимия Г.Й.Д.. Останалите веществени доказателства, а именно бутилка уиски „Тюламор дю“, празна бутилка от бира, бутилка
„Кока кола, бутилка от оранжада, угарки от цигари-намиращи се при домакина на
МВР да се унищожат .
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: