№ 1094
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100500959 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗЕАД „Б.В.И. Г.“, чрез адв. З., срещу
решение № 20067845/18.11.2022г., постановено по гр.д. № 27748/2020г. по описа на
СРС, 90-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника
„Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД частичен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата
320.45 лева от общ размер 66 075.25 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 110319192000008 по договор за
застраховка „Карго“ – абонаментен застрахователен договор № **********, ведно със
законната лихва от 29.06.2020г. до изплащане на вземането.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение. СРС приел, че по делото се установило наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Карго“ за превозвания товар – 34 бр
мобилни телефона „Самсунг“ с общо тегло 15 кг, осъществен от ответника транспорт,
настъпило застрахователно събитие – недоставяне на пратката на получателя,
проведено рекламационно производство, изплатено от ищеца-застраховател
застрахователно обезщетение по образуваната щета и изплащане на част от дължимото
обезщетение от страна на ответника. Неправилно обаче СРС приел, че приложими към
казуса били правилата за пощенска услуга, а не за превоз на товар. В условията на
евентуалност, ако се касаело до пощенска услуга, то приложима била нормата от чл. 6,
1
т. 1 ОУ на ответника, а не чл. 6, т. 2 ОУ, тъй като въпросният транспорт бил
мултимодален, като основният бил въздушният такъв. Последното се установявало и от
приложената по делото въздушна товарителница. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, а вместо това предявеният частичен иск да бъде уважен до размер
на сумата 320.45 лева. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, чрез адв.
Х., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. От
доказателствата по делото, в т.ч. договор за предоставяне на куриерски услуги,
сключен между „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД и „О-К.П. Г.“ ООД, товарителница и др., се
установило, че в случая се касаело до пратка, а не до превоз на товар, предвид на което
отговорността на ответника била ограничена съгласно Закона за пощенските услуги
(ЗПУ), а размерите на обезщетенията – регламентирани в ОУ на ответника,одобрени от
Комисията за регулиране на съобщенията. Избраната от „О-К.П. Г.“ ООД услуга била
„Економи селект“, която се осъществявала чрез сухопътен транспорт, предвид на което
твърденията на въззивника за приложимост на чл. 6, т. 1 ОУ били неоснователни.
Правилно СРС приложил към процесните отношения разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 1
и ал. 4 ЗПУ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „О-К.П. Г.“ ООД не заявява
становище.
Като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частта, в която СРС е отхвърлил частичния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за
горницата над сумата 320.45 лева до предявения по делото размер от 400 лева.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Страните по делото не са формирали спор и от доказателствата по делото се
установява, че ищецът и третото лице-помагач „О-К.П. Г.“ ООД били обвързани от
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Карго“. В срока на
застрахователното покритие било реализирано застрахователно събитие – недоставяне
на изпратена на 02.05.2019г. от „О-К.П. Г.“ ООД до Амазон, Франция, пратка, с общо
тегло 15 кг, съдържаща 34 бр. мобилни телефона „Самсунг“ на обща стойност 34 000
евро. Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че на 07.02.2020г. по
2
образуваната щета № 110319192000008 ищецът-застраховател изплатил на
застрахования „О-К.П. Г.“ ООД застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка в размер на сумата 66 498.22 лева.
С изпълнението на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за застрахователя се поражда правото да встъпи в
правата на застрахованото лице срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД изрично признал,
че бил обвързан от валиден договор с изпращача „О-К.П. Г.“ ООД за предоставяне на
куриерски услуги при ОУ по отношение на процесната пратка. Възразява, че
отговорността му на пощенски оператор била ограничена съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 и
ал. 4 ЗПУ, а размерите на обезщетенията били регламентирани в ОУ на оператора,
предвиждащи за неуниверсалните пощенски услуги като процесната, обезщетението да
се определя в размер на 25 щ.долара на килограм за пратки, транспортирани по въздух
или друг несохупътен начин. Именно по този начин ответникът определил
обезщетение в общ размер 422.97 лева, от които 344.89 лева – компенсация за
килограм съдържание и 78.08 лева – транспортен разход, и изплатил същото на ищеца,
след като получил регресната му покана.
