Р Е Ш Е Н И Е
Номер 734 10.04.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 458 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.Г.П., с адрес: ***,
против Решение № 4 от 13.01.2020г., постановено по НАХД № 573 от 2019г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-0320-000288
от 18.10.2019г., издадено от Началника на РУ на МВР-гр.Царево, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба“
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а за нарушение по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на
10 лева.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се също,
че процесното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че е
нарушено правото на защита на подведеното под отговорност лице, като не били
обсъдени несъответствията относно установеното време и място на извършване на
нарушението. На следващо място изтъква, че в АУАН е посочено осъществяване на
две отделни нарушения, а именно по чл.174, ал.3, предл.1 и по чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП, като описанието на така установените нарушения и в НП било
идентично, а така направеното описанаие било объркващо и неясно. Не ставало
ясно за какво е наложено наказанието, дали за отказ водачът да бъде проверен с
тест за употреба на алкохол и за медицинско изследване за употреба на алкохол
или за това, че е отказал медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества. Излага подробни съображения относно твърдените пороци на
административнонаказателното производство. Сочи още, че не били обсъдени и
противоречията между данните в акта, където водачът било описан като
превъзбуден, агресивен, с мирис на алкохол, с разширени и зачервени зеници,
спрямо описанието, съдържащо се в протокола изготвен от медицинското лице, в
което било посочено, че липсва мирис на алкохол, координацията на лицето е
запазена и поведението на водача е квалифицирано като адекватно.
Прави се искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на Районен съд – Царево и вместо него да постанови друго, с
което да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
В съдебно заседание, касаторът, чрез
представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на съдебното
решение и потвърденото с него НП. Сочи, че в производството по ангажиране
отговорността на водача е нарушен и принципа визиран в чл.18 от ЗАНН, тъй като
за твърдените две отделни нарушения по чл.174, ал.3, предл.1 и предл.2 от ЗДвП
било наложено едно наказание, което също нарушавало правото на защита на санкционираното
лице да разбере за какво деяние му се налага наказанието, т.е. двете
кумулативни санкции.
Ответникът по касация – Районно управление –Царево
при ОД МВР – град Бургас, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
на първата инстанция да бъде оставено в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, въз основа на събраните по
делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Царево било
образувано по жалба на касатора, против наказателно постановление № 19-0320-000288 от 18.10.2019г., издадено от
Началника на РУ на МВР-гр.Царево, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени
наказанията „глоба“ в размер на 2000
лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, а за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 10 лева.
Като фактическо основание за налагане на така
описаните санкции, наказващият орган посочил, че П. отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в
кръвта и не изпълнил предписание за изследване с талон за медицинско изследване
№ 0050876, като отказал и да му бъде извършена проверка за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и не
изпълнил предписание за даване на кръвна проба за анализ с талон за медицинско
изследване № 0050877. По отношение на наложеното наказание глоба в размер на 10
лева, същото се основава на констатацията, че по време на извършената проверка
водачът не носи контролния талон от свидетелството си за управление на МПС.
С оспореният първоинстанционен съдебен акт, Районен
съд– гр.Царево потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това
решение съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна на наказателното постановление. Според решаващият съд актът и НП били
издадени от компетентен орган и съдържали всички необходими реквизити. Било
прието, че от събраните по делото доказателства, се установява фактическата
обстановка описана в АУАН. Съдът, обосновал извода си за осъществените административни
нарушения, като приел, че по делото
не са установени различни факти, оборващи констатацията в акта, поради което
приел за доказано извършеното и описано в акта за установяване на нарушенията.
Описана е установената фактическа обстановка, като са пресъздадени възприятията
на свидетелите относно поведението на водача. По категоричен начин е
установено, че същият отказал описаните тестове за употреба на алкохол и
наркотични вещества или техни аналози, както с техническо средство, така и посредством
даване на кръвна проба за анализ. Не представил и описания документ, който
водачът е длъжен да носи.
Решаващият съд изтъкнал, че размерът на наложените
наказания бил определен в съответствие с указаното от законодателя, като
правилно било наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС за
срок от две години /24 месеца/, които били фиксирани от законодателя в
приложимата норма и не могат да бъдат редуцирани.
Касационният състав, счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК,
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал фактическата обстановка, като изложил мотиви относно анализ на
събрания по делото доказателствен материал, установяващ законосъобразно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Тези
съображения се споделят и от настоящия съдебен състав. Противно на изложеното
от касатора, по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, тъй като в
словесното описание на нарушението в акта за установяване на нарушение, както и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление ясно е посочено, че
лицето, в качеството на водач на моторно превозно средство отказва да бъде
тестван за установяване както на алкохол в кръвта, така и на наркотични
вещества и техни аналози.
Вярно е, че в акта за установяване на нарушение са
квалифицирани две отделни административни нарушения, свързани с отказа на
водача за тестването му с техническо средство за употреба на алкохол,
респективно да даде кръвна проба за анализ, съответно с отказа да се извърши
проверка на лицето и за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Именно
поради факта, че водачът е отказал да бъде проверен за наличие на алкохол в
кръвта си и за употреба на наркотични вещества и техни аналози не би могло
обективно да му се наруши правото на защита да разбере какво му се вменява,
защото той е отказал да бъде проверен с техническо средство, както за наличие
на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества и техни аналози, а освен
това не е изпълнил предписанието да даде кръвна проба за анализ по отношение и
на двата талона за медицинско изследване, които са му предоставени. С други
думи, водачът е осъществил възможните форми на изпълнителното деяние на
административно нарушение, съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което няма как
да бъде затруднен да разбере в какво го обвиняват. Отделен е въпроса, че
действително за всяко отделно нарушение следва да му се наложи отделно
административно наказание, което се изтърпява самостоятелно, съгласно чл.18 от ЗАНН. Би било налице нарушение на този принцип, ако наложеното наказание глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
са определени и за двете нарушения- отказ да бъде тестван за наличие на алкохол
в кръвта и да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Обаче,
въпреки описанието на всички осъществени деяния в обстоятелствената част на
наказателното постановление, наказващият орган ясно е записал за кое точно
нарушение се налагат двете кумулативни санкции. Видно от следващият абзац на
НП, в което е отразено за какво нарушение се налагат наказанията и неговата
правна квалификация, ясно и конкретно е уточнено, че санкциите са определени за
отказа на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и
отказа му да даде кръвна проба за установяване концентрация на алкохол в кръвта
му. В диспозитивната част също така ясно е записано, че тези наказания се
налагат за нарушението по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, а не и за такова по
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, за което му е повдигнато отделно обвинение от
актосъставителя, във връзка с отказа за проверка установяваща евентуална
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Преценката на органа да не
наложи отделни две санкции и за това констатирано нарушение не подлежи на
съдебен контрол. Както е известно, именно в правомощията на
административнонаказващият орган е да прецени дали да издаде наказателно
постановление или не, като в случай, че са осъществени две или повече нарушения
в правомощията на този орган е да прецени дали да наложи санкции за всяко от
тях или само за някое от установените нарушения. В случаят, действително не са
изложени мотиви за неналагане на наказания и за второто нарушение, свързано с
отказ за проверка употребата на наркотични вещества и техни аналози, но след
като е записано за кое точно нарушение се налагат санкциите, с оглед изложеното
по-горе, няма как да бъде нарушена императивната норма на чл.18 от ЗАНН и
тезата на касатора в тази връзка е несъстоятелна.
Неоснователни са и възраженията за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Времето и мястото на деянието са
записани както в акта за установяване на нарушение, така и в издаденото НП, а
между тях липсват несъответствия, което да обуславя незаконосъобразност на
постановения санкционен акт. Не би могло да се твърди, че свидетелските
показания установяват различно време на извършване на нарушението, спрямо
написаното в акта, тъй като видно и от протокола от съдебно заседание, в което
са обективирани тези показания свидетелят е заявил часа с уточнението „около“, т.е. не би могло да се твърди,
че времето посочено от свидетеля е посочено с абсолютна точност при така
изложените възприятия, нито за съставомерността на деянието е необходимо
посочването на тези часове и минути, респективно законът не поставя подобно
изискване.
Настоящата касационна инстанция счита, че с оглед
събраните по делото доказателства Районен съд– гр.Царево установил в пълнота
фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и
законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и
наличие на безспорни доказателства за осъществено административно нарушение по
чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което са
наложени съответните предвидени в закона наказания.
От приетите по делото доказателства, се установява по категоричен
начин, че касаторът, в качеството на
водач на лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № А 4952 НН отказал да
бъде изпробван с техническо средство „Дрегер 7510+ с номер 0064“ за употреба
на алкохол, нито е изпълнил предписанията на издадения му медицински талон за
даване кръвна проба за анализ, с оглед установяване концентрация на алкохол в
кръвта му. Следва да се отбележи и че начина, по който е описано поведението от
актосъставителя отразява впечатленията на съответното длъжностно лице. Констатациите
на медицинското лице в протокола, в който е отразено, че проверяваният е
„адекватен“ не могат да се противопоставят на описаното по-рано в акта относно
отношението на водача при първоначалната му среща с полицейските служители,
където е отразено, че бил „превъзбуден и агресивен“, най-малкото защото
отразява поведението на лицето на различно място и с интервал от изминало
време. Освен това обстоятелствата какво е поведението на водача и евентуалната
му превъзбуденост или адекватност нямат значение за осъществяване на вмененото
нарушение, в който състав се включва само отказа за проверка, свързана с
употреба на алкохол и концентрацията му в кръвта на водача, а не се свежда до
това какви са външните му прояви.
Законодателят фиксирал вида и и размера на
двете административни наказания, които следва да се наложат кумулативно за
такова нарушение, поради което и редуцирането им или налагане само на едно от
тях би било недопустимо. Колкото до второто нарушение за което е наложено
наказание, не се и твърди изискуемият контролен талон да е представен на
проверяващите служители, поради което и неговото осъществяване е установено по
несъмнен начин. Като потвърдил наказателното постановление, районният съд постановил
своя акт в съответствие със законовите изисквания и въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, от
което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 13.01.2020г.,
постановено по НАХД № 573 от 2019г. по описа на Районен съд – Царево.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.