Предвид нормата на пар. 18 ДР на ЗПУ „куриерска услуга“ е пощенска услуга с
добавена стойност над услугите по чл. 4, т. 1 и 2 (универсална пощенска услуга и
услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга), която гарантира по-
голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично
на получателя, както и предоставянето на всички или на някои от следните
допълнителни услуги: а) събиране от адреса на подателя; б) доставяне до определена
дата; в) възможност за смяна на направлението и получателя в движение; г)
уведомяване на подателя за получаването на пратката; д) контролирано наблюдение и
проследяване на пратките; е) персонални услуги на потребителите и извършване на
услугата „a la carte“ (по избор) по необходимия начин и в необходимото време („при
поискване“ и „по договор“).
Предвид нормата на чл. 21, ал. 1, изр. последно ЗПУ подписване на
индивидуални договори с потребителите не е необходимо. Договорът се счита за
сключен с приемането на пощенската пратка или пощенския паричен превод от
пощенския оператор в точките за достъп и заплащане цената на услугата - чл. 21, ал. 4
ЗПУ. Отношенията между пощенският оператор и потребителите се уреждат от общи
условия. Те се довеждат до знанието на потребителя от пощенския оператор чрез
поставянето им на видни места в пощенските станции и публикуването им на
страницата им в интернет - чл. 21, ал. 8 ЗПУ.
По делото е представена въздушна товарителница № ********** – л. 7 от
3
преписката на делото на СРС, неоспорена от страните, от която се установява, че на
02.05.2019г. „О-К.П. Г.“ ООД предал, а ответникът приел процесната пратка със
задължението да я достави до получателя Амазон, Франция, на посочения в
товарителницата адрес. С отговора на исковата молба ответникът изрично признал, че
между него и „О-К.П. Г.“ ООД възникнал валиден договор за куриерска услуга, а
невъзможността му да предостави на изпращача „О-К.П. Г.“ ООД доказателство за
доставка изрично била призната извънсъдебно в представения по делото и изходящ от
ответника протокол № 125/20.01.2020г., неоспорен от страните, в рамките на развилата
се рекламационна процедура.
Нормата на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ предвижда, че при загубени, ограбени или
повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети,
препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен
платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 ДР, пощенският оператор
дължи обезщетение на потребителя. Конкретните размери на обезщетенията се
включват в общите условия на договорите с потребителите - чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Ето
защо отношенията между „О-К.П. Г.“ ООД и ответника са уредени от ОУ на оператора,
представени по делото и неоспорени от страните.
Съобразно нормата на чл. 6 от представените по делото и неспорени ОУ на
оператора отговорността на последния е строго ограничена само до случаи на пряка
загуба и увреждане на пратката и в рамките на стойностите „на килограм“, определени
в настоящата т. 6. всички други видове обезщетения за загуби или повреди са
изключени (вкл. но не само такива за пропуснати ползи, приходи, лихви, бъдещи
дейности), независимо дали тези щети и загуби са специални или непреки, дори ако
ответникът е бил уведомен за риска от такива загуби или щети преди или след
приемането на пратката. Ако дадена пратка се транспортира с комбинация от
въздушен, сухопътен или друг вид транспорт, ще се приема, че тя е пренесена по
въздух. Отговорността на ответника по отношение на всяка отделна транспортирана
пратка се ограничава без ущърб на т. 7-11 до нейната действителна парична стойност,
като не може да надвишава: 1/ 25 щ.долара за килограм или 11.34 щ.долара за фунт за
пратки, транспортирани по въздух или други несухопътни начини на транспортиране
или 2/ 12 щ.долара за килограм или 5.44 щ.долара за фунт за пратки, транспортирани
по суша. По-нататък нормата предвижда, че броят на исковете или рекламациите се
ограничава до една пратка, като уреждането им е пълно и окончателно за цялата
съответна загуба или щета. Ако подателят прецени, че горните ограничения са
недостатъчни, той трябва да си направи специална декларация за стойност и да заяви
пред оператора застраховка, както е описано в чл. 8 ОУ (застраховане на пратки) или
сам да си извади такава. В противен случай подателят поема всички рискове, свързани
с евентуална загуба или щета.
4
Настоящият съдебен състав, предвид представената по делото и неоспорена
въздушна товарителница № ********** от 02.05.2019г. и цитираното съдържание на
разпоредбата на чл. 6 от ОУ на ответника, съобразно което при комбинация на
въздушен и друг вид транспорт се приема, че пратката е пренесена по въздух, намира
за основателно възражението във въззивната жалба, че в случая по отношение на
дължимото обезщетение приложение намира предвиденото такова от 25 щ.долара за
килограм. В този смисъл и с отговора на исковата молба на първо място ответникът не
оспорил въздушната товарителница. Нещо повече – той дори се позовал за
приложимост именно на обезщетението в размер на 25 щ.долара.
Оспорването, че транспортът бил сухопътен такъв е въведено за първи път с
отговора на въззивната жалба и не следва да бъде обсъждано от съда, но дори и да бъде
обсъдено същото се явява неоснователно, доколкото по делото не се установява
твърдението, че изпращачът избрал услуга „Економи селект“ и същата се
осъществявала чрез сухопътен транспорт. В тази връзка по делото не са ангажирани
никакви доказателства.
По горните мотиви обезщетението възлиза в размер на сумата 655.73 лева, при
приложение на 25 щ.долара за килограм тегло на пратката, при установения от СРС
курс към настъпването на щетата – 1.74862 лева за 1 щ.долар. Между страните не е
спорно, че преди процеса ответникът заплатил на ищеца сумата 344.89 лева –
компенсация за килограм съдържание, предвид на което частичният иск на
застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е основателен за разликата от 310.84 лева.
Предвид несъвпадането в извода на двете инстанции решение №
20067845/18.11.2022г., постановено по гр.д. № 27748/2020г. по описа на СРС, 90-и
състав, следва да бъде отменено в обжалваната част, в която СРС е отхвърлил иска по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ до размер на сумата 310.84 лева, като вместо това – искът бъде
уважен до този размер, като на ищеца се присъди и законната лихва върху сумата,
считано от депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване. В
обжалваната част, в която СРС отхвърлил иска за разликата над сумата 310.84 лева до
сумата 320.45 лева, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Пред СРС ищецът претендира и доказва разноски в общ размер 410 лева, от
които 50 лева – заплатена държавна такса и 360 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в размер на
сумата 318.61 лева.
Пред СРС ответникът сторил разноски в размер на 360 лева за адвокатско
5
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора има право на
разноски, сторени пред СРС в размер на сумата 80.24 лева. Обжалваното решение
следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника са присъдени разноски за
производството пред СРС над сумата 80.24 лева.
Пред СГС въззивникът-ищец претендира и доказва разноски в общ размер 505
лева, от които 25 лева – държавна такса и 480 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция има право на
разноски в размер на сумата 489.85 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да му бъдат присъдени.
Пред СГС ответникът е сторил разноски в размер на 480 лева за адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора пред
въззивния съд има право на разноски в размер на сумата 14.39 лева, които на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20067845/18.11.2022г., постановено по гр.д. №
27748/2020г. по описа на СРС, 90-и състав, в частта, в която предявеният от ЗЕАД
„Б.В.И. Г.“, ЕИК *******, срещу „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, частичен иск по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е отхвърлен до размер на сумата 310.84 лева от общ размер 66
075.25 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 110319192000008 по договор за застраховка „Карго“ –
абонаментен застрахователен договор № **********, и в частта, в която на
„Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, са присъдени разноски над сумата 80.24 лева,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И. Г.“,
ЕИК *******, по предявения частичен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
сумата 310.84 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 110319192000008 по договор за застраховка „Карго“ –
абонаментен застрахователен договор № **********, за пратка, прието от ответника с
товарителница № ********** от 02.05.2019г., ведно със законната лихва считано от
29.06.2020г. до окончателното погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067845/18.11.2022г., постановено по гр.д. №
27748/2020г. по описа на СРС, 90-и състав, в частта, в която частичният иск по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата 310.84 лева до сумата 320.45
лева.
Като необжалвано решението е влязло в законна сила в частта, в която
6
частичният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е отхвърлен за горницата над сумата 320.45
лева до предявения по делото размер от 400 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да
заплати на ЗЕАД „Б.В.И. Г.“, ЕИК *******, сумата 318.61 лева – разноски по делото,
сторени пред СРС и сумата 489.85 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗЕАД „Б.В.И. Г.“, ЕИК *******, да
заплати на ЗЕАД „Б.В.И. Г.“, ЕИК *******, сумата 14.39 лева – разноски по делото,
сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7